РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. ХАСКОВО, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря Р.М. К.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20245600500439 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №242/22.03.2024г., постановено по гр.д.№686/2023г. Районен съд-
Хасково: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж. Ю. П. с ЕГН:********** от
гр.***, че С. В. С. с ЕГН:********** и В. В. С. с ЕГН:**********, двамата от гр.***, са
собственици по наследство на следния недвижим имот : поземлен имот с идентификатор
77195.748.84 по КККР на гр.***, одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК,
с последно изменение на КККР, засягащо имота от 02.03.2023г., с адрес на поземления имот
: гр.***, ж.р.***, площ от 1051кв.м., трайно предназначение на територията : урбанизирана,
начин на трайно ползване : за друг вид застрояване, предишен идентификатор : няма, номер
по предходен план : ***, при съседи : 77195.748.92, 77195.748.614, 77195.748.561,
77195.748.578, 77195.748.83, 77195.748.575, 77195.748.85, ведно с построената в имота
сграда с идентификатор 77195.748.84.1, застроена площ от 24кв.м., брой етажи : един,
предназначение : вилна сграда, еднофамилна; ОСЪЖДА Ж. Ю. П. с ЕГН:********** да
предаде на С. В. С. с ЕГН:********** и В. В. С. с ЕГН:********** владението върху
гореописания недвижим имот на основание чл.108 от ЗС; ОТМЕНЯ на основание чл.537,
ал.2 от ГПК нотариален акт №-***, том 2, рег.№ ***, дело №*** от 01.07.2022г. на нотариус
Владилена Сиртова, с район на действие - района на РС-Хасково, вписана в регистрите на
нотариалната камара под №079, с който Ж. Ю. П. е признат за собственик по давностно
1
владение и наследство на гореописания поземлен имот с идентификатор 77195.748.84, ведно
с построената в имота сграда с идентификатор 77195.748.84.1; ОСЪЖДА Ж. Ю. П. с
ЕГН:********** да заплати на С. В. С. с ЕГН:********** и В. В. С. с ЕГН:**********
направените по делото разноски в размер на 1663,90лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Ж. Ю. П., който
чрез пълномощникът си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за
неправилност.Поддържа,че съдът не е обсъдил всички възражения и доводи на
ответника,изложени в отговора на исковата молба и доразвити в съдебно заседание, с което е
допуснал съществено нарушение по чл.236 ал.2 от ГПК. Необоснован бил изводът,че от
ответника не са били ангажирани доказателства относно оспорване констатациите в КНА от
13.12.1989г. и цитираният в акта прокотол №41/09.12.1958г. на ТПС-комисия ***.Твърди че,
местност *** е различна от местност ***,в която се намира процесният имот 77105.748.84,
което обосновавало и извода за липса на идентичност между описания имот в КНА и този
описан в протокола на ТПС комисията. Необоснован бил и изводът на съда, че след
постановяването на протокола на ТПС комисията от 1958г. било изменено нейното решение,
като доказателства в посочения смисъл по делото липсвали. Поддържа също, че не са били
обсъдени и насрещните твърдения на ответната страна за придобиване на процесния имот
по давност. Претендира от въззивната инстанция за отмени обжалваното решение на
Районен съд-Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да
отхвърли предявените обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и
чл.537 ал.2 от ГПК. Претендира и присъждане на разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите С. В. С. и В.
В. С., чрез пълномощникът им, с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат
доводи за нейната неоснователност. Претендират от въззивната инстанция да потвърди
обжалваното решение на Районен съд-Хасково, както и присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
РС-Хасково е бил сезиран със субективно и обективно съединени искове с правно
основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/ и чл.537, ал.2 от ГПК, предявени от
ищците С. В. С. и В. В. С. срещу ответника Ж. Ю. П. .
По делото е установено,че с нотариален акт за собственост на недвижим имот,
даден в замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС /чл.12 от МП за ЗГЗО на ТКЗС, ДЗС и
МТС/ от 13.12.1989г. на нотариус при ХРС, наследодателят на ищците В.С. С. е признат за
собственик на нива от 1 декар в местността ***, *** землище, заснета под № ***, попадаща
в зона за отдих и почивка, извън строителните черти на гр.***, при граници : Д.Б.А., М.Б. и
Х.П., който имот е придобит по замяна срещу включения в блок на ТКЗС негов имот,
представляващ нива от два декара съгласно протокол №41 от 09.12.1958г.
