№ 194
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Поля М. Г.ева
в присъствието на прокурора Г. В. П.
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело №
20251450101269 по описа за 2025 година
Делото е образувано по повод на депозирана пред съда молба от Н. М. П. с ЕГН
“
********** с постоянен адрес гр. Враца. ул. „Спас Соколов’ № 68. чрез адв. Т. З. от АК- гр.
Враца, по реда на чл. 14 и сл. от ЗЛС, във връзка с чл. 59 от ЗГР и чл. 549- 552 от ГПК, която
моли съда за решение по силата на което, поради изтичане на 5 /пет/ години от деня
10.09.2016г. за който се отнася последното известие за отсъстващия М.Х.П. с ЕГН
**********, роден на 26.03.1960г. с постоянен и настоящ адрес с. Върбешница, общ. Мездра,
ул. „Христо Ботев” № 2 и поради липса на сведения за него, считано от м.09.2016г. до
настоящия момент, да бъде обявена смъртта на същия, като за момента на смъртта да бъде
приета датата 10.09.2016г.
В молбата не се сочат предполагаемите наследници съгласно разпоредбата на чл. 549,
ал.2 от ГПК, но същите се извеждат от представеното удостоверение за съпруг и родствени
връзки на лицето, на което се иска обявяването на смъртта по съдебен ред. От същото се
установява, че единствен предполагаем наследник на лицето е ищцата Н. М. П. .
В съдебно заседание молителят се явява лично и с пълномощника си адв. М. и
поддържа депозираната молба.
Заинтересованата страна Община Мездра не ангажирала становище по молбата.
Кметство с.Върбешница, Община Мездра в съдебно заседание се представлява от
кмета М.В.Д.. Последната счита молбата за основателна.
Контролиращата страна Районна прокуратура Враца, ТО Мездра в съдебно заседание
се представлява от прокурор П.. Според явилия се в с.з прокурор молбата е допустима и
основателна.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. На основание чл. 550, ал. 1 от
ГПК, съдът е изискал от Община Мездра, кметство Върбешница, от ДИРЕКЦИЯ
"БЪЛГАРСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ", от Главна дирекция „НАЦИОНАЛНА
ПОЛИЦИЯ“ и от РУ на МВР гр. Мездра, както и от Главна дирекция „Гранична ПОЛИЦИЯ“
към МВР, сведения относно изчезналото лице- М.Х.П. с ЕГН **********.
1
В исковата молба се твърди, че ищцата е родена от фактическото съжителство между
М.Х.П. и В.Т.Г.. Майката напуска семейното жилище, находящо се в с. Върбешница. когато
детето е било на 6 мес. възраст. През 1986г., пътувайки с влак и при инцидент М. остава
инвалид без долни крайници. След инцидента П. е 100 % инвалид, без крайници и трудно се
обслужва. От тогава до навършване на пълнолетие на Н. баща й с помощта на брат си Т.Х.
П. отглеждат детето. Тримата са живеели в недвижим имот, представляващ къща в с.
4
Върбешница. общ. Мездра, обл. Враца с административен адрес ул.,.Христо Ботев' № 2.
Бащата и чичото на Н. създали спокойна и семейна среда за отглеждането на детето.
След израстването на Н., същата започнала да домакинства и да се грижи и за двамата си
близки. Н. създала семейство и напуснала семейното жилище в с. Върбешница. Сключила
граждански брак и родила първородното си дете. Въпреки ангажиментите и грижите по
семейството, тя поддържала постоянен контакт и близки отношения с баща си, като си
ходили на гости, както и прекарвали заедно празниците.
През 2015г. М. съобщава на молителката. че ще напусне страната и ще замине да
работи в Република Италия. След пристигането в Италия, баща й се обадил и споделил, че
всичко е наред и ще започва работа. Няколко пъти е изпращал на Н. парични суми за
празници, като поддържали контакт и се чували по телефона. В една нощ на 2016г.
молителката получила телефонно обаждане от непознат номер. Баща й се обадил от
телефона на случаен минувач, след като бил стоварен на Централна гара гр. София от група
емигранти от ромски произход. Н. веднага заминала за София и открила М. с рани, без
документи и пари, в изключително мръсно състояние. Поискала да го заведе на доктор, но
баща й заявил, че не желае и иска да се прибере вкъщи. В следващите месеци, Н. разбрала
от П., че ходи да проси с група хора и е подложен на системен тормоз. Забелязала, че говори
несвързани неща и поискала да го заведе на доктор. М. категорично отказал.
През месец септември на 2016г. М. не споделя с молителката, че има намерения да
напуска отново страната. На 10.09.2016г. се обадил да я информира, че е напуснал дома си в
с. Върбешница. Същият заявил, че е на ферибота на гр. Оряхово с група лица от гр. Монтана
и напуска страната, като я помолил да не се тревожи, отива да работи да разглабя
катализатори на автомобили. В разговора помолил дъщеря си да не го търси, а само той ще
й звъни по телефона. Това е последния разговор в който Н. чула баща си по телефона и
повече не го е виждала и чувала.
