№ 1328
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20251000501679 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 13.03.2025г по гр.д. № 5848/2024г по описа на Софийски градски
съд, 1- 8 състав, е осъдена Столична община да заплати на Р. Г. С. сумата от 10 000лв,
на основание чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, понесени вследствие на претърпяна травма при падане върху стълбище,
находящо се в гр.София, р-н Лозенец, ул.Презвитер Козма, № 2 на 30.11.2023г, ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Със
същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди разликата над присъдените
10 000лв до претендираните 26 000лв и изцяло иска за имуществени вреди в размер на
118,18лв, в която отхвърлителна част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Против решението в осъдителната част е постъпила въззивна жалба от Столична
община чрез ю.к. Д.А., с която се твърди неправилност в обжалваната му част.
Конкретните оплаквания първо са против възприетия от първата инстанция механизъм,
който се твърди, че не е установен по безспорен начин така, както е очертан в исковата
молба – подхлъзване на заледено стълбище. В тази връзка се изтъква, че разпитаният
свидетел Р. не е очевидец на самия инцидент, а на резултата от него, затова в
уточнителната молба било посочено друго лице П.К. като свидетел, но вместо него
разпитан Р.. Изтъква се, че посоченото несъответствие в допълнение с несигурния
отговор на вещото лице, че полученото усукване може да се причини не само при
1
подхлъзване при слизане по стълби, но и на равен участък при стъпване накриво, не
доказва начина, по който е настъпило произшествието, за да се изяснят причините за
него и от там да се прави извод има ли противоправно поведение от страна на
ответника. На следващо място, ако се приеме, че е осъществен фактическият състав на
чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД, тогава се твърди, че присъденият размер е прекомерен, защото
ищцата е съпричинила по-големия обем на вредите, като е отказала оперативно
лечение, което би довело до по-бързо възстановяване. Изтъква се също, че от травмата
не са причинени болки и страдания, които да са по-големи от обичайните, нито са
останали трайни последици с оглед на доказателствата, че ищцата продължава
трудовата си кариера и обичайния си преди инцидента начин на живот. Посочва се
още, че недоказани остават твърденията в исковата молба за влошено емоционално и
психическо състояние, което значело по-малък от възприетия обем вреди и съответно
прекомерност на обезщетението. Иска се отмяна на решението в обжалваната му
осъдителна част и вместо това отхвърляне на иска, евентуално – намаляване размера
на обезщетението.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата – ищца Р. Г. С.
чрез пълномощник адв. Д.В. САК. Поддържат се възражения относно твърденията за
неправилно възприет механизъм на увреждането, против доводите за съпричиняване с
аргументи, че отказа от операция се дължи на обективни причини, и че
първоинстанционният съд е преценил правилно вида и тежестта на травмите при
определяне на обезщетение.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Решението в обжалваната му осъдителна част е валидно и допустимо /чл.269 и
сл.ГПК/. В отхвърлителната си част за разликата над присъдените 10 000лв до
претендираните 26 000лв като компенсация за неимуществени вреди и за
претендираните имуществени вреди от 118,88лв не е обжалвано и е влязло в сила.
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявени искове за
обезщетение за вреди /неимуществени и имуществени/ в размери от 26 000лв и
118,88лв, причинени в резултат на противоправно поведение на служители на
ответника, който носи гаранционно- обезпечителна отговорност по чл.49 във вр. чл.45
ЗЗД.
В исковата молба като правопораждащи факти са изтъкнати следните
обстоятелства: вреди /увреждания на здравето, описани в исковата молба и разходи за
лечение/, настъпили на 30.11.2023г. при падане по в заледен и непочистен участък,
намиращ се в гр.София, р-н Лозенец, ул.Презвитер Козма, № 2, – публична общинска
собственост, чието поддържане и стопанисване се осъществява от общината.
В срока за отговор ответникът Столична община оспорва исковете по
2
основание, с подробни възражения, че не е доказан механизма, по който е настъпило
произшествието, за да се изяснят причините за него и от там да се прави извод има ли
противоправно поведение от страна на ответника. Евентуално твърди, че
претендираният размер е прекомерен, защото ищцата е съпричинила в по-голям обем
вредите.
Пред първата инстанция са представени писмени доказателства /медицински
документи/, които установяват, че на посочената дата 30.11.2023г ищцата е получила
травматично увреждане, изразяващо се в счупване на фибулата на дясна глезенна
става.
От приетата СМЕ на вещото лице К. А. ортопед- травматолог се установява, че
вследствие на претърпян инцидент на 30.11.2023г е получила счупване на фибуларния
малеол на дясната глезенна става /долната част на малкия пищял в частта на глезенната
става/, което допуска да е получено по описания в исковата молба травматичен
механизъм. Полученото увреждане по своя медико-биологичен характер, представлява
трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за повече от 30дни, а в
конкретният случай - 45дни.
При ищцата е било проведено консервативно лечение, изразяващо се поставяне
на гипсова имобилизация на дясна глезенна става за 45 дни и провеждане на
рехабилитация, след свалянето й. Въз основа на обичайните в тези случаи признаци
при подобни травми и след преглед на пострадалата, вещото лице-медик определя
продължителността на възстановителния период около 3-4 месеца. При извършен
личен преглед не са установени видими белези в областта на дясната глезена става, а
единствено ограничен обем в движението при повдигане на ходилото нагоре от 15
градуса /при норма 20 градуса/. От разпита на съдебния експерт в открито съдебно
заседание се изяснява, че ищцата продължава да изпитва болки в областта на счупения
крайник при натоварване, смяна на времето и при продължително ходене, което обаче
се определя като нормално явление при повечето пациенти и не представлява
усложнение.
Допълнително вещото лице К.А. е уточнил, че е напълно възможно подобно
счупване да се получи при подхлъзване върху лед и опит да се запази баланс, както и
от всеки един травматичен механизъм, който по принцип предизвиква усукване на
глезена или увиване на крака навътре. От разясненията в открито заседание става ясно,
че ищцата е отказала оперативно лечение, поради опасения от алергия, каквато е
проявявала при минали операции, и че в този случай е било възможно
възстановяването да протече в по-кратък период от време. Причината за това, е че
поставянето на гипс обикновено продължава за около 45дни, заради допълнителното
натоварване от обездвижването, но крайният резултат бил един и същ – и при двата
вида лечение оставал ограниченият обем движение вследствие от увредените връзки и
3
сухожилия, което също се отразявало на ставата.
От събраните пред първата инстанция гласни доказателствени средства на св. А.
/фактически партньор на ищцата/ и Р. /без родство/ се установява настъпването на
инцидента на посочената дата през 2023г, при който е получено описаното вече
травматично увреждане. Вторият свидетел е станал непосредствен очевидец на
последиците от случилото се, след като се е оказал в близост до участъка, където е
настъпил инцидента. Инцидентът настъпил миналата година в началото на декември
рано сутринта, когато движейки се по стълбите, водещи до училището възприел
стоновете на пострадалата жена, която била паднала на стълбите и не можела сама да
се изправи. Описва въпросните стълби като своеобразен „байпас“ на тротоара – били
предпочитан маршрут като пряк път към училището. Те били в лошо и неподдържано
състояние - липсвали части от тях, а в конкретния ден били заледени. Когато помогнал
на пострадалата жена да се изправи, тя видимо изпитвала болка и не можела да стъпва
на контузения крак.
За въпросния инцидент св. А. бил уведомен по телефон, когато отишъл на место
и видял, че ищцата не може да се придвижва сама, други хора я подкрепяли. Тогава я
отвел в болница, където й поставили само шина, а след няколко дни – направили
снимка и преценили, че има възможност за наместване на крака. Ищцата отказала
операция,заради предишни алергични реакции от упойки. Първоначално била
неподвижна, постепенно започнала да се придвижва с патерица в дома им, помагал й
да се обслужва и в ежедневните дейности. В продължение на месец била обездвижена,
а после около два месеца не можела да се грижи за децата и домакинството, затова я
замествал изцяло. Към момента вече била възстановена и се чувствала добре след
близо 3-4 месечен домашен болничен престой.
Така установените идентични с първата инстанция факти потвърждават и
следващите ги правни изводи за наличието на всички елементи от фактическия състав
на чл. 49 ЗЗД за ангажиране обективната отговорност на ответника за компенсиране на
причинените вреди /неимуществени и имуществени/. Тези вреди са в пряка причинна
връзка с неизпълнение на задължения за почистване и поддържане на общинските
пътища и инфраструктура /пътно платно, разделителни ивици, банкети, тротоари и др.
пар.1, т.1 ДР на ЗП/, възложени на общините, съгласно разпоредбите на чл.30, ал.4 от
Закона за пътищата и чл.48, т.2, б”б” от ППЗП, предвиждащи стопанисване и
поддръжка в изправно състояние, така че да се осигури безопасно и удобно движение.
От факта, че участък от пътната инфраструктура в централната част на града в близост
до учебно заведение и предпочитан кратък маршрут от живущите в района
/включително деца/, е бил в занемарено и неподдържано състояние, а с оглед и
метеорологичните условия заледен и нетретиран с предвидените за целта дейности, ще
следва извод за неизпълнени задължения за поддръжка на общинската пътна мрежа,
4
което общината като юридическо лице осъществява чрез натоварени от нея лица, и
съответно отговаря за вреди по повод на възложената работа.
Неоснователни са доводите в жалбата против наличието на пряка причинна
връзка между неизпълнените дейности по обезопасяване на пътния участък и
настъпилите за ищцата вреди. Вредата е пряка и непосредствена последица от деликта,
когато той е необходимо и достатъчно условие, за да настъпването й при обичайно
стечение на обстоятелствата. Обсъдените доказателства категорично изясняват, че
условието за настъпване на увреждането е именно бездействието на лицата,
натоварени с дейности по почистване и поддръжка на общинските пътища, като
предпоставка за настъпване на инцидента –подхлъзване и падане върху заледения
участък и получаване на характерна /типична/ за този случай травма.
Неоснователни са доводите в жалбата относно липсата на доказателства,
изясняващи механизма за настъпване на вредите. В тази връзка категорично от
медицинската експертиза се установява, че подобно счупване най-вероятно се дължи
на описания травматичен механизъм - подхлъзване върху лед и опит да се запази
баланс, който предизвиква усукване на глезена. Действително, не е изключено подобна
травма да настъпи и при равен пътен участък, ако има елемент на увиване на крака
навътре, но тази възможност е чисто хипотетична и не отговаря на събраните по
делото и кореспондиращи помежду си доказателства. От показанията на свидетел –
очевидец се установява, че инцидентът е настъпил именно на въпросните стълбища –
пряк път към училището, чиято настилка освен неподдържана и занемарена, в този
момент е била заледена и необезопасена с предвидените за целта дейности. Точно в
този участък свидетелят е станал очевидец на наранената в безпомощно състояние
жена и то непосредствено след инцидента, който при тези обстоятелства е изключено
да е настъпил на друго място и по друго време.
Неоснователни на следващо място са оплакванията за прекомерност на
обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД. Първоинстанционният съд
правилно е определил релевантните по този въпрос факти – естеството и тежестта на
фрактура в областта на долната част на глезената става и търпените с оглед на нея
болки и неудобства от обездвижването и невъзможността за самостоятелно
обслужване. Съобразен е периода на възстановяване около 3-4 месеца, в рамките на
който ищцата е била с влошено качество на живот, в невъзможност да полага грижи
както за себе си, така и за малолетните си деца. Безспорно в обема на вредите ще
следва и са включени всички негативни преживявания по повод на инцидента, които са
рефлектирали неблагоприятно върху психиката и емоционалното състояние на
увреденото лице, които са обичайни и съвсем естествени. Действително,
възстановителният период е в рамките на нормалния при подобни травми и не са
констатирани усложнения, които да рефлектират върху бъдещото състояние на
5
крайника и неговата активност. Но тези обстоятелства, касаещи обичайния лечебен
период и благоприятната прогноза за пълно възстановяване са напълно съобразени с
приложението на принципа по чл.52 ЗЗД, като в противен случай при настъпване на
усложнения, обемът на вредите би бил по-голям и съответно обосноваващ по-голямо
по размер обезщетяване.
Неоснователни на края са доводите за съпричиняване на вредите, заради избора
на консервативно лечение, с което бил увеличен срока на възстановителния период.
Право на пострадалия е да предпочете един от възможните методи на лечение с оглед
на конкретното си здравословно състояние и евентуалното наличие на
противопоказания. Извън посоченото, фрактурата на глезената става е подлежала на
наместване и имобилизация чрез оперативен и консервативен подход - в единия
случай по-продължителен ще е възстановителния период, а в другия интензитета на
болките и страданията. Но като краен резултат /по аргумент от медицинската
експертиза/ и при двата вида лечение фактически остава ограничен обем движение
вследствие на увредените връзки и сухожилия, което от правна страна ще значи
еднакъв обем на вредите.
В обобщение определеният паричен еквивалент от 15 000лв не само не е
прекомерен спрямо действителния обем на вредите, но и се явява занижен с оглед на
всички релевантни факти, в това число и тези за намаляване отговорността по чл.51,
ал.2 ЗЗД – подценяване на метеорологичните условия и видимо занемареното
състояние на пътния участък. Спрямо посочените факти в обхвата на чл.51, ал.2 ЗЗД
няма заявени оплаквания или възражения, следователно се запазва ефекта на
първоинстанционното решение, а заниженият размер на обезщетението е въпрос,
който не подлежи на ревизиране, заради забраната за влошаване положението на
жалбоподателя.
Поради изложеното решението в обжалваната му осъдителна част ще подлежи на
потвърждаване, при които изход на спора няма основание за изменение разноските
пред първата инстанция. Пред въззивната инстанция право на разноски ще има само
въззиваемият – ищец, които с оглед на заявеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК,
действително се явяват прекомерни. При обжалваем материален интерес от 10 000лв
предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения /служещи като
ориентир за съдилищата/ в Наредба №1/2004г в действащата редакция на чл.7, ал.2, т.2
възлизат на 400лв, а делото не се отличава с особена правна или фактическа сложност.
Посоченото ще има за последица намаляване на договорения и платен адвокатски
хонорар от 2000лв до размер от 800лв, който представлява справедливо
възнаграждение за положения труд по правна защита.
С оглед на горното, САС в настоящият си състав
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.03.2025г по гр.д. № 5848/2024г по описа на Софийски
градски съд, 1- 8 състав в обжалваната му осъдителна част.
Осъжда Столична община да заплати на Р. Г. С. сумата от 800лв,
представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок
от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7