№ 1404
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Г. В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110122599 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника Г. С. Н.,
ЕГН **********, в качеството й на собственик на топлоснабден имот – Апартамент № ***,
находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, с която моли съда ответницата да бъде
осъдена да заплати следните суми – 339,81 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 55,92 лв.,
представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г.,
сумата от 32,67 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.04.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 6,76 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за ДР за периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г. Моли за уважаване
на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответницата, в качеството си на собственик на топлоснабден имот
Апартамент № ***, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно
топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на
11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния
период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните
1
задължения в определения за това 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки.
Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „ДИРЕКТ“ ООД съобразно
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Ищецът е представил писмени доказателства, като е посочил и допълнителни
доказателствени искания, вкл. изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-
счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставените
в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната
услуга през процесния период. По искане на ищеца съдът е задължил Столична община –
Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ да представи документ за собствеността по
отношение на имот – Апартамент № ***, находящ се в ***, по партидата на Г. С. Н., като в
тази връзка по делото е приет като писмено доказателство представения от СО, Дирекция
„Архитектура и градоустройство“, Договор с рег. № 151, том XVIII от 26.12.1988 г. съгласно
по реда на чл. 117 ЗТСУ.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Г. С. Н., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез адв. Д. Т., с който оспорва искове по основание и размер. Оспорва
наличието на договорни отношения с ищцовото дружество. Оспорва да притежава
качеството потребител, тъй като не е собственик или вещен ползвател на процесния имот.
Посочва, че ищецът не е приложил писмени доказателства в тази връзка. Оспорва да
съществуват облигационни отношения между етажната собственост и дружеството,
осъществяващо дялово разпределение. Оспорва да са дължими процесните суми. Сочи, че
по делото не са представени изравнителните фактури, касаещи процесния период. Оспорва
топлоразпределителите да са били технически изправни. Твърди, че отделните компоненти,
съставляващи главницата за топлинна енергия, са били изчислени произволно. Не били
представени и доказателства за отчета на показанията на общия топломер в абонатната
станция. Твърди, че през процесния период показанията не били редуцирани с
технологичния разход на ТЕ в абонатната станция. Твърди, че процесните суми били
начислени по прогнозно потребление. Оспорва да са дължими процесните мораторни лихви.
Оспорва да са й били връчвани фактури. Прави възражение за погасителна давност. Оспорва
ищецът да е водил редовно счетоводството си. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира присъждане на разноски.
Привлеченото по молба на ищеца трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово
разпределение – „ДИРЕКТ“ ООД, не изразява становище по основателността на исковете,
но представя изисканите от ищеца документи, касаещи дяловото разпределение,
индивидуалните справки за потребената ТЕ в процесния топлоснабден имот и документите,
удостоверяващи сертификацията на уредите за ДР на ТЕ в имота, които са приети като
относими, допустими и необходими доказателства по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител – собственик,
основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на
топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне
на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода,
сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти е възложено в тежест на ответника е да докаже, че
2
е погасил претендираните вземания, както и всички заявени правоизключващи възражения.
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на
ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са
настъпили такива обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, а в
случай, че се установи основанието за претендираните вземания, на ответника е указано да
установи способ за погасяване на задълженията си.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т. 2а ДР
на ЗЕ / в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ битов клиент е
този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди, а потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
По делото е прието като писмено доказателство Договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, с рег. № 151, том XVIII/1988 г. от 26.12.1988 г.
От същия се установява, че ответницата е станала собственик на Жилище № ***, находящо
се в ***
С оглед изложеното по делото е установено, че ответникът е собственик на процесния
имот за исковия период. От същото следва, че ответникът е страна по облигационно
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
На следващо място, по делото е представен е Протокол от 15.08.2008 г. от проведено
Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира
процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „ДИРЕКТ“ ООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че
такъв договор е бил подписан, видно от справка на списък на блоковете, които обслужва
дружеството „ДИРЕКТ“ ООД, като решението на ОС на ЕС и договорът обвързват
собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците им, щом като не е
налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на
ОСГК на ВКС. По делото няма данни за такъв отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите / чл. 142, ал. 2 ЗЕ/,
като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
3
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация София” ЕАД и
„ДИРЕКТ“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по
облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от
топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост, като
обстоятелството, че за процесния период именно „ДИРЕКТ“ ООД е извършвало услугата
дялово разпределение за сградата, в която се намира процесният имот, се потвърждава от
приложените именно от това лице отчетни документи и изравнителни сметки. Предвид
изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим на ЕС, намираща се на
процесния адрес, е била топлоснабдена през целия исков период.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че за процесния период в имота на ответника е извършвано дялово
разпределение от „ДИРЕКТ“ ООД, в съответствие с Методиката и данните от уредите за
сградата и имота. Последното дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия
топломер в АС, който е от търговски тип, преминал е задължителния метрологичен контрол,
отчислявани са технологични разходи за сметка на ищеца съгласно действащата методика.
Извършените измервания в абонатната станция, начисления по фактури, дялово
разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са в съответствие с
изискванията на приложимата Наредба за топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за
процесния период. Изравнителната сметка за процесния период е 339,63 лв., като прогнозно
начислената е общо 369,70 лв.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че за процесния период няма извършени плащания. За процесния период са
прогнозно начислени суми в размер на 369,85 лв. Сумата за възстановяване е в размер 11,85
лв., като съгласно приетото решение на КЕВР № Ц-24 от 10.06.2020 г. за приемане на по-
ниска цена на топлоенергия, е възникнало и задължение за възстановяване в размер на 18,19
лв., която сума е отнесена в намаление на задължението по Обща фактура № ***/31.07.2020
г. Съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период общо начислените и
незаплатени суми за топлоенергия възлизат на 339,81 лв., а за дялово разпределение – 32,67
лв. Мораторната лихва върху главницата за ТЕ е в размер на 55,92 лв., а върху главницата за
ДР – в размер на 6,76 лв.
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно въведените от
ищеца с ИМ твърдения, че ответницата Г. С. Н., в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот – Апартамент № ***, находящ се в ***, е потребител на доставяната
до имота й топлинна енергия. Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 и чл. 150 ЗЕ,
ответницата, като собственик топлоснабдения имот, е обвързана по силата на закона от
облигационни отношения по Договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия с
ищцовото дружество / актуалните такива относими към процесния период са тези, приети с
Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на /ЮЛ/ и одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР / досежно доставяната до притежавания от нея
имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия. Без значение за валидното
възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са качествените
параметри на реално доставяната такава.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
4
известни Общи условия.
Установена е и цената за доставената до процесния имот топлинна енергия, както и на
предоставената услуга по дялово разпределение.
Дължимата от ответника сума се дължи от доставената ТЕ за сградна инсталация и
БГВ, като начисленото количество отговаря на реално потребеното. От приложените по
делото съобщения към общите фактури се установява, че данните от дяловото
разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл. и данните от изравнителните
сметки.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника са
правилно изчислени, отговарят на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като
стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода, цени на ТЕ.
Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност:
Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б. „в“
ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в
посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че
ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност
по начин, че началният момент, от който погасителната давност следва се прилага, да се
свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по
правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне
отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент
започва да тече погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия
месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми,
дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече
от момента, в който изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна
уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен
характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото
„изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски / равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Теченето на давността се прекъсва на основание чл.
116 ЗЗД с предявяването на исковата молба от ищеца пред съда.
Ето защо вземанията на ищеца, възникнали преди 28.04.2020 г., са погасени по давност.
Следователно процесните вземания за отчетен период от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. са
погасени по давност. Същите са в общ размер от 118,49 лв., тоест непогасена остава
главница в размер на 221,32 лв. за отчетен период от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г.
5
С оглед изложеното претенцията за главница топлинна енергия се явява частично
доказана по основание и размер, с оглед което следва да се уважи за сумата от 221,32 лв. и
отхвърлена за горницата до пълния предявен размер.
Следва да се уважи в частичен размер и искът за дялово разпределение, а именно – за
сумата от 32,67 лв.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажбата на топлинна
енергия за битови нужди, приложими за процесния период (одобрени с решение на КЕВР от
27.06.2016 г.), потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в 45-дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнася съответното задължение (чл. 33). Падежът кани
потребителя да погаси задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го
поставя в забава, без да е необходима покана.
Ето защо претенцията за мораторна лихва се явява основателна.
Съдът намира, че правилото на чл. 33 от Общите условия не се отнася по аналогия към
главницата за дялово разпределение, тъй като това перо е изключено от редакция на текста,
т.е. за да се присъди търсената върху тази главница мораторна лихва е следвало
потребителят да е бил поканен да плати. По делото няма данни за такава покана, нито дори
за връчване на фактурите на абоната, които да служат за покана за плащане.
Ето защо лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение не следва да се
присъжда и искът по нея следва да бъде отхвърлен като недоказан.
С оглед гореизложеното дължимата лихва за забава върху уважената част от главницата
за топлинна енергия е в установено от съда по реда на чл.162 от ГПК размер от 33,39 лв.,
изчислен с помощта на онлайн калкулатор, до който размер иска по чл.86 от ЗЗД ще следва
да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от иска. Същият е сторил разноски в настоящото производство в размер на
1100 лв., от които 100 лв. държавна такса, 400 лв. за депозит за особен представител, 300 лв.
за депозит за вещо лице по ССчЕ и 300 лв. за депозит за вещо лице по СТЕ. Ищецът
претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде
определено в минимален размер на 100 лв. Съобразно уважената част от иска на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 792 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно
отхвърлената част от исковите претенции. Същият в процеса е представляван от особен
представител и доколкото същия не е сторил разноски по делото, такива не му се следват.
Така мотивиран, и на осн. чл. 235, ал. 1 ГПК, Софийски районен съд, 164-и състав,
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Г. С. Н., ЕГН **********, ***, ап. № ***, да заплати на ищеца
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от А.А.- изпълнителен директор и И.Е.- председател на УС, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите:
- 221,32 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.04.2023 г. до
6
окончателното изплащане на вземането;
- 32,67 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.04.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и
- 33,39 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до
20.10.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Г. С. Н., ЕГН **********, ***, ап. № ***,
да заплати на ищеца ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от А.А.- изпълнителен директор, и И.Е.-
председател на УС, сумата от 118,49 лв., цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 28.04.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 22,53 лв., представляваща мораторна
лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г. върху погасената по давност
главница, и сумата от 6,76 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за
периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ответника Г. С. Н., ЕГН **********, ***, ап. № ***, да заплати на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от А.А.- изпълнителен директор, и И.Е.- председател на УС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 792 лв., представляваща съдебни разноски в
настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „ДИРЕКТ“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище в ***, представлявано от управителя
Д.Ц.В..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7