Р Е Ш Е Н И Е
№………./........ 06.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело №794 по описа за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „МАРК 2” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, обективно кумулативно съединени осъдителни искове за сумата 32 049,80 лева,
представляваща остатък от дължимата, но незаплатена продажна цена за цялото количество електрическа енергия, произведена през
м. август 2015г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа - ВяЕЦ
„Храброво 3” с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, находяща се в землището на
с. Храброво, общ. Балчик, за която е издадено
дебитно известие №76 от 31.10.2015 г. към фактура №74 от 11.09.2015 г., ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2015 г. до окончателното й плащане, чийто размер до датата на подаване на
исковата молба (29.05.2018г.,
вкл.) е 8 085,81 лева.
Наред с това ищецът претендира
осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството.
Ищецът „МАРК 2” ЕООД твърди в
исковата си молба, че
съгласно клаузите на сключения с ответното дружество Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник №177/30.08.2011г. (“договора за изкупуване”) дължимата цена за количествата
електрическа енергия, произведени и доставени от ищеца на ответника, е
преференциалната цена, определена с Решение на ДКЕВР №Ц-18 от 20.06.2011г.
(“Решение Ц-18”), като същата не
се изменя за срока на договора. Определените с това решение преференциални цени
са както следва: - за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа – 191.00 лв./MWh (по
т.7), съответно за вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа – 173.06 лв./MWh (по т.8). Съгласно изменението на
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015г., в сила от 24.07.2015г.) общественият
доставчик („НЕК” ЕАД), съответно крайните снабдители (каквото е ответното
дружество) следва да изкупуват произведената електрическа енергия от
възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа
енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия,
въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на
КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство - по цена за излишък на
балансиращия пазар. Нетното
специфично производство на електрическа енергия е определено в § 1, т. 29 от
ЗЕВИ, като в съответствие с изискването на § 17 от ПЗР на ЗИД на Закона за
енергетиката КЕВР е постановила Решение № СП-1/31.07.2015 г. (“Решение СП-1”), с което установява
нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени със съответни решения на КЕВР през периода
2008-2015 г. за изкупуване на енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни
източници. В т.2.7 и
т.2.8 от това решение е установено, че нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
Решение №Ц-18 от 20.06.2011г. на КЕВР са в размери 1
907 kWh, при определената цена - 191.00
лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа, съответно 2 300 kWh, при
определената цена – 173.06 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи
работещи над 2 250 часа. С оглед на
това ответникът следва да изкупува количествата електрическа енергия,
произведени от вятърната електрическа централа на ищеца, по преференциална цена
до достигане на максималното количество от 1 907 kWh при условие, че вятърната
електрическа централа не достигне 2 250 ефективни годишни часове работа. В
случай, че вятърната електрическа централа достигне и надхвърли 2 250 ефективни
годишни часове работа, то ответникът следва да изкупува количествата
електрическата енергия произведени от вятърната електрическа централа на ищеца
по преференциална цена по т.
8 от Решение Ц-18.
Ищецът твърди, че през м. август
2015г. вятърната
електрическа централа на ищеца не е била достигнала 2 250 ефективни часа
работа, поради което се е прилагало нетното специфично производство от 1 907
kWh (като максимално количество подлежащо на изкупуване по преференциална
цена). През м. септември 2015г., обаче, вятърната електрическа централа на
ищеца е достигнала 2 250 ефективни часа работа, поради което следва да се
прилага нетното специфично производство от 2 139 kWh, което не е било
достигнато през месец август 2015г. С
оглед на това дължима за произведеното през м. август 2015г. и доставено на
ответника количество ел. енергия в размер на 153,638 MWh е преференциалната
цена по т.7 от Решение Ц-18, а именно 191.00
лв./MWh, без ДДС. Общият размер на дължимата цена за така произведеното и доставено на ответника
количество електрическа енергия от 153,638 MWh е 116 999,88 лева (с ДДС).
Първоначално ищецът е издал фактура №74
от 11.09.2015г. на стойност 3 163,72 лв. (с ДДС) при единична цена от 17,1600
лв./MWh, без ДДС (т.е. по цена за излишък на балансиращия пазар). Впоследствие, след като през м. септември 2015 г. вятърната
електрическа централа на Ищеца е достигнала 2 250 ефективни часа работа,
страните са започнали да отчитат и прилагат ограничението при нетно специфично
производство от 2 139 kWh (т.2.8 от Решение СП-1), с оглед на което цялото
количество електрическа енергия, произведена от ищеца през месец август 2015 г.
е следвало да бъде изкупено по преференциална цена, а не по цена за излишък на
балансиращ пазар. Поради това ищецът издал дебитно известие
№76 от 31.10.2015г. към фактура №74 от 11.09.2015г. на стойност 32 049,80 лева
(с ДДС), с което цената за електрическата енергия, доставена на ответника през
месец август 2015 г. в размер на 153,638 MWh, е била увеличена (допълнително е
приложена единична цена за MWh в размер на 173,8383 лв. без ДДС). Както фактурата, така и дебитното известие са били изпратени и
получени от ответника, признание за което се съдържа и в негово писмо с изх.
№K-EPRS-2723-8/11.11.2015г.
Дължимите по тях суми е
следвало да бъдат заплатени в 15-дневен срок от получаването, т.е. до
06.11.2015г. (сумата от 3 163,72 лв. по фактура №74/11.09.2015г.), съответно до
30.11.2015 г. (сумата от 32 049,80 лв. по дебитно известие №76/31.10.2015г.). От ответника била заплатена само сумата 3 163,72 лв., като
остатъка от дължимата продажна цена в размер на 32 049,80 лева ответникът
отказал да заплати.
издаденото дебитно известие №83/31.10.2015г.
към фактура №82/12.10.
В разменена между
страните кореспонденция, ответното дружество, обосновавайки се със становище на
обществения доставчик НЕК ЕАД, изразено в негово писмо с изх. №
26-1632-130/28.10.2015 г. и липсата на становище по казуса от страна на КЕВР,
отстоявало позиция, че „при липсата на изрично становище по
тълкуването на Решение Ц-10/30.3.2011 г. и Решение СП-1/31.7.2015 г. от страна
на КЕВР, Енерго-Про Продажби АД е принудено да заплаща по цени за излишък
произведената електрическа енергия над 1 907 KWh нетно
специфично производство”, поради което със свое писмо до ищеца от 11.11.2015г. върнал издаденото
дебитно известие №76/31.10.2015г. към фактура № 63/11.09.2015 г.
Като твърди, че позицията на НЕК не може
да служи като основание на ответника за неизпълнение на задълженията му по
сключения с ищеца договор, тъй като, от една страна, НЕК не е страна по този
договор, а договорните му отношения с ответното дружство не пораждат действия
спрямо ищеца, а от друга, неговата позиция и тълкуване на законодателството не
са обвързващи за трети лица, ищецът счита отказът на ответника да заплати
остатъка от дължимата цена за доставената ел. енергия за м. август 2015г. в
размер на 32 049,80 лева за неоснователен.
С оглед на това ищецът „МАРК 2” ЕООД
претендира осъждането на ответника да плати остатъка от дължимата продажна цена
за електрическата енергия, произведена през м. август
2015г., общият размер на която от 35 213,52 лева
(с ДДС) се определя при прилагането на преференциална
цена 191.00 лв./MWh без ДДС
(по т.8 от Решение Ц-18), след приспадане на платената продажна цена в размер
на 3 163,72 лева.
Като не оспорва основните фактически
твърдени на ищеца, ответникът
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД аргументира становище, че не дължи заплащане на произведената
електрическа енергия от ищеца по посочената в процесното дебитно известие цена,
доколкото същото не е съобразено с императивни правни норми, с Решение №СП-1 от
31.07.2015 г. на КЕВР, както и с индивидуалните договорености между страните по
Договора за изкупуване.
Изразява несъгласие с твърдението на ищеца, че т.2.7. и т.2.8. от Решение
СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР са приложими към една и съща ВяЕЦ, като счита, че
същото противоречи на заложеното в решението диференциране и обособяване на
отделни групи производители въз основа на специални критерии, а именно
производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния
енергиен източник.
Твърди, че с решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР размерът на нетното
специфично производство е въведен не само като ценообразуващ елемент, но
и като праг на произведената ел. енергия, изкупувана по преференциални цени,
като тази регулация съответства напълно на закона и в частност на нормата на
чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ в относимата й към релевантния за делото период редакция.
Ето защо след достигане на пълните ефективни годишни часове на работа на
ветровите генератори за 2015г., следва да се вземе предвид нетното специфично
производство на електрическа енергия по т.2.7. от Решение №СП-1/31.07.2015 г.
на КЕВР, а след преминаването на този праг произведената ел. енергия подлежи на
изкупуване по цена за излишък на балансиращия пазар. Да се приеме противното, според ответника, т.е. да
се възприеме разбирането на ищеца, че след влизане в сила на ЗИД на ЗЕ (в сила
от 24.07.2015 г., обн. ДВ бр.56/2015 г.) и въведената с него нова редакция на
чл.31 ал.5 от ЗЕВИ е допустимо преминаването от една категория на
Решение СП-1 в друга категория след достигането на годишните ефективни часове
по първата категория, означава да се позволи постигането на резултат, който
противоречи на целите на закона, определени от законодателя в мотивите на
законопроекта.
Допълнително е
обосновано и становище, че с издаването на процесното дебитно известие, с което
е направено последващо изменение на продажната цена по извършената доставка на
ел. енергия, ищецът е в неизпълнение на договорните си задължения по сключения
с ответника договор за изкупуване, доколкото не са приложени чл.16 от него и
Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, поради което не разполага с правото на иск
по чл.79 от ЗЗД.
Моли за
отхвърляне на предявените искове, като се позовава и на установена съдебна
практика по сходни дела на Варненски Окръжен съд и Варненски Апелативен съд (Решение
№ 15/12.01.2018 по в.т.д.527/2017 по описа на ВАпС; Решение №284/18.12. 2017г.
по в.т.д.354/2017 на ВАпС, Решение № 890/20.12.2017г. по т.д. № 336/2017г. по
описа на ВОС, Решение №15/12.01.2018г. по в.т.д., Решение № 226 от 09.11.2017
г. по в.т.д. № 303/2017 г. на ВАпС).
Становище за
неоснователност на предявените искове изразява и третото лице – помагач
на страната на ответника „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК *********, седалище гр. София. Сочи, че
дължимата преференциална цена по Решение
№ Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР следва да
бъде определена след категоризиране на централата в годишен или
по-дългосрочен аспект като работеща до или над 2250 пълни ефективни работни
часа в година. Преференциалната цена за един производител е една и се прилага
за съответното нетно специфично производство, след което се изкупува по цена за
излишък на балансиращия пазар, която винаги е значително по-ниска. Нито в Решение Ц-18, нито в което и да е друго ценово решение на
регулатора не се предвижда прилагането на две преференциални цени за една и
съща централа, а точно обратното - решенията разделят производителите в отделни
подточки именно като са съобразени критериите за определяне на преференциалната
цена до и над 2250 часа. При определяне на преференциалната цена за вятърни
електрически централи, работещи до 2 250 пълни ефективни часа годишно, КЕВР е
отчела по-малък наличен ресурс на първичния енергиен източник и затова е
определила по-високата преференциална цена. По-ниската преференциална цена е
определена за централите, разполагащи с по-голям наличен ресурс на първичния енергиен
източник и съответно над 2 250 часове на работа на номинална мощност. В конкретния случай производителят е определил, че наличният
ресурс на първичния енергиен източник за централата, е последната да работи до
2 250 часове на работа на номинална мощност, което предполага да се ползва от
по-високата преференциална цена. Именно по този начин е фактурирал
произведената и продадена на ответника електрическа енергия от началото на 2015
година до м.август същата година, поради което и след достигането на
определеното с Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР нетно специфично
производство 1907 kWh произвежданата ел. енергия следва да се изкупува по
цената по чл.31, ал.5, т.2 от ЗЕВИ, а именно цена за излишък на балансиращия
пазар.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
доводите на страните и приложимия закон, за да се произнесе по същество на
спора, взе предвид следното:
Предявените искове се квалифицират
правно по чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с
чл.327, ал.1 от Търговския закон ТЗ) и чл.31, ал.5, т.1 от Закона за енергията
от възобновяеми източници (ЗЕВИ), съответно по чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Между
страните не е налице спор по следните факти и обстоятелства:
Ищецът „МАРК 2”
ЕООД, ЕИК *********, седалище
гр. София, е производител на
електрическа енергия от възобновяем източник -вятърна електрическа централа,
както е посочено в исковата молба.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, седалище
гр. Варна, е краен снабдител на
електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с
електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от ДКЕВР (допълнена с
последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР). Като краен
снабдител по силата на чл.31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да купува
електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на
същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални
цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък.
„Национална електрическа компания” ЕАД,
ЕИК *********, седалище гр. София, е
обществен доставчик и титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен
доставчик на електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004г., издадена от ДЕКВР. Като обществен
доставчик, по силата на чл.94 от ЗЕ, „НЕК” ЕАД е задължено да купува от
ответника, в качеството му на краен снабдител, количествата електрическа
енергия от възобновяеми източници, която същият е закупил от производителите на
лицензионната му територия.
Процесните
количества електрическа енергия са произведени и продадени от ищеца на
ответника в изпълнение на Договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник №177 от 30.08.2011г., сключен
между „Енерго-Про Продажби” АД и „МАРК 2” ЕООД.
Ищцовата
централа е достигнала нетно специфично производство от 1907 кВт за 1 кВт
инсталирана мощност през м. август 2015г. Произведената през този месец (м. август 2015г.) ел.
енергия ищецът е фактурирал на ответника по цена, съответна на цената за
излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО” ЕАД, като е издал фактура №74 от 11.09.2015г. и е получил плащане от ответника.
Впоследствие
ищецът е издал дебитно известие №76
от 31.10.2015г. към тази фактура за
остатъка от продажната цена, определяйки я по реда на т.7 от Решение №
Ц-18 от 20.06.2011г. на ДКЕВР, което
ответникът е върнал на издателя, обосновавайки становище за недължимост на
сумата по него.
До достигане на
нетното специфично производство ищецът е продавал на ответника електрическа
енергия по преференциална цена 191 лв./МВтч - преференциална цена, утвърдено c
т. 7 от Решение № Ц-018/30.03.2011г. на КЕВР.
След
изменението на чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) преференциална цена се дължи за количествата електрическа енергия до
размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа
на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за
количества, надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за излишък на
балансиращия пазар. Нетното специфично производство на електрическа енергия,
въз основа на което са установени преференциални цени в съответните решения на
КЕВР, се определя от Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, като относима към
ищцовата ВяЕЦ е т.2 от решението.
Изкупените
количества ел. енергия ответникът е продал на „Национална Електрическа
Компания” ЕАД, в изпълнение на нормата на чл.94 ЗЕ. Процесните количества
произведена електрическа енергия са получени от обществения доставчик
„Национална Електрическа Компания” ЕАД, в изпълнение на нормата на чл.94 ЗЕ;
Количествата електроенергия, отразени
в представените по делото фактура и дебитно известие, са действително
произведени от ищцовото дружество.
Всички фактури и дебитни известия са
били изпратени от ищеца съгласно приложимите норми и получени от ответника,
действително разменена между страните е и писмената кореспонденция помежду им,
приложена по делото.
Спорът между страните е правен и по същество се заключава в това, след
изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ред., ДВ, бр. 56/2015 г., в
сила от 24.07.2015 г.) и приемането на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР допустимо ли е след достигането на нетното
специфично производство на електрическа енергия от собствената на ищеца вятърна електрическа централа в размер
на 1 907 kWh (т.2.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР) и заплащането му от страна
на ответника – краен снабдител по преференциалната
цена по т.7 от Решение № Ц-18 от
20.06.2011г. на ДКЕВР (191.00
лв./MWh, без ДДС),
въз основа на твърдение за надхвърляне впоследствие на прага от 2 250 ефективни годишни часове работа на централата да се претендира
приложимост на т.2.8 от Решение № СП-1/31.07.2015 г., съответно заплащане на
разликата между нетните специфични производства по т.2.7 и т.2.8 от това
решение по преференциалната
цена по т.7 от Решение № Ц-18 от
20.06.2011г., или за всички количества електрическа енергия над нетното
специфично производство от 1
907 kWh (т.2.7 от Решение №
СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР) се
дължи единствено цена за излишък на балансиращия пазар.
Спорът допълнително е основан на
приложимостта на Решение
№СП-1/31.07.2015 г. за произведените
количества ел. енергия през процесния период след като това решение в частта му по
т.2.7. и т.2.8, раздел втори, е било отменено с влязъл в сила съдебен акт –
решение №5483/26.09.2018г.
по адм. дело №8493/2015г.
по описа на Административния съд София - град, потвърдено с решение №3312/04.03.2020г.
по адм. дело №14112/2018г. на Върховния
административен съд (ВАС).
Процесният договор №177 от 30.08.2011г. е сключен между
„Енерго-Про Продажби” АД и „МАРК 2” ЕООД при действието на Закона за
енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) (обн., ДВ, бр.35 от 3.05.2011г.), и
е с предмет изкупуване от ответното
дружество – купувач на електрическата енергия, произвеждана от ищцовото
дружество – продавач от възобновяем енергиен източник – ВяЕЦ „Храброво 3”, с
обща инсталирана мощност от 4.000 kW, тип „VESTAS V90”, изградена
в поземлен имот в землището на с. Храброво, общ. Балчик. Договорът е сключен за срок от
дванадесет години, определен съгласно чл.31, ал.2, т.2 от ЗЕВИ.
В съответствие с чл.31, ал.1 от ЗЕВИ, страните
изрично са приели, че електрическата
енергия, произведена от централата на ищеца, ще се изкупува от
купувача по определена от ДКЕВР
преференциална цена, в съответствие с разпоредбите на ЗЕВИ, която не се изменя
за срока на договора - чл.16, ал.1
и 2 от договора. Изрично в чл.16, ал.3 страните са приели, че цената, по която
производителят ще продава на купувача електрическата
енергия, е определена с Решение на ДКЕВР № Ц-18 от 20.06.2011г.
Договорът не съдържа препратка към
конкретна, определена с Решение на ДКЕВР № Ц-18 от 20.06.2011г. (Решение №
Ц-18) цена. Липсва и нарочно определяне (категоризиране) на ищцовата вятърна
електрическа централа (ВяЕЦ) като такава,
работеща до или над 2 250 ефективни годишни
работни часове
С изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ
(обн., ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 1.01.2014г.) е предвидено по
преференциална цена да се изкупуват само количествата произведена електрическа
енергия до размера на определената средногодишна продължителност на работа,
съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цена на конкретния производител.
Количествата над този размер се заплащат по утвърдената от ДКЕВР цена, по която
общественият доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители и
електроразпределителните дружества.
С последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (обн., ДВ, бр. 56 от 2015г., в
сила от 24.07.2015 г.), количествата произведена електрическа енергия,
подлежащи на заплащане на преференциална цена, са обвързани с размера на
нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, като е предвидено
количествата, надхвърлящи това производство, да се заплащат по цена за излишък
на балансиращия пазар. Нетното специфично производство на електрическа
енергия е определено като средногодишното производство на електрическа енергия
от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на
преференциални цени след приспадане на собствените нужди – т.29 от
Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ.
В изпълнение на задължението си по §
17 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение
на Закона за енергетиката, секторния регулатор е приел Решение
№СП-1/31.07.2015г., с което установява нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР за вятърни
електрически централи работещи до, съответно над 2 250 часа. Съгласно т.2.7. от решението, нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на
КЕВР е определена преференциална цена 191.00 лв./MWh, без ДДС, за ВяЕЦ
работещи до 2 250 часа, е установено
на 1 907 kWh. За ВяЕЦ работещи над 2 250 часа, за които е определена преференциална цена
173.06 лв./MWh, без ДДС, нетното
специфично производство е установено в размер на 2 139 kWh (т.2.8. от Решение №СП-1/31.07.2015).
По делото не е налице спор, че с решение
по адм. дело № 8493/2015г. по описа на Административния съд София - град, решение
№СП-1/31.07.2015г. на КЕВР по т.2.7. и т.2.8. е отменено. Съдебното решение е
обжалвано като с окончателен акт на касационната инстанция е било потвърдено
(решение №3312/04.03.2020г. по адм. дело №14112/2018 на ВАС, ІІІ отд.) и е
влязло в сила. Отмяната на решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР в частта му по
т.2.7. и т.2.8. има действие за всички (erga
omnes) и считано от датата на постановяване на административния акт (ex tunc). В този смисъл е и постановеното
Тълкувателно решение на ВКС от 04.10.2018г. по Тълкувателно дело №7/2017г.
След окончателното произнасяне на ВАС
секторният регулатор (КЕВР) не е приел ново решение, с което, в изпълнение на
нормативно вмененото му задължение (§17 от ПЗР на ЗИДЗЕ), да установи нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени по Решение № Ц-18/20.06.2011г. в съответните решения
на комисията, приети до влизането в сила на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 56 от 2015 г.).
При липсата на издаденото на основание §.17 от ПЗР към ЗИДЗЕ решение на КЕВР като стабилен административен акт не може да се приеме,
че са установени конкретни стойности на съответните нетни
специфични производства на електрическа енергия, спрямо които да се
приложат преференциалните цени по това ценово решение (в зависимост от
работата на ВяЕЦ до и над 2 250 часа). Следователно, не може да
се приеме, че след влизане в сила на изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (обн.,
ДВ, бр. 56 от 2015г., в сила от 24.07.2015 г.), сключеният между страните
договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №177/30.08.2011г. е бил изменен в частта му по чл.16
относно количеството произведена от централата на ищеца електрическа енергия,
подлежащо на изкупуване по преференциална цена, определена с Решение
№Ц-18/20.06.2011г.
Видно от съдържанието на чл.16, ал.3
от договора, страните не са посочили конкретен размер на приложимата
преференциална цена, а са посочили единствено решението на ДКЕВР, с която
същата е определена - Решение №Ц-18/20.06.2011г. Същевременно, в ал.4 на чл.16
са приели, че при достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове на работа на
централата, за следващите пълни ефективни часове на работа до края на
календарната година ще е приложима различна цена, но не е посочен нито
конкретен размер, нито начин, по който същата се определя (в т.ч. и рефериране
към конкретно ценово решение на КЕВР).
От анализа на тези договорни
разпоредби би могло да се приеме, че страните са заложили модел, при който ищцовата ВяЕЦ ще работи до 2 250 часа
ефективни годишни часове, като
произведените в рамките на това количества електрическа енергия ще се изкупуват
по преференциалната цена, определена от КЕВР. Предвидената в чл.16, ал.4
хипотетична възможност централата да надхвърли посочените 2 250 часа ефективни годишни
часове на работа, съответно начина, по който следва да се остойности
допълнително произведеното количество ел. енергия, е останала неуредена между
страните.
Въз основа на направения анализ на
приложимата договорна разпоредба на чл.16 съдът намира, че в случая е налице
постигнато съгласие между страните за предварителното определяне на ищцовата
ВяЕЦ като такава, работеща до 2 250 ефективни годишни работни часа, поради
което и приложима е преференциалната цена по т.7 от Решение № Ц-18 от 20.06.2011г. При липсата на
определено от КЕВР
нетното специфично производство на електрическа енергия, обосновано следва да
се приеме, че цялото количество електрическа енергия, произведено от ВяЕЦ
до достигане на 2250 ефективни годишни часове подлежи на изкупуване по
преференциална цена.
С оглед на това и като съобразява
установения по делото факт от експерта по изслушаната и приета
съдебно-техническа експертиза (СТЕ), по който факт страните не спорят, че
ищцовата ВяЕЦ е достигнала 2 250 ефективни годишни часове
работа
през м. септември 2015 г., съдът
намира, че цялото произведено през процесния месец август 2015 г. количество
електрическа енергия
е следвало да бъде изкупено по преференциална цена, а не по цена за излишък на
балансиращ пазар.
Относно факта, че за месец август 2015г. ищецът чрез своята вятърна електрическа централа
е произвел и доставил на ответника електрическа енергия в размер на 153,638
MWh, не е налице спор между страните. Остойностено по преференциалната цена по т.7 от Решение № Ц-18 от 20.06.2011г. (191.00
лв./MWh, без ДДС) това количество възлиза на сумата 35 213,83 лв. с ДДС. От тази стойност ответникът е заплатил само
сумата 3 163,72 лв. с ДДС по Фактура №74/11.09.2015г., издадена по цена за
излишък на балансиращия пазар в размер на 17,1600 лв./MWh. Остатъкът в размер
на 32 050,11 лв. с ДДС е дължим и не е бил заплатен въпреки издаденото дебитно известие №76 от 31.10.2015г. Ето
защо предявеният главен иск за сумата 32 049,80 лева се преценява като
основателен и се уважава.
С оглед на това и предвид безспорно
установената забава на ответното дружество – купувач като основателна се
преценява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за тази забава в
размер на законната лихва върху главницата. Както се посочи, между страните не
е налице спор, че както фактурата, така и дебитното известие са били изпратени
и получени от ответника, признание за което се съдържа и в негово писмо с изх.
№K-EPRS-2723-8/11.11.2015г. Дебитно известие
№76 от 31.10.2015г. е било получено от ответника по електронна поща на
06.11.2015г., което съответства на постигнатите между страните договорености
(чл.19, ал.4 от договора за изкупуване). Съгласно договорната клауза на чл.22,
ал.1 ответникът следва да заплати дължимите на ищеца – производител суми до 15
(петнадесет) работни дни след получаване на издадената фактура, като при
забавено плащане дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата
сума от деня на забавата до деня на постъпване на сумата по сметката на
производителя (чл.24, ал.1 от договора за изкупуване). За периода от
30.11.2015г. до 29.05.2018г. (датата на подаване на
исковата молба), дължимото обезщетение, изчислена от съда с помощта на АПИС ФИНАНСИ, възлиза на сумата
8 121,48 лева. Претендираната от ищеца сума се обхваща в този размер,
поради което иска се уважава изцяло. Главницата от 32
049,80 лева следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.05.2018г., до окончателното й плащане.
При този изход на спора и
на основание чл.81, във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото.
Съобразно представения списък по чл.80 ГПК (л.220) и представените
доказателства за заплатени държавни такси, възнаграждение на вещо лице,
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, искането е за присъждане на
разноски в общ размер на 3 457,50 лв. и се уважава изцяло.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик”
№258, съдебен адрес:***, Адвокатско Дружество „В., Желязков и
Партньори”,
да заплати на ищеца „МАРК 2” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1404, район „Триадица”, ул. „Твърдишки
проход” №23, ет.3, офис 10-11, представлявано от управителя Каталина-Кристиана Драгои,
съдебен адрес:***, Р.Ц., ет.4,
Адвокатско Дружество В.Т., сумата 32 049,80 лева (тридесет и две хиляди и
четиридесет и девет лева и осемдесет стотинки), представляваща остатък от
дължимата, но незаплатена продажната цена по т.7 от Решение
на ДКЕВР № Ц-18 от 20.06.2011г. (191 лв./MWh) за количеството 153,638 MWh електрическа енергия, произведена през
м. август 2015г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа - ВяЕЦ
„Храброво 3” с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, находяща се в землището на
с. Храброво, общ. Балчик, за която е издадено дебитно известие №76 от 31.10.2015 г. към фактура
№74 от 11.09.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума (32
049,80 лв.),
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.05.2018г., до окончателното й плащане, както
и сумата
8 085,81 лева (осем хиляди и осемдесет и пет лева
и осемдесет и една стотинки), представляваща дължимо обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата 32 049,80 лв., считано от 30.11.2015 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда - 29.05.2018г., включително, на
основание чл.79, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.327, ал.1 от Търговския закон
(ТЗ) и чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и
сумата 3 457,50
лева (три хиляди и
четиристотин петдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща сторени
разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Триадица” №8,
като трето лице – помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище град Варна.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от
датата на връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: