№ 299
гр. София, 06.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20251110143415 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 118 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на П. Н. Й., ЕГН: **********, срещу
СИТИ КЕШ ООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
С оглед на предмета на предявените искове съдът намира, че ищецът има качеството
„потребител“ по смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 113 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), исковете на
и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК
(изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото
по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за
отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по
делото заседание. Или в случая се касае за задължителна местна подсъдност, за която съдът
следи служебно.
След изменението на чл.113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.65/2018 г., в сила от
07.08.2018 г.) подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно уредена
(включително и по аргумент на чл.119, ал. 3 ГПК), поради което нито ищецът, нито
ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен съд по тези дела.
Специалните правила за местната подсъдност на чл. 113 ГПК изключват общото правило на
чл. 105 ГПК, поради което постоянният адрес или седалището на ответната страна са без
значение за местната подсъдност на настоящото дело. Исковата молба по делото е подадена
след влизането в сила на изменението на чл. 113 и чл. 119, ал. 3 ГПК. Поради това делото
следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на районния съд по настоящия адрес на
ищцовата страна – Районен съд – Видин.
Константната съдебна практика, установена от Върховния касационен съд е,
че подсъдността по чл. 113 от ГПК не е регламентирана само за искове, предявени по Закона
за защита на потребителите, а се отнася до всички хипотези на спорове между търговци
и потребители - в този смисъл определение № 18/16.01.2020 г., постановено по ч.търг.дело №
2502/2019 г.на ВКС, определение № 241/05.04.2013 г., постановено по ч.търг.дело №
1395/2013 г. на ВКС, определение № 1019/09.11.2012 г. по ч.търг.дело № 783/2012 г. на
ВКС, определение № 408/24.06.2014 г. по ч.търг.дело № 1206/2014 г. по описа на ВКС.
Съгласно новата редакция на чл. 113 от ГПК/ДВ бр. 65/2018 г. в сила от 07.08.2018 г./
искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по
1
постоянния. Подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от
правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители. Освен това новата
редакция на чл. 119, ал. 3 от ГПК/ДВ бр. 65/2018 г. в сила от 07.08.2018 г./ предвижда, че
въпросът за неподсъдност на делото по чл. 113 от ГПК може да се повдига от съда служебно
до приключване на първото по делото заседание, т.е. възражение за неподсъдност на спора
от страна на ответника не е и необходимо. Установената подсъдност за потребителите има
изричен и императивен характер - по настоящия адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес - по постоянния /в този смисъл и определение № 87 от 21.02.2020 г. по ч. т. д.
№ 2870/2019 г., І т. о./. Обстоятелството, че ищецът инцидентно се връща в страна, че
нито пълномощникът му, нито ответникът пребивават на територията на гр. Варна, не могат
да обосноват изключение от правилото на чл. 113 от ГПК, нито право на избор. Съдът е
длъжен да предостави възможност на ищеца да направи избор само в хипотеза, в която
законът предвижда алтернативни възможности за подсъдност, като например в случая на чл.
115, ал. 2 ГПК /определение № 248 от 01.06.2021 г. по ч. т. д.№ 923/2021 г., ІІ т. о. /.
По изложените мотиви и на основание чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 113 ГПК, Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 43415/2025 г. пред Софийски районен съд
и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Видин.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на определението, делото да се изпрати на Районен съд -
Видин.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2