№ 43
гр. Перник, 11.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. П.
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. П. Въззивно гражданско дело
№ 20231700500008 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 37/31.10.2022 г. по гр.д. № 89/2022 г. по описа на Районен съд – Т. е
осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР да заплати на Д. А. П., по исковете
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД: сумата
736,40 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 25.05.2019 г. – 10.07.2020 г., получен след преобразуване на
положени часове нощен труд в дневен, лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение
за извънреден труд от 736,40 лв. в размер на 184,62 лева, както и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху дължимата сума от датата на завеждане на
исковата молба в Районен съд – Т. /от 26.05.2022 г./ до окончателното плащане. На
основание чл.78 ГПК съдът е възложил в тежест на Главна Дирекция „Гранична полиция”
при МВР разноските в производството.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР е
обжалвала решението, като моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, а предявените искове да бъдат отхвърлени. В жалбата са развити
подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на
материалния закон. Счита, че претендираните суми не могат да бъдат изплатени, тъй като
липсва правно основание за това. Излагат се подробни съображения в подкрепа на
релевираните възражения, като се сочи, че решението е постановено при неправилна
преценка на събраните в хода на производството доказателства. Иска се отмяна на
решението включително и в свързаната с иска част за разноските, присъдени в полза на
ищеца, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Д. А. П. не е подал отговор на жалбата.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба страната не е поискала събиране на нови доказателства във
1
въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на
разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по
съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.02.2023 г. от 10.30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
2