№ 34
гр. Айтос, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20232110200018 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на Я. Г. Д., ЕГН **********, с посочен
постоянен адрес: *** против Наказателно постановление (НП) № 22-0237-
000193/17.10.2022 год. на Началник група към ОД на МВР – Б., РУ - ***, с което за
нарушение на чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.182, ал.5 вр. с ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя
са наложени наказания: глоба в размер на 600,00 (шестстотин) лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП
и наложените с него наказания са незаконосъобразни, поради което моли за отмяната им. Не
изтъква конкретни съображение в подкрепа на заявеното в жалбата становище.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. не се явява лично, но изпраща
упълномощен представител адв.Т.Д. – БАК. Същият моли за отмяна на обжалваното НП,
конкретизирайки че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
нарушения на процесуалните правила и в частност издаване на АУАН извън срока по чл.34,
ал.1 от ЗАНН. Претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Не
представя доказателства.
Въззиваемата страна не се представлява пред съда. Представя доказателствата,
събрани в хода на административно наказателното производство по повод издаване на
обжалваното постановление и в писмено становище моли за потвърждаването му.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради следните съображения
1
:
На 17.03.2023 г. в 18,06 часа в Община ***, на път III-208, км 92+577, до
бензиностанция „***“, вход/изход на гр.***, при ограничение на скоростта за движение в
извън населено място до 50 км/ч въведено с пътен знак В 26 и приспаднат толеранс от 3 км/ч
в полза на водача управлявал собствения си лек автомобил „***“, с рег. № ***. Автомобилът
се движел с наказуема скорост от 81 км/ч. Нарушението е установено и заснето със
стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400, насочено в посока измерване северозапад.
Собственикът на автомобила – Я. Г. Д., ЕГН ********** попълнил декларация
по чл.188 от ЗДвП от дата 02.07.2022 г. (л.8 от делото), в която посочил, че лично той е
управлявал автомобила си на процесните място и време.
За констатираното св.А. В. В. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия
GA, № 475809/17.08.2022, като квалифицирал нарушението като такова по чл.21, ал.2 вр. с
ал.1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил копие от
него. Актосъставителят констатирал, че в случая е налице системност, тъй като в рамките на
1(една) година жалбоподателят е наказван с влезли в сила Електронен фиш Серия К №
4332621/05.01.2021 г., вpъчен на 05.05.2021 г. (влязъл в сила на 20.05.2021 г.) и Електронен
фиш Серия К № 4695363/12.04.2021 г., връчен на 05.05.2021 г. (влязъл в сила на 20.05.2021
г.) за същото по вид нарушение.
Въз основа на съставения АУАН на 17.10.2022 г. било издадено и процесното
НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта. Ето защо и на основание
чл.182, ал.5 вр. ал.1, т.4 ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказания „глоба“ в размер на
600 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Техническото средство – преносима система за контрол над скоростта АТС
SITRAFFIC LYNX ERS 400, към датата на заснемане на нарушението било годно и
калибрирано (видно от приложените допълнение към Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 19.09.4823.1 и Протокол за проверка № 49-СГ-ИСИС/04.11. 2021 г.
-л.12-15 от делото).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред
представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за
констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока
са и показанията на актосъставителя и разпитаните свидетели, които са еднопосочни и
безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15
ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
2
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените
по преписката и в хода на съдебното следствие снимки (запис).
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал. 2 от този
текст, от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП) и при наличие на
правен интерес от обжалване, и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното
нарушение), поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице –
Н.С.С. – началник група към ОДМВР-гр. Б., РУ - ***, а АУАН е съставен от компетентен
орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
По повод направеното от жалбоподателя оплакване за съставяне на АУАН
след изтичане на сроковете по чл.34 ЗАНН, съдът взе предвид следното: процесното
нарушение е от дата 17.03.2022 година, поради което и очевидно при изготвяне на акта на
17.08.2022г. предвиденият едногодишен срок за съставянето му, считано от датата на
извършване на нарушението не е бил изтекъл (същият изтича на 17.03.2023г.).
От друга страна макар адм.нарушение да е от 17.03.2022г., в конкретния
случай самоличността на нарушителя следва да се счита за известна едва от момента на
подаване на декларацията за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на
чл.188 от ЗДвП, в която именно се декларила дали автомобилът е управляван от собственик
или от друго лице. В конкретния случай това право е упражнено на собственика на МПС -
жалбоподателя Д. на 02.07.2022г., видно от приложеното копие от декларация на л.8, поради
което именно този момент следва да се счита като меродавен досежно установяване
самоличността на нарушителя и съответно от него да тече тримесечния срок за съставяна на
АУАН. Доколкото АУАН е съставен на 17.08.2022г., т.е. 45 дни след подаване на
декларация от собственика, следва се счита, че не е допуснато нарушение на чл.34 ЗАНН,
относно цитираната разпоредба, съгласно която „Не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението“.
Жалбоподателят е подписал и е получил акта лично на 23.08.2022г.
Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими,
законови реквизити. На първо място, точно е посочено мястото на извършване на
нарушението, а именно: в Община ***, на път III-208, км 92+577, до бензиностанция „***“,
вход/изход на гр.***. Така посоченото място е описано по начин, даващ възможност да се
3
разбере, къде е извършено превишаването на скоростта от страна на жалбоподателя,
съответно правото на нарушителя да разбере обвинението не е била накърнена. В АУАН и
НП е посочено също така, че в този участък важи ограничение на скоростта от 50 км/ч. за
движение извън населено място, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в
полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка
при измерването на скоростта. По делото е приложена и снимка по чл. 10, ал. 3 от Наредбата
(на л.7).
Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната
последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е
притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за
измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е
било в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.
В конкретния случай жалбоподателят е подал декларация по чл.188 от ЗДвП, в
която е посочил, че именно той е управлявал автомобила, поради което и правилно е бил
санкционирана с издаденото постановление. От субективна страна, съдът приема, че се
касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят
е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със
своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл. 21, ал. 2
ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при
управление на МПС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, системно е това нарушение, което е
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага
наказание за същото по вид нарушение. В процесния акт за установяване на
административното нарушение и в обжалваното НП са посочени два електронни фиша,
предшестващи настоящото нарушение - електронен фиш Серия К № 4332621/05.01.2021 г.,
вpъчен на 05.05.2021 г. (влязъл в сила на 20.05.2021 г.) и електронен фиш Серия К №
4695363/12.04.2021 г., връчен на 05.05.2021 г. (влязъл в сила на 20.05.2021 г.).
В настоящия случая деянията по цитираните електронни фишове, както и
деянието по настоящото дело са били извършени в посочения по - горе едногодишен срок,
поради което и правилно от страна на АНО е било възприето, че е налице квалификация по
чл. 182, ал. 5 от ЗДвП - системно нарушение.
При така изложените съображения съдът приема за установено, че поведението
на Я. Г.Д., в качеството на водач на МПС правилно е било възприето като такова в
нарушение на правилата за движение по пътищата и в частност на чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от
ЗДвП, за което на жалбоподателя е определено наказание съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП, а именно глоба от 600 лв. и „лишаване от
4
право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца, който размер е точно определен в закона, а
не е оставен на преценка на АНО, поради което и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването му.
Изложеното обосновава заключението на съда, че наложеното с НП наказание
спрямо жалбоподателя е правилно определено, съобразно конкретно фиксирания в закона
вид и размер, и в пълно съответствие със санкционната норма от ЗДвП, поради което и
следва да бъде изцяло потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0237-
000193/17.10.2022 год. на Началник група към ОД на МВР – Б., РУ – Айтос, с което на
Я. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с ал.1
от Закона за движение по пътищата и на основание чл.182, ал.5 вр. с ал.2, т.4 от Закона
за движение по пътищата, са наложени наказания: глоба в размер на 600,00
(шестстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5