Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                             град Свиленград, 10.07.2020 година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Т.Т.като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 253 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-1253-002241 от 06.03.2020 година на Началник Група в Сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОДМВР - Хасково, с което на Е.К.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Г.Г., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки (пункт 1) и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв. (пункт 2).

Жалбоподателят Е.К.С. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен, незаконосъобразен и необоснован - издаден при нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, наложените наказания били несправедливи. Сочи, че не била извършила нарушенията, за които била санкционирана.

В съдебната фаза, редовно призована, респ. уведомена, жалбоподателят С., не се явява. С Писмена молба процесуалният представител на жалбоподателя С. - адвокат Г.Г., моли за цялостна отмяна на обжалвания Акт, тъй като липсвал субективният елемент от състава на нарушението по пункт 1 и тъй като НП не отговаряло на формалните изисквания на материалния закон. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -  Началникът на Група в Сектор „ПП” към ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 04.07.2019 година е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за процесния лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен регистрационен номер Х 39 16 ВМ - собственост на Х.К.Г. (видно от Справка на РУ - Свиленград). На същия ден е платена застрахователната премия и е издадена и съответната Полица № BG/01/119001867373, приложена в кориците на делото. Посочената Полица не е осчетоводена в определения период от страна на застрахователното дружество, което след 20-я ден е довело автоматично до прекратяването й.

На 02.10.2019 година в светлата част от денонощието около 16.30 часа свидетелят П.В.М. и колегата му Х.М.Т. (служители в Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” („КПДГПАМ”) към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково), при изпълнение на служебните си задължения се намират на Автомагистрала (АМ) № А-4 (АМ „Марица”), при км. 94 + 143 (пътният възел за Република Гърция), находящ се на територията на община Свиленград, област Хасково, на пътя Стара Загора – Хасково – ГКПП „Капитан Андреево”. Посочените полицейски служители спират около 16.50 часа за проверка моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен регистрационен номер Х 39 16 ВМ, управлявано от жалбоподателя С. и движещо се в посока към град Харманли. С. пътува сама в автомобила. При изпълнение на служебните си задължения двамата посочени по-горе служители на МВР констатират (след справка в Регистрационната система за отдалечен достъп (РСОД) и със служител в КАТ - Хасково), че МПС-то, което управлява жалбоподателят е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 26.09.2019 година – поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

На посочената дата и в кръга на службата си, Х.М.Т. – Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР - Хасково, която длъжност е идентична с Младши инспектор (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя С. и в нейно присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия GA и с бланков № 2110. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано управление на МПС с прекратена регистрация (т.е. не е регистрирано по надлежния ред), както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предложение първо от ЗДвП, която вписва за нарушена. Отделно от това вписва и квалификация на нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, без да излага описание на същото и на обстоятелствата по извършването и откриването му. Нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН, т.е. предявен му е. Сочи, че няма възражения против констатациите на Акта, което и е вписано в съответната графа.  АУАН е връчен срещу подпис на жалбоподателя.

Непосредствено след проверката е сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „Алианц България” Застрахователно АД, считано от 19.20 часа на 02.10.2019 година. В този смисъл е и служебно направената справка в сайта на Гаранционния фонд, който е общодостъпен в интернет – пространството.

За случая е изготвена Докладна записка от свидетеля М..

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група в Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 19-1253-002241 от 06.03.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на първото нарушение, дадена от контролния орган - чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на по 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. Отделно от това вписва и квалификация на нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, без да излага описание на същото и на обстоятелствата по извършването и откриването му и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 07.05.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. От Справката за нарушител/водач, приложена в Административнонаказателната преписка (АНП) също е видна датата на връчване на обжалвания акт, която е идентична с тази, посочена в Разписката към НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на  Група в Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Х.М.Т. заема длъжността „Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково” и предвид факта, че З.Т.И.заема длъжността „Началник на Група в Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че С. има наложена само една санкция с влязъл в сила Фиш за нарушение на ЗДвП, както и че не са й налагани принудителни административни мерки.  

Представена е и е приета като доказателство по делото Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на жалбоподателя С., видно от която последната има две малолетни деца, получава месечно възнаграждение в размер на 600 лв. и притежава лек автомобил марка „Фолскваген”, модел „Поло” и мотопед марка „Ямаха”.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на депозирането й в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяните нарушения) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

Преценена по същество, Жалбата е основателна.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3 от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 02.10.2019 година актосъставителят Х.М.Т. е заемал длъжността „Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково” (идентична с длъжността „Младши инспектор”), т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят Х.Т. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. В тази насока е и изявлението на свидетеля М., направено в открито съдебно заседание, проведено на 16.06.2020 година. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група в Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП е служебно известно на Съда.   

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят С. е имала качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелят – полицейски служител, е категоричен, че именно С. е била водач на процесния лек автомобил, тъй като именно тя го е управлявала и на нея е съставен АУАН, при което тя не е възразила, не е подала Възражение, не е посочила подобно възражение и в Жалбата си. Дори в съдебно заседание не оспорва това обстоятелство. Тъй като в случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (пункт 1):

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП по отношение на първото нарушение, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебното заседание, проведено на 16.06.2020 година свидетел П.В.М.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи по отношение на първото нарушение. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на П.М., които са вътрешно безпротиворечиви, логични и последователни, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява посочения свидетел и колегата му Х.М.Т. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на показанията на посочения свидетел не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. Посоченото е така предвид липсата на вътрешни противоречия в показанията на посочения свидетел (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на полицейския служител са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на този свидетел не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното първо нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, по отнощение на първото нарушение, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати по отношение на първото нарушение съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Спазени са по отношение на първото нарушение предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение по пункт 1 е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние  е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на първото нарушение от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП в частта му по пункт 1.

Предвид изложеното липсват по отношение на първото нарушение предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП в частта му по пункт 1 не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт в тази си част.

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение по пункт 1.

Състава на чл. 175, ал. 3, предложение първо  от ЗДвП за осъществяване на който е ангажирана отговорността на жалбоподателя С. е следният: Наказва се ... водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Явно е, че се касае за деяние, състоящо се от два елемента – управление на МПС (действие и положителен факт от обективната действителност) и отрицателен факт - липса на надлежна регистрация. Т.е. субект на административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е водачът на МПС, какъвто е безспорно С.. 

Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е формално и с факта на привеждането в движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на МПС, което не разполага с административно разрешение да участва в движението, нарушението е довършено от обективна страна.

Административнонаказателната разпоредба предвижда отговорност за не спазване на правилото на чл. 140 ал.1 от ЗДвП в конкретния случай гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС ..., които са регистрирани ....”. Ал. 2 на цитираната разпоредба посочва, че условията и реда за регистрация на автомобилите се уреждат в нарочна Наредба. Това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 година на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътно превозни средство (ППС). В посочената Наредба са уредени условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и редът за предоставяне на данни за регистрираните ППС. В процесното НП е посочено, че жалбоподателят С. е управлявала МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Без правно значение в случая е чия собственост  е процесния товарен автомобил, тъй като анализа на норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, налага несъмнения извод, че всяко лице, което управлява МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, следва преди да предприеме управлението, да се увери, че ПС е регистрирано по надлежния ред съгласно терминологията на закона. Като не е сторила това, жалбоподателят Е.С. е допуснала нарушение на цитираната правна норма, тъй като е превела в движение  и управлявала лекия автомобил. Т.е. правилно и актосъставителят Т., и АНО са анализирали и приели, че е налице хипотезата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Съдът не приема, че квалификацията на деянието е непълна тъй като при квалифициране на деянието АНО не е посочил, че същото изпълва хипотезата на изречение първо от чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Действително такова посочване липсва, но фактическата обстановка е описана пълно и точно, посочени са всички изискуеми от закона обстоятелства, въз основа на които безспорно се разбира датата, мястото и механизмът на извършеното нарушение, поради което Съдът не приема,  че е налице процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, респ. до невъзможност от страна на жалбоподателя да разбере нарушението. Посочените обстоятелства са безспорно доказани от данните, съдържащи се в Разпечатките от автоматизираната информационна система КАТ (АИС-КАТ) за регистрацията на процесния автомобил и за прекратената регистрация на същия, които не се оспорват от нарушителя.

По делото не е спорно, че на 02.10.2019 година С. е управлявала лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен регистрационен № Х 39 16 ВМ, който обаче от 26.09.2019 година е бил със служебно прекъсната регистрация (според легалното определение на § 6, т. 69 от ДР на ЗДвП „прекратяване на регистрация” е отмяна на разрешението ППС да се използва в пътното движение.”). Това е равнозначно на управление на нерегистрирано МПС съгласно терминологията на закона. При това положение жалбоподателят С. е нарушила именно задължението си по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Т.е.  установи се, че регистрацията на процесния лек автомобил – собственост на Х.К.Г., е прекратена служебно на 26.09.2019 година във връзка с получено по електронен път Уведомление от Гаранционния фонд  по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането (КЗ) за това, че ППС не е застраховано. Според разпоредбата  на чл. 143, ал. 11 от ЗДвП, служебното прекратяване на регистрация на ППС в относимата за спора хипотеза по чл. 143, ал. 10 от закона, се извършва с отбелязване в АИС-КАТ и се уведомява собственика. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 18, т. 2 от цитираната по-горе Наредба №  I-45 от 24.03.2000 година - регистрацията на съответното ПС се прекратява служебно, като това служебно  може да стане  съгласно разпоредбата на чл. 18б,  ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, като съгласно разпоредбата на чл. 143,  ал. 10 от ЗДвП  възпроизведена в разпоредбата на чл. 18б,  ал. 2 от горепосочената Наредба  задължително следва да бъде уведомен собственика на ПС от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация.

Извършеното по ЗДвП нарушение се установява несъмнено от показанията на свидетеля на нарушението и при съставяне на Акта – П.М.. В подкрепа на гласните доказателства са и писмените такива, а именно АУАН № 2110/02.10.2019 година, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до установяване на противното.

Съгласно чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП се наказва се с „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 до 12 месеца и с „Глоба” от 200 лв. до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Описанието на нарушението в НП по пункт 1 Съдът приема, че съответства на правната му квалификация, така и наказанията приема, че са  законосъобразно наложени на посоченото правно основание по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Така проведената индивидуализация на наказанията, според Съда е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанията. Не се констатира конкретната обществена опасност на деянието по пункт 1 от НК и на дееца да са завишени. Предвид така установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест, законосъобразни, както и справедливи - съответни по тежестта си на извършеното, е индивидуализиране на наказанията в минимален размер, в който именно са и наложените Глоба и Лишаване от право да управлява МПС. Правна възможност за намаляване на наложените административни наказания не съществува, предвид факта, че административните санкции са определена в минималния размер (както вече бе посочено), поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето им под този минимум. Фактът, че са взети веднага мерки за отстраняването на нарушението (сключена е застраховка „Гражданска отговорност”) е бил отчетен от наказващия орган при определяне на санкциите, които са в минимални размери. Така наложените с обжалваното НП наказания Съдът намира за правилни с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя на нарушението по пункт 1. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващо (факта, че С. не е възпрепятствала проверката и не е правила опити да я осуети), но и на отегчаващо (наложеното административно наказание, което явно не са оказало своя поправителен ефект) обстоятелства.  В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на жалбоподателя С., доколкото възрастта от 33 години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно са отнети 10 контролни точки, тъй като за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, е предвидено да се отнемат контролни точки.

Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба се налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не представлява съществено процесуално нарушение. В АУАН и НП ясно е описано извършеното в случая нарушение по пункт 1, а именно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, както и точно е посочена санкционната разпоредба – чл. 175, ал. 3, т. 1, предложение първо, а в чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 5 - за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред  (чл. 175, ал. 3 от ЗДвП) – 10 контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. С влизане в сила на НП, се отнемат и предвидените контролни точки (по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение). В този смисъл е Решение № 176 от 15.03.2018 година, постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова и др.

