№ 189
гр. Русе , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно
наказателно дело № 20214520200357 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т. В. Т., ЕГН: *****, срещу електронен фиш за налагане
на глоба, Серия К, № 3583710, издаден ОДМВР - Русе, с който за нарушение на чл.21
ал.1 ЗДП, на основание чл189 ал.4, вр.чл. 182 ал. 1, т.4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 400лв.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на НП – счита
последното за неправилно -издадено при изтекла давност.
Наказващият орган не изпраща представител, счита депозираната жалба за
неоснователна.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по
делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН.
На 19.01.2020г. МПС – MEPЦЕДЕС Ц 220 ЦДИ, вид лек автомобил,
регистрационен номер Р9499КМ, управлявано от жпод.Т., се движило по
1
бул.”България”, в гр.Русе, посока гр.София. До бензиностанция „ШЕЛ”, бил заснет с
автоматизирано техническо средство №11743е4 установило, че превишава разрешената
максимална скорост от 50км, като се движило с 85км/ч. Справката за регистрация на
МПС посочила, че същото било собственост на В. Т. Т., на който бил издаден
електроиният фиш серия К, No 3323902, връчен на 27.04.2020г. На
08.05.2020г. последният подал декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, в която
посочил лицето, което е управлsшало автомобнла на датата на нарушението –
жпод. Т. В. Т.. Първоначатшо издадеиват ЕФ бил анулиран, като бил издаден
обжалвания ЕФ, с който била наложена горепосочената глоба от 400лв. ЕФ бил
връчен на 31.01.21год.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства - жалба, електронен фиш, клип на
хартиен носител, протокол, техническа спецификация, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, фотоснимки.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът счита, че при издаването на обжалвания електронен фиш, установено с
автоматизирано техническо средства не са допуснати нарушения на процесуалния и
материален закон. От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити, изброени изрично и изчерпателно в
изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за териториалната
2
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото за доброволното й заплащане. По
силата на изричната разпоредба на чл. 189, ал.11 ЗДвП, същият е приравнен по своите
правни последици на наказателно постановление, което обаче не означава, че към него
автоматично се прилагат и разпоредбите на ЗАНН, свързани с форма реквизити,
срокове за издаване. В атакувания акт освен това е посочено, че нарушението е
установено въз основа на регистрация от техническо средство, което е единствената,
предпоставка от значение за извършване на санкционирането по този особен ред. При
това доколкото в ЕФ се съдържат всички предвидени в закона реквизити, както и пълно
описание на основните параметри на извършеното деяние и нарушените законови
разпоредби, то право на защита на жалбоподателя е охранено в пълен обем.
Съдът намери за неоснователно възражението за неспазен срок по чл. 34 от
ЗАНН. Както бе посочено по-горе в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изрично и изчерпателно са
изброени реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш. Нормата не
предвижда посочване на дата на издаване на електронния фиш. Още повече очевидно
е, че подобно посочване е напълно излишно. Доколкото се касае за нарушение,
установено с техническо средство, то датата на издаване на електронния фиш е тази на
установяване и заснемане на нарушението – в случая на 19.01.2020 г., а не на
отпечатване листа хартия, формат А4, връчване на препис и др.
С Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е
недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след
неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност
в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска
степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били
поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с
най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията
против личността. В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности-
преследвателна погасителна давност, след изтичането на която се погасява
възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по
административно-наказателното правоотношение и изпълнителска давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира
изтърпяването на вече наложената административна санкция- намират приложение и в
административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН.
От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат
поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от
3
принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите които нямат изрична уредба в
административно-наказателния процес (чл. 11 ЗАНН), следва че нормите на давността
уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административно наказателния
процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба. Ето защо към
процесния случай следва да намери приложение чл. 80, ал.1, т.5 НК, тъй като съгласно
трайно установеното положение и в теорията и практиката е, че електронния фиш
представлява специфичен правен акт, съчетаващ характеристиките на АУАН и на НП,
но който не може да бъде приравнен на последните. В този смисъл към ЕФ не могат да
намерят приложение специалните давностни срокове предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Доколкото правомощието на държавата да реализира административно наказателната
отговорност на нарушителя с влязъл в сила електронен фиш не може да бъде
неограничено във времето, то следва да се приеме, че в случая с електронните фишове
следва по аналогия да намери приложение чл. 80, ал.1, т.5 НК. От довършването на
нарушението започва да тече тригодишен срок за издаване на електронния фиш. С
издаването му преследвателната давност се прекъсва и започва да тече нов три-
годишен срок за връчване на ЕФ.
Във всички случаи, независимо дали отговорността на нарушителя се
реализира с НП или с ЕФ държавата е ограничена във възможността си да накаже
нарушителя с влязъл в сила акт от 4,5 годишния срок на абсолютната давност.
С оглед гореизложените принципни постановки в конкретния случай
обикновената преследвателна давност и абсолютната не са изтекли, поради което
жалбоподателя не може да се позовава на тях.
В хода на административнонаказателното производство на жалб.Т. било
повдигнато обвинение за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, тъй като управляваното от
него моторно превозно средство се движило със скорост над максимално разрешената,
съгласно таблицата, част от посочената разпоредба. Съгласно същата, при липса на
изрична сигнализация с пътен знак за друго ограничение на скоростта, скоростта, с
която трябва да се движат водачите на превозни средства в населено място е до 50
км/ч. В конкретния случай от материалите по делото се установява, че участъкът не
бил изрично сигнализиран с пътен знак. Техническото средство отчело скорост на
движение от 85км/ч при отчитане на допустимото отклонение от +,- 3км/ч.
Следователно, автомобилът се е движил със скорост, превишаваща максимално
допустимата за съответния пътен участък с 35 км/ч, с което е нарушена разпоредбата
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
От приобщените по делото писмени доказателства е видно, че автоматизираното
техническо устройство посочено в електронния фиш е преминало проверка за
4
изправност на 14.06.2019 г., като резултатите от същата са отразени в Протокол № 30-
С-ИСИС и сочат, че същото било технически изправно.Към електронния фиш е
приложена и снимкова разпечатка от клип, като съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или
система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес.
Мястото на извършване на нарушението е ясно и конкретно- град, улица,
достатъчни да посочат компетентността на АНО и територията на която е извършено
нарушението.
С оглед на изложеното, отговорността на жалбоподателя е законосъобразно
ангажирана по реда на чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Санкцията от 400лв. е абсолютно
определена, поради което не съществува възможност размерът й да бъде изменен от
съда.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се
явява неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, Серия К, № 3583710, издаден ОДМВР - Русе,
с който за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл189 ал.4, вр.чл. 182 ал. 1, т.4
от ЗДвП, на Т. В. Т., ЕГН: *****, е наложено административно наказание глоба в
размер на 400лв.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14 – дневен срок от съобщаването
му до страните, по реда на АПК.
5
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6