Решение по дело №1802/2019 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1973

 

18.11.2019 г., гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:  МАРИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Г.С. и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Бургас – Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1802 по описа за 2019 г. на Административен съд - гр. Бургас и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Р.Г.М., в качеството му на ЕТ „ФЛОЙД – Р.М.“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адвокат Л.Ц. ***, против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр. София. Претенцията на ищеца е за осъждане на ответника за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева – заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с процесуално представителство по обжалване на НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 376842 -F363920/14.11.2018 г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, отменено с решение № 590/16.05.2019 г. по НАХД № 1243/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2019 год. – датата на влизане на съдебното решение в сила до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по настоящото административно делото разноски. Към исковата молба са приложени копия на НП № 376842 -F363920/14.11.2018 г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, съдебно Решение № 590/16.05.2019 г. по НАХД № 1243/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, справка от търговски регистър за ЕТ „ФЛОЙД – Р.М.“, ЕИК: ***, Пълномощно и Договор за правна услуга от 18.07.2019 год.

По делото, на основание чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор на  исковата молба, с който ответната страна оспорва претенцията на ищеца. Намира, че липсват доказателства относно датата на влизане в сила на Решението на БРС за отмяна на издадено НП, както и липсват доказателства за сключване на договор за правна помощ и заплащане на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, и ищецът редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба и оспорва изложените в писмения отговор твърдения. Моли за уважаване на исковата претенция като основателна и доказана. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък.

Ответникът - Национална агенция по приходите гр.София, се представлява от гл. юк. Т., която оспорва исковата молба и моли за присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира предявения иск за допустим, но недоказан, поради което счита, че не следва да бъде уважаван.

По делото е приобщено НАХД № 1243/2019 г. по описа на Районен съд Бургас.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С наказателно постановление № 376842-F363920/14.11.2018г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП, гр. Бургас на ЕТ „ФЛОЙД – Р.М.“, ЕИК: ***, на основание чл. 179 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

Наказателното постановление е оспорено пред РС – Бургас, за което е образувано НАХД № 1243/2019 година. С решение № 590/16.05.2019 година съдът е отменил НП. Решението на районния съд не е обжалвано с касационна жалба и е влязло в сила на 21.06.2019 год.

В образуваното НАХД № 1243/2019 година по описа на БРС, жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител – адвокат Ц., видно от представени Пълномощно и Договор за правна услуга от 05.03.2019 г. (лист 22 от а.н.д. № 1241/2019 г.) В т. 2 на представения, подписан от страните Договор за правна услуга от 05.03.2019 г. е посочено, че Доверителят се задължава да заплати на Довереника адвокатско възнаграждение общо в размер на 300 лева, заплатени изцяло в брой. По делото е приложено и Пълномощно за упълномощаване на Ива Георгиева (лист 21 от а.н.д. № 1241/2019 г.).

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от отменено наказателно постановление, издадено от заместник директор на ТД на НАП - Бургас и насочва иска си срещу Национална агенция по приходите, гр.София. От изложеното следва, че искът е процесуално ДОПУСТИМ. Подаден е от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на  чл. 205 от АПК, отчитайки факта, че ТД на НАП-Бургас не е самостоятелно юридическо лице, а такова е НАП със седалище София, съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП, при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.

Разгледан по същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

По делото няма спор, че с НП № 376842-F363920/14.11.2018 г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП, гр. Бургас на ЕТ „ФЛОЙД – Р.М.“, ЕИК: ***, на основание чл. 179 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. С решение № № 590/16.05.2019 година на БРС по НАХД № 1243/2019 година по описа на съда, РС – Бургас е отменил издаденото НП. Решението на районния съд не е обжалвано с касационна жалба и е влязло в сила на 21.06.2019 год. В образуваното НАХД № 1243/2019 година по описа на БРС, жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител – адвокат Ц..

Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.

В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Съдът приема, че отмененото НП представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо, е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност, а именно: с влязло в сила съдебно решение е било отменено издаденото срещу ищеца НП.

За наличието на втората материалноправна предпоставка следва да се установи плащане на адвокатско възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Принципно, отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани.

Такъв договорът - на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани - по настоящото производство не е представен. Представени са, както вече се посочи по-горе - Пълномощно и Договор за правна услуга от 05.03.2019 г. (лист 22 от н.а.х.д. № 1243/2019 г.) В т. 2 на представения, подписан от страните Договор за правна услуга от 05.03.2019 г. е посочено, че Доверителят се задължава да заплати на Довереника адвокатско възнаграждение общо в размер на 300 лева, заплатени изцяло в брой. В кориците на НАХД № 1243/2019 година по описа на БРС не се съдържат други писмени документи, доказващи изпълнение на така поетото задължение, като дори и да се твърди плащане по този договор в брой, извършено от ищеца или упълномощено от него лице, то няма приложена касова бележка, приходен касов ордер или друг документ, удостоверяващ фактическо плащане на парите по процесния договор.

Още с Определението на съда за насрочване на настоящото административно производство на ищеца е указано, че на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, носи доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, както и всички елементи от фактическия състав на отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ: претърпяна имуществена вреда; незаконосъобразен акт на ответника, издаден при или по повод изпълнение на административната му дейност и пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и акта, както и че е негова доказателствената тежест за установяване по вид и размер на претендираните вреди.

Допълнителни доказателства от ищеца не се ангажирани, от което следва да се заключи, че не са налице доказателства, че ЕТ „ФЛОЙД – Р.М.“, ЕИК: *** или упълномощено от него лице е заплатил сумата от 300 лева на адв. Ц. по банков път или в брой, тъй като приложените по делото Пълномощно и Договор за правна услуга от 05.03.2019 г. не доказват плащане, предвид липсата на приложени към тях касова бележка, приходен касов ордер или друг документ, удостоверяващ изпълнение на поетото задължение за плащане на парите по договора. Процесуално представителство по НАХД № 1243/2019 година по описа на РС – Бургас е извършено, но липсват доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение до приключване на производството, както и след това.

В случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт.

Наличието само на отменено НП не е достатъчно, за да се реализира отговорността по  чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да е ползвана адвокатска защита, за която защита да е заплатено адвокатско възнаграждение.

Липсата на представени надлежни доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение води до липса на доказателства за реално претърпени имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за уважаване на исковата претенция. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради това, че не са налице предпоставките по  чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, искането на ищеца за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат в настоящото производство е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на спора искането е основателно. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 144 от АПК, поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност и предявения иск е в размер на 300 лева, следва на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр. София да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер, съгласно чл. 25, ал.1 от НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от ищеца.

По изложените съображения, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав,

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от Р.Г.М., в качеството му на ЕТ „ФЛОЙД – Р.М.“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр. София за осъждане на ответника за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева – заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с процесуално представителство по обжалване на НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 376842 -F363920/14.11.2018 г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, отменено с решение № 590/16.05.2019 г. по НАХД № 1243/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2019 год. – датата на влизане на съдебното решение в сила до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЕТ „ФЛОЙД – Р.М.“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати в полза на Национална агенция по приходите, гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52 сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща възнаграждение за един юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: