Решение по дело №647/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Раздел IV Глава XI от АПК във връзка с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба, подадена от „НЕВА КОМЕРСИАЛ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор Б. И. С., чрез пълномощника адв. А. Н., против Община [област], с Булстат *********, с адрес: [населено място], пл. „Ст. С." № 1, с която се прави искане ответникът да бъде осъден да му заплати имуществени вреди в размер на 10000 лева и 2367,85 лв. мораторна лихва, както следва: 1. Имуществото му е намаляло със стойността на притежаваната от „Нева комерсиал" АД 1/2 идеална част от съборената постройка, която е на стойност 8000 лева (осем хиляди лева) и 2. В резултат на незаконосъобразния административен акт на ответника, „Нева комерсиал" АД е лишено от възможността да ползва притежаваната от него 1/2 идеална част от незаконно съборената сграда, с което са му причинени вреди на стойност от 2 000 лева (две хиляди лева) - стойността на ползването.

В исковата молба се посочва, че претендирата сума е във връзка с отменена като незаконосъобразна заповед № РД-17-242/24.02.2017 година, издадена от кмета на район „Централен" при Община [област] с решение № 2002/27.10.2021 година, постановено по адм.д. № 760/2021 година по описа на Административен съд [област], потвърдено с Решение № 2821/24.03.2022 година, постановено по адм.д. № 64/2022 година на Върховен административен съд. С посочената заповед е било наредено премахване на постройките, находящи се в поземлен имот с идентификатор № 56784.519.241 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], действащи към датата на заповедта, на административен адрес [населено място], [улица]. Понастоящем посоченият имот е с нов идентификатор № 56784.519.1182.

Освен това преди посочената по-горе заповед № РД-17-242/24.02.2017 година, издадена от кмета на район „Централен" при Община [област] за премахване на постройките, от Община [област] е била издадена предходна, също незаконосъобразна заповед № 16 ОА 1461/16.06.2016 г., с която е завзет като безстопанствен следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор '56784.519.241 по КККР на [населено място] с площ на имота от 57 кв.м., ведно с построените в имота сграда с идентификатор по КККР № 56784.519.241.1 и сграда с идентификатор по КККР № 56784.519.241.2, за който поземлен имот е отреден [УПИ], кв. 37а, по плана на Старинна градска част-[област], находящ се на [улица], [населено място]. Въпросната заповед е била оспорена от „Нева комерсиал" АД, като по образуваното адм. д. № 788/2021 година при Административен съд - [област] е постановено решение № 748/28.04.2022 година (влязло в законна сила на 14.03.2023 година), потвърдено с решение № 2644/14.03.2023 година по адм.д. № 7162/2022 г. на Върховен административен съд, с което заповедта е отменена в частта, с която е разпоредено завземането като безстопанствена на сграда с идентификатор по КККР № 56784.519.241.1 с площ от 28 кв.м., брой етажи 1 (понастоящем сградата е отразена в КККР с идентификатор № 56784.519.1182.1), с адрес: [населено място], [улица].

С допълнителна молба в съдебно заседание, след изслушване на допълнителното заключение на вещото лице на 06.11.2024 г., е поискано на основание чл.214, ал.1, изр. трето от ГПК вр. с чл.144 АПК изменение размера на иска, който следва да се счита предявен за сумата от 32360 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба в съда до окончателното му изплащане, която сума съставлява обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди от незаконосъобразните административни актове - заповед № 16 ОА 1461/16.06.2016 година на кмета на Община „[област]" и заповед № РД-17-242/24.02.2017 година, издадена от кмета на район „Централен" при Община „[област]", от които сумата от 27 049 лева стойността на 1/2 идеална част от съборената постройка и сумата от 5 311 лева стойността на ползването, от което дружеството е било лишено чрез унищожаване на собствеността му, в резултат на незаконосъобразен административен акт, ведно със сумата от 7662.69 лева (седем хиляди шестстотин шестдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки) - изтеклата законна (мораторна) лихва върху обезщетението за периода от 24.03.2022 година (датата на влизане в сила на съдебния акт за отмяна на незаконосъобразния административен акт до 28.03.2024 г. (датата на подаване на иска в съда).

В исковата молба просторно се обосновава придобиването на собствеността върху половината от постройката, като са приложени и съответните доказателства. Посочва се, че по повод отменената заповед за премахване на постройките през м.декември 2023 г. дружеството е сезирало кмета на Община [област] със заявление № 23 Ф-7315/ 20.12.2023 г. с копие и до кмета на район „Централен“, с което е поискано да бъдат възстановени причинените вреди, но от общината не са предприети никое от поисканите със заявлението действия. В съдебно заседание се претендира уважаване на предявените искове на основанията, подробно посочени в исковата молба. Посочва, че процесните актове са отменети с влезли в сила съдебни решения, а размерът на вредите е доказан от изготвените експертизи. Претендират се разноски.

Ответникът – Община [област], не взема становище по исковата молба, въпреки предоставената възможност с насрочване на делото.

Окръжна прокуратура – [област] чрез представителя намира исковата молба за лишена от основания, поради което предлага да се остави без уважение. Прави възнаграждение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По допустимостта.

Исковете са процесуално допустими - предявени са от лице с активна процесуална легитимация, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди, причинени от отменени незаконосъобразни актове на Община [област].

Налице и пасивна процесуална легитимация на ответника по исковете. Пасивната процесуално правна легитимация се определя въз основа на твърденията (незаконосъобразните актове на общината), заявени с исковата молба. Обстоятелството, дали ответникът е носител на задължения по спорното правоотношение (лицата извършили действията негови служители ли са и дали тези действия са незаконосъобразни) и в този смисъл, притежава ли материално правна пасивна легитимация, е въпрос по основателността на иска.

Според нормата на чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В случая изискванията на закона са изпълнени, тъй като искът е предявен срещу юридическо лице - Община [област].

От страна на ищеца „Нева комерсиал" АД с ЕИК *********, се установява да притежава 1/2 идеални части от едната от сграда с идентификатор № 56784.519.1182.1 (към датата на незаконосъобразната заповед сградата е била с идентификатор № 56784.519.241.1), находяща се в [имот номер] по плана от 1990 година, за който имот е отреден [УПИ], кв. 37А по плана на [жк], [населено място] и който имот към датата на заповедта е бил с идентификатор № 56784.519.241 по КККР, а понастоящем, по действащата кадастрална карта на [населено място] съответства на имот с идентификатор № 56784.519.1182 по КККР.

Няма спор по делото, че със заповед № РД-17-242/24.02.2017 година, издадена от Кмета на район „Централен" при Община [област], с която е било наредено премахване на постройките, находящи се в поземлен имот с идентификатор № 56784.519.241 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], действащи към датата на заповедта, на административен адрес [населено място], [улица]., с нов идентификатор № 56784.519.1182, като върху една от постройките дружеството притежава ½ ид.ч. от сградата. С решение № 2002/27.10.2021 година, постановено по адм.д. № 760/2021 година по описа на Административен съд [област], потвърдено с решение № 2821/24.03.2022 година, постановено по адм.д. № 64/2022 година на Върховен административен съд, посочената заповед е отменена като незаконосъобразна.

Установява се също, че със заповед № 16 ОА 1461/16.06.2016 година е завзет като безстопанствен следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 56784.519.241 по КККР на [населено място] с площ на имота от 57 кв.м., ведно с построените в имота сграда с идентификатор по КККР № 56784.519.241.1 и сграда с идентификатор по КККР № 56784.519.241.2, за който поземлен имот е отреден [УПИ], кв. 37а, по плана на Старинна градска част-[област], находящ се на [улица], [населено място]. Въпросната заповед е отменена с решение № 748/28.04.2022 г. по адм. д. № 788/2021 г. по описа на Административен съд – [област], потвърдено с решение № 2644/14.03.2023 г. по адм.д. № 7162/2022 г. на Върховен административен съд, в частта, с която е разпоредено завземането като безстопанствена на сграда с идентификатор по КККР № 56784.519.241.1 с площ от 28 кв.м., брой етажи 1 (понастоящем сградата е отразена в КККР с идентификатор № 56784.519.1182.1) , с адрес: [населено място], [улица].

Не е спорно по делото и че сградата била междувременно премахната.

По делото се разпита като свидетел И. Г. С., чиито свидетелски показания съдът кредитира като обективни и последователни. Същата сочи, че знае много добре сградата на [улица], № 13, тъй като от . средата на 2019 г. до началото на 2021 г. с нейни партньори държали заведение, което се намира на [улица], а тази сграда била точно отсреща на тяхната, в която имали заведение и бистро. Св. посочва, че от страната на въпросната сграда имали маси, на които сядали клиенти на тяхното заведение, както и на съседното заведение. Спомня си, че в началото на 2021 г., тъй като още било студено, като отивала към заведението, видяла, че отпред има ленти, за да не се минава, а самата сграда вече била бутната почти до основи. Имало много работници, които били там и съответно като видяла, тъй като познавала собственика на сградата - Б. С., й станало любопитно, тъй като свидетелката не можела да си изви масите от другата страна, защото работниците били блокирали цялата улица, му се обадила да го попита какво става. Като му се обадила, защото знае, че е негова сградата, той останал много изненадан. Свидетелката снимала и му я изпратила да я види. Така реално тя го уведомила, че сградата е бутната. Посочва, че сградата била в съвсем нормално състояние. Тази сграда била слепена с още една сграда, двете били долепени и не е имало разрушена фасада. Посочва, че в непосредствена близост до тази сграда имали маси със столове, не само те, а и други заведения - там са сядали хора, които пият кафе, хапват, не е имало никакви проблеми.

От заключението по назначената основна и допълнителна съдебно-оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на премахнатата 1/2 ид.ч от магазин /склад/ със застроена площ от 26 кв.м. с полумасивна надстройка, застроена в имот пл. № 329, парцел 1-328, 329, 330, 331, 332, 333, 334, 335, 336 - за обществени и жилищни нужди в кв. 37а по плана на „Капана“ - [населено място], одобрен със Заповед № 90/29.01.1982 година, при граници на север имот пл. № 331, на изток имот пл. № 328, на юг [улица]и на запад имот пл. № 330, с административен адрес: [населено място], „Христо Дюкмеджиев“ № 13, към 24.03.2022 г. е в размер на 27049 лв. Видно от заключението пазарната стойност е определена по метода на сравнителната стойност, като подробно са описани в констативно-съобразителната част на заключението.

От правна страна искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 от АПК, поради което са процесуално допустим. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

За уважаване на предявеният иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с посочените незаконосъобразни административни актове.

Непозволеното увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина не се изследва. Под деяние се разбира конкретна външна проява на едно лице, изразена както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи на правните норми.

Освен противоправното деяние за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на правата на лице, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. В конкретния случай увреждането, което се твърди е имуществено.

Не е спорно между страните, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – има незаконосъобразени административни актове.

По делото се претендират имуществена вреда в размер на 27049лв., която представляват стойността на премахнатата сграда. Съдът счита, че с факта на премахване на сградата, който също не е спорен между страните, за ищеца е настъпила вреда доколкото административният акт, постановяващ това премахване, е бил обявен от съда за незаконосъобразен. Тоест налице е и втората предпоставка, предвидена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на вреда. Според съда в случая причинната връзка между незаконосъобразната заповед и настъпилата вреда е пряка и непосредствена. Ако заповедта не беше издадена, сградата на ищеца не би била премахната, тъй като това се постановява именно с незаконосъобразната заповед.

Дължимото обезщетение следва да е в такъв размер, който да обезвреди настъпилата имуществена щета. В процесния случай това е размерът на пазарната стойност на сградата към датата на влизане в сила на решението по отмяна на незаконосъобразната заповед, разпореждаща премахването.

По втората претенция за присъждане на имуществена вреда в размер [рег. номер]., представляваща стойността на ползването, от което дружеството е било лишено чрез унищожаване на собствеността му, съдът намира тази претенция за неоснователна. С унищожаването на собствеността, съответно присъждането на обезщетение за пълната равностойност на премахнатата 1/2 ид.ч. от сградата, тази втора вреда ще е обезщетена. Това е така, тъй като правото на собственост включва в себе си както правото на ползване върху имота, така и разпореждане с този имот, съответно при присъждането на обезщетение, покриващо пазарната стойност на имота, не може да се търси отделно обезщетение за по- малкото право – ползването, тъй като по-голямото поглъща в себе си и по-малкото. Последното би било мислимо, ако ищецът беше лишен само от правото на ползване за известен период от време въз основа на незаконосъобразна заповед, без сградата да е премахната. Освен това не следва да се подминава и обстоятелството, че и двете заповеди, чиято незаконосъобразност е установена /за изземване и за премахване/, имат за предмет един и същи обект – посочената сграда, както и обстоятелството, че действието им е в относително идентичен период от време.

Ето защо съдът намира, че исковата претенция е основателна за претендирания размер от 27 049 лева, представляващ стойността на 1/2 идеална част от съборената постройка, както и претендираните мораторни лихви от 6405,07 лв., но за претенцията за сумата [рег. номер]. и мораторни лихви от 1257,62 лв. е неоснователна.

Изходът от оспорването обуславя възлагането на разноските по делото върху ответника изцяло по отношение на депозираната държавна такса и частично върху останалите разноски по делото. Такива са претендирани своевременно от ищеца с представен списък с разноските /л.108/ в размер на 25лв. заплатена държавна такса [рег. номер]. разноски, от които 800 лв. за възнаграждение на вещо лице [рег. номер]. адвокатски хонорар, като от тях съразмерно на уважената част на ищеца следва да се присъдят 2173,28 лв. разноски и 25 лв. заплатена държавна такса. Не се споделят възраженията за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като минималното възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа е в размер [рег. номер]., а заплатеното такова [рег. номер]. е съразмерно, предвид положения труд, сложността на делото и проведените заседания.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Община [област], с ЕИК *********, с адрес: [населено място], пл. „Ст. С." № 1, да заплати на „Нева Комерсиал" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор Б. И. С., обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 27 049 лв./двадесет и седем хиляди и четиридесет и девет лева/, представляваща стойността на принудително премахнатата 1/2 ид.ч. от сграда с [идентификатор], ведно със сумата от 6405,07 лв./шест хиляди четиристотин и пет лева и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 24.03.2022 г. / датата на влизане в сила на съдебния акт за отмяна на заповед № 16 ОА 1461/16.06.2016 г., издадена от кмета на район „Централен" при Община [област] с решение № 748/28.04.2022 г. по адм. д. № 788/2021 г. по описа на Административен съд – [област], потвърдено с решение № 2644/14.03.2023 г. по адм.д. № 7162/2022 г. на Върховен административен съд, в посочената част, и отмяна на заповед № РД-17-242/24.02.2017 г., издадена от кмета на район „Централен“ при Община [област], отменена с решение № 2002/27.10.2021 г., постановено по адм.д. № 760/2021 г. по описа на Административен съд [област], потвърдено с решение № 2821/24.03.2022 г., постановено по адм.д. № 64/2022 г. на Върховен административен съд, до датата на предявяване на исковата молба – 28.03.2024 г./

ОТХВЪРЛЯ исковата молба в останалата част за сумата [рег. номер]., представляващи стойността на ползването, от което дружеството е било лишено чрез унищожаване на собствеността му, и мораторна лихви върху тази сума в размер на 1257,62 лв.

ОСЪЖДА Община [област] да заплати на Нева Комерсиал" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор Б. И. С., сумата от 25 /двадесет и пет/ лева заплатена държавна такса по делото.

ОСЪЖДА Община [област] да заплати на Нева Комерсиал" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор Б. И. С., сумата от 2173,28 лв. /две хиляди сто седемдесет и три лева и двадесет и осем стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.