Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 391

град Габрово, 03.07.2020 година

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ........................................... колегия в закрито съдебно заседание на трети юли ..................................................................................................... през две хиляди и двадесета година ..................................... в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

 

при секретаря ............................................................................................ и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ ЧНД № 610 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид, че:

 

Производството по делото е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е въз основа на жалба (с Вх. № 4232/30.06.2020 г.), подадена (чрез упълномощен процесуален представител – адвокат Р.Б. от Габровска адвокатска колегия) от И.Н.Г. ***, ЕГН ********** против Заповед за задържане на лице с Рег. № 1752зз-184 от 29.06.2020 година. Тя е издадена от разузнавач при едноименното РУ към ОД на МВР Габрово във връзка с данни за престъпление по чл. 123 от НК, предмет на разследване по Досъдебно производство № 1752 ЗМ-318/2020 г. на РУ Габрово, по повод на което лицето е било задържано въз основа на предвиденото в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Жалбоподателя е приел същата за незаконосъобразна, и претендира за нейната отмяна. Той е направил няколко доказателствени искания, отнасящи се до изложените основания за това, част от които са били уважени. С оглед на тях по делото са постъпили допълнителни писмени материали, изискани като необходими за целите на съдебния контрол, осъществяван по отношение на въпросната заповед.

Въз основа на приложените по делото писмени материали, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателя И.Н.Г., ЕГН **********, притежава постоянен адрес,***.

Чрез Заповед № с Рег. № 1752зз-184 от 29.06.2020 г., издадена от Христо Веселинов Иванов, на длъжност разузнавач при РУ - Габрово, жалбоподателя И.Г. е бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Като причина за това в заповедта се сочи: „наличие (на – допълнението е на съда) данни за извършено престъпление по чл. 123 от НК – причиняване на смърт на лицето Стефан Г.Н., поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, за което е образувано ДП № 1752 ЗМ-318/2020 г.”. Периода на задържане е продължил от 16,20 часа на 29.06.2020 г. до 20,05 часа на тази дата, когато Г. е бил освободен. Между представените от РУ Габрово документи няма такива, които да сочат, че Г. е бил участник в процесуално-следствени действия, свързани с предмета на разследване по това досъдебно производство както преди началото на задържането, така и по време на него. От ОслО при Окръжна прокуратура Габрово е постъпило копие от протокол, от чието съдържание се установява, че такова действие (разпит на свидетел по ДП № 42/2020 г. по описа на въпросния следствен отдел при тази прокуратура) е било проведено по отношение на Г. за времето между 20,30 и 20,55 часа на 29.06.2020 година, т.е. след фактическото освобождаване на лицето.

При изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът отбелязва следното:

Постъпилата жалба е насочена срещу издаден административен акт, за който нормата на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР изрично е предвидила възможност за обжалване пред районния съд по седалището на органа, чиито служител го е издал, която не е ограничена с определен срок. Поради това и тъй като се явява подадена от правоимащо лице, същата следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на въпросния административен акт.

Задържането за предвидения в чл. 72, ал. 1 от ЗМВР срок във всички уредени по този текст хипотези представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел предотвратяване на възможността лицето да се укрие или да извърши престъпление. За прилагане на задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление, както и на такива, които да сочат, то е извършено от задържаното лице.

В настоящия казус описаното в заповедта отразява какви са били правните основания за задържането на жалбоподателя. То обаче не дава яснота по отношение на фактическите основания за него, тъй като не съдържа абсолютно никакви данни за конкретни действия или за проявено бездействие от Г., довели до смъртта на Стефан Н. като резултат от незнание (респективно немарливо извършване) на изпълнявани от жалбоподателя занятие или друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, които на свой ред също не са посочени в заповедта. След като това е така, се налага заключение, че същата не притежава реквизит – по чл. 72, ал. 2, т. 2, пр. 1-во от ЗМВР, който се явява безусловно задължителен за нея. От друга страна следва да се има предвид, че липсата на описание по отношение на обстоятелствата, свързани с този реквизит, не дава възможност за преценка и на съответните съображения, по които автора на заповедта е приел, че е имало причини за задържане именно въз основа на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и че предпоставките за него са съществували към момента на нейното издаване. С оглед на изложеното по-горе и като отчете, че между изпратените от РУ Габрово материали няма такива, които да сочат за съпричастност на задържаният с настъпилата смърт по какъвто и да било начин (в т.ч. и като резултат от дейност по нейното съпричиняване с друго лице – Петър Цанков Цвятков от гр. Габрово, което също е било задържано по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с нея) и да са съществували към момента за издаване на заповедта и предприемане на действията във връзка с фактическото задържане на Г., въпреки че те са били изискани за прилагане по делото, съдът намери, че заповедта се явява издадена не само при допуснато нарушение на предписаната от закона форма, която е изисквала изрично и ясно посочване на фактическите основания за задържането, но и при липсата на предвидените в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР материално-правни основания за това. Поради това същата очевидно се явява незаконосъобразна и като такава следва да се отмени

  Воден от горното, и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Заповед за задържане на лице по Досъдебно производство № 1752 ЗМ-318/2020г. на РУ Габрово с Рег. № 1752зз-184/29.06.2020 г., издадена от Христо Веселинов Иванов - разузнавач при РУ Габрово, по отношение на И.Н.Г., ЕГН **********,***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................