2
Установено е също,че на твърдените права за собственост на ищците ответникът Ж.
Ю. П. противопоставя собственически права по отношение на същия имот ,съгласно
нотариален акт за собственост на недвижими имоти № *** от ***г. на нотариус Владилена
Сиртова с рег.№079 по регистъра на Нотариалната камара, издаден на основание
постановление от 01.07.2022г., въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по
нотариално дело № ***г., с който нотариален акт съгласно чл.587, ал.2 от ГПК е признат за
собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор 77195.748.84,
находящ се в гр.***, по КК, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот : няма данни за изменение, с адрес
на поземления имот : гр.***, местност ***, с площ от 1051кв.м., с трайно предназначение на
територията : урбанизирана и начин на трайно ползване : за друг вид застрояване, предишен
идентификатор : няма, номер по предходен план : ***, квартал : 0 и съседни ПИ :
77195.748.92; 77195.748.614; 77195.748.561; 77195.748.578; 77195.748.83; 77195.748.575;
77195.748.85, съгласно скица на СГКК-***, ведно с построената в имота сграда с
идентификатор 77195.748.84.1, застроена площ от 24кв.м., брой етажи : един,
предназначение : вилна сграда-еднофамилна.
По делото са приети и обсъдени от първоинстанционният съд множество писмени
доказателства свързани с твърдените собственически права на страните по делото, начина на
придобиване на процесния поземлен имот с идентификатор 77195.748.84, построената в
същия сграда с идентификатор 77195.748.84.1, отразяването на този имотите в
кадастралната карта, записаните собственици, измененията които са настъпили в през
годините, заплащането на данъци в *** Хасково и пр.
От издаденото на 11.04.2022г. удостоверение от *** Хасково се установява, че за
поземлен имот с идентификатор 77195.748.84 има предявени претенции от бивши
собственици за възстановяване на правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от
ПЗРЗСПЗЗ и същият не е актуван с акт за общинска собственост.
Съгласно удостоверение за търпимост на строеж,издадено на В. В. С. е, че за
строеж „Постройка за сезонно ползване и инвентар“ с идентификатор 77195.748.84.1 по
КККР на гр.*** са налице условията на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, поради което представлява
търпим строеж. В удостоверението за търпимост е посочено, че сградата не подлежи на
премахване и забрана за ползване. Уточнено е, че удостоверението за търпимост касае
единствено градоустройствения статут на сградите, а не собствеността.
В препис - извлечение от емлячния регистър срещу името на В.С.С. е записано, че
отстъпва нива в местност ***, втора категория, с площ от 2дка, като получава бивша на С.Б.,
нива в местност ***, *** , първа категория, с площ 1,3дка. Отразено е, че тези имоти се
заменят по решение на комисията, съгласно постановление на МС от 26.08.54г. за
земеустрояването на ТКЗС, ДЗС и др. стопанства с протокол №41 от 09.12.1958г. /статия
№41/.
В протокол №41 от 09.09.1958г. за извършване замянка на полските имоти на
частните стопани включени в блоковете на ТКЗС, със земи на ДПФ останали извън
3
блоковете, в т.41 е записано, че В.С. С. отстъпва нива от 2дка, втора категория, на стойност
400лв. в местността ***, а получава нива от 1,3дка, първа категория, на стойност 390лв. в
местността ***, при граници : М.Й., гора и ж.п.линия, бивша собственост на С.Б.
По делото от страните са ангажирали и гласни доказателства.
От показанията на свидетеля М.Г.Б. се установява, че познава ищците и техния баща
В.С. от повече от 50 години. Откакто св.Б. се помнела нивите им в местност *** били една
до друга, като ставало дума за над 50 години. Като били живи родителите на ищците те
обработвали земите, а след като починали В. и жена му ги обработвали. Свидетелката
твърди, че в имота има построена вилна сграда, която според нея е построена 1968г., защото
и те на тяхното място си направили дървена вила. През 1968г. вилата я построил бащата им
и двамата синове му помагали. Твърди, че на вилата имало ток, но преди няколко години му
отрязали кабелите. Св.Б. не била виждала други лица на това място и не била чувала за
спорове с някого. Свидетелката имала два имота един до друг и единият бил в съседство с
имот на бащата на Ю., с когото все имали спорове, понеже той копаел и си разширявал
мястото за сметка на нейното. Не била чувала обаче за спорове между Ю. и С.и за това
място. Св.Б. граничела със С.и от западния край, а от източния край съсед й бил М. - зет на
бай А., на север имало път. Твърди, че на юг от нейния имот е имота на бащата на
ответника.
От показанията на свидетеля С.Л.В. се установява, че в периода от 1977г. до 1982г.
като секретар на младежка организация го изпратили на работа в Общински съвет
/Изпълкома/ и за сесиите. Твърди, че по това време излязло и постановлението за
самозадоволяване на земи и се получило указание от гр.София преди да се провери кои са
свободните земи за раздаване, най-напред да се провери с кои земи са правени заменки.
Доколкото тези протоколи минавали през св.В., той видял името на бащата на ищците, на
когото била дадена земя като замянка. Свидетелят си спомнял, че най-напред му била дадена
на едно място, а след това в м.“*** като замянка. Твърди, че вилната сграда в имота била
построена от бащата на ищците. След 1969г. постройката не била напълно завършена, не
била замазана. Св.В. твърди, че не е ходил в този имот след 1971-1972г.
От показанията на свидетеля П.Ю. П., който е брат на ответника, се установява, че
процесния имот го имат от тяхната баба. Твърди, че от около 1989г. баба им се грижела за
имота, след което по нататък баща им също се грижел, а свидетелят ги карал с колата до там.
Според св.П., в имота тогава към 1989-1990г. имало сграда, която била малка, но нямало
кладенец, нямало вода и никога не е имало. Баба му и баща му сеели там зеленчуци и затова
носели вода с туби, които пълнили от чешма по пътя и от кладенец, който бил извън техния
имот. Свидетелят твърди, че никой не се е появявал там и не е имал претенции към имота и
към сградата. Нито баба му, нито баща му били споменавали за претенции на други хора към
имота. След смъртта на бащата на свидетеля брат му имал документи, че ще се грижи за
имота, но не бил ходил там да работи. Свидетелят също имал имот в съседство, който пак
бил на баба му и граничел със спорния имот. В имота, за който се води делото, нямало вода
и ток.
4
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че е налице пълна идентичност между имота, описан в исковата молба и в
нотариален акт №***, том 4, дело №*** от ***г. с поземлен имот с идентификатор
77195.748.84 по КККР на гр.*** с площ 1051кв.м. Експертизата констатира, че в разписния
лист към кадастралния план, одобрен със заповед №969/1988г. за дворно място с
планоснимачен номер *** е записано : „*** В. С. С.. С. 24 1 замяна пр.41/58г.“
На 12.07.2022г. в СГКК-*** е подадено заявление за вписване в КККР на Ж. Ю. П.
като собственик на процесния имот, до която дата в КККР няма вписан собственик на имота.
На 17.02.2023г. в СГКК-*** е подадено заявление за вписване в КККР и на
наследниците на В. С. С. като собственици на процесния имот.
В експертното заключение се сочи, че района, вкл. за процесния имот, със заповед №ДС-
28-3/18.09.2019г. на Областния управител е одобрен и влязъл в сила план на
новообразуваните имоти. Вещото лице констатира, че е издадена заповед №УТ-
37/25.01.2024г. на Кмета на Община *** /в процедура по обявяване/ по отношение
възстановяване на собственост по реда на §4 от ПЗРЗСПЗЗ относно процесния имот с
идентификатор 77195.748.84.
В устния си доклад на вещото лице заявява с категоричност, че местност *** и
местност *** са различни местности и не съвпадат, като първата се намира в източната част
на гр.***, а втората в южната част на града. Според вещото лице, описания в нотариалния
акт от 1989г. имот е идентичен с този, описан в исковата молба. Доколкото местностите ***
и *** са различни, вещото лице счита, че имота не е идентичен с този, посочен в т.41 от
протокола на ТПС комисия. Експертът пояснява, че сочената като граница на имота жп
линия Х. - К. разделя на две местност *** - на северна и южна част, докато в местност ***
няма жп линия.
