№ 14023
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110167925 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба от Х. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ... на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД за заместване
съгласието на ответника В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ... за
пътуване на детето на страните - Б. В. Г., ЕГН **********, извън пределите на
Република България до всички държави от Европейския съюз и страни по
споразумението за Европейското икономическо пространство (Исландия,
Лихтенщайн и Норвегия) неограничен брой пъти до навършване на
пълнолетие само със съгласието на своята майка и придружено от нея, или от
трето лице с учебна или туристическа цел, както и за заместване липсващо
съгласие на бащата за издаване на паспорт за пътуване на детето.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва
основателността на предявения иск.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно и от представеното удостоверение за раждане №
**********/28.11.2017 г. на Столична община, район „Красно село“, се
установява, че страните по делото са родители на детето Б. В. Г., роден на
23.11.2017 г. в гр. София.
От ангажираните доказателства - социален доклад и показанията на
свид. Женя Г. следва, че родителите не могат да постигнат съгласие относно
въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на
необходимите лични документи. Майката желае да пътува до съседни
държави и държави в Европа с детето с цел почивка и екскурзия, но е
възпрепядствана поради липсата на предвидимост в поведението на
ответника, досежно разрешение за пътуване.
1
Съгласно чл. 127а от СК спорът между родителите за пътувания на
децата им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за
това се решава от съда по настоящ адрес на децата. Съобразно разпоредбата
на чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускането на страната на
малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, настойница, попечители, като при разногласие между родителите
спора се решава по реда на чл. 127а от СК.
Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това при разногласие на родителите, е от
категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който
съдът прави преценка за целесъобразност. Съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК, изискването за
съществуването на конкретно защитен интерес на детето при на детето извън
страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от
време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр.
държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания,
през определен период от време, но също до определени държави. Интересът
на детето при дадено разрешение от съда за неограничено като период от
време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен,
защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и
средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има
ли конкретен и реален риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал. 1 СК
сочи, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между
родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието на
родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване.
Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на
чл. 127а СК за пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител,
са само гарантиращите опазването на най-добрия интерес на детето, а това не
може да стане, ако пътуването не е предвидимо във времето и пространството.
Преценката, която съдът следва да направи в производството по чл. 127а СК,
изисква да се съберат доказателства, включително и по служебен път (по
аргумент от разпоредбата на чл. 127а, ал. 3 СК), не само относно фактите,
обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън границите на
страната, но и относно мястото, условията и средата, при които то ще
пребивава. Затова искането на разрешение за пътуване на детето извън
пределите на страната следва винаги да е конкретизирано така, че да
позволява събиране на необходимите доказателства за преценката за
наличието на конкретно защитения интерес на детето при излизането му в
чужбина.
По настоящото дело искането е достатъчно конкретизирано, за да
изпълни формалните изисквания за редовност на исковата молба.
В производството по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а
СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой
пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното
искане с молбата по чл. 127а СК съдът разполага с власт да разреши
конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения, и
до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши
2
неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-
важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за
пътуване в чужбина са интересите на детето /в този смисъл Решение №
403/29.02.2016 г. по гр. д. № 6903/2014 г. на ВКС, IV ГО, Решение №
86/13.09.2016 г. по дело № 4685/2015 на ВКС, IV ГО, и др./.
Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република България
„всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва
по територията на страната и да напуска нейните предели”, като според чл. 35,
ал. 1, изр. 2 от КРБ „това право може да се ограничава само със закон, за
защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на
други граждани”. Правото на свободно движение в рамките на държавите-
членове на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, §2 от Договора за
Европейски съюз.
Съдът приема, че в интерес на детето е да пътува извън територията на
Република България с цел почивка и туризъм с неговата майка или
упълномощено от нея лице за срок от 5 години от влизане в сила на
решението. По този начин ще придобива впечатления от други държави и ще
се разширява неговия мироглед. Ще може да общува със свои връстници,
близки и роднини. Това ще има положително развитие на личностното му
развитие, както и ще способства за подобряване качеството на образоване,
включително чрез участие на детето в учебни програми.
Не се констатира вероятност детето да бъдат поставено в риск. Не се
установяват ищцата да има намерение да промени местоживеенето на детето
извън страната или да ограничава чрез пътуванията възможността бащата да
осъществява режим на лични отношения с детето. Не е спорно, че и тя е
трудово ангажирана и със стабилна социална среда в България.
По делото не са налице данни, от които да може да бъде направен извод,
че интересът на детето налага ограничение до посочените в исковата молба
дестинации. Такова разрешение би се явило непрактично и в необосновано
висока степен засяга възможността на родителите да планират и осъществяват
пътувания с детето извън страната, респ. за участие на детето в провеждани в
чужбина спортни състезания и училищни екскурзии. Подобно ограничение
влиза в противоречие с конституционно разписаното право на малолетната за
свободно придвижване и представлява намеса в правото на защита на
семейния живот на майката и детето по чл. 8 ЕКЗПЧОС.
Съдът приема, че заместващото съгласие на бащата следва да бъде
дадено за следните цели - цел екскурзия, почивка, посещение на исторически
забележителности и географски обекти, участие на детето в учебни дейности,
културни или спортни прояви.
В интерес на детето е да бъде определен срок от 5 години, считано от
влизане на решението в сила, без промяна на местоживеенето на детето в
Република България. Периодът на разрешението за пътуване следва да
съвпада със срока по чл. 36, ал. 2 ЗБЛД по съображения за целесъобразност и
предвид възрастта на детето.
С оглед краткосрочния характер на пътуванията и предвид
обстоятелството, че те не могат да имат за цел промяна на местоживеенето на
детето в чужбина, продължителността на всяко едно от тях следва да бъде
3
ограничено до 20 календарни дни, а сумарно тези пътувания с майката не
следва да надвишават 90 дни годишно. Така, ще бъде гарантирана и
възможността на ответника да осъществява контакти с детето. При
предприемане на излизане извън страната следва да бъде съблюдавана
училищната ангажираност на детето. Пътуванията извън страната в учебно
време биха били допустими единствено при екскурзии, лагери, олимпиади и
други подобни извънучебни дейности, организирани от учебното заведение,
което детето посещава.
С оглед възрастта на детето е нормално през следващите години то да
взема участие в лагери и екскурзии извън страната, организирани от
посещаваното от него учебно заведение, езикови школи и спортни клубове,
където придружител би бил съответния възпитател. Няма причина детето да
не бъде придружено от свой близък, на когото неговата майка има доверие за
това и който е упълномощен надлежно. По тази причина, настоящият съдебен
състав намира за подходящо придружител да е и определено от родителите
трето пълнолетно лице.
Периодът на пътуванията не следва да бъде съобразяван с времето, в
което отглеждащият родител упражнява родителски права или
неотглеждащият режим на лични отношения, тъй като по същество това
представлява недопустимо изменение в определените от съда родителски
права и режим на лични отношения. Детето може да пътува с родителите си
само в периодите, когато имат законово право да са заедно, а в останалите
случаи - по взаимно съгласие на родителите, тъй като след като родителят
няма право да бъде с детето (упражнявайки родителски права или режим на
лични отношения), то на още по-голямо основание не би могъл и да пътува с
него.
По искането с правно основание чл. 127а от СК, вр. с чл. 76, ал.1, т. 9 от
ЗБЛД- за замества съгласието на единия родител за издаването на паспорт по
реда на ЗБЛД на детето:
Искането за издаването на лични документи /паспорт/ на малолетното
дете за пътуване извън пределите на Република България, съдът, намира, че е
последица от решаване на въпросите за пътуване на детето извън страната до
посочените дестинации. С оглед приетите за установени в настоящото
производство факти по делото и доколкото няма валиден междунареден
паспорт (издаденият е с изтекъл срок на валидност) е налице основание да
бъде заместено съгласието на бащата за издаване паспорт на детето да пътува
извън страната.
По предварителното изпълнение на решението:
Съгласно чл. 127а, ал. 4 СК може да бъде постановено предварително
изпълнение на решението.
Съдът приема, че са налице предпоставките за допускане на
предварително изпълнение на решението, тъй като комуникацията между
страните е влошена. Съдът намира, че е в интерес на детето да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението, предвид предстоящите летни
месеци, като по този начин е възможно да бъдат реализирани пътувания и
през настоящата година.
По разноските:
4
И двете страни претендират присъждане на разноски, но претенциите им
са неоснователни, тъй като правилата на чл. 78 ГПК се прилагат съответно в
производствата по спорна съдебна администрация и в случая не е налице
уважаване в първоначалния вид или отхвърляне на молбата. Ето защо няма
основание някоя от страните да понесе разноски (вж. в този смисъл ТР №
3/2023 г. по ТД № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС).
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на бащата В. Г. Г., ЕГН ********** за
пътуване на детето Б. В. Г., ЕГН **********, извън пределите на Република
България до държавите членки на Европейския съюз и страните по
споразумението за Европейското икономическо пространство (Исландия,
Лихтенщайн и Норвегия), придружавано от майката Х. А. Г., ЕГН **********,
или от упълномощено от нея лице за срок от 5 години от влизане в сила на
решението, без промяна на местоживеенето му в Република България, без да
се засягат учебните ангажименти на детето, освен в случаите, в които
пътуванията са организирани от учебното заведение, което детето посещава, с
продължителност на всяко едно пътуване до 20 календарни дни, като сумарно
тези пътувания с майката не следва да надвишават деветдесет дни годишно на
основание чл. 127а, ал. 2 от СК.
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а от СК във вр. с чл. 76, ал. 1, т. 9 от
ЗБЛД, СЪГЛАСИЕТО на бащата В. Г. Г., ЕГН **********, за издаването на
паспорт по реда на ЗБЛД на детето Б. В. Г., ЕГН **********.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание чл.
127а, ал. 4 СК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд
в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5