№ 7108
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110156528 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.04.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІII ГО, сто петдесет и пети
състав
На първи април две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Йорданка Цикова
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 56528 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Д.О.З., с ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: гр. **************, представлявано от изпълнителните
директори К.Ч. И Б.В., против С.О., с ЕИК ***************, с адрес: гр.
******************, представлявана от кмета В.Т.. Ищецът, чрез процесуалния си
представител, твърди, че на 09.05.2022 г. в гр. ********, при движение по **************,
водачът на лек автомобил „М.“, с рег. № *********, преминал през несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били причинени щети по лекия
автомобил. За последния имало сключен застрахователен договор по застраховка „Каско“
при ищеца с полица № *******************. При ищеца била подадена претенция, по
която образувана преписка по щета № ***************, по която ищецът платил
застрахователно обезщетение в размер от 274,94 лв. Твърди, че мястото, където е настъпило
ПТП-то е общинска собственост, като изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините, поради което и ответникът е бил длъжен
да вземе необходимите мерки. Моли съда да постанови решение, с което да установи по
отношение на ответника, че Столична дължи на “Д.О.З. сумата от 274,94 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***************, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба –
24.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, претендира
направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответника С.О., подаден от надлежно упълномощен процесуален
представител. С отговора предявеният иск се оспорва като. Оспорва изложените от ищеца
твърдения относно механизма на настъпване на ПТП-то, наличието на компрометиран
участък по пътното платно и размера на претърпените вреди. Излага твърдения за липса на
съставен протокол за ПТП. Оспорват размера на претърпените вреди и платеното от
застрахователя обезщетение, като твърди, че липсват данни за отчитане на овехтяване на
автомобила от застрахователя. Твърди, че водачът на увредения лек автомобил не е
съобразил скоростта с особеностите на пътния участък. Излагат се подробни съображения.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, прави искане за възлагане на
разноските в тежест на ищеца, както и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител, оспорва
2
исковата молба, поддържа отговора. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан, претендира направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 412, ал. 1 от КЗ във
връзка с чл. 49 от ЗЗД и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал.
3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от Застрахователна
полица № ******************* от 28.04.2022 г., е видно, че между С.М.К., в качеството му
на собственик на лек автомобил „М.Б.“, с рег. № *********, и ищцовото дружество, е бил
сключен договор за застраховка “Каско+”, като срокът на покритие е от 03.05.2022 г. до
02.05.2023 г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при „Д.О.З. е била
образувана преписка по щета № ***************, по повод постъпило уведомление, по
която щета застрахователят е определил обезщетение в общ размер на 247,94 лв.
Като доказателство по делото са приети и общите условия към автомобилна
застраховка „Каско+“ на ищеца.
Видно от приетата като доказателство покана, на 11.04.2023 г. ищецът е поканил
ответника да възстанови платено застрахователно обезщетение по щета № ***************
в размер на 262,94 лв. с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., като от
приложената обратна разписка се установява, че ответникът е получил поканата на
13.04.2023 г.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено, което съдът възприема като обективно и
безпристрастно, се установява стойността на причинените щети към датата на настъпване на
застрахователното събитие, като стойността на причинените щети към датата на настъпване
на застрахователното събитие по средни пазарни цени на материалите и труда, необходим за
отстраняване на повредите по лек автомобил „М.Б.“, с рег. № *********, при ремонт с нови
части без начислен ДДС е 206,44 лв., а с начислен ДДС - 247,73 лв. Вещото лице съща така
установява, че щетите, отстранени по процесния лек автомобил, са в причинно-следствена
връзка с посочения механизъм на ПТП.
От разпита на свидетеля Я., след предявяване на уведомлението за щета, се
установява, че е подписал уведомлението за щета и приложението. Също така установява, че
е минавал по ул. „**********, като е имало проблем с дупки по пътя. Съдът възприема
изцяло показанията на свидетеля, тъй като същите кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
3
По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение между
увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 1 от КЗ се урежда регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ да претендира платеното от третото
лице, причинило повредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователят, който е платил обезщетение,
встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
За да се ангажира тази отговорност следва да се докажат елементите от фактическия състав
на деликта, а именно: противоправно поведение, вреди и причинна връзка между
противоправното поведение на причинителя на вредите и твърдените от ищеца причинени
вреди.
В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката рискове,
застрахованият автомобил е бил увреден, вследствие преминаване на водача през
необезопасено препятствие /дупка/ на платното за движение, при което са нанесени щети на
лекия автомобил, като водачът няма вина. На основание сключения договор за застраховка
“Каско+” и настъпило застрахователно събитие ищцовото дружество е платило обезщетение
в общ размер 247,94 лв., видно от събраните по делото доказателства. По делото липсват
данни ответникът да е възстановил тази сума на застрахователя. Предвид извършеното
плащане, съгласно чл. 412 от КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата.
По делото не се спори, че улиците в населените места са общинска собственост
съгласно чл. 2 от ЗОС. В случая следва да се отбележи, че заключението на вещото лице по
назначената съдебно-автотехническа експертиза съдът преценява с оглед на всички събрани
по делото доказателства. Ето защо и в полза на увреденото лице, в случая собственика на
автомобила, е възникнало право да иска обезвреда на основание чл. 45 от ЗЗД. С оглед на
извършеното плащане и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице
срещу причинителя на вредата, съдът намира, че са налице условията за ангажиране на
отговорността на ответника, по отношение на застрахователя, съгласно чл. 412 от КЗ.
С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическия състав на чл.
412 от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на пострадалото лице
до размера на платеното обезщетение, а именно 247,73 лв., с оглед установения от вещото
лице размер на щетите. Само за пълнота следва да се посочи, че в производството пред
настоящата инстанция ищецът не ангажира доказателства относно размера на извършените
ликвидационни разноски. От една страна с иска се претендират такива в размер на 15 лв., а
от друга страна приетата като доказателство по делото регресна покана от 11.04.2023 г. е
индиция, че се претендират ликвидационни разноски в размер на 15 лв. От събраните в хода
на производството писмени доказателства, включително и от изслушаното заключение на
вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза не може да се установи
техния размер. Ето защо исковата претенция за присъждане на сумата от 15 лв. за
4
извършени ликвидационни разноски следва да бъде отхвърлена.
Исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде уважена в размера от
247,73 лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 262,94
лв. същата следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира за основателно искането за заплащане на законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата претенция – 24.09.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, поради което същото следва да бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съдът намира същото за основателно, като съразмерно с уважената част от исковата
претенция в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски
в размер на 638,78 лв. от общо направените разноски в размер на 678 лв., от които: сумата от
50 лв. – платена държавна такса, сумата от 400 лв. – възнаграждение за вещо лице, сумата от
60 лв. – възнаграждение за свидетел и сумата от 168 лв. –платено адвокатско
възнаграждение.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, същото се явява основателно съобразно с
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК и съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, поради
което разноски в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 5,78
лв. от общо направените разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О., с адрес: ******************, представлявана от кмета В.Т., ДА
ЗАПЛАТИ на “Д.О.З., с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.
**************, представлявано от изпълнителните директори К.Ч. И Б.В., на основание
чл. 412, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 247,73 лв.
/двеста четиридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по щета № ***************, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, а на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 638,78 лв. /шестстотин тридесет и осем лева и
седемдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за главница за сумата над 247,73 лв. до първоначално
претендирания размер от 262,94 лв. /двеста шестдесет и два лева и деветдесет и четири
стотинки/.
ОСЪЖДА “Д.О.З., с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.
5
**************, представлявано от изпълнителните директори К.Ч. И Б.В., ДА ЗАПЛАТИ
на С.О., с адрес: ******************, представлявана от кмета В.Т., на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 8 от ГПК сумата от 5,78 лв. /пет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца:
********************************, открита в „О.Б..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6