РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Златоград, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100305 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и
чл. 79, ал. ЗС от В. А. К., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Б. Т.'' № *, чрез
адв. Е. М. В. от АК - С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ №**
срещу ОБЩИНА Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул.
„А. С.“ № ***, Булстат *********, представлявана от кмета Б. Р. К..
Ищецът, чрез своя процесуален представител адв. Е. В. сочи, че в
границите и пределите на имот с идентификатор 51319.503.103, вид
територия – урбанизирана, НТП – ниско застрояване (до 10м) с площ 821кв.м,
квартал 66, парцел VIII, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и
съседи: имоти с идентификатори 51319.20.443; 51319.503.51; 51319.503.100;
51319.503.101; 51319.503.104; 51319.503.882, през 1989-1995г. е изградил
сграда, обозначена в КККР на Н. с идентификатор 51319.503.103.1, функ.
предн. – еднофамилна жилищна сграда, брой етажи 3 със застроена площ
129кв.м, като в същия имот има още една сграда с идентификатор
51319.503.103.2 предн. жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – 2,
застроена площ 90кв.м, която сграда е строена от неговия баща още през
1960г.-1965г. В последствие през 1989г. същата тази сграда, както и целия
имот е даден на ищеца от родителите му.
Адв. В. посочва, че В. К. е изградил гореупоменатите сгради в
посочения имот, владян явно и необезпокоявано от никого. Облагородил е
имота, с помощта на тежка техника е подравнил имота, след което е извършил
и строителството на сградите. Имотът е ограден от другите имоти, има ясно
обозначени граници, които с годините не са променяни.
1
Имотът представлявал дворно място към находящите се в него сгради
и се ползва за градина, в която се сеят различни селскостопански култури.
Ищецът предприел процедура по снабдяване с документи,
необходими за издаване на нотариален акт и признаване правото на
собственост на имота и сградите, при което установил от представители на
Община Н., че за неговия имот има съставен АДС, въз основа на Заповед №
46-ДС/27.02.2001г. на Областен управител на обл. С..
Адв. В. сочи, че Община Н. не е придобила процесния имот на годно
правно основание, никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на
същия, респективно не е заплащано обезщетение, което налага извода, че не са
налице собственически права, по отношение на процесния имот.
Пълномощникът на ищеца – адв. Е. В. излага подробни съображения,
а също така посочва съдебна практика в защита на изложените твърдения в
исковата му молба.
С оглед на гореизложеното за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск, като моли съда да постанови съдебен акт, с
който, на основание чл. 124 ГПК признае за установено по отношение на
ответника Община Н., че този ответник не е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. Н., съставляващ имот с идентификатор 51319.503.103, вид
територия – урбанизирана, НТП – ниско застрояване (до 10м) с площ 821кв.м,
квартал 66, парцел VIII, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и
съседи: имоти с идентификатори 51319.20.443; 51319.503.51; 51319.503.100;
51319.503.101; 51319.503.104; 51319.503.882.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Община Н., с който признават иска и молят да не им се присъждат
разноски, тъй като не са дали повод за завеждане на делото. Посочва освен
това, че в даден минал момент имоти, които не са възстановени на
собствениците са предавани на Община Н. за стопанисване по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Община Н. била длъжна да състави и актове за общинска собственост, но тези
имоти реално не са владени от общината, тъй като същата не е придобила
имота на годно правно основание.
В съдебно заседание на 21.10.2025г., пълномощникът на ищeцa адв. Е.
В. поддържа предявения иск и моли да бъде уважен при условията на чл. 237,
ал. 1 ГПК, при липса на отрицателните предпоставки, визирани в чл. 237, ал.
3, т. 1 и 2 от ГПК.
Юрк. И. Д., представляваща ответника Община Н., поддържа
направеното признание на иска и моли да бъде уважена исковата претенция
на ищеца.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът
намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание
на иска.
2
От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице
отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на
ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.
Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г.,
първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато
предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това
решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно
изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и
евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато
съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да
прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е
започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото
е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е
започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с
определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.
На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е
гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на
съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди
започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани
страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за
по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.
Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно
уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното
дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на
ответника да признае иска.
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е
записан на общината въз основа на протоколно решение на комисията по чл.
19, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска
собственост. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца
да предяви собственически права в настоящия процес.
3
Ищецът, чрез своя процесуален представител не претендира разноски,
поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Скицата на АГКК, приложена на лист 9 по делото, приподписана от
съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77
ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ *********,
представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че
общината не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Н.,
съставляващ имот с идентификатор 51319.503.103, вид територия –
урбанизирана, НТП – ниско застрояване (до 10м) с площ 821кв.м, квартал 66,
парцел VIII, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г.,
издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с
идентификатори 51319.20.443; 51319.503.51; 51319.503.100; 51319.503.101;
51319.503.104; 51319.503.882.
Скицата на АГКК, приложена на лист 9 по делото, приподписана от
съдия-докладчика, ДА СЕ СЧИТА за неразделна част от настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
4