Решение по дело №2717/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е №260002

18.08.2025 година Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд граждански състав

На тридесети януари Година две хиляди и двадесет и пета

В открито заседание в следния състав:

Председател: Симеон Михов

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор

като разгледа докладваното от С.Михов

гражданско дело номер 2717 по описа за 2020 година.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (понастоящем КОНПИ съгласно §.6 от ПЗР към ЗОНПИ, ДВ бр.84/2023г.), с БУЛСТАТ *********, представлявана от заместник-председателя ѝ, а сега временно изпълняващ длъжността председател Антон Томов Славчев със седалище: гр.София, ул.Г.С.Раковски № 112, с адрес за призоваване: град Велико Търново, пл.”Център” № 2, сграда на областен управител, ет.2, стая 211А, БУЛСТАТ ********* против Х.Т.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***; И.Г.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***; Т.Х.Т. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***; Г.Т.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** – четиримата със съдебен адрес: гр.Велико Търново, бул „България“ № 10 „Б“, ет.1, адв. Руска Маречкова от АК-В.Търново; Г.С.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** и съдебен адрес: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, автогара Сл.Бряг, офис сграда „Каравел“, партер, офис 2, чрез адв. Звезделина Неделчева от АК-Бургас и С.П.Д. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, чрез пълномощници адв. Татяна Михайлова Тотева от АК-Бургас, с адрес на кантората: гр.Бургас, ул. „Юрий Венелин“ № 6 и адв. Христина Николова Късева от АК-Бургас, с адрес на кантората: гр.Бургас, ул. „Шейново“ № 92, ет.1, за отнемане в полза на Държавата на първоначално на незаконно придобито имущество оценено на 418 076.79 лв., а впоследствие след изменение на иска оценено на 158 609,78 лв. формирано като сбор от:

- ½ (една втора) идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № *на трети етаж от жилищна сграда - блок, находящ се в гр. Л., ул. „П. Х.” № *, ет.*, ап.*, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя, представляваща поземлен имот с кадастрален номер № 1877, за който е отреден урегулиран поземлен имот-Х-за ЖС, в квартал 75, по ПУБ за гр. Л., със застроена площ от 40,39 кв. м. при граници на жилището: изток -държавна земя, запад - стълбище и апартамент на И. К., север-апартамент № 7-държавен, юг-апартамент на Д. Н., заедно с придаващото се към него избено помещение №*, с обща застроена площ от 11,32 кв. м„ при граници на избеното помещение: запад-коридор, изток-държавна земя,север - коридор, юг - избено помещение, ведно с 1,92% идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съгласно нотариален акт № *, том *, регистрационен № *, дело № */2012 г. на нотариус Красимира Боева, вписан в Служба по вписванията - град Г. О. - Акт № *, том *, дело № */2012 г„ дв. вх. peг. № 2359/05.06.2012 г„ собственост на Х.Т.С. и Й. Н. Б., с пазарна стойност на имота към датата на внасяне на исковата молба в съда 12 900 лв., подлежащ на отнемане от Х.Т.С. и И.Г.С., основание чл. 142 ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ;

- 1/2 (една втора) идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент №*на първи етаж от жилищна сграда, находящ се в гр. Л., ул. „П. К.” № *, вх. „*”, ет.*, ап.*, с кадастрален план № 429, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя, представляваща урегулиран поземлен имот XXVI - За жилищен блок, в квартал 72 , по ПУБ за гр. Л., със застроена площ от 63,09 кв. м., при граници на жилището: изток -дворно място, запад - С. Л., север-В. Г., юг-дворно.място, отгоре - Т. Т., отдолу-избени помещения, заедно с придаващото се към него избено помещение №*, с полезна площ от 13,53 кв. м„ при граници на избеното помещение: запад - С. С., изток-С. Л., север- улица, юг — коридор, ведно с 3,24% идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съгласно нотариален акт № *, том *, регистрационен № *, дело № */2013 г. на нотариус Красимира Боева, вписан в Служба по вписванията - град Г. О. - Акт № *, том *, дело № */2013 г., дв. вх. peг. № 2179/17.05.2013 г„ собственост на Й. Н. Б. и Х.Т.С., с пазарна стойност на имота към датата на внасяне на исковата молба в съда 12 590 лв., подлежащ на отнемане от Х.Т.С. и И.Г.С., основание чл. 142 ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ;

- лек автомобил, марка Ауди, с peг. № ВТ3818КА, модел А 3, цвят - черен, рама № *, двигател № *, собственост на И.Г.С., ЕГН **********, с пазарна стойност на автомобила към датата на внасяне на исковата молба в съда 6 200 лв., подлежащ на отнемане от Х.Т.С. и И.Г.С., основание чл. 142 ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ;

- лек автомобил, с peг. № ВТ0405КР, марка Фолксваген, модел Туран 1.9 ТДИ, цвят - *, рама № *, двигател № *. МПС е собственост на И.Г.С., ЕГН ********** и Х.Т.С., ЕГН **********, с пазарна стойност на автомобила към датата на внасяне на исковата молба в съда 5 200 лв., подлежащ на отнемане от Х.Т.С. и И.Г.С., основание чл. 142 ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ;

- Недвижим имот, находящ се в гр. Н., общ. Н., обл. Б., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.503.84.1.2, с адрес по кадастрални схема: гр. Н., п.к. *, ж.к. „Ч. М.“ № * , ет.*(**), ап.*, с предназначение: Жилище апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - 51500,503.84.1.3, с площ от 58,04 кв.м, прилежащи части: 6,77 кв.м. от общите части на сграда № 1 с идентификатор 51500.503.84.1 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 51500.503.84, в който е построена сградата, част от която е обектът, закупен от И.Г.С. от Д. П. К., ЕГН **********, като пълномощник на С. Н. Г., гражданин на Р. Ф.- продавач, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, регистрационен № *, дело № */2017 г. на нотариус Мария Бакърджиева , peг. № 110 на НК, с район на действие PC-Несебър, вписан в Служба по вписванията - гр. Н. - Акт № *, том *, дело № */15.12.2017 г., вх. peг. № 8597/15.12.2017 г. - като незаконно придобит, поради което и на основание чл. 143, т. 2, пр. 2 от ЗОНПИ да бъде обявена за недействителна спрямо държавата следната сделка с това незаконно придобито имущество:

-покупко-продажба удостоверена в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, peг. № *, дело №* /22.07.2020 г, на помощник- нотариус Валентина Илиева, по заместване при Мария Бакърджиева, нотариус в района на Несебърски районен съд /Акт № *, том *, входящ peг. №*/ 22.07.2020 г. на Служба по вписванията - гр. Несебър/, с което И.Г.С. и Х.Т.С. ПРОДАВАТ на Г.С.Д. по-горе описания имот, подлежащ на отнемане на основание чл. 154 вр. с чл. 141 вр. чл. 142, ал. 2, т. 2 от ЗОНПИ от Х.Т.С., ЕГН ********** и И.Г.С., ЕГН ********** на така описания недвижим имот: Находящ се в гр. Н., общ. Н., обл. Б., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.503.84.1.2, с адрес по кадастрални схема: гр. Н., п.к. *, ж.к. „Ч. М.“ № * , ет.*(**), ап.*, с предназначение: Жилище апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - 51500.503.84,1.3, с площ от 58,04 кв.м, прилежащи части: 6,77 кв.м. от общите части на сграда № 1 с идентификатор 51500.503.84.1 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 51500.503.84, в който е построена сградата, част от която е обектът, с пазарна стойност на имота към внасяне на исковата молба в съда 65 000 лв.;

- сума в размер на 240 лв., представляваща парични средства намерени и иззети на 27.06.2019 г. с Протокол за претърсване и изземване по ДП № 12329-3M6/2019 по описа на ТСБОП - Велико Търново (пр.пр. № 948/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура на Р България, от Х.Т.С., ЕГН ********** в помещение на адрес: ***, подлежаща на отнемане от Х.Т.С. и И.Г.С., на основание чл. 147 във връзка с чл. 142, ал. 2, т, 2 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ;

- златни бижута, с левова равностойност в размер на 10 205 лв. по централен курс на Българска народна банка, намерени и иззети на 27.06.2019 г. с Протокол за претърсване и изземване по ДП № 12329-3M6/2019 по описа на ТСБОП - Велико Търново (пр.пр. № 948/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура на Р България от И.Г.С., ЕГН ********** ***, с пазарна стойност към момента на завеждане на ИМ в размер на 13 779,78 лв., подлежащи на отнемане от И.Г.С., на основание чл. 147 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ;

- сума в общ размер на 19 000 лв., представляваща парични средства намерени и иззети на 27.06.2019 г. с Протокол за претърсване и изземване по ДП № 12329-3M6/2019 по описа на ТСБОП - Велико Търново (пр.пр. № 948/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура на Р България) от И.Г.С., ЕГН ********** в помещение на адрес: ***, подлежаща на отнемане от И.Г.С., на основание чл. 147 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ;

- Недвижим имот, находящ се в гр. Г. О., ул. „Я. Б.“ № *, представляващ Магазин № 7 за промишлени стоки със самостоятелен вход от изток, със застроена площ от 23,23 кв.м. разположен в югоизточната част на партерен етаж от комбинирана сграда за обществено обслужване, построена в урегулиран поземлен имот V- За КОО в квартал 198 по ПУП на гр. Горна Оряховица, с площ 251 кв.м., заедно с придаващите се към него склад и санитарен възел в сутеренния етаж, със застроена площ от 16,72 кв.м., при граници: на север - магазин № 6, изток - ул. „Хан Аспарух”, на юг - тротоарна площ към блоково пространство, на запад - стълбищна клетка на сградата, ведно с 4,975% идеални части от общите части на сградата и от терена, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, регистрационен № *, дело № */2018 г. на нотариус Красимира Боева, вписан в Служба по вписванията - гр. Г. О. - Акт № *, том *, дело № */12.04.2018 г., вх. рег.№ 1846/12.04.2018 г., собственост на Г.Т.С., ЕГН **********, с пазарна стойност на имота към внасяне на исковата молба в съда 23 700 лв., подлежащ на отнемане от Г.Т.С., на основание чл. 144 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ.

По повод молба на КОНПИ за частичен отказ от иска, предвид решение на комисията № 716/ 09.09.2024г. (л.1689-1716), с влязло в сила протоколно определение от 10.10.2024г. производството по делото е прекратено по отношение на останалите претенции за идеални части от недвижими имоти и парични суми.

КОНПИ твърди, че спрямо Х.Т.С. е било образувано досъдебно производство пр.пр.№ 948/2020г. по описа на Специализирана прокуратура на РБългария, като е бил привлечен в качеството му на затова, че в посочен период участвал в организирана престъпна група с цел да вършат съгласувано престъпления по чл.252 ал.1 от НК, като групата е била създадена с користна цел, като деянието е извършено от 3 или повече лица - престъпление по чл.321 ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 от НК. Това деяние попада в обхвата на чл.108 ал.1, т.17 и т.23 от ЗПКОНПИ. С постановление е била привлечена като съучастник и И.С. за извършено престъпление по чл.321 ал.3 от НК. Видно от влязла в сила на 09.05.2024 г. присъда № 40001/ 23.04.2024г. по НОХД № 661/2021г. по описа на СГС – СНС закрит (л.1645-1657), тримата подсъдими, вкл. Х.С. и И.С., са били признати за невиновни в извършването на всички престъпления, за които са им били повдигнати обвинения. Било е постановено също така, връщане на двамата на всички веществени доказателства – подробно изброени метални ценности и пари в брой, които са били иззети от тях.

В хода на извършената проверка по протокол № ТД09РУ/ УВ-3195/ 17.07.2018г. и № ТД09РУ/ УВ-3192/ 17.07.2018г. от директора на ТД – Велико Търново, КОНПИ считано от 17.07.2009 до 17.07.2019 г., са били извършени справки в публичните регистри в България, като е било установено гражданското състояние на Х.С. и И.С. – месторождение, постоянен и настоящ адрес, семейно положение. Двамата имат общ постоянен и настоящ адрес, имат общи деца: дъщеря Г. Х. Т.с ЕГН ********** и син Т.Х.Т. с ЕГН **********, като са във фактическо съжителство отпреди раждането им. Ответниците няма данни да са участвали в регистрация и заличавания на фирми. Х.С. и И.С. са продали към 31.08.2012г. на трето лице недвижим имот на територията на гр.Л. – апартамент № *с площ от 76,55 кв.м. за сумата от 7000 лв. На 07.04.2011г. за закупили ½ идеална част от недвижим имот самостоятелен обект, апартамент №*с площ от 60,95 кв.м. за сумата от 6000 лв., при пазарна стойност от 12 590 лв. Двамата ответници са придобили от трето лице на 01.12.2011г. недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, апартамент №*с площ от 77,05 кв.м. по силата на договор за гледане и издръжка, който имот не подлежи на отнемане. На 05.06.2012г. Х.С. и Й. Б.(също подсъдим по НОХД № 661/2021г. по описа на СГС – СНС закрит) са придобили от трето лице недвижим имот – апартамент № *с площ от 40,39 кв.м. с пазарна оценка от 12 900 лв. На 31.08.2012г. Х.С. и Й. Б.са придобили от трето лице недвижим имот – ½ идеална част – втори жилищен етаж от жилищна сграда с площ от 91 кв.м. за сумата от 9000 лв. с пазарна оценка от 30 000 лв. Същият имот е продаден на трето лица на 15.05.2013г. от Х.С., И.С. и Й. Б.за сумата от 21 463,80 лв. при пазарна оценка 36 200 лв. На 17.05.2013г. Х.С. и Й. Б.са закупили от трето лице недвижим имот – апартамент №*с площ от 63,09 кв.м. за сумата от 9500 лв. при пазарна оценка 12 590 лв. На 27.08.2015г. И.С. е закупила от трето лице недвижим имот – апартамент №*за сумата от 6500 лв. при пазарна стойност 12 700 лв., като имотът е бил продаден на 16.03.2020г. на трето лице при пазарна стойност към онзи момент от 14 500 лв. На 12.12.2016г. И.С. е закупила от трето юридическо лице недвижим имот – магазин № 7 с площ от 23,23 кв.м. за сумата от 9000 лв. при пазарна стойност 20 500 лв. Имотът е продаден на 12.04.2018г. на Г.Т.С. също ответник – роднина по съребрена линия (брат на Х.С.), за сумата от 9000 лв. при пазарна стойност 20 500 лв. Всички изброени недвижими имоти се намират в гр.Л. и гр.Г. О..

На 15.12.2017г. И.С. е закупила от трето лице недвижим имот самостоятелен обект в сграда – жилище апартамент с площ от 58,04 кв.м. за сумата от 19 500 евро при пазарна оценка 85 000 лв. Имотът е бил отчужден на 22.07.2020г. за сумата от 32 000 лв. в период, преди Апелативен съд – Бургас с определение № 509/ 24.07.2020г. по ч.гр.д.№ 224/2020г. да наложи възбрана върху имота.

На 23.12.2011г. С. Ц.– трето лице, прехвърлило в полза на Х.С. и И.С. правото на собственост върху недвижим имот УПИ IV-264 с площ от 1150 кв.м. в с.М., област В.Т.срещу задължение за издръжка и гледане. На 07.03.2014г. Х.С. и И.С. са продали имота на трето лице за сумата от 4200 лв. при пазарна оценка 8200 лв.

Х.С. и И.С. са придобили на 18.06.2019г. л.а.м. „Фолксваген“ модел „Туран 1.9 ТДИ“ чрез замяна с л.а.м. „БМВ“ модел „Х 5“, при пазарна стойност при завеждане на исковата молба 4500 лв. Ответниците са придобили също така подробно описани в исковата молба други леки автомобили, като по отношение на всички тях производството по делото е прекратено с протоколно определение от 10.10.2024г.

Към началния момент на проверката не е посочено какво е било установено като налично имущество у ответниците. Единствено са посочени суми от продажбата на два леки автомобила от 2700 лв. и 3200 лв., които е отбелязано, че са били прибавени към приходната част на анализа. Или към началния момент ответниците Х.С. и И.С. са разполагали със сумата от 5900 лв.

С оглед разкритата с решение на РС-Горна Оряховица банкова тайна, са били проверени всички сметки с титуляри проверяваните лица и свързаните с тях такива, като резултатите са обосновали искането на комисията за отнемане в полза на държавата на описаните в обстоятелствената част налични парични суми по банкови влогове, недвижими имоти и движими вещи. Ответниците не са подали възражения и/ или декларации по чл.136 и чл.138 ал.2 от ЗОНПИ, в които да са представяли декларации, договори за дарения на парични суми от техни роднини и др.

Според исковата молба, издръжката на семейството на Х.С., И.С., Т.Т. и Г. Т.за 4 лица за периода 17.07.2009 – 04.07.2018 г. и за три лица за остатъка от 05.07.2018 до 17.07.2019г., както и за домакинствата на останалите ответници, е в размер общо на 125 025,98 лв. Били са регистрираните за проверявания период подробно изброени излизания и влизания през ГКПП на Република България от страна на Х.С., И.С., Т.Т. и Г. Т., на обща стойност 8527,38 лв.

На 27.06.2019г. е било извършено претърсване и изземване по ДП № 12329-ЗМ6/ 2019г. по описа на ТСБОП – Велико Търново на движими вещи – златни бижута на стойност 10 205 лв., парични средства в размер на 19 000 лв. и още 240 лв., които комисията счита, че също следва да бъдат отнети.

Х.С. е получавал и извършвал стотици преводи от и към трети лица, подробно описани в исковата молба.

Извършеният икономически анализ на целия проверяван период (л.49-53) е довел КОНПИ до извода, че доходите, приходите и източниците на финансиране са общо в размер на 64 622,63 лв., описани поотделно. Обичайните и извънредните разходи са в размер на общо 133 617,36 лв. Притежаваното имущество е оценено на общо 419 704,77 лв. Като е взела предвид нетният доход в размер от 17 935,12 лв. и оценката на притежаваното имущество, комисията е установила значително несъответствие в размер на 488 699,50 лв., т.е. над 150 000 лв. съобразно чл.107 ал.2 от ЗОНПИ, вр.§ 1 т.3 от ДР на ЗОНПИ.

Ответниците Х.Т.С., И.Г.С., Т.Х.Т. и Г.Т.С. в писмения си отговор направиха възражение за недопустимост на осъдителния иск поради липсата на влязла в сила осъдителна присъда спрямо някой от ответниците. Според чл.153 ал.5 и ал.6 от ЗПКОНПИ е установено, че дори наличието на оправдателна присъда не е основание за прекратяване на производството, какъвто е и настоящият случай. Или възражението за недопустимост е неоснователно. По същество се оспорва наличието на значително несъответствие в имуществото на Х.Т.С., И.Г.С., Т.Х.Т. и Г.Т.С., манипулация на изготвения анализ за несъответствие, както и насочването претенцията към суми, които са преминали през банковите сметки на ответниците, но не са налични към момента на допускане обезпечението на исковете. Също така се твърди липсата на отчитане на първоначалната сума в началото на проверявания период, с която са разполагали ответниците, завишаване направени разноски в посочените размери, както и неотчитане на получени суми от родителите на лицата в значителни размери и други суми от продажба на вещи и имоти, както и заеми от свързани лица.

Ответницата Г.Д. чрез процесуалния си представител в писмения си отговор направи възражение за недопустимост на осъдителния иск, тъй като Г.Д. не е била привлечена като обвиняема и затова не са налице предпоставките на закона за завеждане на иск против нея. Направените възражения по същество са относно оценката на недвижимия имот в Несебър, както и че сделката е напълно редовна, а уговорената цена под данъчната оценка не нарушава никоя законова забрана. Ответницата не е знаела нито е могла да предполага, че имотът бил незаконно придобит от продавачите – Х.С. и И.С.. Ответницата не е познавала тези лица преди огледа на апартамента.

Определените от съда като процесуални представители на ответника С.Д. депозираха отделни отговори на исковата молба, като в своя адв. Т.Тотева е изложила възражения за неоснователност на иска, тъй като липсват доказателства, че придобилата недвижимия имот Г.Д. е знаела или е могла да предполага, че имотът бил незаконно придобит от продавачите – Х.С. и И.С.. Това прави неоснователен и иска спрямо С.Д.. От друга страна в допълнителния отговор се твърди, че цената от 32 000 лв. е платена изцяло, а е по-ниска от данъчната оценка заради особености на местоположението на имота. Твърдяната пазарна цена от 92 500 лв. е необоснована и недоказана.

Възраженията на адв.Хр.Късева за недопустимост на исковете се отнасят до съединяването на алтернативни искове за прогласяване на недействителност на сделка спрямо държавата и отнемане на пазарната стойност на недвижимия имот по същата сделка. По същество в писмения си отговор процесуалният представител на ответника С.Д. счита, че комисията се позовава на чл.154 вр.чл.143 т.2 от ЗПКОНПИ, но без да уточни коя точно хипотеза има предвид. Ищцовата страна намеквала за родствена връзка между продавачите по сделката и купувачите, но без да представя доказателства затова. Нарушени са били правата на Г.Д. по чл.114 ал.2, т.1 от ЗОНПИ (съотв. и на С.Д.), тъй като същите не са могли да направят възражения и да дадат обяснения. Стойността на имота от 92 500 лв. освен че е необоснована, не е ясно и с каква хипотеза е свързвана от комисията – че това е фактически платената сума или че сделката е привидна и цената изобщо не е била плащана. Твърди, че за ответника С.Д. не се сочи нищо в обстоятелствената част на исковата молба. КОНПИ не е поканила Д. и да дадат обяснения съобразно чл.137 т.1 от ЗОНПИ.

В съдебно заседание и в писмените си бележки, представителите на КОНПИ подържа исковата молба в окончателния ѝ вариант от 13.09.2024г. след прекратяване на производството в посочените части, като счита, че по делото безспорно се е доказало наличието на предпоставките на чл.141, вр.чл.151 и чл.142 ал.1 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на описаните недвижими имоти, посочения лес автомобил и стойността на оставените на съхранение иззети вещи. Представените от ответниците разписки и договори за заем и дарения не следва да се кредитират от една страна поради липса на достоверна дата спрямо комисията, която е трето лице по смисъл на чл.181 от ГПК, а от друга показанията на разпитаните свидетели са на лица, изцяло заинтересовани от изхода на спора поради роднинската си и приятелска връзка с ответниците. Изготвената съдебно-икономическа експертиза е съобразена с доказателствата по делото единствено във варианта на отговори на поставените от КОНПИ задачи, като в останалите заключението на вещото лице не отразява фактите по делото. Подробни доводи за изложени в писмена защита.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответниците Х.Т.С., И.Г.С., Т.Х.Т. и Г.Т.С. поддържа възраженията за наличие на достатъчно доходи за придобиването на установеното имущество и счита, че претенцията е неоснователна. От друга страна, наличието на оправдателна присъда по отношение на Х.Т.С. и И.Г.С. води до противоречие с целите на закона според чл.2 от ЗОНПИ. Следвало да се съобрази и ЕКПЧ, която като част от приложимото право се ползва с предимство пред нормите на вътрешното право, вкл. чл.153 ал.6 от ЗОНПИ. Налице е и съдебна практика по приложение на ЕКПЧ по цит. дела против България, че законът следва да преследва единствено легитимна цел, без да нарушава основни права на гражданите. Претендира съдебни разноски. Защитната си теза разви в писмена защита.

Пълномощникът на ответницата Г.Д. счита, че исковите претенции следва да бъдат отхвърлени поради недоказаност, тъй като не е могла да знае или предполага, че продавачите са придобили имота по незаконен начин. Претендира заплащане на разноски.

Процесуалните представители на ответника С.Д. считат, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, тъй като имотът не е бил с тежести или да е бил придобит по незаконен начин. В писмена защита беше подробно развита тезата за неоснователност на предявените искове.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството е по реда на чл. 153 и сл. от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ, обн. ДВ бр.7/ 19.01.2018г.), (понастоящем ЗОНПИ), доколкото според §.5 от ПЗР на ЗОНПИ „Неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред от Комисията.“.

Въпросът с допустимостта на исковата молба предвид липсата на връзка между престъпната дейност (каквато изобщо липсва, доколкото е налице влязла в сила оправдателна присъда) на ответниците и придобитото имущество, следва да се счита за разрешен с приемането на новия ЗОНПИ, който за разлика от ЗОПДНПИ (отм.), не изисква имуществото да е било придобито като пряко следствие от престъпната дейност, за която на лицето е било повдигнато обвинение. Спирането или прекратяването на досъдебното производство, както и постановяване на оправдателна присъда, не са основания за прекратяване на проверката, както е посочено в чл.153 ал.5 и 6 от ЗОНПИ.

От фактическа страна въз основа на писмените доказателства по делото се установи, че против Х.Т.С. и И.Г.С., както и против още 2 лица е било образувано досъдебно производство, а впоследствие и внесен обвинителен акт в съда за извършени престъпления по чл.321 ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.1 и 2 от НК. С влязла в сила на 09.05.2024г. присъда № 40001/ 23.04.2024г. по НОХД № 661/2021г. по описа на СГС – СНС закрит, всички подсъдими, в т.ч. Х.Т.С. и И.Г.С., са били оправдани по всички повдигнати обвинения. Така описаното деяние попада в обхвата на чл.108 ал.1, т.17 и 23 от ЗОНПИ. Към исковата молба е приложено решение № 2246/ 18.11.2020г. (л.65-116) и решение № 2247/ 18.11.2020г. (л.117-163) – двете на КПКОНПИ, след които се е стигнало до внасяне на искане до ОС-Бургас за отнемане на установено незаконно придобито имущество.

Проверяваният период е от 17.07.2009 год. до 17.07.2019 год. за всички ответници.

Според справки в НБД „Население“ и докладни записки, ответниците Х.Т.С., Т.Х.Т. и И.Г.С. живеят на вписания като постоянен адрес:***. Х.С. и И.С. имат общ син Т.Х.Т. с ЕГН ********** и дъщеря Г. Х. Т.с ЕГН **********, които живеят при тях.

На 15.12.2017г. в СВ - Н.е бил вписан договор за покупка на недвижим имот – апартамент № *-*, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.503.84.1.2, находящ се в гр. Несебър, придобит от ответницата И.С. по време на брака ѝ с Х.С. с договор за покупко-продажба обективиран в нот.а.№ *, том *, рег.№ *, н.д.№ */2017г. на нотариус с район на действие РС-Несебър (л.368-370) за сумата от 19 500 евро. Посоченият недвижим имот е бил продаден от И.С. и Х.С. на ответницата Г.Д. за сумата от 32 000 лв., видно от договор за покупко-продажба обективиран в нот.а.№ *, том *, рег.№ *, н.д.№ */ 22.07.2020г. на нотариус с район на действие РС-Несебър (л.1088-1090). На 05.06.2012г. в СВ – Г. О.е бил вписан договор за покупка на недвижим имот – апартамент № *, с площ от 40,39 кв.м., заедно с избено помещение №* с площ от 11,32 кв.м. и съотв. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се в гр. Л., придобит от Й. Б.и ответника Х.С. по време на брака му с И.С. с договор за покупко-продажба обективиран в нот.а.№ *, том *, рег.№ *, н.д.№ */2012г. на нотариус с район на действие РС-Г.О. (л.383-385) за сумата от 6179,90 лв. На 12.12.2016г. в СВ – Г. О.е бил вписан договор за покупка на недвижим имот – Магазин № 7 с площ от 23,23 кв.м., заедно със склад и санитарен възел, находящ се в гр. Г.О., придобит от ответницата И.С. по време на брака ѝ с Х.С. с договор за покупко-продажба обективиран в нот.а.№ *, том *, рег.№ *, н.д.№ */2016г. на нотариус с район на действие РС-Г.Оряховица (л.395-396) за сумата от 9000 лв. Имотът е продаден на ответника Г.С., видно от договор за покупко-продажба обективиран в нот.а.№ *, том *, рег.№ *, н.д.№ */2018г. на нотариус с район на действие РС-Г.Оряховица (л.397-398) за сумата от 9000 лв. На 17.05.2013г. в СВ – Г. О.е бил вписан договор за покупка на недвижим имот – апартамент № *, с площ от 63,09 кв.м., заедно с избено помещение №* с площ от 13,53 кв.м. и съотв. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се в гр. Л., придобит от Й. Б.и ответника Х.С. по време на брака му с И.С. с договор за покупко-продажба обективиран в нот.а.№ *, том *, рег.№*, н.д.№*/2013г. на нотариус с район на действие РС-Г.Оряховица (л.723-725) за сумата от 9500 лв. Според нот.а.№ 152, том IV, рег.№ 4972, н.д.№ 719/2020г. на нотариус с район на действие РС-Несебър (л.1279-1280), на 26.06.2020г. Г.Д. и С.Д. са продали на трето лице недвижим имот с идентификатор 51500.503.377.1.27 за сумата от 8500 лв.

С решение № 1836/ 14.08.2019г. по ч.гр.д.№ 1521/2019г. по описа на РС-Горна Оряховица е било постановено разкриване на банкова тайна по отношение на Х.Т.С., Т.Х.Т., Г. Х. Т.и И.Г.С. за периода 17.07.2009 – 17.07.2019г. (л.903-904). По делото са приложени 6 бр. декларации от лица, роднини по съребрена линия и сватовство с ответниците Х.Т.С., Т.Х.Т., Г.Т.С. и И.Г.С. относно обстоятелства, свързани с оказване на дългогодишна финансова помощ на същите.

В заключението на приетата по делото съдебно-оценъчна експертиза (л.1526-1544), вещото лице е отговорило относно пазарната цена на процесните недвижими имоти, съотв. посочените идеални части от тях, към датата на придобиване, отчуждаване, проведена публична продан и към датата на внасяне на исковата молба в съда – 23.11.2020г.

В заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза (л.1415-1423), вещото лице Т.А. е отговорило относно цените на посочените в първоначалната искова молба автомобили към съотв.период от време. По отношение на л.а.м. „Ауди“ модел „А 3“ с ДК № ВТ 38 18 КА е посочило, че към момента на придобиването му – 12.05.2015г., пазарната стойност е била 11 500 лв., а при предявяването на иска – 23.11.2020г. – 6200 лв. За л.а.м. „Фолксваген“ модел „Туран 1.9 ТДИ“ с ДК № ВТ 04 05 КР стойностите са: към момента на придобиването му – 18.06.2019г., пазарната стойност е била 5700 лв., а при предявяването на иска – 23.11.2020г. – 5200 лв.

Изготвената съдебно-химична експертиза (л.1503-1521) съдържа оценка на иззетите ювелирни изделия, като към датата на изземването – 17.07.2019г. пазарната им стойност е 12 063,34 лв., а към 23.11.2020г. – 13 779,78 лв.

В заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза (л.1607-1613), вещото лице е отговорило на поставените от страните задачи, като в табличен вид в различни варианти според задачите, е изчислило приходите и разходите на ответниците Х.Т.С., Т.Х.Т., Г.Т.С. и И.Г.С.. В съдебно заседание вещото лице отстрани допуснати неточности, главно изчислителни грешки, отразени от съда върху самото заключение. Експертизата ще бъде обсъдена от съда по-долу с оглед изложената фактическа обстановка.

От показанията на свидетеля Г.Х. – първи братовчед на ответника Х.С., става ясно, че с ответника от малки винаги били заедно, помагали си. Свидетелят работил 11 г. в Г., имал регистрирана там строителна фирма. Ответниците Х. и И. му идвали там на гости, имал свободни пари и затова им давал пари назаем във връзка с желанието им да закупят апартаменти. Давал е пари 3-4 пъти, неговите 3 сестри също работят – С. И. Х. и М. Х. в Г., а Х. И. Х. в C. и те също са му давали пари назаем. Уговорката с Х. била да му върне парите до 2027г.

Свидетелят Й. Б.– приятел на ответниците Х. и И., заяви, че най-много им е помагал С. Ц., когото ответниците гледали 5-6 години и той починал на 14.02.2014г. Починалият бил капитан, преводач от немски и много заможен човек, като от благодарност приписал на Х. и И. един апартамент в Г.О., оставил им 100 000 лв. потънали в КТБ, но после им върнали. Пари на ответниците бил давал и биологичния баща на футболиста В. Б.– Е. Б. от Л.. Починалият също така им подарил акции в търновското пиво, Жигули за 60 000 лв., земя в с.С.за 10 000 лв. С.Ц.имал и монети, злато, накити, фототехника, които се разпродали за 15 – 20 000 лв.

Свидетелят Н. С.– познат на ответниците С., заяви, че те гледали С.Ц.към 5-6 години и от него наследили къщата, 100 000 лв. пари в банката, апартамент, както и злато и пръстени, както и жълто Жигули.

Според показанията на свидетеля Ц. Н.– познат на ответниците Х. и И. и кръстник на сина им, им е помагал с пари назаем, като веднъж им дал 20 000 лв., а друг път 10 500 евро. Парите не са му били върнати, защото Х. имал проблеми. В един период Х. купувал и продавал имоти. Също така му помагал и дядо С., от който наследили къща в с.М., апартамент в Л., Жигули, пари и акции. Свидетелят също имал кредити, погасявал ги с пари от търговската си дейност – имал фирма за таксиметрови превози „Риц“.

От показанията на свидетеля Й. Д.– съсед на ответниците Х. и И., става ясно, че на няколко пъти им е давал пари и после Х. му ги връщал. Занимавал се покупка на недвижими имоти, а за заемите издавал документ. Свидетелят бил чувал за някакъв дядо, който бил богат и оставил на семейство С.пари. Свидетелят е едноличен търговец и се занимавал с ниско строителство към министерство на земеделието в периода 2003 – 2011г. и тогава имал пари. В момента Х. с нищо не се занимавал, бил задържан преди години.

Събраните по делото доказателства водят до следните правни изводи. Въпреки приетия нов ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), следва да се има предвид, че в решение № 3/12 год., Конституционният съд е посочил, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличаването му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и др.), направените през това време разходи и възникналите задължения. Според §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ, „имущество" е всякакъв вид собственост - материална или нематериална, движима или недвижима, вещи или ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него. С оглед възприетата в закона легална дефиниция, за имущество по смисъла на специалния закон следва да се приемат само активите и паричните средства, които по време на проверявания период са придобити от ответниците Х.С. и И.С. за целия изследван период – недвижими имоти, превозни средства, акции и дялове в търговски дружества, влогове и депозити в банки. В зависимост от това, дали те все още са в техния патримониум, тези блага могат да бъдат придобито имущество, отчуждено или преобразувано имущество (решение № 97/ 18.05.2018 г. по гр.д.3224/17 год., ІV г.о. на ВКС и др.). Понятието „имущество“ е разяснено с ТР № 4/ 2021г. от 18.05.2023г. по търк.д.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС, според което „Не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“.

КОНПИ е задължена да посочи, с какво имущество са разполагали Х.С. и И.С. в началото на проверявания период или към 17.07.2009 г. Според ищцовата страна, към тези дати ответниците не са разполагали с никакво имущество, но приложените по делото доказателства водят до извода, че всъщност са разполагали със сумата от общо 5900 лв. от продажбата на 2 бр. леки автомобили, придобити преди началния момент на проверката.

По отношение на дадените в заем суми от роднини и познати, не бяха приети от съда приложени договори за различни суми с дати след 2010г. поради процесуална преклузия. ответниците Х.С. и И.С. не успяха да ги приложат повече от 3 години от провеждането на първото по делото заседание.

По отношение на имуществото на ответниците през проверявания период, съдът взе предвид следното. Според дадената в §.1. т.8 от ДР на ЗПКОНПИ формулировка, „нетни доходи“ представляват доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Доходите, приходите или източниците на финансиране са посочени в §.1.т.2 от закона примерно, неизчерпателно. В практиката си ВКС приема, че „доход“ по смисъла на закона са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността. Източниците на финансиране могат да бъдат собствени и привлечени: собствени са наличното имущество и доходите (приходите минус разходите за осъществяването на дейността), а привлечени са кредитите (заеми) и субсидиите (безвъзмездни помощи) или даренията (грантове). Не винаги източникът на финансиране е източник на забогатяване. Източник на забогатяване не може да е нито наличното имущество (то се трансформира в новопридобитото), нито кредитите, защото с получаването им възниква задължение за тяхното връщане. Източник на забогатяване са доходите, субсидиите и даренията. Източникът на финансиране е незаконен, ако доходът е незаконен. Във всички останали случаи източникът на финансиране е законен. Кредитът е законен източник на финансиране, но получаването му не обогатява кредитополучателя. Кредитът обяснява временното превишение на придобитото имущество над дохода.

С оглед това разрешение, съдът счита, че през проверявания период ответниците са реализирали доходи от трудова дейност (в случая получавани заплати), от обезщетения (социални помощи), от продажба на имущество (МПС и недвижими имоти) и са получили финансиране чрез сделки с физически лица.

В главата „Разходи за издръжката за семейството“ ищцовата страна твърди, че за периода 17.07.2009 – 04.07.2018г. издръжката следва да се изчислява за 4 лица (л.38), което кореспондира със събраните по делото доказателства, предвид неоспорения факт, че ответниците съжителстват на семейни начала от раждането на своя син Т. на ***г. От посочената дата до края на проверявания период, издръжката следва да се изчислява за три лица, тъй като Т.Т. е навършил пълнолетие. Поради това и посочената в заключението на вещото лице А. (таблица 5, л.1611, стр.2) сума от общо 133 617,36 лв. също следва да се приеме за установена, доколкото това е минималната сума за издръжка на четиричленно, респ.тричленно семейство за изследваните периоди. Съдът приема дадените обяснения от в.л.А. в съдебно заседание относно използваните по-ниски таблични стойности, дадени от НСИ. Както стана ясно, вещото лице използва тези стойности и в други свои експертизи, т.е.става дума за негов установен метод на работа.

Няма спор относно установени чрез справки от ГД „Гранична полиция“ при МВР, регистрирани за проучвания период излизания и влизания през ГКПП на Република България от страна на Х.С. и И.С., както и на Г. Т.. Изчисленията на командировъчните разходи затова в размер на общо 8527,38 лв., съдът приема за изцяло коректни с оглед заложените в Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина стойности и останалите събрани доказателства. Това не противоречи на показанията на разпитаните свидетели, доколкото не става дума за пътувания до страни – напр. А., където ответниците имат роднини и може да се приеме, че разходите за пътуванията изцяло или частично са били поети от тях.

Според отговора на исковата молба, през проверявания период първите двама ответници са придобили от С. Ц.недвижим имот – апартамент №*с площ от 77,05 кв.м. в гр.Г. О.по силата на договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане. Всички разпитани свидетели заявиха, че Х.С. и И.С. са се грижили за лицето, което е починало на 14.02.2014г., а според твърденията на самите ответници, той е живял с тях в едно домакинство. Това означава, че за периода 01.12.2011 – 14.02.2014г. следва да се начислят разходи за издръжка на 5-членно семейство, а не на 4-членно, противно на становището на КОНПИ, обосновано с липсата на роднински връзки (л.15-16). Правната доктрина в страната е приела, че при сключен алеаторен договор със задължение за издръжка и гледане, в обема на поетите задължения попадат осигуряването на храна поне 3 пъти на ден, пране на дрехи при напреднала възраст на прехвърлителя, осигуряване на топлина през зимата, условия за спазване редовно на хигиена и т.н. Не е ясно и кой е платил разходите за погребението, за лечение на С.Ц.и др. Впрочем КОНПИ е имала възможност да събере и друга информация за С.Ц., освен приложената (л.1076-1078).

Х.С. и И.С. са получили стотици записи на парични суми (напр. на л.890-891), но липсват посочени основания затова. Постановяването на оправдателна присъда по повдигнатите обвинения за извършени престъпления т.нар. „лихварство“, не води до отпадане нуждата ответниците Х.С. и И.С. да докажат основанията, на които са получавали сумите. Разпитаните свидетели заявиха, че всеки от тях по няколко пъти е давал на Х.С. заеми в размер на 10 000 – 20 000 лв., при това до един заявиха, че не са си търсили парите обратно, тъй като „си били много близки“. Обаче тези твърдения противоречат именно на посочените по-горе данни за извършвани многократни преводи на парични суми от трети лица в полза на Х.С., отделно е получавал стотици пратки чрез куриерски служби с неизвестно съдържание. Невероятно е, ответникът Х.С. да е получавал хиляди левове в брой, без да върне на никого „заетите“ суми, при това никой от заемодателите не си е потърсил правата в продължение на близо 10 и повече години.

Приложените 4 бр. декларации от Г.Т.С., П. Й.С., С.Т.С. и В. Х.С. (л.1436 – 1438; 1441) относно подпомагане на Х.С. чрез парични преводи от А., не могат да установят наличие на законни доходи у ответниците. Липсва достоверна дата на съставяне на всички приложени декларации и съобразно чл.181 от ГПК, доказателствената тежест е за ответниците, тъй като комисията се явява трето лице, което би могло да бъде увредено (така в решение № 235/ 04.06.2010г. по гр.д.№ 176/2010г. на ВКС, II г.о.). Правният извод от така представените доказателства е, че всички документи са с невярна дата и са съставени за целите на настоящото производство и следователно да увредят интересите на държавата, а именно да отнеме незаконно придобито от ответниците имущество. Това е пречка същите да бъдат ценени като годни доказателства.

По отношение показанията на разпитаните свидетели следва да се съобрази, че всички са заинтересовани лица в полза на ответниците по смисъла на чл.172 от ГПК и поради тази причина показанията им не биха могли да се приемат безкритично. Съдът счита, че оказвана финансова помощ в полза на Х.С. и И.С. без съмнение е била налице, но не в твърдените размери. Както стана ясно от самите показания, Д. е подпомагал Х.С. в периода 2007 - 2009 г. и не е ясно какво е станало с дадените средства. Н.е давал на ответника суми от 20 000 лв. и 10 000 евро в периода 2009 - 2011г. и както беше изложено по-горе, твърденията му, че досега не си ги е потърсил обратно са крайно неправдоподобни. Х. пък имал уговорка, Х.С. да му върне парите през удобната 2027 г. Колкото до твърденията на св. Баев, Стефанов и Ненов, че починалият С.Ц.бил оставил на ответниците 100 000 лв., затова липсват каквито и да било доказателства, напр. сумата да е била декларирана.

Направените възражения по отношение на придобитите и продадени след това МПС са неоснователни. Извършената оценка на описаните в исковата молба и останали след частичното прекратяване по отношение на подробно описано имущество МПС от в.лице А., съдът кредитира изцяло, като същата отговаря на заложените параметри на автомобилите: година на производство, описано състояние при закупуването и продажбата, степен на овехтяване и т.н. Нито комисията, нито съдът са обвързани от уговорената от страните по сделката цена. Законодателят изисква да се установи пазарната стойност на придобитото имущество и описаните МПС не съставляват изключение от това. Но съдът не би могъл да отчете като приход сумите според оценките към момента на продажбата на МПС, тъй като не е известна договорената действителна цена по сделките.

На 22.07.2020г. ответниците Г.Д. и С.Д. са придобили в режим на съсобственост недвижим имот: апартамент № *-* в гр.Н., област Б.. Според заключението на съдебно-оценъчната експертиза, към датата на придобиване имотът е бил с пазарна стойност 32 000 евро, която стойност е и при завеждане на исковата молба 23.11.2020г. Съдът приема тази стойност като достатъчно добре обоснована от вещото лице, което е отчело местонахождението на имота, състоянието на инфраструктурата около него, извършени подобрения (остъкляване на тераси) и т.н. Изложеното се отнася и до извършеното оценяване на всички изследвани недвижими имоти, съотв. идеални части от тях, поради което съдът изцяло се позовава на заключението на в.л. Т.А..

С оглед изложената фактология, през проверявания период ответниците са реализирали следните доходи, приходи и източници на финансиране, като към тях следва да се добавят парични средства или друго имущество, с които са разполагали в началото на проверявания период, както и извършени разходи.

- 2009 година: източници на финансиране от наличност по банкови сметки (начално салдо) – 5900 лв., трудови доходи 1618,72 лв., обезщетения – 625,85 лв. - общо 6124,57.; разходи: издръжка на семейството – 4688,81 лв.; пътувания в чужбина – 0 лв.; разходи за данъци, такси и осигуровки – 0 лв., погасителни вноски по кредити – 115,29 лв., общо 4804,10 лв.

- 2010 година: трудови доходи – 6083 лв.; преводи – 400 лв., общо 6483 лв.; разходи: издръжка на семейството – 9710 лв.; пътувания в чужбина – 0 лв.; закупени МПС и недвижими имоти – 9000 лв.; вноски по кредити – 543,26 лв., общо 19 253,26 лв..

- 2011 година: трудови приходи, обезщетения – 6190,79 лв.; продажба на МПС – 0 лв., общо - 6190,79 лв.; разходи: издръжка на семейството – 10 200 лв.; закупени МПС – 4200 лв.; закупени недвижими имоти и идеални части – 14 200 лв.; вноски по кредити и банкови сметки – 413,70 лв., общо 18 813,70 лв.

- 2012 година: трудови доходи – 4718,21 лв., продажби на МПС и недвижими имоти, получен кредит – 24 590 лв., общо 29 308,21 лв.; разходи: издръжка на семейството – 11 819 лв.; придобити МПС и недвижим имот – 19 000 лв.; вноски по банкови сметки е кредити – 7 490,36 лв.; преводи от/ към сметки на трети лица – 46 636,58 лв., общо 65 945,94 лв.

- 2013 година: трудови доходи и социални помощи – 3504,34 лв.; усвоени кредити – 500 лв., общо – 4004,34 лв.; разходи - издръжка на семейството – 13 071 лв.; платени преводи към трети лица и др. – 146,68 лв.; придобити МПС и недвижим имот – 18 700 лв.; вноски по банкови сметки и кредити – 14 839,14 лв., общо 46 756,82 лв.

- 2014 година: трудови доходи и социални помощи – 1615,92 лв.; усвоени кредити – 0 лв.; продажба на недвижим имот – 9600 лв., общо – 11 215,94 лв.; разходи: издръжка на семейството – 13 085 лв.; придобити МПС – 16 900 лв.; вноски по банкови сметки, лихви – 20 585,04 лв., преводи на/ от трети лица – 18 000 лв., общо 68 570,04 лв.

- 2015 година: трудови доходи – 1020 лв.; ГДД – 72,97 лв., общо 1092,97 лв.; разходи – пътувания в чужбина – 0 лв.; издръжка на семейството – 13 863 лв.; преводи по сметки на трети лица и банкови преводи – 0 лв.; платени данъци и такси – 34 лв.; вноски по кредити – 2459,49 лв., покупка на МПС и недвижими имоти – 29 700 лв., общо 46 056,49 лв.

- 2016 година: трудови доходи и социални помощи – 1020 лв.; ГДД – 839,20 лв.; стипендия – 75 лв., общо – 1934,20 лв.; разходи: издръжка на семейството – 13 217 лв.; пътувания в чужбина – 273,80 лв.; придобит недвижим имот – 20 900 лв.; вноски по банкови сметки – 1412,15 лв., общо 28 907,95 лв.

- 2017 година: трудови доходи – 1020 лв.; ГДД – 1620 лв., стипендия – 225 лв., общо 2865 лв.; разходи: издръжка на семейството – 14 616 лв.; пътувания в чужбина – 1701,57 лв.; придобит недвижим имот – 65 000 лв.; вноски по банкови сметки – 2068,89 лв.; вноски към/ от трети лица – 3038,53 лв., общо 86 424,99 лв.

- 2018 година: трудови доходи – 1105,24 лв.; обезщетения от НОИ – 4026,37 лв.; стипендия – 182 лв.; обезщетения – 270 лв., общо 5313,61 лв.; разходи: издръжка на семейството – 13 764,33 лв.; пътувания в чужбина – 5241,61 лв. ; закупуване на МПС – 10 400 лв.; данъци, глоби и такси – 0 лв.; вноски по банкови сметки – 1891,07 лв.; преводи от/ към трети лица – 4 711,91 лв., общо 36 008,92 лв.

- 2019 година: трудови доходи и обезщетения – 270 лв.; усвоени кредити – 0 лв.; общо 270 лв.; разходи: издръжка на семейството – 6991,84 лв.; пътувания в чужбина – 1310,40 лв.; данъци и такси – 30 лв.; погасителни вноски – 637,46 лв.; вноски и банкови преводи към/ от трети лица – 7752,72 лв.; придобити златни бижута – 12 063,34 лв.; иззети наличности – 19 240 лв., общо 48 025,76 лв. към 17.07.2019г.

Към приходите не следва да бъдат отнесени други суми от получени заеми от физически лица, тъй като затова не бяха събрани годни доказателства. Или доходите, приходите и източниците на финансиране, получени от ответниците Х.С. и И.С. през проверявания период възлизат на 76 822,63 лв. Извършените разходи през изследвания период са общо 469 567,97 лв. или е налице несъответствие от 392 745,34 лв. Създадената в полза на държавата презумпция, че дадено имущество е незаконно, ако се установи значително несъответствие между имуществото на проверяваното лице и нетния доход, е дефинирана в легално определение на понятието, дадено в чл.107 ал.2, вр. §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ. Проверката по настоящото производство е започнала след приемането на ЗОНПИ, а законодателят счита за значително само това несъответствие между имуществото и нетния доход, което превишава 150 000 лв. При установените от закона презумпции, при доказване на описания факт, същият се счита за настъпил. КОНПИ изпълни задължението си, да установи наличието на несъответствие между имуществото на ответниците и техните доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените от тях обичайни и извънредни разходи, като същото по размер надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период от 17.07.2009 до 17.07.2019 год., при отчитане на установените периоди на съвместно съжителство на 3 или 4 лица в семейството. Освен на събраните по делото и обсъдени вече доказателства, съдът се позовава на заключенията на вещото лице Р. Цонкова и на вещото лице Т.А. по изготвените СХЕ, СОцЕ, СИЕ и САТЕ, които отговарят най-точно на установените факти и съобразно извършените от съда корекции главно във връзка с първоначалното салдо, извършените сделки. По отношение на описаните в исковата молба недвижими имоти, респ. идеални части от недвижими имоти, съдът се позовава изцяло на приетата СОцЕ (л.1525-1549), а относно отнетите ценности е взел предвид изготвената СХЕ (л.1503-1523). Или събраните по делото доказателства водят до несъмнен извод, че придобитото имущество е на значителна стойност.

Въпреки изложените констатации, предявените искове следва да бъдат отхвърлени, тъй като ищцовата страна не е представила доказателства за връзка между престъпната дейност на Х.С. и И.С., за която им е било повдигнато обвинение и установеното незаконно придобито имущество.

В постановените решения на ЕСПЧ по делото „Тодоров и други срещу България“, „Йорданов и други срещу България“ са изложени доводи, че всяка намеса в мирното ползване на притежанията, съгласно § 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, следва да преследва легитимна цел. Всички действали до момента закони за гражданска конфискация в страната са имали и имат за цел да предотвратят незаконното придобиване на имущество чрез криминални или административни нарушения, от които се твърди, че то произтича. В исковата молба КОНПИ просто се е позовала на обвиненията, повдигнато на проверяваните лица Х.С. и И.С. за престъпления от обхвата на чл.108, ал. 1, т. 17 и 23 от ЗОНПИ – чл.321 ал.3 от НК, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.2 ал.1 и 2 от НК, без да обоснове твърдения, че посредством тази престъпна дейност Х.С. и И.С. са генерирали доходи. След като такава дейност не е установена по надлежния ред, тъй като за повдигнатите обвинения спрямо Х.С. и И.С. е налице влязла в сила оправдателна присъда, значи такава не е била изобщо извършвана. Не се сочи, Х.С. и И.С. да са извършвали друга незаконна дейност, посредством която да са генерирали средства за придобиване на процесното имущество. Следва да се отбележи, че в съставите на самите престъпления не е включен като допълнителен признак относно субективната страна целта на извършване на деянието, че чрез него обвиняемият да е целял да набави облага за самия себе си. Това обосновава липсата на формално съществуваща връзка между деяние и облага от описаната престъпна дейност. Изводът е, че отнемането на имущество, когато не е извършено престъпление, представлява непропорционална намеса в правото на мирно ползване на притежанията. Или предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Предвид изхода на спора, ищцовата страна следва да заплати държавна такса в размер на 6344,39 лв., определена в размер на 4 % от поддържаната цена на исковете на основание чл.157 ал.2 от ЗОНПИ, както и сумата от 350 лв. изплатено възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда, а в полза на ответниците на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати и направените по делото разноски. Същите за ответниците Х.Т.С., И.Г.С., Т.Х.Т. и Г.Т.С. се твърди, че са в размер на 21 373 лв., съобразно представения списък по чл.80 от ГПК на лист 1772-1773 от делото. С оглед постановеното решение на Съда на ЕС от 2017г., българският съд не е обвързан от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега за Наредба за възнаграждения за адвокатска работа), поради което отразената в наредбата методика и минимални размери са без значение за определяне на размера на адвокатските възнаграждения. Съобразно практиката на ВКС, съдът следва да определи размерите на адвокатското възнаграждение съобразно особеностите на всяко отделно производство. Настоящото такова се характеризира с фактическа и правна сложност; събрани бяха над 1770 листа писмени доказателства; проведени бяха 7 съдебни заседания, на всяко от които присъства пълномощник на ответниците; изслушани бяха 4 съдебни експертизи; беше организирана процесуална защитна теза на всеки от четиримата ответници, въпреки депозираният общ писмен отговор; събрани бяха гласни доказателства; направен беше частичен отказ от иск, основан на прието едва към този момент от разглеждане на делото тълкувателно решение, като бяха поставените и допуснати допълнителни задачи към вещото лице А.. Заявеният материален интерес след отказа от иска е 158 609,78 лв. При тези обстоятелства съдът приема, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде в размер на 9500 лв.

По отношение на ответницата Г.Д., разноските са в размер на 6000 лв. платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие (л.1669-1671). Служебно назначените защитници на ответника Ст.Д. получиха възнаграждение съобразно положения труд в размер на по 959 лв. за всяка от тях, видно от постановеното проткоолно определение от 30.01.2025г.

Видно от представените доказателства, твърдените разноски са доказани по основание и размер и са реално извършени.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (понастоящем КОНПИ), представлявана от заместник-председателя ѝ, а сега временно изпълняващ длъжността председател Антон Томов Славчев със седалище: гр.София, ул.Г.С.Раковски № 112, с адрес за призоваване: град Велико Търново, пл.”Център” № 2, сграда на областен управител, ет.2, стая 211А, БУЛСТАТ ********* против Х.Т.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***; И.Г.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***; Т.Х.Т. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***; Г.Т.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** – четиримата със съдебен адрес: : гр.Велико Търново, бул „България“ № 10 „Б“, ет.1, адв. Руска Маречкова от АК-В.Търново, Г.С.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** и съдебен адрес: КК Слънчев бряг, автогара Сл.Бряг, офис сграда „Каравел“, партер, офис 2, чрез адв. З.Н. и С.П.Д. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, чрез пълномощници адв. Татяна Михайлова Тотева от АК-Бургас, с адрес на кантората: гр.Бургас, ул. „Юрий Венелин“ № 6 и адв. Христина Николова Късева от АК-Бургас, с адрес на кантората: гр.Бургас, ул. „Шейново“ № 92, ет.1, искове за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност общо 158 609,78 лв., формирано като сбор от:

ОСЪЖДА КОНПИ представлявана от временно изпълняващ длъжността председател Антон Томов Славчев със седалище: гр.София, ул.Г.С.Раковски № 112, с адрес за призоваване: град Велико Търново, пл.”Център” № 2, сграда на областен управител, ет.2, стая 211А, БУЛСТАТ ********* да заплати да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас държавна такса за производството в размер на 6344,39 (шест хиляди триста четиридесет и четири лв. тридесет и девет ст.) и сумата от 350 (триста и петдесет) лв. направени разноски.

ОСЪЖДА КОНПИ представлявана от временно изпълняващ длъжността председател Антон Томов Славчев със седалище: гр.София, ул.Г.С.Раковски № 112, с адрес за призоваване: град Велико Търново, пл.”Център” № 2, сграда на областен управител, ет.2, стая 211А, БУЛСТАТ ********* да заплати в полза на адв. Руска Маречкова от АК-В.Търново, със съдебен адрес: гр.Велико Търново, бул „България“ № 10 „Б“, ет.1, сумата от 9500 (девет хиляди и петстотин) лв. адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА КОНПИ представлявана от временно изпълняващ длъжността председател Антон Томов Славчев със седалище: гр.София, ул.Г.С.Раковски № 112, с адрес за призоваване: град Велико Търново, пл.”Център” № 2, сграда на областен управител, ет.2, стая 211А, БУЛСТАТ ********* да заплати в полза на Г.С.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** и съдебен адрес: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, автогара Сл.Бряг, офис сграда „Каравел“, партер, офис 2, чрез адв. Звезделина Неделчева от АК-Бургас, сумата от 6000 (шест хиляди и петстотин) лв. направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	18 август 2025 г.
Съдия:	Симеон Симеонов Михов

Дело:	20202100102717
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	23 ноември 2020 г.

Решение по дело №2717/2020 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта