№ 387
гр. Русе, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Галина Магардичиян
В. П.
при участието на секретаря Билген Байдинова
като разгледа докладваното от В. П. Въззивно гражданско дело №
20254500500593 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Районен съд- Русе с решение № 696 от 05.05.2025г. постановено по гр.д.
№ 3522/2024г. е унищожил на основание чл.31 ЗЗД, по иск, предявен от Е. П.
М. договор за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен на 18.06.2020г. между П.М.Ц. и Н.В.Г. с
нотариален акт №71, том 15, дело №3028/2020г. на Служба по вписванията –
Русе, поради обстоятелството, че макар да е бил дееспособен към момента на
сключването му П.М.Ц. не е могъл да разбира и ръководи постъпките си. Със
същото решение В. К. З., Н. И. Н. и А. Н. Г. са осъдени да предадат на Е. П.
М. владението на недвижим имот, предмет на договор, обективиран в
нотариален акт №71, том 15, дело №3028/2020г. на Служба по вписванията –
Русе, както и да заплатят разноски по делото в размер на 2290 лева.
Недоволен от това решение В. К. З. го обжалва и иска неговата отмяна.
Счита, че при постановяването му са допуснати нарушения при проверката и
оценката на доказателствата. Навежда доводи относно събраните свидетелски
показания и тяхното кредитиране, както и акцентира, че изслушания свидетел
И.А. е заместник-попечител на П.Ц. и е можела да охрани интересите на
последния. Навежда фактически твърдения относно отношенията между Г.и и
П.Ц.. Сочи, че при постановяване на решението съдът не е взел предвид
особеностите на състоянието на П.Ц., който имал „светли“ и „тъмни“ периоди
1
на заболяването си. Счита, че Ц. е извършил процесната сделка в момент на
ясно съзнание, като с нея е подсигурил себе си. По отношение на
възражението за изтекла давност сочи, че П.Ц. е имал заместник-попечител,
който е можел да защити интересите му. Иска обжалваното решение да бъде
отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени.
За да постанови това решение Районен съд- Русе е приел за установено,
че с нотариален акт №164, том ІV, дело №2241/18.08.1979г. по описа на
нотариус при РРС, П.М.Ц. придобил следния недвижим имот: дворно място с
площ от 1076 кв.м., в село Червена вода, парцел ХVІІ-886 в квартал №82,
ведно с построената в същото дворно място масивна жилищна сграда. На
18.06.2020г. П.М.Ц. прехвърлил на Н.В.Г. собствените си ¾ идеални части от
недвижим имот, находящ се в село Червена вода, а именно: УПИ ХVІІ-1249 в
кв.82 по плана на село Червена вода, целия с площ 1.033 дка, стар
идентификатор УПИ ХVІІ-886 в кв.82, с площ 1076 кв.м., заедно с
построената в него масивна жилищна сграда, срещу поето от Н.Г. задължение
да продължи да гледа и да се грижи, както досега, така и занапред за
прехвърлителя до края на живота му, като му осигури всичко необходимо за
един спокоен и нормален живот. С решение №194/19.06.2020г, постановено по
гражданско дело №597/2019г., Окръжен съд – Русе поставил П.М.Ц., страдащ
от деменция при болест на Алцхаймер, атипична от смесен тип, под
ограничено запрещение. През 2021г., въз основа молби на П.Ц., действащ
лично и със съгласието на попечителия си, Районен съд – Русе разрешил на
молителя да се разпореди с ¾ идеални части от апартамент в гр.Русе, а през
2022г. – да изтегли от влога си в „Юробанк България“ АД сумата 5900 лева.
П.М.Ц., починал на 10.11.2023г. и е наследен от сина си Е. П. М..
Пред първата инстанция са разпитани свидетели: И.К. изнася данни за
атакуваната сделка и нейната подготовка, като твърди, че действайки като
нотариус се е уверила в дееспособността на прехвърлителя и едва тогава е
изповядала сделката. Лично се убедила, че П.Ц. е в добро психично състояние.
Събрани са и гласни доказателства, че няколко пъти различни лица
уведомявали Е. М., че баща му е изчезнал, което налагало той да пътува от
гр.София, както и че М. е споделял, че баща му не го разпознавал. Сградата, в
която живеел П.Ц. била в окаяно състояние, занемаР., мръсна, Ц. имал
проблеми с паметта – обърквал дати, не познал сина си. През 2020г. жилището
на Ц. продължавало да е неподдържано.
В първоинстанционното производство е приета съдебнопсихиатрична
експертиза за установяване психичното състояние на П.Ц. към момента на
сделката. Назаначеното вещо лице дава заключение, че към 18.06.2020г. при
сключване на процесния договор, П.Ц. страдал от Деменция при болест на
Алцхаймер, бил с нарушени базисни психични годности да разбира
свойството и значението на действията си и да ги ръководи. Твърди, че при
П.Ц. е била налице трайна неспособност да разбира свойството и значението
на постъпките си. Районният съд е кредитирал заключението на експерта.
2
Първата инстанция приема, че е налице изключението предвидено в
закона и искът за унищожаване на сделката може да бъде предявен и след
смъртта на лицето, тъй като преди смъртта е било поискано поставянето му
под запрещение (в случая ограничено запрещението е постановено с решение
№194/19.06.2020г., постановено по гражданско дело №597/2019г., Окръжен
съд – Русе). Прието е, че унищожаемостта на процесния договор произтича от
невъзможността на прехвърлителя да разбира и ръководи действията си, която
се установява от заключението на приетата по делото съдебнопсихиатрична
експертиза установяваща, че П.Ц. е диагностициран с Деменция при болест
на Алцхаймер, което заболяване е установено преди сключване на атакуваната
сделка. Съобразявайки ангажираните в хода на производството доказателства
и становището на експерта, районният съд е приел, че към датата на
сключване на процесния договор, П.Ц. не е могъл да ръководи поведението си
и да разбира действията си, не е бил способен да се грижи за собствените си
интереси. Към този момент Е. М. бил предприел действия по поставяне на
баща му под запрещение. По тези съображения първата инстанция приема, че
договорът за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен на 18.06.2020г. между П.М.Ц. и Н.В.Г. е сключен
при порок на волята от страна на прехвърлителя – тъй като същият не е могъл
да разбира и ръководи действията си, поради което подлежи на унищожаване,
на основание чл.31 ЗЗД.
По възражението за изтекла погасителна давност районният съд приема,
че атакуваната сделка е сключена на 18.06.2020г, искът е предявен на
21.06.2024г, а съгласно чл.32, ал.2 ЗЗД правото да се иска унищожение се
погасява с тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който лицето
е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или
измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите
случаи – от деня на сключване на договора. Позовавайки се на практика на
ВКС първата инстанция приема, че давността тече от момента, в който
правото реално може да бъде упражнено. В случая прехвърлителят е страдал
от заболяване, довело до неспособност да разбира свойството и значението на
постъпките си. Състоянието му е било необратимо, продължило до смъртта
му. Докато едно лице се намира в трайно състояние на недееспособност, не е
във възможностите му да упражни правата си, в това число да предяви иск за
унищожаване на сделката, сключена при порок на волята. В случая е
назначени попечител- съпругът на Н.Г., който като свързано лице с
приобретателя по сделката, няма правен интерес от унищожаването й. По тези
съображения районният съд е приел, че давността е започнала да тече след
смъртта на прехвърлителя – 10.11.2023г. и към датата на депозиране исковата
молба – 21.06.2024г., не е изтекла, съответно е приел, че искът по чл.31 ЗЗД е
основателен и сделката следва да бъде унищожена като сключена от лице,
което не е могло да разбира или ръководи действията си.
Като последица от уважаването на иска за унищожаване на сделката
районният съд е уважил и иска по чл. 108 от Закона за собствеността, като е
3
приел, че ищецът, като единствен наследник на П.М.Ц. е и собственик на
процесния имот.
Въззивната жалба е подадена в законовия срок от страна в
производството срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл.269 от ГПК
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
По иска с правно основание чл.31 от ЗЗД се правят оплаквания за
неправилна преценка на доказателствата, които оплаквания са неоснователни.
Основното доказателство на което се базира обжалваното решение е
заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, в което се приема, че
към 18.06.2020г. при сключване на процесния договор, П.Ц. страдал от от
Деменция при болест на Алцхаймер, поради което е бил с нарушени базисни
психични годности да разбира свойството и значението на действията си и да
ги ръководи. За да стигне до този извод вещото лице е съобразило множество
медицински документи: Протокол от мед. комисия от 28.01.2019г,
психологично изследване от 15.02.2019г и КТ на глава,приложени към гр.д. №
597 /19г. на ОС-Русе. Съобразено е също така, че П.Ц. е бил диагностициран с
Деменция при болест на Алцхаймер и към 18.06.2020г е страдал от същото
заболяване. Разяснена е същността на заболяването Деменция при болест на
Алцхаймер- първично дегенеративно мозъчно заболяване с неизвестна
етиология , подмолно начало и бавно развитие, като прогнозата /оглупяване/ е
неблагоприятна, хронична и винаги прогресираща. Нарушават се висши
корови функции- тежък упадък на паметта, на интелекта,на мисленето,
разбиране, съждение, нарушена пространствена ориентация. Отслабва
контролът на емоциите и мотивацията. Проследени са етапите в развитието на
болестта и нейните форми на проявление. Вещото лице съобразява разпита
на П.Ц. в съдебно заседание на 19.06.2020г, при който Ц. е ориентиран за
роднински връзки и години на раждане на съпругата и синът си, знае имената
им, знае къде живее, как изразходва пенсията си. Объркан е за обстоятелствата
-с кого живее, коя година е и за мястото където се намира. Вещото лице дава
заключение, че дезориентацията му се дължи на нарушената краткосрочна
памет - не може да запомни дата, година, нарушена е пространствената
ориентация - не знае и не може да запомни мястото където се намира.
Съдейки по отговорите на П.Ц. в съдебно заседание на 19.06.2020г вещото
лице счита, че на 18.06.2020г дементните симптоми при П.Ц. са били изразени
в умеР. степен и психичното състояние не му е позволявало пълноценно и в
пълен обем да поема права и задължения чрез лични действия, да се грижи за
своите интереси, сам да защитава и управлява имуществото си. Към
18.06.2020г. не е могъл да схваща същността на всичко което се случва около
4
него, не е бил годен да ръководи постъпките си по разумен начин, не е бил в
състояние да прогнозира последиците от това, което върши. При
дезориентация за време и място, при наличния мисловен ,интелектуален и
паметов дефицит, няма как лицето да възприема адекватно и в пълен обем
всичко, което се случва около него. Мисловните и интелектуални нарушения в
съвкупност обуславят нарушение на волевия акт и на неговите компоненти. За
реализиране на волевия акт е необходимо той да бъде осмислен /съхранени
мисловна и интелектуална сфери/, да се регулират последователни действия и
да се направлява поведението. Заключението на вещото лице е подробно
аргументирано и се базира на множество документи. Един от основните
източници на информация за състоянието на П.Ц. е неговият разпит пред съда
по делото за поставяне под запрещение, който е осъществен един ден, след
процесната сделка. Този разпит дава възможност на вещото лице да придобие
представа за поведението на П.Ц. непосредствено след сключване на сделката,
което е убедителен аргумент за кредитиране на експертното заключение.
Извън заключението на вещото лице по делото са събрани противоречиви
гласни доказателства за психическо състояние на Ц., които не могат да
опровергаят заключението.
Доводите във въззивната жалба относно действията на заместник
попечителят и какво последният е могъл да направи и не е направил, имат
житейско измерение и са неотносими към правилността на решението.
По делото липсват доказателства за това, че именно към момента на
извършване на сделката е бил във „светъл период“ от болестта си и в ясно
съзнание. Напротив, вещото лице сочи, че болестта е прогресираща и с
неблагоприятна прогноза. Не може да се възприеме твърдението в жалбата, че
с процесната сделка Ц. е „подсигурил себе си“ и това е аргумент, че е действал
разумно, тъй като това действие представлява интелектуален и волеви акт, на
какъвто според заключението на вещото лице Ц. е неспособен. Преценката на
разпитаната по делото нотариус И.К. за състоянието на П. Ц. към момента на
сделката е непрофесионална и не е ясно на какво се базира. Обстоятелството,
че Ц. е изразил ясно волята си не дава отговор на въпроса как е формирана
тази воля и дали Ц. е разбирал в пълнота последиците от така изразената воля.
Отговор на този въпрос дава вещото лице, а именно- че Ц. не е могъл в
пълнота да разбира и ръководи действията си, както и техните последици. По
изложените съображения процесната сделка подлежи на унищожаване и
обжалваното решение в тази част е правилно.
Друг спорен между страните въпрос е дали е изтекла давността за
предявяване на иска за унищожаването. Правилни са съображенията на
първата инстанция, че давност тече само по времето когато правото може да
бъде упражнено. Следва да се добави и още един аргумент в тази насока:
Процесната сделка е сключена на 18.06.2020г, Н.Г. е назначена за попечител
на П.Ц. на 03.11.2021г, П.Ц. е починал на 10.11.2023г, а делото за
унищожаване на сделката е заведено на 21.06.2024г. В периода 03.11.2021г. до
10.11.2023г. Н.Г. е била попечител на П.Ц. и съгласно чл. 115, ал.1, б.“б“ от
5
Закона за задълженията и договорите между тях двамата давност не тече и
наличието на заместник-попечител не променя това обстоятелство. Това е още
един аргумент, в подкрепа на извода, че не е изтекла придобивната давност.
Като последица от уважаването на иска за унищожаване на процесната
сделка правилно е решението и в частта по иска по чл. 108 от Закона за
собствеността- като Окръжният съд препраща към мотивите на първата
инстанция в тази част. След унищожаването на сделката собствеността върху
имота преминава към ищеца Е. П. М., като единствен наследник на П. Ц..
Предвид изхода на делото жалбоподателя В. К. З. следва да заплати на
ответника по жалбата разноски по делото в размер на 1000 лева.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 696 от 05.05.2025г. постановено по гр.д.№
3522/2024г. на Районен съд- Русе.
ОСЪЖДА В. К. З., ЕГН **********, да заплати на Е. П. М. с ЕГН
********** сумата 1000/хиляда/ лева- разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6