РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Видин,...................... г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет
и седми ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: В.В.
Членове: 1. АН.П.
2. В.М.
с участието на
секретаря ...................... и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П.ВЪЗЗИВНО
гражданско дело № 337 по описа за 2018., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА на ********"ЕООД
- с. Неговановци, обл. Видин против
решение № 293/06.07.2016 г. по гр.д. № 825/2017 г.
по описа на Районен съд – Видин, с което
отчасти е уважен искът с пр. осн. чл. 422 ГПК, предявен от „*********"ЕООД
– С* срещу „**********"ЕООД
- с. *а признаване в отношенията между страните , че „************"ЕООД
- с. *Н.
обл. Видин дължи на ищеца сумата от 5976 лева главница –
неплатена сума по фактура № 944 от 15.07.2016 г. за сума в общ размер на 3228 лева и фактура
953 от 15.08.2016 г. за сума в общ размер на 2748 лева за извършени услеги във
връзка с дизайн и печат на етикети за бутилки вино- изготвяне на щанци клишета
и плаки, необходими за отпечатване на етикетите, както и законната
лихва от заявлението до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
Оплакванията в жалбата се отнасят до неправилност на обжалваното решение, в частта му , в която е уважен иска. Поддържа се , че
неправилно решението е мотивирано единствено с осчетоводяване от страна на
ответника на процесната фактура, което се тълкува от съда като признание на
иска. Поддържа се , че е установено в първоинстанционното
производство неккачественото изпълнение на етикетите и че ответникат
своевременно е уведомил ищеца за тези недостатъци. Излага , че лошото качество
на етикетите е установено на по-късен етап
, при започването на лепенето , а фактурата е била осчетоводена с получаването
й , като не е възможно едностранното счетоводно отписване от страна на
ответника. Твърди недължимост на вземането поради недостатъци на изпълнението .
Иска се неговата отмяна, като въззивният
съд постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, в който
излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на обжалваното
решение.
В същия срок от ищеца
е постъпила и насрещна въззивна жалба, с която се обжалва решението в
частта, в която е отхвърлена претенцията им за установяване в отношенията между
страните, че е дължима и сумата по втората фактура. Поддържа се неправилност на
решението в частта , в която е прието , че етикетите са некачествено изпълнени
и че ответното дружество е направило възражение своевременно.
Видинският окръжен съд, след като обсъди
доводите на страните намира следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр.
1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо .
Съдът при въззивния контрол за правилност на
първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
От
приложеното гр.д. № 162/2017г. по описа на PC - Видин,
е видно, че на 24.01.2017г. със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, съдът е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ „********" ООД
с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: с. .Н общ. .Н. обл. Видин, представлявано от П.
И.М. ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА „***********"ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ж.к. *****, ул******* № , , представлявано
от Р.. С. И. - управител, чрез пълномощника адв. М.В.В.със съдебен адрес: гр. С., район
В., бул. ******** № ****, ет. ****, офис *** сумата в общ размер от 5976.00 лева, от които
сумата от 3228.00 лева с ДДС, дължими по фактура №
**********/15.07.2016г.
и сумата от 2 748.00 лева с ДДС, дължими по фактура № **********/15.08.2016г. и законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението в
съда - 20.01.2017г.
до плащане на вземането, както и разноски в размер на 119.52 лева за
платена държавна такса и 526.99 лева - адвокатско възнаграждение.
Посочено
е, че вземането произтича от неизпълнение на просрочените задължения по посочените
фактури за извършени по поръчка на длъжника във връзка с изработка на дизайн на
предни и задни етикети и печат. В законния месечен срок длъжникът е подал
възражение против заповедта за изпълнение.
От
събраните по делото доказателства - кореспонденции по имейл, се установява, че
страните са били в търговски отношения, като ответникът е възложил на ищеца да
изработи предни и задни етикети за вино по предварително одобрен дизайн от
ответника, да ги отпечата, както да снабди с необходимите щанци и плаки за
печата на етикетите. Ищецът като изпълнител е приел да извърши поръчката, така
както е уговорена между страните.
От
представената кореспонденция, е видно, че страните чрез техни представители са
постигнали съгласие относно дизайна и параметрите на етикетите.
На 15.07.2016г.
служител на ищеца е уведомил, ответника, че изпраща фактурата за 100% плащане
на щанците и клишетата, като е посочил, че тази сума се заплаща при стартиране
на поръчката, а останалата сума при предаване на продукцията / л.37/. На
06.07.2016г.
ответникът е заявил, че одобрява дизайна и е дал съгласие да се пусне за печат / л. 31/.
От
кореспонденцията, се установява, че ищецът е уведомил ответника, че в един от
кашоните с етикетите са поставени фактура и приемо-предавателен протокол, като
е помолил единия от тези екземпляри да бъде върнат оформен.
На 21.09.2016г.
служител на ищеца е уведомил ответника, че е изтекъл едномесечния договорен
срок за заплащане на процесиите фактури.
С писмо
от 08.12.2016г. ответникът е отговорил, че по отношение на процесиите фактури
ищецът е направил оферта, която не е потвърдена от ответника нито устно, нито
писмено и етикетите са напечатани без одобрение на възложителя, и без
предварителна работна мостра. Посочил е също, че получените етикети не
отговарят на предложените цветове по пантон, цвят на хартията, топлия печат,
част от надписите са размазани и дават чувство на евтин етикет с евтино вино.
Пуснатата в мрежата пробна серия е върната поради посочените по - горе
причини. В тази връзка ответникът е поискал да се определи час и ден за среща с
ищеца.
Разпитаните
свидетели С.Г.С. и М.К. И. - служители при ответника установяват
обстоятелства във връзка с договора за изработка.
Свидетелката
С., служител в ищцовото дружество на длъжност „графичен дизайнер",
установява, че тя е водила комуникацията с управителя на ответното дружество
или служителката И. по имейл или лични срещи. Тази свидетелка посочва, че през
2016г. са имали две поръчки от ответника във връзка с отпечатване на етикети за
вино, като двете поръчки са били различни с различен дизайн на етикетите, като
етикетите са се различавали по размер и по начин на изработка. Първата поръчка
е била направена на дигитална машина и размера на етикетите е бил по - голям. Втората
поръчка е била на офсетова машина, която е по - голяма и има по - добри
качества, а размера на етикета е бил намален по желание на клиента „****".
Свидетелката
посочва също, че по отношение на първите етикети, поръчката е била потвърдена
от ответника и е била изпълнена от ищеца, етикетите са били предадени на
ответника в офиса на ищеца. Не е имало никакви възражения, фактурата е била
приета и платена още на същия ден.
Свидетелката
посочва, че по отношение на втората поръчка, след като ответното дружество е
потвърдило проекта, ищцовото дружество е задвижило поръчката за изработка и
след като поръчката е станала готова, били поканени да дойдат отново в офиса,
защото такава е практиката на ищеца да предава лично материалите, но от
ответното дружество отговорили, че са извън С., намират се в с. Н., и пожелали
етикетите да им се изпратят по куриер. Ищецът ги изпратил по куриер според
уговорката, че ако има някакви корекции от тяхна страна, да се обадят. Според
свидетелката, никой не се е обадил, нито писмено, нито чрез някакъв друг
способ. След около седмица ищецът потърсил ответника, за да разбере дали всичко
е наред с пратката, последният е потвърдил, че пратката е получена, но въпреки
това, ищецът не е получил екземпляр от приемо- предавателен протокол, нито е
получил плащане по издадената фактура. Свидетелката посочва, че при разговор с
ответника, същият посочил, че причините за това са финансови затруднения.
Срокът за плащане от страна на ищеца е бил продължен с още един месец.
Ответникът е спрял да си вдига телефона, нито е отговарял по имейл, но през м.
декември 2016г. ищецът е успял да се свърже по телефона и тогава им е било
обяснено, че не са направили плащанията, защото не са доволни от изработката на
етикетите. След това ищецът е получил писмен отговор по имейл, че ответникът не
е доволен поради некачествен печат, размазване и промяна в цветовете от тези,
които са били уточнени. Свидетелката посочва също, че етикетите са на руло. При
изработката им от техен подизпълнител не са изпращали представител, който да
проверява дали етикетите са с отклонения, защото от тиража имат запазени
мостри. Свидетелката твърди, че след отпечатване на етикетите са развили около
метър- два от всяка ролка и са ги сравнили с мострите, но не са установили никакви
отклонения.
Свидетелката
И. - бивш
служител при ответника установява, че през 2016г. са имали поръчка на етикети
при ищеца, както и поръчки за визитки и листовки, които също са били сбъркани.
Свидетелката посочва, че първата поръчка по -големи етикети са били поръчани за
изложението и са заплатени. След това ищецът обещал, че ще направят по - хубави
етикети със сребро и релеф. Според свидетелката дизайнът е бил одобрен, като
кореспонденцията се е водила със свидетелката С. С.по имейл и по телефона.
Ищецът
е изпратил имейл с подробна фактура и от ответното дружество са установили, че
сумата е много голяма. Тогава свидетелката И. се е обадила по телефона на
свидетелката Стоянова и й казала, че не иска да се печатат етикетите, защото са
много скъпи, но въпреки това са получили етикети от курирерска фирма „****".
Според тази свидетелка, ответникът веднага е уведомил ищеца, че етикетите не са
изпълнени правилно. В кашоните е имало етикети, които са били бледи, хартията
не е била същата, която са избрали, както и цвета не е бил същия. Свидетелката
посочва също, че служителката С. С.й казала, че ще говорят с печатницата да
изпълнят поръчката както трябва, но след това се обадили сумата по фактурата да
се плати. Според свидетелката И.несъответствието е установено, както когато са
отворили кашона, така и когато е започнало лепенето на етикетите, те се
размазвали, но машината не можела да бъде спряна, защото била с програматор.
Съдът
дава вяра на свидетелските показания, доколкото същите не противоречат на
останалите по делото доказателства.
Вещото
лице по назначената и приета по делото ССчЕ е дало заключение, че процесиите
фактури са осчетоводени при ищеца, а при ответника е осчетоводена фактура № 944/15.07.2016г. като е включена в дневника за покупки и СД по ДДС за м. 07.2016г.,
а фактура № 953/15.08.2016г. не е осчетоводена в счетоводството на
ответника и не е отразена в дневниците за покупки и СД по ДДС.
Вещото
лице по назначената съдебно-техническа експертиза след преглед на материалите
по делото, запознаване с файловете при ищеца и запознаване с етикетите при
ответника, и след представяне на нагледен материал в съдебно заседание, е
посочило в заключението си, че на етап идеен проект мострата е одобрена и от
двете страни, съгласно файловете. Изпълнението в печатницата на процесиите
етикети обаче не е съгласно мострата. Част от етикетите са с недобро покритие и
не са лъскави, с частични петна са. Според вещото лице, това се дължи на
технологията при офсетов печат. Вещото лице е посочило също, че етикетите са на ролки в кашони, както и че
нито ищеца, нито ответника имат сертификат на етикета, което означава, че при
наличие на несъответстващ етикет, това означава, че цялата партида / ролка/ е несъответстваща, защото партидата се идентифицира с ролката.
В
допълнителното заключение от 12.02.2018г. , вещото лице след преглед на залепените
върху бутилки вино етикети и след преглед на ролките с етикети, които се
намират при ответника, е дало заключение, че като дизайн етикетите отговарят на
електронните писма на ищеца от 04.07.2016г. и 14.07.2016г., но за много от етикетите, намиращи
се в ролките има несъответствия. По цвят на печата - основен
489И и 559И, част от етикетите са по-бледи, с не така наситен цвят, който е
одобрен и с неясно изразено преге, недостатъчна наситеност на топлия цвят
сребро, частична или пълна липса на лак, които да създават фон, изпъкналост и
блясък на надписа, с цел визия и стил на етикета. Процеса на лепене на етикетите
е автоматизиран и персонала не може да влияе. В с.з. вещото лице посочва, че
повече от 20% от етикетите не съответстват на изпълнението.
При така установените фактически
положения, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск с правно основание чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на
ищеца, за което е била издадена заповед изпълнение. Съгласно разпоредбата на
чл.258 от Закона за задълженията и договорите, с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на
другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Съобразно правната
характеристика на договора за изработка, същият е неформален, консенсуален,
двустранен и възмезден.
Не
се спори между страните по делото, че ответното дружество е възложило на ищеца
изработването на предни и задни етикети за вино по предварително одобрен дизайн
от ответника, отпечатването им, както и снабдяването с необходимите щанци и
плаки за печата на етикетите.
Спорът е налице ли е качествено изпълнение на поръчката в частта на отпечатването на етикетите.
Установено е по делото пред първоинстанционния съд, че при отпечатването
на процесиите етикети са констатирани несъответствия в изпълнението, изразяващи
се в по-блед цвят, а не така наситен цвят, който е одобрен, с неясно изразено
преге, недостатъчна наситеност на топлия цвят сребро, частична или пълна липса
на лак, които да създават фон, изпъкналост и блясък на надписа. Установено е също така,
че етикетите са отпечатани на ролки, с оглед вида на машината за лепене на
етикети при ответника, като е безспорно, че процеса на лепене е автоматизиран и
човешкия фактор не може да влияе при залепването на етикетите върху бутилките
вино, т.е. няма как при залепването несъответстващите етикети да бъдат отделяни
от съответстващите. Поради това, настоящият съдебен състав, както и първоинстанционния приемат, че от страна на
ищцовото дружество е налице некачествено изпълнение в частта на печат на
поръчаните от ответника етикети по предварително одобрения дизайн. Несъответствието
при отпечатаните етикети, съгласно СТЕ е повече от 20% и настоящият състав
приема, че същите са негодни за употреба според предназначението им, тъй като
при установената автоматизирана технология на залепването, това означава, че
повече от 20% от продукцията на
ответното дружество също ще е с отклонения. Още повече, че вещото лице по
приетата по делото основна СТЕ е посочило, че нито ищеца, нито ответника имат
сертификат на етикета, което означава, че при наличие на несъответстващ етикет,
цялата партида / ролка/ е несъответстваща, защото партидата се идентифицира с
ролката.
ВРС също е приел, че ответникът своевременно е уведомил ищеца
за недостатъците по електронен път с писмо от 08.12.2016г., тъй като същите са
от такова естество, че не биха могли да се открият при обикновен преглед. Касае
се за ролки с етикети, чиито отклонения от поръчката биха могли да се установят
при започнал процес на залепване.
ВРС правилно е
установил фактическата обстановка и е направил съответни изводи за некачественото
изпълнение от страна на ищеца на поръчаните етикети и своевременно направено възражение за наличието на недостатъци от страна на ответника.
Незаконосъобразен
е обаче извода
на първата инстанция, че въпреки констатираните недостатъци в
изработеното, на изпълнителя, се дължи плащане в пълен размер на уговореното
възнаграждение и възложителят, въпреки възражението си за неточно изпълнен
договор, е изпаднал в забава, тъй като с отразяване на съставената фактура за
пълната стойност на изпълнените етикети и ползван данъчен
кредит, съобразно същата тази стойност фактически е приел изработеното по см.
на чл.264, ал.1 ЗЗД.
Съгласно формираната по реда на чл.290 ГПК практика на
ВКС, обективирана в решения на ВКС № 157 от 08. 11. 2010 г., по т.д.№ 1135/2010
г. и № 186 от 30.10.2013 г., по т.д.№ 820 / 2012 г., двете на ІІ т.о. , решение № 231 от 13.07.2011 г., по
т.д.№ 1056/2009 г. на ІІ т.о., решение № 23 от 04.08.2014 г., по т.д.№
1938/2013 г. на І т.о. и мн. др., релевантно за приемането по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя,
придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за
съобразен с договора, или конклудентните действия, придружаващи фактическото
получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице
мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Самото разместване на фактическата власт
върху работата, без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на
поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не съставлява
приемане по смисъла на чл. 264, ал.1 ЗЗД,както не съставлява приемане в разглежданата хипотеза
и възражението, че същата е неточно изпълнена в количествено или в качествено
отношение. Когато възложената работа
е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право да
избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал.1 ЗЗД възможности,
като отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от
характера на недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. По
отношение на формата в която следва да се упражнят правата на възложителя
по чл.265, ал.1 ЗЗД не
съществува ограничение. Следователно това може да стане както чрез възражение
за прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск
по чл.266, ал.1 ЗЗД, така и
при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иск с
правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД. Установяването
на такава некачествено изпълнение по необходимост предпоставя и намаляване на
дължимото възнаграждение, съответно на изпълнението, на основание чл.265, ал.1 ЗЗД и без изрично упражнено от ответника право по
този ред. Възражението, основано на чл.265 ал.2 ЗЗД, съдържа изявление за неточно, вкл. некачествено изпълнение на възложеното и оценъчно
изявление за приравняването му на пълно неизпълнение, като основание за
разваляне на договора. Установената пълна непригодност на
изработеното за използване по предназначение или съобразно договореното между
страните, при доказано неточно / лошо
/ изпълнение, не предпоставя уважаване на
предявената от изпълнителя претенция с присъждане на претендираното
възнаграждение в цялост, тъй като това противоречи на чл.266 ал.1 вр. с чл.264 ал.1 ЗЗД, че възнаграждение се дължи само за приета, извършена съответно с договора работа. Според настоящия състав, възражението
по чл.265 ал.2 ЗЗД имплицитно включва
възражение за недължимост на пълното уговорено възнаграждение и в
случай на установимо лошо изпълнение, абсолютно негодно с оглед интереса на
възложителя. На задължението на изпълнителя да изработи кореспондира именно
правото му на възнаграждение при спазване на общия принцип за недопускане
неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата. Съответното изпълнение предпоставя съответно възнаграждение, респ.намалението му в съответствие с изпълненото, като една от възможните хипотези на чл.265 ал.1 ЗЗД. Именно същата хипотеза следва да се счита пряко изводима и
приложима от логиката на възражението на възложителя – че не дължи плащане. В зависимост от това дали установеният недостатък е поправим
или непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по
предназначение или съобразно уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на
намаляване възнаграждението / предвид обезценка на изработеното с оглед
неподлежащия на отстраняване недостатък / или намаляване на възнаграждението с
необходимите за отстраняването му разходи / при подлежащ на желана от
възложителя поправка недостатък /. В
случая с оглед заключението на вещото лице, че при наличие на несъответстващ етикет, цялата
партида / ролка/ е несъответстваща, защото партидата се идентифицира с ролката следва извод за негодност на етикетите, а оттук и за неоснователност на
иска.
Предвид несъвпадане изводите на първата и въззивната
инстанция , решението в частта, в която е уважен иска като неправилно следва да
бъде отменено, като се отхвърли исковата претенция, както и в частта за
разноските,които ответникът е осъден да заплати на ищеца. В останалата част , в
която е отхвърлен иска , следва да се потвърди.
По
разноските:
С оглед
резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното
производство.
Въззиваемият
претендира и доказва разноски по въззивното производство общо 364,56 лв. – от
които 300 лв. заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за
правна защита, в който е отбелязано, че възнаграждението е платено в брой и списък по чл. 80 ГПК), както и д.т. в размер на 64,56 лв., които с
оглед изхода на спора въззиваемиата страна дължи на
въззивника изцяло, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 293/06.07.2016 г. по гр.д. № 825/2017 г. по описа на Районен съд – Видин, В ЧАСТТА, в която е уважен искът с пр. осн. чл. 422 ГПК, предявен от „*********"ЕООД
– С. срещу „**********"ЕООД
- с. Н. за признаване в отношенията между страните , че „*******"ЕООД
- с. Н.,
обл. В.дължи на ищеца неплатена
сума по фактура № 944 от 15.07.2016 г. в общ размер на 3228 лева, както и в частта за разноските, които ответникът „********“ ЕООД, с.Н.,
обл. В. е осъден да заплати на ищеца „*********"ЕООД
– С.,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*******"ЕООД
- София срещу „********ЕООД
- с. Неговановци иск за признаване
в отношенията между страните , че „**********"ЕООД - с. Н., обл.
В.ължи на ищеца неплатена
сума по фактура № 944 от 15.07.2016 г. в общ размер на 3228 лева.
ОСЪЖДА „**********"ЕООД
с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район И.,
ж.к. ******, ул. ******** № ****
ет. ***,
ап. ******, представлявано от Р. С. И. -
управител да заплати на „*******" ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: с. Н., общ. Н.,
обл. В.,
представлявано от П.И.М разноски във въззивното производство
в размер на 364.56
лева.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т.
1, пр. първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: