Р Е
Ш Е Н
И Е № ……
Гр.
Павликени, 18.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Павликенският
районен съд, III-ти
състав в публичното заседание на 19.02.2020 в състав:
Районен
съдия: Цветомил Горчев
при секретаря Ирена
Илиева, като разгледа докладваното от съдията Гр. Д № 866 по описа на съда за
2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415
във връзка с чл. 422 от ГПК.
Ищцовата
страна – „АCB“
ЕАД, ЕИК ***
твърди, че на 30.11.2016 г. между „И.
А. М.“ АД и ответницата бил сключен Договор
за паричен заем № ***, като
при подписване на договора заемодателят е предоставил на ответницата сумата от
500 лв. - главница. В договора е уговорена обща стойност на плащане по кредита в размер на 559.92 лв.,
т.е. уговорена била лихва по кредита в размер на 59.92 лв. и ответницата като
длъжник се задължила да върне до 29.05.2017 г. на 6 равни месечни вноски от по 93.32
лв. с падеж на първата погасителна вноска 30.12.2016 г. Длъжникът при сключване на договора заявил, че е
запознат с тарифата за таксите на заемодателя, съгласно която при забава на
погасителна вноска с повече от 30 календарни
дн се начислява такса за разходи и че така начислените разходи за събиране на
просрочените погасителни вноски не могат да надхвърлят 45 лв. Излага на
длъжника да е била начислена такса за събиране на вземането от 45 лв. Съгласно
чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се бил задължил в срок от 3 дни от
подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията
по договора - поръчители 2 физически лица, отговарящи на определени в договора
условия или банкова гаранция. Предвид обстоятелството, че заемателят не предоставил нито едно от
договорените обезпечения, му е начислена неустойка от 353.40 лв., за която
страните още в договора постигнали споразумение за разсрочване на 6 равни
вноски от по 58.90 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните
вноски по заема или общата погасителна вноска се формирала в размер на 152.22 лв.
Начислена била и лихва за забава от 60.83 лв. от 31.12.2016 г. до подаване
заявление за издаване заповед по чл. 410 от ГПК в съда. Твърди, че длъжникът е
заплатил само частично дължимите суми като е заплатил 50 лв., от която сума е погасена
50 лв. неустойка за неизпълнение. Срокът на договора изтекъл на 29.05.2017 г. и
не е обявяван за предсрочно изискуем. На 01.07.2017 г. било подписано
Приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.11.2010 г., сключен между „И.
А. М.“ АД и „АСВ“ ООД като „АСВ“ АД, понастоящем „АСВ“ ЕАД е
правоприемник на „АСВ“ ООД. Заемодателят упълномощил „АСВ“ АД като цесионер от
свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за цесията и по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД ищецът е изпратил уведомително писмо от *** от ***.2017 г. до ответницата чрез Български
пощи с известие за доставяне, неполучено от длъжника. Изпратено е повторно
уведомление Изх. № *** от
***.2018
г. чрез куриерска фирма „Л. е.“, като отново пратката не е получена
от ответницата. Към исковата молба е изпратено уведомление за връчване на
ответницата. Въз основа на заявление от 30.05.2018
г. от „АСВ“ ЕАД, гр. *** е
образувано Ч.Гр.Д. № ***/2018
г. по описа на *РС
и е издадена заповед № ***/***2018 г. Заповедта е връчена на
длъжника по чл. 47 от ГПК и с разпореждане от ***.2018 г. е указано на заявителя
възможността да предяви установителен
иск за вземането си. Заявителят е подал в срок исковата си молба по обективно
съединени установителни искове за посочените в заповедта суми и по изложените съображения моли съда
да уважи претенциите. Претендира разноски за настоящото производство и в заповедното производство.
Ответната страна - З.П.И. – А. с
последен известен адрес *** – чрез особения си представител спори претенциите.
Твърди, че процесния договор за кредит е недействителен, сключен в нарушение на
изискванията на чл. 11, ал. 2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Липсвали Общите условия към договора за кредит, а също така сочения от ищеца
Стандартен европейски формуляр, които да били подписани на всяка страница от
страните. Формално били спазени и изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9, 10, 11 и
12 и т, 20 от ЗПК, но при преценка на съдържанието на сключения между страните
договор, се установявало че същият не съдържа клауза относно възнаградителната
лихва, ГПР, ГЛП от които да стане ясно какъв е размера на възнаградителната
лихва, как е формиран годишния лихвен процент и годишния процент на разходите.
Информацията в договора относно размера на погасителните вноски, ГПР и ГЛП била
обща и не отговаряла на изискването да е разбираема и недвусмислена, като с нея
не се конкретизирало какво точно се включва в размера на месечната вноска като
части от главницата и лихвата. Твърди се, ответницата да не била надлежно
уведомена за цесията. Твърди, че е недоказано вземането за главница и лихви, за плащане от длъжника,
както и че е неоснователно с плащане от длъжника да се погасява неустоечна
клауза. Твърди,че претенцията за заплащане такси и разноски за извънсъдебно
събиране на вземането ,както и обезщетението за забава се явява недоказано. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Като
взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Въз
основа на заявление от „АСВ“ ЕАД, гр. *** против
З.П.И. - А., ЕГН ********** *** е образувано Ч.Гр.Д. № ***/2018 г. по описа на съда и е издадена
заповед по чл. 410 от ГПК против длъжника за следните суми: 500.00 лв.
/петстотин лева/ – главница по Договор за кредит № ***, сключен на 05.12.2016 г. между „И. А. М.” АД и длъжника, договорна лихва в
размер на 59.92 лв. /петдесет и девет лева и 92 стотинки/ за периода от
30.12.2016 г. до 29.05.2017 г., неустойка от 303.40 лв. /триста и три лева и
четиридесет стотинки/ за периода от 30.12.2016 г. до 29.05.2017 г., такса
разходи от 45,00 лв. /четиридесет и пет лева/, ведно със законната лихва върху
главницата от 30.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
разноски по делото – 25 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът
намира, че са предявени обективно съединени искове по чл. 415, ал. 1 във вр. с чл.
422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Същите са процесуално допустими и
компетентен да ги разгледа е РС, Павликени, тъй като постоянният адрес на ответника е в с. Н., община ***, т.е в съдебния район на РС
Павликени.
По
делото е представен договор за паричен заем № ***/30.11.2016 година, съгласно който между
„И. А. М.“ АД, гр. *** като заемател и ответника като
заемател се сключва договор за паричен заем въз основа на предложение за
сключване на договор за паричен заем от заемателя след запознаването му с
условията на предварително представен му
стандартен европейски формуляр за 500 лв. заемна сума, която
заемополучателят се задължава да
върне на равни месечни вноски, включващи
съответна част от главница и годишен лихвен процент на разходите по заема както
следва: срок на заема 6 месеца, месечни вноски от по 93.32 лв., обща дължима
сума от 559.92 лв. В чл. 1 на договора е посочено, че договорът е сключен на
основание Стандартен енропейски формуляр, предоставен предварително на заемателя
и посочващ индивидуалните условия на бъдещия паричен заем и предложение за
сключване на договора, направено от заемателя. В чл. 3 от договора се посочва,
че с подписването на заемателя удостоверява, че е получил изцяло и в брой
заемната сума и договора има силата на разписка за това получаване.
По
делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.11.2010 г. между „И. А. М.“ АД, гр. *** като продавач и „АСВ“ ООД, гр. *** като купувач, в който е посочено в
&2, че продавачът ще прехвърля на
купувача станали изискуеми в пълен размер вземания от договори за потребителски
кредит с ФЛ, неизпълняващи задълженията си по тях, индивидуализирани в
приложение № 1, което ще се съставя във вид на електронен документ по смисъла
на ЗЕДЕП като страните изразяват воля да прехвърлят нови вземания при спазване
условията на този договор, индивидуализирани в приложение №1, което ще става
неразделна част от договора. В тази връзка е приложено извлечение от приложение
№ 1/01.07.2017 г. към договора, в което е посочен номера на договора за кредит,
предмет на настоящото производство с длъжника в размер на 500лв. главница, общо
дължима сума от 913.32 лв. и 24.21 лв. лихва за просрочие към дата 01.07.2017 г.
Към
исковата молба е приложено уведомително писмо от цедента чрез цесионера до
ответника на основание на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което се уведомява длъжника
за извършената цесия и че към 05.07.2017
г. задължението на последния е 922.53 лв., включително и лихвата за
просрочие и второ уведомително писмо, че към 01.11.2018 г. задължението на
длъжника възлиза на 1085.29 лв., включително лихва за просрочие.
Приложени
са известия за доставяне от Български
пощи и Л.
Е., с отбелязване „Получателят се е
преместил на друг адрес“ и „лицето отсъства, телефона изключен“. В исковата
молба ищецът прави признание, че
ответникът е заплатил сумата от 50 лв. по заема.
По
делото е назначеня СИЕ, вещото лице по която дава заключение, че общия размер
на заема по договора в размер на 913.32 лв включва сумите 500 лв. главница, 59.92
лв. лихва и 353.40 лв. неустойка. По договора е извършено пращане от 50 лв., които са отнесени за плащането за неустойка
като задължението за неустойка се явява в размер 303.40 лв. Размерът на лихвата за забава, дължима поради забавяне на
плащане от длъжника за периода от 01.07.2017 г. до 31.05.2018 г. е в размер на
60.83 лв.
Настоящият
състав съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД при тълкуването на
договора следва да се търси действителната обща воля на страните, а отделните
уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка да се
схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичайните практики и добросъвестността.
В случая в договора изрично е посочено,
че договорът се сключва от „И. А. М.“ АД като заемодател и ответника като
заемател, посочени са клаузите на договора. Налице е предоставяне на заемната
сума в размер от 500 лв. от заемодателя. Заемателят се е задължил да върне дължимата
сума от 500 лв., ведно с договорна лихва в размер на 59.92 лв., начисляема за
периода от 30.12.2016 г. до 29.05.2017 г., когато е договорен падежа на
последната погасителна вноска. Ответникът е започнал да погасява заема като е
заплатил минимална част от сумата по заема, а впоследствие е спрял да погасява
заема. Срокът на договора е изтекъл на 29.05.2017 г.
При
това положение съдът намира, че е налице
валидно правоотношение между „И. А. М.“ АД и ответника по процесния договор.
Договорът е подписан от страните по договора - ответника и представител на „И. А. М.“ АД. Налице е валидно сключен
договор, както и получаване на заемната сума. След сключване на договора е
извършена цесия между „И. А. М.“ АД и праводателя на ищеца. В приложението
към исковата молба е приложено уведомлението за нея, изхождащо от цедента.
Съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД в тежест на цедента е да уведоми длъжника за
цесията, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира.
Ответникът
чрез особения му представител е получил
препис от исковата молба с доказателствата, приложенията на 05.08.2019 г., което е обстоятелство, с
което съдът следва да се съобрази на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК и съдът приема, че ответникът следва да се счете
надлежно уведомен за извършената цесия.
Съдът
намира, че предявените искове по отношение на сумите 500 лв. главница по
договора за заем и договорна лихва в размер на 59.92 лв. за периода от
30.12.2016 г. до 29.05.2017 г. се явяват основателни и доказани. С оглед доказаното неплащане от страна на длъжника за
сключения заем, доказана по основание се явява и претенцията на ищеца
относно претендираното обезщетение за
забава за периода от 01.07.2017 г. до 31.05.2018 г. С оглед основателността на вземането за главницата,
основателен се явява и иска за акцесорното задължение за заплащане от ответника
на законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението в съда - 31.05.2018 г. до окончателното
изплащане. Досежно размера на това вземане съдът като
Претенцията
в размер на 45 лв. такса разходи се явява
недоказана и следва същата да бъде отхвърлена. Липсват каквито и да било
доказателства за извършени такива разходи по заема.
В
договора в чл. 4, ал. 1 е уговорено, че ответницата се е задължила в до 3
дневен срок от сключването на договора да представи на заемодателя едно от обезпеченията, изчерпателно посочени
в договора, като ответницата се е съгласила при неизпъленние на това задължение
да заплати неустойка, в размер на 353.40 лв. - разсрочено заедно с всяка
погасителна вноска като към размера на вноските месечно се добавя сумата от 58.90
лв. Съдът намира, че за заемодателя няма валидно сключено и изискуемо вземане
за неустойка, тъй като уреждащата я клауза е нищожна. В този смисъл съдът следи
служебно за нищожността, когато е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е в
противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза. В този
смисъл е ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/2009 г на ОСТК.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно последните да
се доказват. Освен произтичащите пряко от закона обезпечителна и обезщетителна
функция, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна
функция, но във всички случаи уговорката между страните не следва да нарушава указаните в чл. 9 от ЗЗД граници на свобода на договаряне. В случая страните по договора са уговорили
заплащането на посочената по-горе неустойка. Настоящият състав счита, че
така уговорена тази неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави,
тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Уговореното в договора неустоечно съглашение е предвидено да
санкционира неизпълнението на задължение на заемателя да представи в тридневен
срок надлежно обезпечение. Това задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не засяга пряко същинското
задължение на заемателя за връщане на дадената в заем сума. Задължението на
длъжника по чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено по начин относно изискванията
към вида обезпечение и относно срока на изпълнението му, че да го възпрепятства
да го изпълни. Самото непредставяне на обезпечение не води до претърпяване на
вреди за кредитора и следователно типичните функции на неустойката в случая
стоят вън от процесната неустоечна клауза. Освен това уговорената в договора
неустойка е в размер почти равен на размера на предоставената в заем сума и
доколкото към датата на сключване на договора заемодателят доброволно се е
съгласил да предостави земната сума, без да е учредено надлежно обезпечение,
този размер на неустойка от гледна точка на справедливостта и добросъвестността
е в разрез с присъщите й по закон функции. Посоченият размер на неустойката не
е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение, нито с възможните
вреди от неспазване на срока за учредяване на обезпечението. Тази неустойка явно
има подчертано санкционен характер и присъждането й в такъв размер би довело до
несправедлив правен резултат заемодателят да
получи обратно в пълен размер почти
цялата отпусната сума, под формата на неустойка - несъвместим с добрите нрави
резултат. Така уговорената неустойка не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитора и потребителя по заема. Така посочената сума за неустойка се явява
недължимо начислена въз основа на
невалидно неустоечно съглашение. По аргумент на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД в
тази част договорът за заем не е породил
правно действие, за заемателя не е възникнало задължение да заплаща неустойка
като нищожността на тази клауза не влече нищожност на целия договор и същият следва
да се прилага без нея. Следователно тази претенция следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
Предвид
така изложеното досежно претендираната неустойка, изричното признание на ищеца
ответника да е платил по договора сума в размер на 50 лв. и като съобрази Тълкувателно
решение № 3/2007 по тълкувателно дело № 3 по описа на ОСГТК на ВКС за 2007
година, то настоящият състав намира, че претенцията на ищеца относно претендираното обезщетение за забава за
периода от 01.07.2017 г. до 31.05.2018 г. следва да се уважи до размер от 10.83
лева – след приспадане платеното.
На
основание чл. 78 от ГПК във връзка с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В заповедното производство със заповедта за изпъление по чл. 410 от ГПК
е разпоредено длъжникът да заплати 75 лв. направени в него разноски, от които
25 лв. платена ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, а по настоящото
производство също се претендират 175 лв. заплатена ДТ, 300 лв. платено
възнаграждение за особен представител на ответницата, 300 лв. платено
възнаграждение за вещо лице и 350 лв. юрисконсултско възнаграждение. Представен
е списък за разноски по чл. 80 от ГПК.
Съдът
намира, че с оглед частичното уважаване
на обективно съединените искове, следва да да бъде осъден ответника да заплати направени разноски по заповедното
производство съразмерно на уважената част от тях, а именно: 44.16 лв. от общо
претендираните 75 лв. по заповедното производство по Ч.Гр.Д. № ***/2018 г. на *** РС.
По
настоящото исково производство, съдът съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37
от ЗПП и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна помощ, приета с ПМС № 4/2006
г. определя дължимото юрисконсултско възнаграждение на сума в размер на 100 лв.
или общо направените от ищеца разноски по настоящото производство са 875 лева -
175 лв. заплатена ДТ, 300 лв. платено възнаграждение за особен представител на
ответницата, 300 лв. платено възнаграждение за вещо лице и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Следва съобразно изхода на делото ответницата да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски съразмерно
уважената част от исковете или 515.29 лв.
Водим
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение на „АCB“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. “***“
№ **,
офис сграда „***“,
ет. *, офис
*, представлявано от
изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д., че З.П.И. - А., ЕГН ********** – с
последен известен адрес *** и съдебен такъв гр. ***, кантора адв. Р.П., **АК дължи на „АCB“ ЕАД, ЕИК *** сумите, както следва - 500.00 лв.
/петстотин лева/ – главница по Договор за кредит № ***, сключен на 05.12.2016 г. между „И. А. М.” АД и длъжника, договорна лихва в
размер на 59.92 лв. /петдесет и девет лева и 92 стотинки/ за периода от
30.12.2016 г. до 29.05.2017 г., 10.83 лв. /десет лева и осемдесет и три
стотинки/ обезщетение за забава за периода от 01.07.2017 г. до 31.05.2018 г.,
както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 31.05.2018
г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от „АCB“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление г***, представлявано от изпълнителните
директори Н. Т. С. и М. Д. Д. против З.П.И. - А., ЕГН ********** –
с последен известен адрес *** и съдебен такъв гр. ***, кантора адв. Р.П., **АК в останалата им част – за неустойка
от 303.40 лв. /триста и три лева и четиридесет стотинки/ за периода от
30.12.2016 г. до 29.05.2017 г., за такса разходи от 45,00 лв. /четиридесет и
пет лева/, както и за 50 лв. /петдесет лева/ обезщетение за забава за периода
от 01.07.2017 г. до 31.05.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
З.П.И. - А., ЕГН ********** – с последен известен адрес *** и съдебен такъв гр.
***,
кантора адв. Р.П., ВТАК ДА ЗАПЛАТИ НА „АCB“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.***,
представлявано от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д. сумата от 44.16 лв. /четиридесет и
четири лева и шестнадесет стотинки/ - разноски в заповедното производство по Ч.Гр.Д.
№ ***/2018
г. по описа на РС П***
съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
З.П.И. - А., ЕГН ********** – с последен известен адрес *** и съдебен такъв гр.
***,
кантора адв. Р.П., **АК
ДА ЗАПЛАТИ НА „АCB“
ЕАД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д. сумата от 515.29 лв /петстотин и петнадесет
лева и двадесет и девет стотинки/ направени разноски в настоящото исково
производство съразмерно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
ВМ