По искане на въззивника пред настоящата инстанция бе допуснат до преразпит вещото
лице инж. Д. Е. К., изготвило съдебно-техническата експертиза по делото. В устния си
доклад вещото лице установи, че местност *** не попада в местност ***, като едната се
намира в източната част на града, а другата в югозападната. Местността *** или *** се
намира в източната част от строителните граници на гр.*** до ж.п. линията за гр.***. Малка
част от тази местност е от северната част на ж.п. линията, а преобладаващата част е от
южната й част. През тази местност преминава и югоизточния околовръстен път на гр.***.
Първият план за тази местност е одобрен през 1986г. и тъй като това е било около
възродителния процес името на местността е било сменено на *** и така е до настоящия
момент. По кадастралният план от 1988г. местността фигурира като***. Местността ***
преди да бъде приобщена към строителните граници на гр.*** през 2000г. се е наричала
„Вилна зона***“ и в нея е имало много на брой под местности. През годините, тази
територия, сега включена в жилищния район *** е била използвана за лозя и тъй като е
имало стари лозя, а една част са били подменяни с нови като под местности се срещат
наименованията ***, *** и ***. Вещото лице поддържа, че в първоинстанционното
производство е посочил наличието на пълна идентичност между имота, описан в исковата
5
молба и в нотариалния акт от 1989г. и поземлен имот с идентификатор 77195.748.84 по
КККР на гр.*** , като поддържа че този имот се намира в местността *** и фигурира в
разписния лист към кадастралния план на „Вилна зона ***. Вещото лице сочи също, че в
препис извлечението /лист 57 от първоинстанционното производство/ в колоната
„местност“ под №10 е записано *** и под този запис е записано ***, поради което го
разчита, че е обобщената местност ***, с под местност ***. На наследодателя на ищците е
била дадена замянка в м.***, като им е взета нива от 2 дка в м.***, което на турски език
означава ***. Първоначално е било дадена нива в м.*** и дори е било описано, че граничи с
ж.п. линия, но след това вероятно е имало възражение и са им дали на друго място .
Във връзка с оспореното от въззивника препис-извлечение от протокол на ТПС
комисия №41 от 1958г. съдът изиска от държавен архив гр.*** оригинала на това препис
извлечение. В отговор на искането на съда от „Държавен архив“- *** бе изпратено с писмо
вх.№10262/25.10.2024г. надлежно заверено копие на целия протокол под горепосочения
номер, с отбелязване, че оригиналът не може да бъде изнасян от „Държавен архив“-***.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно
легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Обжалваното решение е валидно,допустимо и правилно по следните съображения:
За да се уважи ревандикационният иск с правно основание чл.108 от ЗС ищците следва
при условията на пълно и главно доказване да установят наличието на трите кумулативно
необходими предпоставки, а именно своето право на собственост върху процесния
недвижим имот, факта, че ответникът владее същия и липсата на правно основание за така
осъществяваното владение.
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства настоящият съдебен състав
счита, че ищците са установили твърдените собственически права върху процесния
поземлен имот с идентификатор 77195.748.84, които същите са придобити на основание
наследствено правоприемство.
Ищците съставляват пълния кръг от наследници на Ш.Р.С. /В.С. С./, починал на
04.01.2013г., който притежава нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в
замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС от 13.12.1989г., където е описан като нива от
един декар в местност ***, *** землище, заснета под № ***, попадаща в зона за отдих и
почивка, извън строителните черти на гр.***, при граници : Д.Б.А., М.Б. и Х.П., който имот
е придобит по замяна срещу включения в блок на ТКЗС негов имот, представляващ нива от
два декара, съгласно протокол №41 от 1958г. ,при стойност на взетия имот 400лв., а на
дадения в замяна 390лв.
