Определение по дело №565/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4558
Дата: 29 октомври 2014 г.
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20131200900565
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 декември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 372

Номер

372

Година

24.11.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.03

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Мария Гаджонова

дело

номер

20104100501067

по описа за

2010

година

за да се произнесе взе предвид следното:

Жалба по чл.258 от ГПК.

Жалбоподателят "Е. Й." гр.В.Т., чрез адвокат М.Н., излага в жалбата до съда, че не е доволен от решение № .../...г. постановено по гр.д. № .../...г. на Великотърновския районен съд. Твърди, че решението е необосновано, неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Съдът неправилно е приел, че има неизплатени наеми за процесния период, като в тази връзка не е обсъдил показанията на свидетелите. Именно от свидетелските показания се установява, че търговецът е изплащал редовно месечните си наеми, поради което няма неизпълнени договорни задължения по договора за наем. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго с което се отхвърли претенцията на Ю. Д. Г. за заплащане на сума в размер на 4400 лв., законна лихва и разноски в размер на 588,50.

Насрещната страна Ю. Д. Г., чрез адвокат Е. Б., е оспорила въззивната жалба. Заела е становище, че решението е правилно. Между страните е бил сключен договор за наем на недвижим имот от ...г., по който договор не са изплатени наеми общо в размер на сумата посочена в съдебното решение. Дължимите суми от наема е следвало да се превеждат по банков път, съгласно клаузите на договора, но такива преводи не са доказани. Счита, че в случая не може със свидетелски показания да се доказва плащане на сумите по наемния договор, поради забраната на чл. 164, ал.1 т.4 от ГПК. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за разноски за въззивна инстанция.

Великотърновският окръжен съд, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Предмет на въззивно обжалване е решение № ... от ...г. постановено по гр.д. № .../ ...г.на ВТРС, в частта в която "Е. Й." със седалище и адрес на управление гр.В.Т. е осъден да заплати на Ю. Д. Г. от с.Д. Д., сума в размер на 4 400 лв., дължима наемна цена по договор за наем на недвижим имот от ...г., на обект "Снек-бар", находящ се на сутеренния етаж на сграда в гр.В.Т., ул."..." № 18, целият с площ от 126,21 кв.м., за периода м. април, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2009г. и м. януари 2010г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на иска- ...г. до окончателното изплащане на сумата. Присъдил е и разноски.

Не е спорно между страните, че между тях е възникнало облигационно правоотношение по договор за наем, съгласно разпоредбата на чл. 228 и слд. от ЗЗД. Договорът е сключен на ...г., със срок на действие- 2 години, но неговото действие е прекратено на ...г., когато е прекъснато ел.захранването на обекта, поради неплащане на дължимите вноски за консумирана ел.енергия. Фактическото освобождаване на имота е станало в края на м. януари 2010г.

Наемателят " Е. Й." е следвало да заплаща месечен наем по 800 лв., като заплащането, съгласно чл.2.2. от сключения договор е следвало да се извършва по банков път или чрез издаден писмен документ. Наемателят не е изпълнил така поетото договорно задължение и сума в размер на 4400 лв. е останала неиздължена по наемния договор за периода от неговото сключване до прекратяването му през м.01. 2010г. За изплатени наеми в такъв размер не са събрани доказателства, че са заплатени по банков път или чрез писмен документ.

Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелите по делото, които са дали показания, че наемодателката е приемала суми от служител на търговеца и които суми са представлявали дължимия наем. Погасяването на дължимото задължение, съгласно договореността между страните, изключва заплащане в брой и от трето лице, различно от договарящите.

Решението на ВТРС се явява правилно и следва да се потвърди, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния.

Предвид неоснователността на жалбата, следва да се присъдят разноски за въззивна инстанция на Ю. Д. Г.- направени в размер на 500 лв.

Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът:

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от ...г. постановено по гр.д. № .../ ...г.на ВТРС, в частта в която "Е. Й." със седалище и адрес на управление гр.В.Т. е осъден да заплати на Ю. Д. Г. от с.Д. Д., сума в размер на 4 400 лв., дължима наемна цена по договор за наем на недвижим имот от ...г., на обект "Снек-бар", находящ се на сутеренния етаж на сграда в гр.В.Т., ул."..." № ..., целият с площ от 126,21 кв.м., за периода м. април, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2009г. и м. януари 2010г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на иска- ...г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сума в размер на 588, 50 лв. разноски по делото, като правилно.

Осъжда " Е. Й." гр.В.Т., ул."М." № ..., вх.А, . 4, Булстат ... да заплати на Ю. Д. Г. с ЕГН *, с.Д. Д., община Л., сума в размер на 500 лв., представляваща разноски за въззивно производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове:

Решение

2

F10996BBC026B252C22577D8003A1BDC