След изчезването на баща й. Н. започнала да публикува в различни затворени групи в
интернет платформи във facebook снимка с баща й с молба за помощ, че М.Х.П. е изчезнал и
се търси. Във всяка публикация доверителката ми посочва данни за контакт с нея. но няма
никаква информация. Оттогава и понастоящем, липсват каквито и да е сведения за баща й.
През месец април 2017г. Н. е подала жалба в РП - гр. Мездра относно това. че баща й
М.Х.П. е напуснал страната и е изчезнал. Образувана е преписка под № 1219/2017г. по описа
на Районна прокуратура гр. Мездра, която е приключила с отказ за образуване на досъдебно
производство.
Въз основа на подадения сигнал лицето е обявено за общодържавно издирване и на
сайта на „Интерпол” е публикувана информация с пълни данни за идентифициране на ***,
като е посочено, че лицето е изчезнало на дата 10.09.2016г. и се издирва.
От изчезването на лицето през 2016г. до настоящия момент, никой не се е свързал с
молителката и тя няма никаква информация за М.. Баща й е с влошено здравословно
състояние, инвалид с два ампутирани крайници и след толкова дълъг период от изчезването,
липсват каквито и да било сведения за него. М. без чужда помощ не може да се обслужва
напълно сам и след като не е търсил дъщеря си повече от 9 години, същата счита, че не е
възможно лицето да е живо и да не се свърже с единствената си дъщеря с която са
поддържали много близки отношения и взаимно са си помагали.
2
Молителката е низходяща от първа степен по права линия на лицето М.Х.П., роден на
26.03.1960г. с ЕГН **********, негова дъщеря.
Съдът, като обсъди становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представено удостоверение за раждане се установява, че лицето М.Х.П. е роден на
26.03.1960г в с. Върбешница, където е и постоянния и настоящия му адрес, видно от
представените удостоверение за постоянен и настоящ адрес.
Представено е и удостоверение за раждане на Н., от което е видно, че М.Х.П. е баща
на молителката, която съгласно удостоверението за съпруг/а и роднински връзки е
единствен предполагаем наследник на лицето М.Х.П..
Представени са разпечатки от сайт за издирване, където е публикувано издирване на
лицето М.Х.П.. Представена и публикация на medianews от 25.01.2018г, в която е посочено ,
че Интерпол издирва инвалид от Върбешница, изчезнал безследно през септември 2016г.
Към исковата молба са представени и няколко Публикации от различни интернет
платформи и приложения в групи за изчезнали и издирвани лица за М.Х.П..
От ДИРЕКЦИЯ "БЪЛГАРСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ" към
Министерство на вътрешните работи е постъпил отговор на запитването на съда, в който е
направена справка, от която е видно, че спрямо лицето М.Х.П. са издадени два акта за
административно нарушение на 17.04.2014г и 13.04.2016г за изгубена лична карта. В
писмото е направена и справка за издадените на лицето лични документи в периода
08.01.2001г до 15.04.2016г , когато е издадена последната лична карта на М.Х.П.. От
областна дирекция на МВР –Враца сектор "БЪЛГАРСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА
САМОЛИЧНОСТ" са представени всичките заявления от М.Х.П. за издаване на документи
за самоличност.
От Главна дирекция „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР са информирали съда,
че при извършената справка в АИС – „Издирвателна дейност“ е установено, че М.Х.П. с
ЕГН ********** с постоянен адрес в с. Върбешница, общ.Мездра, ул.“Христо Ботев“ №2 е
обявен за общодържавно и международно издирване с КИЛ №300р-14690/20.11.2017г по
описа на РУ Мездра, телеграма №34984/20.11.2017г на ГДНП, разпространен в ШИС.
От Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР информират съда, че в
автоматизираната информационна система на „Граничен контрол“ в периода от
01.01..2020г до 17.11.2025г за лицето М.Х.П. няма наличен запис на данни за преминаване
през ГКПП на Р България.
Община Мездра уведомява съда, че молбата за разгласяване по реда на чл. 14 и сл.
от ЗЛС, във връзка с чл.59 от ЗГР и чл. 549-552 ГПК е поставена на 10.10.2025г на
информационното табло пред сградата на Община Мездра, същото е свалено на 10.11.2025г,
като в срока за събиране на сведения за лицето не са постъпили такива.
Кметство с. Върбешница информира съда, че обявлението за събиране на сведения
относно изчезналото лице М.Х.П. е залепено на 10.10.2025г на информационното табло на
кметството и на автобусната спирка в центъра на селото. За периода от 10.10.2025г до
21.11.2025г, когято е свалено обявлението в кметство с. Върбешница не са постъпили
писмени и устни сведения за лицето М.Х.П. – жител на с. Върбешница.
В РУ МВР Мездра в периода на разгласяването също не е постъпвал информация
относно лицето М.Х.П..
В съдебно заседание е осъществено изслушване на кмета на с.Върбешница М.Д..
Същата заявява, че е кмет на селото от 2012г и познава М., който е изчезнал някъде през 2016 г.
Знае, че се върнал от чужбина в много лошо състояние, явно бил, малтретиран, имал много рани,
ожулен, говорел странно, поради което предположила, че може би е прекарал някакъв инсулт. Казал
3
й, че няма да ходи повече в чужбина.Увещавала го да отиде на лекар. Виждала го всеки ден и в
един момент след като два дни не била го виждала, помислила, че е останал в болница, за да се
лекува. После от магазинерката разбрала, че е заминал за чужбина и оставил е на дъщеря си 20-30
евро. От тогава повече няма никаква информация от него.
На всички предишни пътувания, които имал в чужбина й се обаждал, да види, как е
дъщеря му и детето й. Даже се е случвало да й изпраща пари, за да купува подаръци на
детето за рожден ден. Последния път, когато изчезнал не се обадил. Той й знаел телефона на
наизуст и се е случвало по нощите да й се обажда, защото знае, че ако дъщеря му има
някакъв проблем тя ще му каже. След като заминал от Н. разбрала, че се е обадил, че е на
ферибот, било е бързо обаждане без много обяснения. Бил й казал да не го търси, но той си
сменял телефоните постоянно, та така или иначе нямало как да го намери. Той знаел нейния
телефон и телефона на дъщеря си наизуст След това тя подала жалба и започнали да звънят
от Враца от полицията. Обяснила, че няма никаква връзка с него след последното
заминаване, което било септември 2016г. . От полицията й казали, че е излязъл извън
границата с някакъв бус, с някакви хора, но те са казали, че са му били като някакъв вид
транспорт до някакво летище. Н. публикувала в социалните мрежи, че го издирва, по
телевизията също давали.
По искане на молителката е изслушана свидетелката Й.И.К. Според нея М.Х.П. си
дошъл в недобро състояние – бил със затруднен говор сякаш е получил инсулт. Н. искала да
го заведе на доктор, но той отказал и изчезнал през септември 2016г. Знае, че Н. се е
грижила за баща си. Не знае кога за последно Н. е чула баща си, но знае, че го е търсила в
групи и е подавала жалби.
При тази фактическа картина съдът приема, че са налице материалноправните
предпоставки по чл. 14 ЗЛС за обявяване на смъртта на М.Х.П.. От деня на последното
известно сведение за него 10.09.2016г., когато е напуснал дома си и е бил видян последно
жив – до датата на подаване на молбата и разглеждане на делото са изминали повече от
девет години, през които липсват каквито и да било сведения за него, независимо от
предприетите издирвателни действия и разпоредената разгласа. Съобразно цитираната
практика на ВКС това е достатъчно, за да се приеме, че лицето не е живо и да се обяви
неговата смърт, като се определи денят, за който се отнася последното известие. Не се
събраха данни, които да опровергаят презумпцията за смърт, нито такива, които да сочат по–
късна дата на наличие на сведения за лицето след 10.09.2016г., поради което съдът приема
именно този ден за ден на предполагаемата смърт по смисъла на чл. 16 ЗЛС.
При липса на точни данни относно часа на смъртта и като съобразява, че законът не
изисква задължително неговото определяне, съдът намира, че в диспозитива следва да бъде
посочен единствено денят на предполагаемата смърт – 10.09.2016г., в съответствие с
указанията, дадени в Решение № 400/02.11.2011 г. по гр. д. № 1646/2010 г. на ВКС. Въз
основа на постановеното решение следва да се състави акт за смърт на лицето в общината по
последното му местожителство – община Мездра, кметство с. Върбешница, на основание чл.
551 ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че молбата за обявяване на смъртта на М.Х.П. е
основателна и следва да бъде уважена.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 550, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 14 от Закона за лицата и
семейството ОБЯВЯВА СМЪРТТА на лицето М.Х.П. с ЕГН **********, роден на
26.03.1960г., с постоянен и настоящ адрес с. Върбешница, общ. Мездра, ул. „Христо Ботев”
4
№ 2, настъпила на 10.09.2016г., тъй като от тази дата няма сведения и са изминали повече от
пет години, от когато се отнася последното известие за него.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 551 ГПК кметство с Върбешница, след влизане
на решението в сила, да се състави акт за смърт на М.Х.П. с ЕГН **********, роден на
26.03.1960г. и дата на смъртта 10.09.2016г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачански окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 551 ГПК препис от съдебното решение да се изпрати на
длъжностното лице по гражданското състояние в община Мездра, област Враца и Кметство
с. Върбешница за сведение и издаване на акт за смърт съгласно чл. 551 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
5