РЕШЕНИЕ
№ 479
гр. Благоевград, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20251210201613 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А. В. П., с ЕГН **********, с адрес гр.
********** чрез адв. Д. Д., със съдебен адрес: ********** против Наказателно
постановление № 25-7852-000619 от 05.11.2025 г., издадено от Началника на 02 РУ
Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и на осн. Наредба N Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети
10 контролни точки.
.С жалбата се твърди незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения при ангажиране
отговорността на жалбоподателя. Твърди се липса на субективна съставомерност на
нарушението. Иска се отмяна на НП, Претендират се разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява ,
по делото е депозирано писмено становище от надлежно упълномощен адвокат, който
подържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено, като
незаконосъобразно, излага доводи за допуснати процесуални нарушения при ангажиране
отговорността на жалбоподателя. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Благоевград, редовно
призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество.
Съобразявайки посоченото и като взе предвид доводите на страните и събраните
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.08.2025 г., свидетелят А. А. и свидетелят Я. К. С. изпълнявали служебните си
задължения в гр. Симитли, на ул.“Предел“. Около 12:12 ч. полицейските служители спрели
товарен автомобил „*******“, с рег. № ********* собственост на „**************, който
се движил по ул. Предел в посока от пътен възел Симитли към село Градево. Полицейските
1
служители извършили проверка на водача и установили, че това е А. П.. Била извършена
проверка чрез РСОД и ОДЧ, като се установило, че автомобилът не е регистриран по
съответния ред, същия бил с прекратена регистрация по служебен ред от дата 13.01.2025 г..
по чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради непререгистриране. Констатираното било прието от
проверяващите като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което св. А. в присъствието
на св. С. съставил АУАН № 3942256 на жалбоподателя. Актът бил подписан без възражения.
С оглед преценка наличието на престъпление по чл.345 от НК, наказавщия орган прекратил
производството по АУАН с резолюция /л.7/ и изпратил материалите на РП Благоевград, по
повод на което била образувана прокурорска преписка № 8791/2025 г. в хода, на която било
установено, че на процесната дата П. управлявал автомобила. Било установено още, че
автомобилът бил собственост на „************, управлявано и представлявано от
управителя А. В. П., който на 11.11.2024 г. закупил по силата на договор за покупко-
продажба от „******** товарен автомобил марка „*******“, модел „*****“ , с рег. №
******* и тъй като П. не изпълнил законовите си задължения и не заявил в КАТ промяната
в собствеността, на 13.01.2025 г. регистрацията на товарния автомобил била прекратена
служебно по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП. В хода на проверката били снети обяснения от
жалбоподателя, в които същия посочил кога е придобил автомобила, както и причините,
поради които не го е пререгистрирал, а именно ремонт.
След преценка на събраните доказателства с постановление от 29.10.2025 г. прокурор от
Районна прокуратура – Благоевград преценил, че извършеното не покрива признаците на
престъпление по НК, доколкото същото е с незначителна обществена опасност и в случая е
налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, поради което отказал да образува досъдебно
производство и изпратил материалите на административнонаказващия орган доколкото в
случая е налице административно нарушение.
Въз основа на това постановление и съставения АУАН, Началникът на Второ районно
управление на МВР – Благоевград издал обжалваното Наказателно постановление № 25-
7852-000619 от 05.11.2025 г., с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и на осн. Наредба N Iз-2539/17.12.2012 г. на
МВР са отнемти общо 10 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен
материал, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от
съда свидетели А. и С., които макар и да не си спомнят подробност сочат, че жалбоподателя
е спрян, за проверка,, като било установено след направена справка, че автомобила е с
прекратена регистрация, което на практика означава, че не е регистрирано по надлежния
ред, както и от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства: Акт за
установяване на административно нарушение , Докладна записка, Обяснение от А. П.,
Мотивирана разолюция, Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на
Районна прокуратура-Благоевград, Справка за нарушител/водач; материалите по
Прокурорска преписка № 8791/2025 г. по описа на Районна прокуратура-Благоевград .
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетелите, тъй като те са логични,
последователни, пресъздават пряко възприети от свидетелите обстоятелства, като
същевременно се подкрепят от приложените по делото писмените доказателства.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.
Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно дата, мястото
и обстоятелствата около инкриминираното нарушение се изясняват посредством
показанията на посочените свидетели и събраните в хода на проверката писмени
доказателства
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване,
2
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган. Наказателното постановление е в предвидената от закона
писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и
връчването му, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.57 ЗАНН
реквизити, в това число описание на нарушението- дата и място, обстоятелствата, при които
е извършено същото и правната му квалификация. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
засегнали правото му на защита и които в този смисъл да водят до издаване на процесуално
незаконосъобразен акт, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира че действително в атакуваното НП е посочено като
извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП без отразяване на съответните предложение 1
или 2. В конкретният случай обаче, доколкото по делото е установено, че жалбоподателят е
управлявал МПС, което не е било регистрирано по съответния ред и доколкото нарушението
е описано и посочено изрично в обстоятелствената част на акта, непосочване на
предложенията от законовата разпоредба не създава каквато и да било неяснота, а оттам и
нарушение на правото на защита на наказаното лице. Релевантните за обективната
съставомерност признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна
квалификация съответства на словесното описание. Неоснователни са и възраженията за
допуснато нарушение, свързано с издаване на НП при прекратено производство. В
конкретния случай на процесната дата – 13.08.2025 г. жалбоподателят е управлявал
процесния автомобил, без последният да е бил регистриран по надлежния ред, с което е
осъществен състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За
констатираното административно нарушение е съставен акт за установяване на
административно нарушение, връчен надлежно на П.. По отношение на деянието е
проведено производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, по което е постановен
отказ. След постъпване на преписката от Районна прокуратура – Благоевград, ведно с
постановлението за отказ да се образува наказателно производство , правилно и
законосъобразно административнонаказващият орган се е произнесъл по преписката за
установеното с АУАН нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Анализът на съдържанието на
НП, на фактите по преписката и на събраните доказателства, сочи на правилно приложение
от АНО на процесуалните правила по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН,
без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува, освен в случаите,
когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. Доколкото, в
настоящия случай, наказателното производство е прекратено с акт на прокурора, то при
приложението на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, не е необходимо съставянето на АУАН. При това
положение, без значение за законосъобразността на НП е дали АУАН е упоменат в
санкционния акт или не. Необходимо и достатъчно условие за законосъобразното образуване
и провеждане на производство на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, е препратените на
наказващия орган материали да очертават по несъмнен и категоричен начин фактите и
обстоятелствата, относими към предмета на доказване в административнонаказателното
производство. В този смисъл, за надлежното образуване на административнонаказателно
производство по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, на първо място, актът, в случая с който се отказва
3
образуване на наказателно производство, следва да съдържа посочване на лицето, срещу
което производството (преписката) е водено, описание на обективните и субективни
признаци на вмененото му деяние, както и основанието за отказа. В този смисъл,
независимо че АУАН не се съставя, административнонаказващият орган не е освободен от
задължението си по чл. 52 и чл. 53 от ЗАНН, т. е. да извърши преценка за доказаност на
нарушението, в това число и по отношение на събраните доказателства.
В конкретния случай, в постановлението на РП. – Благоевград, ясно е посочен деецът,
деянието и правната му квалификация. В постановлението за отказ да се образува
наказателно производство и НП съществува абсолютно единство относно дата, място и час
на извършване на нарушението, а самото нарушение е точно, ясно и подробно описано с
всички съставомерни признаци, поради което не са ограничени правата на нарушителя и
възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана отговорността му,
още повече, че жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че на посочената в НП дата е
управлявал процесния автомобил без същият да е бил регистриран, изводимо и от неговите
обяснения. Както бе отбелязано вече, в случая е налице изключението от общия принцип,
регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ЗАНН за образуване на административнонаказателното
производство въз основа на съставен АУАН, поради което наличието и/или липсата на такъв
не се отразява на законосъобразността на издаденото наказателно постановление. От
значение в случая е, че в рамките на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от
получаване на преписката – административнонаказаващият орган е издал процесното НП, в
този смисъл Решение № 2306 от 11.07.2024 г. на АдмС - Благоевград по к. а. н. д. №
699/2024 г.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и
за материалноправно законосъобразно.
Съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 13.08.2025г.
жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред , това е установено, след като същия бил спрян от полицейските служители,
и след направена служебна справка. Това се установява от показанията на св.А. и С., същите
са категорични, че са спрели процесния автомобил, и по време на проверката установили
водача, както и след извършена справка било установено,че автомобила е с прекратена
регистрация.
Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по управление на
моторно превозно средство –автомобил по пътища, отворени за обществено ползване, който
не е регистриран. Авторството на нарушението е установено с категоричност на извода от
събраните в производството доказателства, като същото не се оспорва и от самия
жалбоподател, що се отнася до посочените от него причини за това пред полицейските
служители съдът намира, че същите на обосновават отпадане на отговорност, доколкото
законодателят с разпоредбата на чл.140 от ЗДвП е възвел забрана да се управлява
нерегистриран автомобил, поради което и причините са без правно значение. Не е спорно в
случая, че автомобила е придобит от жалбоподателя чрез договор за покупко – продажба и
същия не е изпълнил задължението си да го пререгистрира, поради което и регистрация е
служебно прекратена. Действително според представената справка за регистрация
автомобила е собственост на ЮЛ, но от друга страна от приобщените материали по
прокурорската преписка се установява, че жалбоподателят е управител на дружеството и
4
като такъв именно той има задължение да пререгистрира автомобила.
От субективна страна нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на
вината - жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (че
управлява МПС, нерегистрирано по установения за това ред) и пряко е целял това. Съдът не
споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че деянието е
извършено без вина, доколкото жалбоподателят не е бил надлежно информиран за
прекратяване на регистрацията. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15
ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.), съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията
настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен
срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на
закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират П. за прекратяването на регистрацията (законът не им
вменява и такова задължение). В тази насока не може да намери приложение и ТР2/2023г.,
доколкото същото се отнася до прекратяване на регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП,
какъвто не е настоящия случай. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което
и няма как да се сподели тезата, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на
автомобила му ще бъде прекратена, в следствие на неговото бездействие. В случая крайният
срок за пререгистрация на автомобила е бил 11.01.2025г. и очевидно не е бил спазен от
новия собственик, поради което и правилно регистрацията му е била служебно прекратена.
Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност. / РЕШЕНИЕ
№ 1072 от 08.04.2024 г., постановено по кнахд№192/2024г. на АС Благоевград/
Районният съд намира, че отказа на прокурора да образува наказателно производство срещу
жалбоподателя за извършено престъпление по чл.345, ал.2 НК и аргументите за това не
обвързват административнонаказващия орган. Действително прокурора разполага с
правомощие да повдига обвинение, но за престъпления, предвидени в особената на част на
НК и преценката на същия, обективирана в нарочно постановление, доколкото тя се отнася
за наличие на извършено престъпление, а не за административно нарушение, за каквото е
санкциониран жалбоподателят не може да обвърже наказващия орган.
Административнонаказващият орган следва да извърши самостоятелна преценка за
наличието на административно нарушение, съобразно предвиденото за това от законодателя,
каквито между другото са и указанията на прокурора в конкретния случай. Според
настоящият съдебен състав, нарушението не разкрива признаците на маловажен случай по
смисъла чл.28 ЗАНН. Извършеното нарушение е на формално извършване и ангажирането
на наказателна отговорност на жалбоподателя не е обвързано от настъпването на каквито и
да било вредни последици, от друга страна същото не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от нарушенията от този вид, като по делото са налице данни за други
нарушения на ЗДвП, за които е санкциониран жалбоподателят. При това положение,
категорично не може да се направи извода, че процесното деяние на жалбоподателя се
отличава с някаква явна малозначителност и изключително явно незначителни последици и
обществена опасност в сравнение с обичайните и аналогични такива нарушения по този
законов текст на ЗДвП. Ето защо съдът намира, че в конкретния случай не е приложима
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание чл.175,
ал.3, пр.1 ЗДвП действаща към момента на извършване на нарушението,
5
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил по вид
наложеното на жалбоподател наказание „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС“
Съгласно посочения законов текст, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. Разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки
конкретен случай съобразявайки рамките, определени от законодателя да прецени тежестта
на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В конкретния
случай не се събраха доказателства нарушението да е повторно, както и дружеството да е
санкционирано за други такива нарушения, от справка за нарушител се установява, че
последните му нарушения не са идентични с настоящото, поради което съдът намира, че
като е определил кумулативно предвидените наказания в законоустановения минимум
наказаващия орган е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение и правилно е ангажирана отговорността му, а атакуваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Правилно е съобразена и приложена Наредба № Iз-2539 за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията
и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата,
за които се отнемат, според която на П. са отнети 10 контролни точки.
С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски се явява неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-7852-000619 от 05.11.2025 г., издадено
от Началника на 02 РУ Благоевград, с което на А. В. П., с ЕГН **********, с адрес
*********** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП
и на осн. Наредба N Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
Оставя без уважение искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като
неоснователно
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Благоевград, в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6