Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 10.07.2019 год. Град Царево
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският районен съд граждански състав
на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
гражданско дело № 595 по описа за 2017 год. за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила искова молба от Е.И.П., гражданин на Руската
Федерация, родена на ***г. *** с адрес на постоянно местожителство:***,
притежаваща задграничен паспорт № ***, чрез адвокат О.Д.А. ***, съдебен адрес:***,
тел. 088/80 80 444, против: „Б.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление- *** и с управител и представляващ Б.С.М., с
постоянен адрес на местоживеене:***, с която се иска от съда, да
постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати на
ищеца сумата в размер на 7 000,00 /седем хиляди/ евро по иска й с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното й плащане, както и да присъди на ищеца
направените в настоящото исково производство, съдебно- деловодни разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства,
направено е искане за допускане и на експертиза.
С разпореждане от 05.12.2017 год. съдът е приел исковата молба и е
постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на
ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозирал
писмен отговор в срок. С отговора на исковата молба, ответника твърди, че иска
е неоснователен.
В исковата си молба ищеца твърди,
че е сключила с ответното дружество на 29.06.2017 год. Предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, по
силата на който договор, страните са договорили, ответника- в качеството на
продавач- да продаде на ищеца- в качеството на купувач- имот представляващ
студио № 2 с идентификатор *** построено в жилищна на сграда в ***, разположено
на първи етаж, с площ от 19,91 кв.м. ведно с 3,70 кв.м. ид. части от общите
части на сградата, като общата застроена площ на студиото, заедно с идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж е с площ от 23,61
кв.м. което студио се намира на административен адрес: ***. Според исковата
молба, цената на студиото била уговорена в размер на 10 000 /десет хиляди/
евро, платима: на първа вноска от 2 000,00 евро като задатък, втора вноска
от 5 000,00 евро, платима до 20.07.2017 г. и трета вноска от 3 000,00
евро, платима до 30.09.2017 г. Според ищеца, ответното дружество е следвало към
31.08.2017 г. да прехвърли правото на собственост върху имота на ищеца. Според
исковата молба, ответника се е задължил да завърши всички строителни, довършителни
дейности по студиото, както и да постави врата, нова кухня, хладилник, радиатор
и нова мивка, което обаче, ответника не изпълнил. Според исковата молба, дружеството-
ответник се е задължило да прехвърли собствеността върху студиото без тежести,
ипотеки и права на
трети лица, което също не било изпълнено, а точно обратно- при проверка по партидата
на дружеството ответник в Имотния регистър се установило, че студиото е
възбранено от ТД- НАП- Бургас, която възбрана и до момента не е освободена. Ищеца
твърди, че е заплатил първата и втората вноска по договора, като втората вноска
в размер на 5000,00 евро е заплатена на 30.08.2017 г. в брой на съпругата на
управителя на дружеството ответник. Според ищеца, поради неизпълнение от страна
на ответника, ищеца е изпратил на 25.09.2017
г. нотариална поркана на адреса на дружеството, с която е уведомила, че прекратява
предварителния договор, на основание чл. 87 от ЗЗД.
Ответника, в отговора на
исковата молба, оспорва изцяло предявения иск, като го счита процесуално
допустим, но по същество- неоснователен. В отговора
си, ответника твърди, че втората
вноска по Предварителния договор в размер на 5 000,00 евро е следвала да
бъде заплатена в срок до 20.07.2017 г. но не е била заплатена от ищеца. Ответника
твърди също така, че трета вноска също няма платена по договора. Ответника
твърди, че съгласно чл. 9 от същия предварителен договор, ако купувача закъснее
с някое от плащанията с повече от 30 дни, то договора се счита за прекратен, а
продавача има право да задържи всички получени до този момент суми, поради и
което е неоснователна претенцията на ищцата. С отговора на исковата молба се
твърди, че не отговаря на истината, твърдението на ищеца, че имота не е бил
завършен в предвидения съгласно договора вид. Според ответника, вписаната в
полза на НАП- Бургас възбрана, е вписана на 30.06.2017 г. а процесния договор е
подписан ден по-рано на 29.06.2017 г. поради което няма как ищеца да е знаел,
че имота е обременен. Според ответника, ищцата
не е изпълнила надлежно задължението си за заплащане на втората вноска по
договора в указания срок, поради което същата е загубила правото си на
възстановяване на тази сума както на това основание, така и на основание чл. 9
от Предварителния договор.
В съдебно заседание, ищеца се представлява от упълномощен
представител- адвокат. Ангажира писмени доказателства и експертиза. Счита
предявения иск за основателен и доказан и моли съда да го уважи изцяло.
Ответника не изпраща
представител в съдебно заседание. Не взима никакво становище по делото. Не
ангажира нито едно доказателство, в подкрепа на твърдяното в отговора на
исковата молба.
След цялостна, поотделна
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и след като съобрази
разпоредбите на закона, съдът намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени
са в условията на главност и акцесорност, искове с правно основание в чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По допустимостта на исковете:
Ищеца твърди, че сключения с ответника договор
не е бил изпълнен по вина на последния, поради което и ответника дължи връщане
на платената сума, ведно с лихвите. Съда намира, че исковете са предявени от
лице, имащо правен интерес от тяхното предявяване, произтичащ от претендираните
от него права, поради което те се явяват допустими и като такива
следва да бъдат разгледан.
По основателността на исковете:
Разгледани по същество,
исковете са основателни.
Съгласно
разпоредбата на чл.
55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Фактическият
състав на неоснователното обогатяване в процесния случай включва, извършването
на престация от страна на ищцата в полза на ответника, с оглед сключения между
тях предварителен договор и последващото му разваляне от страна на ищеца, с
което отпада основанието за плащане на сумите по договора и същите да подлежат
на връщане.
Не се спори между страните и
видно от представените по делото писмени доказателства- Предварителен договор
за покупко- продажба на недвижим имот от 29.06.2017 г. между
страните е бил сключен на 29.06.2017 год.
предварителен договор за покупко- продажба на следния недвижим имот: студио
№ 2 с идентификатор ***, построено в жилищна на сграда в ***, разположено на
първи етаж, с площ от 19,91 кв.м. ведно с 3,70 кв.м. ид. части от общите части
на сградата, като общата застроена площ на студиото ведно с идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж е с площ от 23,61 кв.м. с
административен адрес***
Не се
спори, че цената на имота предмет на договора, е била уговорена в размер на
10 000,00 евро, платима по начина договорен в чл. 3 от Договора, а именно:
първа вноска от 2 000,00 евро, като задатък, втора вноска от 5 000,00
евро, платима в срок до 20.07.2017 г. и трета вноска от 3 000,00 евро,
платима в срок до 30.09.2017 г.
Не се спори също така, че
договорената в чл. 3 от Договора първа вноска от 2 000,00 евро, която
съгласно чл. 3.1 от договора е задатък, е била платена от ищеца на ответника
към момента на подписване на договора. Плащането се доказа и от заключението на
приетата от съда СИЕ.
Не се спори също така, че
третата вноска по договора в размер от 3000,00 евро не е платена от ищеца на
ответника.
Не
е спорно по делото, че окончателен договор, във формата за валидност, не е бил
сключен в уговорения срок.
Не
се спори, че съгласно правилото чл. 4 от договора, към 31.08.2017 г. ответното
дружество е следвало да прехвърли правото на собственост, като според чл. 4.1
от договора и подписаната разписка със заглавие „Довършителни работи“ ответника
се е задължил да завърши всички строителни, довършителни дейности, а именно да
постави врата, нова кухня, хладилник, радиатор и нова мивка.
Не
се спори, че поради незавършените в срока на договора, на договорените
строителни, довършителни дейности, ищеца с нотариалната покана от 25.09.2017
год. редовно получена от ответника, е уведомила ответника, че разваля на
основание чл. 87 от ЗЗД, предварителния договор за продажба на недвижим имот.
Тук следва да
се посочи, че ответника не прояви никаква заинтересованост в процеса и не
посочи никакви достоверни доказателства, с които да оспори твърдяното от ищеца,
че не е изпълнил задълженията си да довърши строителните дейности в имота.
Напротив- ответника не само че прояви пасивност, но и възпрепятства изцяло
процеса, в опитите да бъде извършен оглед на имота и експертиза, вещото лице по
която да установи твърденията му, че е изпълнил задълженията си досежно
довършителните дейности. Ето защо, съда
намира за голословни и недоказани твърденията на ответника в отговора на
исковата молба, че е изпълнил задълженията си по договора, касаещи довършителните
дейности в имота.
Поради тези причини, съда намира за основателно последващото разваляне на договора от страна на ищеца,
с което разваляне е отпаднало основанието за плащане на сумите по договора и
същите да подлежат на връщане. В тази връзка, съда изцяло приема твърдяното от ищеца, че именно поради тези
неизпълнения от страна на ответника-незавършени в срока на договора, на
договорените строителни, довършителни дейности- е развалил на основание чл. 87
от ЗЗД, процесния предварителен договор
с нарочно изпратена до ответника нотариална покана.
Спорно по
делото е, дали на ответника е била платена втората сума, договорена в предварителния
договор, а именно сумата от 5000,00 евро, както и дали са били извършени от
ответника, договорените довършителни, строителни дейности.
На първо място, на база събраните по
делото писмени доказателства съда намира, че ищеца доказа по безспорен и
категоричен начин, че тази сума от 5000,00 евро е платена на ответника, т.е.
същия дължи връщането й. Така, съгласно представената по делото Разписка от 30.08.2017 г.
за сумата от 5000,00 евро, е получена в полза на ответника от Д. М.- *** на
управителя на ответното дружество- с нарочно отбелязване на разписката „втора
вноска“. Че сумата е платена от ищеца на ответника в изпълнение на процесния
договор и именно за закупуване на договорения в процесния предварителен договор
имот, свидетелства и собственоръчно отразеното от М. пред органите на МВР /л.
78/, че тази сума е получена от нея, именно като изпълнение на задълженията на
ищеца по процесния договор. Действително, по делото липсват данни, М. да е била
нарочно упълномощена от ответника, да получи сумата от негово име и за негова
сметка, но съда приема, че ответника се е съгласил и приел получаването на
сумата именно като вноска по процесния договор, на база обстоятелството, че
същия като юридическо лице- търговец- не се е противопоставил на приемането на
сумата именно като плащане по предварителния договор, веднага след узнаването.
Ето защо съда приема, че плащането на втората вноска по договора- сумата от
5000,00 евро- е било редовно извършено от ищеца в полза на ответника, т.е.
ищеца доказа, извършването на престация от своя страна в полза на ответника, с
оглед сключения между тях предварителен договор.
Тук
следва да се отбележи, че съда намира за несъстоятелно соченото в отговора на
исковата молба възражение, че тази сума е получена след договорената дата в
договора, а именно 20.07.2017 год. поради което и договора се
счита за прекратен, а продавача има право да задържи всички получени до този
момент суми, на база договореното в чл. 9 от процесния предварителен договор.
На първо място, тук следва да се отбележи, че както беше посочено по- горе,
ответника е приел плащането от страна на ищеца, т.е. същия се е съгласил с
извършеното плащане ако и да е било след договорения срок. На следващо място,
видно от чл. 9 на предварителния договор, същия може да бъде развален от продавача
на соченото основание, единствено с писмено уведомление до купувача, като
считано от датата на получаване на уведомлението от последния, договора се
счита прекратен. По делото не са наведени твърдения, а и не са ангажирани
доказателства, такова уведомление да е било изпратено от отменника, респ.
получено от ищеца, т.е. процесния предварителен договор не е бил развален на
това основание.
На последно
място, видно от представеното копие от справка в имотния регистър за студио № ***
с идентификатор ***, по данни от системата ИКАР за вписвания, отбелязвания и
заличавания по персоналната партида на ответното дружество в Службата по
вписванията, върху процесния недвижим имот с идентификатор № *** е била
наложена обезпечителна мярка възбрана на 30.06.2016 г. по искане на ТД НАП-
Бургас. Следва да се посочи, че липсват данни и към момента на приключване на
устните състезания, обезпечителната мярка върху посочените имоти да е била
вдигната. В тази връзка следва да се посочи, че към момента на настъпване на
договорения срок за изпълнение на задълженията на страните по предварителния
договор, е била налице обективна пречка за разпореждане с имота от страна на
ответника, поради наложената възбрана. При това положение, е налице и още една хипотеза,
при която договорът следва да се счете за развален по право- чл. 89 от ЗЗД-
поради обективната невъзможност за неговото надлежно изпълнение между страните,
по вина на ответника.
Предвид
всичко изложено по- горе, съдът намира за доказана в пълен размер претенцията
на ищеца, за връщане на платена от нея цена от 7000,00 евро, по предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 29.06.2017 год. тъй като даденото по договора се дължи на неосъществено и отпаднало основание и
подлежи на връщане.
С
оглед уважаване на главния иск, съдът намира за доказан по основание и размер и
искът за заплащане на законна
лихва върху главницата, за периода от 04.12.2017 год.- датата на завеждане на
иска- до окончателното изплащане на сумата.
В тази връзка, следва да бъде уважено и
искането
за заплащане на извършените от ищцовата страна деловодни разноски в размер на 1982,00
лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление в ***, управител и представляващ Б.С.М., да върне на Е.И.П., гражданин на Руската
Федерация, родена на ***, с адрес на постоянно местожителство:***, притежаваща
задграничен паспорт № ***, платената по
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.06.2017 год.
сума от 7000,00 евро, ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная от 04.12.2017 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в ***, управител и представляващ Б.С.М., да заплати на Е.И.П., гражданин на Руската
Федерация, родена на ***, с адрес на постоянно местожителство:***, притежаваща
задграничен паспорт № ***, сумата от 1982,00
лева за извършени съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.
СЪДИЯ: