О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…….04.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно
заседание на ……………….април две хиляди и деветнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия Кирякова
възз. частно търг.дело № 527
по описа за 2019г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 17174/07.03.2019г.
/депозирана с писмо с пощенско клеймо от 06.03.2018г./, подадено от „Агенция за
контрол на просрочени вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж
Мецанин, срещу Разпореждане № 6260/12.02.2019г., постановено
по ч.гр.д. № 660/2019г. на РС Варна, с което е отхвърлена част от искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, представляваща сумата от 228.75 лв. –стойност на такси и
комисионни за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит №
2855354 от 06.10.2016г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и А.А.А., като вземането по
договора е прехвърлено от кредитодателя на „Изи Асет Мениджмънт“ с договор за
цесия от 01.07.2017 г., а на заявителя – „АКПЗ“ ЕАД ЕИК ********* с Приложение
№ 1/01.10.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД ЕИК *********.
В частната жалба се твърди, че разпореждането
е неправилно. Излага се, че обжалваният съдебен акт е основан на погрешни
изводи, доколкото в производството по чл.410 от ГПК съдът не проверява дали
вземането съществува. Изтъква се, че съдът дължи проверка на формалната външна
редовност и необходими реквизити на заявлението по чл.410 от ГПК, като
споровете по обективераните в него материални
субективни права, като този относно претеднираното
вземане за такси и комисионни за допълнителни услуги, следва да се решават по
исков ред, в случай, че длъжникът входира възражение
по чл.414 от ГПК. Пояснява се, че таксите и комисионните за допълнителни услуги
включват „такса за оценка на досие“ и „такса за услугата „кредит у дома““,
които са в съответствие с предвидената с чл.10а от ЗПК възможност кредиторът да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Твърди се, че дължимостта
на таксата е свързана с извършването на плащанията по договора и е обусловена
от това дали кредиторът е изпълнил задължението си да извърши дейността,
респ.да предостави услугата, за която се дължи тя. В тази насока се твърди, че
след като има плащания по договора, то следва, че и услугата по тяхното
събиране от дома на длъжника е извършена реално. Твърди се, че действително за
съда съществува задължение да се произнася служебно относно наличието на
неравноправни клаузи в договорите, но това правомощие може да бъде упражнено
само в исковото производство, в хода на което след като уведоми за това
страните да им даде възможност да обсъдят този въпрос при условията на състезателност по предвидения от националната правна уредба
ред. В обобщение се твърди, че като е обсъдил по същество обстоятелство, което
седи извън предмета на проверка в настоящото производство, заповедният съд е
превишил правомощията си. Настоява се да бъде отменено разпореждането в отхвърлителната част и да се постанови издаването на
заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми.
Жалбата е подадена в срок (по
поща с клеймо от 06.03.2019г.), от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
след запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на намира частната жалба за неоснователна, поради
следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 660/2019г. на
Районен съд - Варна е образувано по заявление подадено от заявителя „Агенция за
контрол на просрочени вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, срещу В.К.И.с
адрес гр. Варна, ул. Бачо Киро 14 ет.1 за суми по
Договор за потребителски кредит № 2855354 от 06.10.2016г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД
и Е.Р.А., като вземането по договора е прехвърлено от кредитодателя
на „Изи Асет Мениджмънт“ с
договор за цесия от 01.07.2017 г., а на заявителя – „АКПЗ“ ЕАД ЕИК ********* с
Приложение № 1/01.10.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********.
В обяснителната част на заявлението
заявителя е посочил, че с подписване на договора кредитополучателят
се е съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за допълнителни услуги –
такса за оценка на кредитното досие и такса Кредит у дома. Последната
представлява услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
неговото местоживеене и седмично събиране на вноските по кредита също по
местоживеенето на кредитополучателя. В т.12 от
заявлението кредиторът също е посочил, че сумата по договора е преведена по
банковата сметка на длъжника при подписване на договора, с което кредиторът е
изпълнил основното си задължение по договора. Освен това посочено е, че по
договора е извършено частично плащане в общ размер от 304.09 лева. Вземането,
индивидуализирано като такси и комисионни за допълнителни услуги, е заявено в
размер на обща сума от 228.75 лева.
Доколкото съдът е констатирал нередовност в
заявлението с разпореждане № 2654/18.01.2019 г. е дал указания на заявителя да
посочи каква част от общия размер на вземането представлява такса за оценка на
кредитно досие и каква част такса „кредит у дома“, както и да наведе твърдения
предоставил ли е реално последната услуга на кредитополучателя.
В отговор на дадените указания е постъпила уточняваща молба от 11.02.2019 г.
Посочено е, че таксата за оценка на досие е 20 лева, определен съгласно буква
Б, стр.1 от договора за потребителски кредит. Уточнено е, че размера на такса
„кредит у дома“ е 341.10 лева, договорен в буква Д, стр.1 от договора. Сочи се,
че според тази клауза цената на допълнителната услуга се формира от два
компонента – първият, съставляващ 30% от сумата, е дължим при предоставяне на заевната сума по адрес на местоживеене на клиента, а
вторият, представляващ останалите 70 %, е свързан с разходите за събиране на
седмичните вноски в дома на клиента. Приложен е заверен препис от Договор за
потребителски кредит № 2855354 от 06.10.2016г.
Потвърдено е, че цялата сума е с разсрочено погасяване, като е включено
в седмичните погасителни вноски.
Видно от представения договор срокът за
пълно издължаване на паричните задължения е изтекъл, доколкото последната
падежна дата е 02.12.2017г. при 60 броя седмични плащания.
При анализа на изложеното в заявлението
заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя-физическо лице и липсата на противни
твърдения по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски
кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител" приложимите
норми са и тези на Закона за защита на потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143
– 148 ЗЗП,
като чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за
нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. С оглед на това въззивния съд не възприема и счита за неоснователни
доводите и възраженията в жалбата, че за заповедния съд не съществува
възможност служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна
клауза, както и че е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство
по същество, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство
/така Определение N 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. N 797/2010 г., ІІ т. о., ВКС
и решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено задължително тълкуване
съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни
законодателство Директива 93/13/ЕИО/.
Разпореждането на заповедния съд в отхвърлителната част е правилно и законосъобразно. С оглед
качеството на заемателя се налага извода, че е налице
договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като към настоящия
договор за финансова услуга намират приложение съответно разпоредбите на Закона
за потребителския кредит.
Възможността кредиторът да въвежда такси извън
стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Налице е изрична забрана, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК да
се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита.
Съобразно на съдържанието на конкретните клаузи
за такси за комисионни и допълнителни услуги, се налага извода, че уговарянето им
противоречи и излиза извън присъщите на този вид договорен ангажимент функции.
От изложението в заявлението става ясно, че
тази такса е предвидена на първо място за "оценка на кредитното
досие". Касае се за характерна предварителна дейност на кредитора, която
предхожда вземането на решението за отпускане на кредита. Съгласно чл.16 и сл.
от ЗПК кредиторът разполага с възможност да изисква и събира информация като след
анализа й да прецени дали да предостави търсената сума. Следователно не се
касае за допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена към преценка и
осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя.
Таксата за предоставяне на услуга "кредит
у дома", формулирана като такса за предоставяне на заема по адрес на
клиента, съотв.събиране на вноски от дома на клиента
също осигурява изпълнението на задължението по договора, както и усвояването на
кредита, и попада под забраната по чл.10а, ал.2 от ЗПК. Едновременно с това
налице е и противоречие между изявлението на кредитора, че е предоставил изцяло
сумата по банков път в полза на длъжника, като в същото време го ангажира
финансово с 30 процента от т.н. такса услуга „кредит у дома“. Това поставя
потребителя в неравноправна позиция спрямо кредитора, какъвто е характера и на
клаузата по смисъла на ЗЗП, доколкото този разход се дължи независимо от
физическия начин на предоставяне на сумата и поставя под съмнение предоставяна
ли е тази услуга и дължи ли се в действителност такава такса.
Услугата в частта „домашно събиране на
седмичните вноски“ също е във фиксиран размер и не зависи от реалните разходи,
които биха се направили, което води до извода, че те на практика не
представляват разходи, а предварително уговорени задължения на потребителя.
Така уговорените такси и комисионни представляват допълнителни плащания, които имат
за цел да се присъди още едно гарантирано обезщетение в случай на забава.
Затова и последицата от игнорирането по този начин на забраната на чл. 33 от ЗПК - императивна по своя характер, следва да е прогласяването за нищожни
на тези клаузи за такси и комисионни.
При проверката по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК се налага извода, че уговарянето на
задължение за заплащане на тези такси противоречи и на добрите нрави. Видно от
претендирания размер при отпуснат кредит в размер на 400 лева, търсените такси
за допълнителни услуги достигат 341.19 лв., което е в противоречие с императивното
изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По изложените съображения въззивният съд приема, че в заповедното производство правилно
е отказано да бъде издадена заповед за изпълнение по отношение на претенцията
за такси и комисионни за допълнителни услуги, затова разпореждането следва да
се потвърди в обжалваната му част.
Въз основа на изложените
мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 6260/12.02.2019г., постановено по ч.гр.д. № 660/2019г. на РС Варна, с което е
отхвърлена част от искането на „Агенция за контрол на просрочени
вземания“ ЕАД ЕИК ********* за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, представляваща сумата от 228.75
лв. –стойност на такси и комисионни за допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит № 2855354 от 06.10.2016г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД
и А.А.А., като вземането по договора е прехвърлено от кредитодателя
на „Изи Асет Мениджмънт“ с
договор за цесия от 01.07.2017 г., а на заявителя – „АКПЗ“ ЕАД ЕИК ********* с
Приложение № 1/01.10.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД ЕИК *********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.