№ 9783
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110134938 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с осъдителен иск, предявен от Р. Г. Н. чрез адв. Д. П. срещу
„Раиънеър Дезигнеитид Активити Къмпани“ за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 400 евро – обезщетение за закъснял с повече от три часа полет FR**** по
направление ***** - **********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на молбата за издаване на европеиска заповед за плащане– 08.11.2023 г.
до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че е сключила договор за въздушен превоз с ответника, като е
закупила самолетен билет за полет FR**** от Летище *****-********* до Летище –
*********,******** на дата 29.05.2022 г. Излага, че кацането е извършено със закъснение от
повече от 3 часа. Счита, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз е
възникнало право на парично обезщетение в претендирания размер, тъи като разстоянието
между двете летища попада в хипотезата на чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) No 261/2004
г. – полети между 1 500 и 3 500 км. На 18.11.2022 г. Р. Г. Н. е отправила искане до въздушния
превозвач за заплащане на обезщетение, но до момента на подаване на исковата молба
такова не е платено. Впоследствие е подала заявление за издаване на европеиска заповед за
изпълнение, образувано е ч.гр.д. № 12569/2023 г. по описа на Софииски градски съд, но
срещу издадената заповед е подадено възражение от процесуалния представител на
ответника, поради което е и с оглед дадените указания е предявила на настоящия иск. Моли
за уважаване на предявения иск. Претендират се разноските по производството,
включително и по ч.г.рд. № 12569/2023 г. по описа на Софииски градски съд, I-14 с-в.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
чрез адв. С. Т., в които се оспорва предявеният иск. Твърди се, че претенцията за
обезщетение е неоснователна, тъи като причините за закъснението на процесния полет се
дължат на обстоятелства, които са извън контрол на ответника. Сочи, че на процесната дата
ответникът е следвало да осъществи шест полета с едно и също въздухоплавателно средство,
като закъснението на процесния полет /шести по ред/ е вследствие от обстоятелства,
проявили се при четвъртия пореден полет по направление **********,********* –
*********,********. Закъснението се е дължало на забавяния при наземното обслужване на
полета. Следващият пети полет бил по направление *********,******** –
********,********* и бил забавен поради наложени от Евроконтрол слотове, които са
задължителни за превозвача. В същото време в град ******* се наблюдавали влошени
метеорологични условия под формата на гръмотевична буря и било взето решение за
пренасочване на въздухоплавателното средство към летището в *******. Осъществено е
кацане в ***********, след това е взето решение да се направи повторен опит за кацане в гр.
*******, което било успешно. След този полет бил извършен процесният, които освен
натрупаните закъснения закъснял допълнително с още 20 минути заради забавяне при
наземното обслужване, причинено от влошените метеорологични условия. Твърди, че
полетът от ******* до ******* е закъснял поради наложени слотове за контрол на
въздушното движение от страна на Евроконтрол и влошените метеорологични условия,
които са довели до отклонение в полета. Счита, че посочените извънредни обстоятелства
изключват отговорността на превозвача. Налице било верижно закъснение по причини, на
които превозвачът не може да влияе, въпреки че е взел всички необходими мерки да
осъществени полета възможно наи- скоро. Моли за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител.
Постъпила е писмена молба от адв. П., в която се поддържа, че са налице основанията за
уважаване на иска, като към предходна писмена молба е приложен списък на сторените
разноски. Моли се в случай на отхвърлянето му да бъде присъден адвокатски хонорар на
насрещната страна в минимален размер.
Ответникът се представлява от надлежно упълномощения си процесуален
представител адв. Т.. Счита, че исковите претенции са неоснователни, моли за отхвърлянето
им и претендира разноски съгласно представен списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните по делото е сключен
договор за въздушен превоз по силата на самолетен билет за полет FR**** от ******* до
******* на 29.05.2022 г., че разстоянието между летище ********,********* и летище
*********,******** е повече от 1 500 км., както и че полетът е осъществен със закъснение
повече от 3 часа.
Видно от приетата като доказателство Бордна карта на Р. Н. самолетът е следвало да
излети от летище ******* на 29.05.2022 г. в 18.20 часа и да кацне на летище ******* в 20.20
2
часа.
По делото е приложено становище на отдел „Полетни операции“ за полет FR**** по
направление ********,********* – *********,********, което е издадено от служител на
ответника „Раиънеър Дезигнеитид Активити Къмпани“. Документът не е оспорен от ищеца
и съдът кредитира с доверие съдържащите се в него неизгодни обстоятелства за ответника.
Съгласно становището на 29.05.2022 г. самолет EIDHB, екипаж и самолет от серията Боинг
737-800, установен в ******* е следвало да изпълни 6 полета по разписание по направление
******* – ******** и обратно, ******* -******** и обратно и ******* – ******* и обратно.
От четвъртия до посления шести /процесния/ полет са осъществени закъснения съгласно
разписанието. По отношение на петия полет е посочено, че се е наложило да кацне в летище
***********, впоследствие е излетял от летище *********** в посока гр. ******* и е
кацнал на летището в гр. ******* в 20.06 ч. Самолетът излетял за ******* в 20.51 ч. и
кацнал в ******* в 23.51 часа. От отразените обстоятелства съдът прави фактически извод,
че пристигането в крайната дестинация по направление *******-******* е с 3 часа и 31
минути закъснение /20.20 ч. – по разписание, 23.51 ч. – фактическо пристигане/.
По делото е прието като доказателство писмо от „Софкънект“ АД, видно от което
полетът по направление ******* – ******* е бил пренасочен към летище ***********
поради влошени метеорологични условия, поради което е и закъснял полетът ***** -
**********.
Прието като доказателство по делото е и писмо от Националния институт по
метеорология и хидрология, видно от което на 29.05.2022 г. в района на летище ******* е
налице гръмотевична буря.
По делото е изслушана техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от
страните, а съдът намира за обективно, компетнтно и професионално изготвено, поради
което го кредитира с доверие и го поставя в основата на фактическите си изводи. За да
отговори на поставените въпроси вещото лице е изследвало приложените и приети като
доказателства писмени документи по делото. Експертът се е позовал на установената
гръмотевична буря в района на летище ******* на 29.05.2022 г. за периода от 15.30 часа до
18.30 часа и установения срез на вятъра в периода от 11.30 часа до 20.00 часа и е посочил, че
тези метеорологични явления представляват риск за безопасното приземяване на летище
*******. Посочил е, че по данни на интернет приложението Flight Radar 24, полет FR*** от
29.05.2022 г. достига до района на ******* към 16.29 часа. Наблюдава се продължително
изчакване на подходящи условия за кацане до 17.22 часа, т.е. 53 минути, след което
самолетът се е насочил към резервно летище и е кацнал в летище *********** в 18.00 часа.
За да достигне до изводите за опасни метеорологични явления – гръмотевична буря,
купестодъждовни облаци и срез на вятъра, вещото лице е извършило и справка и проверка
при независим източник. Експертът е посочил, че при приемането на решение за полет в
район на гръмотевична дейност екипажът трябва да отчита характера на буреносните
облаци, разположението и премесетването им, възможните маршрути за обход,
необходимостта от допълнително количество гориво. Интезнвиното облакообразуване и
съпровождащите го електрически разряди, мълнии създават опасност за гражданските
въздухоплавателни средства главно със силна турболентност вътре в купесто-дъждовните
облаци и в близост до тях. Интензивните възходящи и низходящи потоци може да доведат
до неуправляемо смутено движение и даже до разрушаване на самолета. Опасност при полет
в буреносна зона представлява и ударът на въздухоплавателното средство от мълния. При
удар от мълния силата на тока превишава няколко десетки хиляди ампера и поради това
нерядко отказват бордовите радиотехнически средства за комуникация и навигация,
разрушават се метлическите повърхности на възхудо-плавателното средство. С оглед
опасността от гръмотевични бури на екпиажите е забранено преднамереното влизане в
мощни кълбести и кълбесто-дъждовни облаци. Вещото лице е посочило още, че
изключителната отговорност за безопасността на полета се носи от главния пилот, който има
право да взема решения и да дава команди за безопасността на полета. Според експерта
фактите относно метеорологичната обстановка обосновават като правилни действията на
3
командира да да се отклони към резервно летище.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 7, § 1, б. „б“ във вр. с чл. 6, ал.1, б. б) от
Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установяват
обстоятелствата по чл. 2 и чл. 3 от Регламент № 261/2004, а именно че ответникът е
въздушен превозвач от Общността; че ищецът е пътник, заминаващ от летище, намиращо се
на територията на държава-членка, поради което разпоредбите на Регламент 261/2004 са
приложими.
Софийски градски съд е сезиран от Р. Г. Н. по реда на 624 и сл. ГПК и Регламент
(ЕО) № 861/2007 на Европейският парламент и Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на
европейска процедура за искове с малък материален интерес , изменен с Регламент (ЕС)
2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. С Определение по
ч.гр.д. № 12569/2023 г. по описа на Софийски градски съд е постановено да се издаде
Европейска заповед за плащане в полза на молителката. По делото е подадено възражение
/формуляр Е/ от насрещната страна „Раиънеър Дезигнеитид Активити Къмпани“. С чл. 12,
ал. 4, б. „в“ на Регламент № 1896/2006 г. е предвидено пренасяне на спора пред гражданския
съд в случай на подадено възражение срещу издадена европейска заповед за плащане.
Съгласно Решение № 129 от 02.02.2021 г. по т. д. № 2697/2019 г., Т. К., І т. о. на ВКС искът,
основан на европейска заповед за плащане, следва да бъде заявен като осъдителен именно
предвид изпълнителната сила на решението по него, а не на Европейската заповед за
плащане, чиято изпълнителна сила не остава в латентно състояние до приключването на
исковия процес по подаденото възражение, като това не променя характеристиката му на
обусловен и факултативен.
Съдът приема за установено по делото, че между страните са възникнали валидни
правоотношения по договор за въздушен превоз на пътници, като ответникът е поел
задължение към ищцата да я превози със самолетен полет FR**** по направление ***** -
**********, планиран да излети на 29.05.2022 г. в 18:20 часа от ********,********* и да
кацне в *********,******** в 20:20 часа, като разстоянието е над 1 500 км, но полетът е
закъснял с повече от три часа, като е извършен на 29.05.2022 г. в 20:51 часа и е пристигнал
на 29.05.2023 г. в 23:51 часа, т.е. закъснението е 3 часа и 31 минути.
Спорът между страните е съсредоточен около обстоятелството дали в случая са
налице освобождаващи ответника от отговорност извънредни обстоятелства по см. на § 14 и
15 от Преамбюла на Регламента.
Според § 14 и 15 от Преамбюла на регламента се изключва отговорността на
превозвача в случай че се позове и докаже наличието на причинена от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички
необходими мерки. Разпоредбата на чл. 5, т. 3 от Регламента предвижда изключване
отговорността на превозвача при възникването на "извънредни обстоятелства", като
установява правилото, че опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща
4
обезщетение по чл. 7, ако докаже, че отмяната /респ. закъснението/ на полета е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки, т. е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния
контрол на въздушния превозвач. Съображение 14 от преамбюла към Регламента указва кога
опериращите въздушни превозвачи не носят отговорност за отменен, респ. закъснял полет, а
това са случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не
са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, като е направено и
примерно /неизчерпателно/ изброяване на случаи, при които се счита, че са налице
извънредни обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност по регламента –
"политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на
полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач". Според
съображение 15 от преамбюла към Регламента извънредни обстоятелства се смята, че
съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във
връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение,
продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет,
въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на
закъснения или отменени полети.
Като извънредни обстоятелства по смисъла Регламента могат да се квалифицират
събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън
ефективния му контрол (в този смисъл по C-549/07, от 31 януари 2013 г., по C- 12/11 и по C-
257/14).
Според трайната практика на СЕС по дела С-294/10, С-315/15 г, С-402/07 и С432/07 в
тежест на превозвача е да докаже извънредните обстоятелства, тяхната продължителност,
както и че е положил дължимата грижа за избягване на извънредните обстоятелства и
техните последици. При това се преценява и дали превозвачът е трябвало да даде
"непоносими жертви" с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент. Също
така въздушният превозвач обичайно експлоатира самолетите си при условия, в т. ч.
метеорологични, които са трудни, дори екстремни /виж Решение на СЕС по дело С-257/14/.
При осъществяване на дейността си авиокомпаниите се сблъскват с различни метрологични
проблеми, които се проявяват при изпълнение на планираните полети.
Според приетото в Решение на Съда (четвърти състав) от 22 април 2021 година по
дело C-826/19(WZ срещу Austrian Airlines AG) и Решение на Съда (четвърти състав) от 11
юни 2020 година по дело C-74/19(LE срещу Transportes Aйreos Portugueses SA) опериращият
въздушен превозвач може да се позове на извънредно обстоятелство, което е засегнало не
процесния закъснял полет, а предходен полет, опериран от самия него със същото
въздухоплавателно средство, в рамките на неговата ротация. Следва да бъде отчитан
начинът на използване на въздухоплавателните средства от въздушните превозвачи и по-
специално обстоятелството, че едно и също въздухоплавателно средство може да извърши
5
няколко последователни полета в един и същи ден, което означава, че всяко извънредно
обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, би могло да се
отрази на полета или полетите след него. Зачитането на подобно извънредно обстоятелство
предполага да е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това
обстоятелство, засегнало предходен полет, и закъснението или отмяната на следващия /в
случая процесния/ полет. Наличието на тази пряка причинно-следствена връзка запитващата
юрисдикция трябва да прецени с оглед на фактите, с които разполага, и по-специално като
вземе предвид начина на използване на съответното въздухоплавателно средство.
Въздушният превозвач следва да докаже, че е взел съобразените с положението
мерки, като е използвал всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с
които е разполагал, за да не допусне това обстоятелство да доведе до отмяна или голямо
закъснение на съответния полет, като обаче не може от него да се изискват жертви,
непоносими с оглед на капацитета на предприятието му към релевантния момент. Мерките,
които в този контекст могат да се изискват конкретно от въздушния превозвач, за да се
избегнат последиците от извънредно обстоятелство, а именно в конкретния случай, голямо
закъснение, трябва да се преценяват във всеки отделен случай.
Релевантно е дали превозвачът своевременно е планирал ресурсите си, така че да
разполага с известен запас от време, за да е в състояние да предвиди алтернативни
логистични или технически разрешения, които биха могли да компенсират или поне да
намалят значително закъснението на полета, като използването на заместващо
въздухоплавателно средство, увеличаване на скоростта на въздухоплавателното средство
или пренасочването на пътника към други въздушни маршрути, със или без междинно
кацане, изпълнявани от самия него или от други въздушни превозвачи.
В случая от писмените доказтелства по делото действително се установява, че
предходният полет по направление ******* – ******* е бил изпълнен със закъснение, но
самолетът е кацнал вместо в ******* в ***********. От събраните по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице се достига до извод, че не е било възможно
безопасното кацане на самолета в района на летище *******. В периода от 16.29 ч. до 17.22
ч. самолетът е бил в района на летище ******* и е очаквал да се подобрят метереологичните
условия, за да може да бъде извършен заход към летището и самолетът да се приземи
безопасно. Въпреки това обаче при липса на промяна на обстоятелствата и при намаляване
на гоивото командирът е взел целесъобразно решение с оглед гарантиране на сигурността за
кацане в алтернативно летище. Такова се е осъществило в *********** в 18.00 часа. По
делото липсват официалнни данни в колко часа е следвало самолетът от ******* до *******
да кацне в крайната си точка, но самата ищца заявява в писмена молба, подадена преди
открито съдебно заседание, че това е следвало да се случи в 17.55 часа. Следователно в
уреченото време самолетът е бил в района на летището и е имал готовност на кацне, но това
не се е осъществило поради лошите метеорологични условия. Обстоятелствата, че
атмосферните явления не са позволявали кацане се удостоверят и от писмени доказателства
за наличие на бури и силен срез на вятъра в периода от 15.30 до 20 часа. При това
6
положение съдът намира, че за периода от часа, в който е следвало самолетът по
направление ******* – ******* да кацне на крайната си точка летище ******* в 18.06 часа
до часа, на който е кацнал фактически – 20,06 часа са налице извънредни обстоятелства,
които експулсират вината на превозвача за закъснението на полета с 1 час и 46 минути.
Съгласно Решение по дело С-315/2015 г. на СЕС член 5, параграф 3 от Регламент
№ 261/2004, във връзка със съображение 14 от същия регламент, трябва да се тълкува в
смисъл, че в случаите, когато закъснение от три или повече часа при пристигане, причинено
не само от извънредно обстоятелство, което не би могло да се избегне със съобразени със
ситуацията мерки и по отношение на което въздушният предприемач е взел всички
необходими мерки за предотвратяване дори и на последиците му, но и от друго
обстоятелство, което не попада в тази категория, закъснението поради първото
обстоятелство трябва да се извади от общата продължителност на закъснението при
пристигане на съответния полет, за да се прецени дали за закъснението при пристигане на
този полет се дължи обезщетение по член 7 от този регламент. В случая закъснението на
полет FR**** от Летище *****-********* до Летище – *********,******** на 29.05.2022 г.
е 3 часа и 31 минути. След като от него извади закъснението на полета, дължащо се на
извънредни обстоятелства свързани с лошите метеорологични условия /1 час и 46 минути/,
закъснението на полета бива 1 час и 45 минути и в такъв случай не се дължи обезщетение по
смисъла на Регламент № 261/2004 г.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен само на това основание. Като е излишно да се разглеждат останалите възражения
на ответника, че закъснението се дължи на наложени слотове по отношение на
прехождащите полети за деня, които са задължителни за екипажа на самолета и които следва
да бъдат спазвани. Още повече, че според настоящия състав самолетът по полета от *******
до ******* е бил навреме в района на летището, но не е успял да кацне поради влошените
атмосферни условия.
По отношение на мерките съдът следва да посочи, че случая липсват такива
предвидими действия, които превозвачът като професионалист да е могъл да организира. С
оглед заключението на вещото лице и установената опасност за пътниците, екипажа и
самолета от преминаване през магнитни бури, не би било възможно друг самолет,
ангажиран от превозвача да излети навреме в 18.20 часа. Това е така, доколкото по делото се
доказа, че бурята и влошените атмосферни условия са продължили до 20 часа на 29.05.2022
г.
По разноските:
С оглед изхода на спор право на разноски има ответникът. Такива се дължат, както в
настоящото съдебно производство разноски, така и тези в производството по издаване на
европейска заповед за плащане по ч.гр.д. № ч.гр.д. № 12569/2023 г. по описа на Софийски
градски съд. В този смисъл следва да намерят съответно приложение разясненията, дадени
с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по
7
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В този смисъл с Решение № 129 от 02.02.2021 г. по т. д. № 2697/2019
г., Т. К., І т. о. на ВКС, е прието, че искът, основан на европейска заповед за плащане, следва
да бъде заявен като осъдителен, като това не променя характеристиката му на обусловен и
факултативен.
По делото е приложен списък на разноски от ответника, съгласно който се претендира
адвокатско възнаграждение в общ размер на 5 364, 91 лв., такси за издаване на съдебни
удостоверения в общ размер на 10 лв., такса за изготвяне на справка от НИМХ в рамзр на 90
лв., заплатени суми за превод на документи в общ размер на 272 лв.
Своевременно е релевирано възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар, което съдът намира за основателно. Делото не се отличава с правна и
фактическа сложност, действиелно доказателствената тежест на ескулпиращите
обстоятества е на ответника, но това не обосновава присъждане на адовкатски хонорар в
претендирания размер, още повече, че въобще не става ясно на какво основание се
определят претендираните хонорари в посочените размери. При това положение съдът
намира, че в полза на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
производството по издаване на европейска заповед за плащане в размер на 200 лв.,
доколкото не се дължи никакво мотивиране на възражение и 500 лв. – адвокатско
възнаграждение за настоящото исково производството, доколкото са проведени две открити
съдебни заседания, явил се е процесуален представител и са събирани доказателства. В
полза на ответника следва да бъдат присъдени още сторените разноски за съдебни
удостоверения – 10 лв. и за изслушване на СТЕ – 350 лв. останалите разноски за преводи и
издаване на удостоверения не подлежат на репарация по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Г. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. *******,
*********************** срещу Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпъни (RYANAIR
DAC), дружество с ограничена отговорност, учредено и регистрирано съгласно
законодателството на Ирландия, вписано в Ирландски регистър на дружествата, с рег. №
104547, със седалище и адрес на управление Райънеър Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес парк,
Суорд, Ко. Дъблин, Ирландия иск с правно основание основание чл. 6, пар. 1, б. „б“ във
връзка с чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 във вр. с чл. 626 ГПК за
осъждането на Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпъни (RYANAIR DAC) да заплати на от
8
Р. Г. Н., ЕГН ********** сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет
№ FR****, планиран да излети на 29.06.2022 г. в 18:20 часа от ********,********* и да
кацне в *********,******** в 20:20 часа, който е имал повече от три часа закъснение,
поради наличие на извънредни обстоятелства.
ОСЪЖДА Р. Г. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. *******,
*********************** да заплати на Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпъни
(RYANAIR DAC), дружество с ограничена отговорност, учредено и регистрирано съгласно
законодателството на Ирландия, вписано в Ирландски регистър на дружествата, с рег. №
104547, със седалище и адрес на управление Райънеър Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес парк,
Суорд, Ко. Дъблин, Ирландия сумата от 860 лв. – съдебни разноски в исковото производство
и сумата от 200 лв. – съдебни разноски в производството по издаване на заповед за плащане.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9