Независимо от изложеното в конкретния случай настоящият Съдебен състав намира, че обжалваното НП по отношение на първото нарушение подлежи на отмяна, за което привежда следващите правни съображения:

Подлежи на обсъждане субективният елемент от състава на нарушението по пункт 1, тъй като формалният му характер не го изключва. От субективна страна следва деянието да е извършено виновно. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. За да е налице административно нарушение е необходимо неговото съдържание да обхваща, както елементите, които се отнасят до обективната му страна така и онези, които засягат субективната страна на извършеното деяние. Липсата на който и да е от елементите, влизащи в състава на административното нарушение независимо от това дали е свързано с обективната или субективната страна, води след себе си като последица невъзможността да се търси административнонаказателна отговорност. При провеждане на административнонаказателното производство АНО е задължен да изясни фактите и обстоятелствата по случая и въз основа на тях да направи обосновани изводи - налице ли е осъществен състав на нарушение или не, кой е деецът, както и дали деянието е осъществено от субективна страна. Чл. 7 уточнява кога деянието се счита за извършено виновно, а именно когато е умишлено или непредпазливо. ЗАНН уточнява, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон (ЗАНН) не се предвижда друго. В НК - чл. 11, ал. 2 и ал. 3  са уредени  формите на вината. Съгласно ал. 2 на чл. 11 от НК, деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици; а съгласно ал. 3 на посочената разпоредба, деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Като форма на вината разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвижда деянието в двете форми на умисъла - пряк и евентуален. Установи се по безспорен и категоричен начин, че за процесното МПС е налична сключена своевременно застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” от дата 04.07.2019 година, платена е първата застрахователна премия в срок, но поради технически проблем от страна на застрахователното дружество тази вноска не е била осчетоводена, което е довело автоматично до анулиране на Застрахователната полица, за което както вече бе посочено няма вина собственика на процесното МПС, респ. жалбоподателя С.. Съобразявайки целият събран по делото доказателствен материал, се установява, че Е.С. не е знаела, нито е могла да предполага, че автомобилът, който управлява е с прекратена регистрация (поради анулиране на Застрахователната полица в резултат на техническа грешка при осчетоводяването, допусната от застрахователното дружество) до спирането й от полицейските служители. Изложеното налага извода, че деянието не е извършено умишлено, нито дори по непредпазливост, в резултат на което следва да се приеме, че липсва субективният елемент на визирания състав. Т.е. на плоскостта на конкретния казус не може да се приеме за доказан умисъла при извършване на нарушението, респ. непредпазливост, а оттам и неговата съставомерност, следователно и НП в частта му по пункт 1 се явява неправилно издадено, в нарушение на закона и при неправилното му приложение, съответно и неправилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на Е.С.. Поради това, налице е самостоятелна предпоставка (основание) на отмяна на санкционния акт в посочената част като материално незаконосъобразен.  

В случай че не се възприема горната теза на настоящия Съдебен състав, то се излагат следните мотиви по отношение на първото нарушение:

Налице би била непредпазлива форма на виновно поведение на водача С. и по аргумент от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН  деянието й би било съставомерно и наказуемо. Несъмнено водачът С., към датата на проверката е управлявала нерегистрирано МПС и с това е нарушила закона. Наличието на регистрационни табели и на Свидетелство за регистрация на МПС не биха оневинили нарушителят С.. Както се посочи, при служебно прекратена регистрация в  хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, се извърша само отбелязване в АИС-КАТ без да се отнемат регистрационните табели и част ІІ на Свидетелството за регистрация. Без значение за  административнонаказателната отговорност на водача би било дали е изпълнено задължението за уведомяване на собственика на автомобила за прекратената регистрация, доколкото в административнонаказателното производство по оспорване на НП, е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за законосъобразността на служебното прекратяване на регистрацията на ППС.

       По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (пункт 2):

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа НП са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от АНО резултат. По подобие на НП, АУАН задължително трябва да съдържа точно описание на нарушението с посочване на датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

На жалбоподателя С. е вменено нарушение на норма, за което нарушение по пункт 2, както в АУАН, така и в НП, липсва описание. Липсата в АУАН на подробно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено, съставлява съществено процесуално нарушение с оглед разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в АУАН и нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво административно нарушение му се вменява, че е извършил. Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН е безусловно императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. В конкретния случай това констатирано процесуално нарушение не е от категорията нарушения в Акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на административнонаказателното производство. Същевременно обаче то се съдържа и в НП, тъй като в последното по същия начин липсва фактическо описание на нарушението по пункт 2, както и на обстоятелствата, при които е било извършено. Текстовото изписване на нарушената норма не е описание на нарушението, тъй като нормата е абстрактното правило за поведение, което следва да се спазва, а в НП е необходимо тя да се посочи само чрез номера на разпоредбата. АНО следва да опише конкретните факти и обстоятелства по случая, които е установил като осъществили се, и които според него изпълват състава на това административно нарушение.

Липсата на описателната част в Акта и в самото НП по отношение на второто нарушение, води до нарушаване правото на защита на лицето, тъй като е недопустимо в НП, което има статут на правораздавателен акт, да липсва описание на нарушението, за което е наложено съответното административно наказание. Това нарушение на процедурата по издаване на НП в частта му по пункт 2 води до неговата незаконосъобразност на това основание. Т.е. нарушението на императивните изисквания на разпоредбите на чл. 42 и на чл. 57 от ЗАНН води до опорочаване на процесното НП в частта му по пункт 2. Липсата на описание на посоченото нарушение води до неяснота на  фактическите обстоятелства в обжалваното НП и несъмнено създава  затруднения по отношение организиране защитата на жалбоподателя, тъй като жалбоподателят е поставен в фактическа и правна невъзможност да разбере точно какво е формулираното срещу него обвинение в съответните фактически и правни рамки и срещу него да може да предяви своите възражения в рамките на гарантираното му право на защита в това производство.

Следва да се посочи, че цитираните липсващи реквизити в АУАН и в НП не могат да бъдат извличани по тълкувателен път или по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало, за какво точно нарушение е ангажирана неговата отговорност. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. В случая, допуснато нарушение на процесуалните правила е дотам съществено, че обуславя незаконосъобразността на НП и отмяната му само на това процесуално основание.

Алтернативно, в случай на невъзприемане на изложената теза за отмяна на обжалваното НП по отношение на второто нарушение, Съдът излага следните съображения:

        Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които биха довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Биха били спазени предвидената форма и процесуален ред, както и Съдът би приел, че констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание.

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от , водачът на МПС е длъжен да носи набор от документи, а именно: Свидетелство за управление (СУ) на МПС от съответната категория, Контролен талон (КТ) към него; Свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, и документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за МПС и други документи. Нарушенията по чл. 100, ал. 1 от ЗДвП са формални, на просто извършване и с факта на тяхното установяване законът свързва настъпването на определени неблагоприятни за нарушителя правни последици. В случая Съдът би приел, че е доказан факта, че при проверката, осъществена от полицейските служители жалбоподателят Сербзова не е представила КТ към СУ на МПС.

Налице би бил и субективния елемент от състава на второто нарушение –  извършено виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят С. е разбирала свойството и значението на извършваното и е могла да ръко­води постъпките си. Същата е следвало да знае, както и е знаела, че при управление на МПС следва да носи КТ към СУ предвид факта, че това е ноторно известно, а така също е и правоспособен водач от 2006 година.

Съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение второ от ЗДвП, на водач на МПС, който не носи КТ към СУ на МПС, се налага административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв.

Административното наказание за нарушението по пункт 2 от НП би било правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не би съществувала, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона би липсвало основание за определянето му под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание за второто нарушение, Съдът би намирил за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.

Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на второто нарушение като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя. Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай, според Съда. Поради това биха липсвали предпоставки за преквалифициране на второто нарушение като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

Съдът би кредитирал показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 16.06.2020 година свидетел П.В.М.. За обективно верни биха се възприели свидетелските показания на посочения свидетел. Не се установява посочения свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което би го провокирало да състави АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не биха се намерили, а единствено поради служебното му качество – служител на ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло би кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Относно разноските:  

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие. АНО не претендира разноски по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от който е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде отменено изцяло, следва в полза на жалбоподателя да се присъдят всички направените по настоящото производство разноски в размер на 300 лв.     

Фактът, че жалбоподателят С. се представляваше от двама процесуални представители не променя горните изводи на Съда предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, която допуска присъждане на възнаграждение за един адвокат, дори и страната да е ползвала двама или повече такива.

Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР – Хасково е отговаряла Дирекцията, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да заплати сторените в настоящото производство разноски.

Алтернативно, в случай, че НП бъде потвърдено, направените по делото разноски от страна на жалбоподателя биха останали за негова сметка.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 19-1253-002241 от 06.03.2020 година на Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР - Хасково, с което на Е.К.С. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки (пункт 1) и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв. (пункт 2).

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 300 лв., представляваща извършени от последната разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото производството.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                  (Кремена Стамболиева)