В подкрепа на този извод на съда е заключението на назначеното по делото вещо лице,
6
което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено, изяснено и пред
въззивната инстанция чрез извършения преразпит. Вещото лице сочи с категоричност
наличието на идентичност между описания в нотариален акт от 13.12.1989г. имот и
процесният поземлен имот с идентификатор 77195.748.84, описан в исковата молба. В този
смисъл са и показанията на разпитаната св.Б. относно осъществяваното от семейството на
ищците владение и ползване на този имот. Оспорването на протокол №41 от 1958г./копие
надлежно заверено,предоставено от Държавен архив-***/ за замяна на ниви и ангажираните
от ответника доказателства в тази връзка не установяват, че този протокол или записванията
в същия са недействителни, неверни или страдат от някакъв друг порок, който да изключва
тяхната доказателствена сила в настоящия процес. Действително в т.41 от протокола е
отразено, че В.С. С. отстъпва своя нива от два декара, втора категория, на стойност 400лв. в
местност ***, а получава нива от 1,3 декара, първа категория, на стойност 390лв. в местност
***, при граници : М. Й., гора и ж.п. линия, бивша собственост на С.Б. В противовес на тези
записвания е съставения на 13.12.1989г. нотариален акт, с който В.С. С. е признат за
собственик на нива от един декар в местността ***, *** землище, при граници : Д.Б.А., М.Б.
и Х.П. Очевидна е разликата между двете ниви, описани в протокола за извършената замяна
и съответно в нотариалния акт, издаден въз основа на същия този протокол. В тази връзка
съдът счита, че е се е доразвило производството по замяна и след отразяването в протокол
№41 от 1958г. на замяната на двете ниви, дадената от С. в м.*** и получената от него в
м.“*** и направените възражения, че последната се намира твърде далеч, всъщност му е
дадена друга нива вече не от 1,3дка, а само от един декар и то в друга местност. По делото
липсват конкретни писмени данни, подкрепящи тези твърдения на ищците, но несъмнено
разликата между дадената с протокол №41 от 1958г. и тази визирана вече в нотариалния акт
по протокол №41 от 09.12.1958г., води до извода, че действително се е развило продължение
на това производство, макар и в Държавен архив да не се пазят съответните документи за
така извършените впоследствие промени. Напълно и в подкрепа на тези изводи на съда е и
депозираното от вещото лице заключение, в което същото е категорично, че имотите в
нотариалния акт от 13.12.1989г. и процесния с идентификатор 77185.748.84 са идентични.
При устния доклад в съдебно заседание вещото лице също така категорично заяви, че не е
налице идентичност между имота, посочен в протокол №41 от 1958г. и процесния. Само и
единствено съпоставяйки площта на двата имота и техните граници, респ. местността, в
която е посочено, че се намират, сочат на извод, че това са различни имоти. Наред с това и
вещото лице категорично установява идентичност на процесния имот с този по нотариалния
акт от 13.12.1989г. и липсата на идентичност с този, описан в протокол №41 от 1958г., което
потвърждава и пред въззивната инстанция.
Очевидно не е налице идентичност между имотите в представените от ответниците
писмени документи, описани в договора от 12.04.1943г. и записката за неговото вписване от
24.12.1947г., които се намират първия в местност *** и втория в местност ***, а освен това
са различни и техните площи, като първият е от около 3 дка, а вторият от около 2 дка.
Докато описаният в протокол №41 от 1958г. е от 1,3дка, а този в нотариалния акт от
13.12.1989г. е един декар. Вещото лице установява,че местността *** попада в местност ***
7
и е част от последната, но доколкото в договора от 1943г. са посочени граници за тази нива
от 2 дка съвсем различни от тези описани в документите за собственост, представени от
ищците, следва извода, че се касае за съвсем различни имоти, макар и попадащи в една и
съща местност.Т.е. с представените писмени доказателства /договор от 12.04.1943г. и
записка за неговото вписване от 24.12.1947г./ ответникът не установява наличието на
собственически права върху процесния имот с идентификатор 77195.748.84., макар и тези
писмени доказателства да установяват наличието на собственически права на
наследодателката на ответника върху описаните две ниви, несъмнено липсва идентичност
между тези ниви и процесния поземлен имот. Единственото съвпадение в случая е
местността ***, която попада в местност *** и е част от нея.
В подкрепа на изводите на съда за наличие на промяна в заменените имоти след
съставянето на протокол №41 от 1958г. на ТПС-комисия и издаването на нотариалния акт от
13.12.1989г. е представеното препис - извлечение от протокол №41 от 1958г., в което е
отразено, че В.С. С. отстъпва нива в местност ***, втора категория, с площ от 2 дка, на
стойност 400лв. /което напълно съвпада с отстъпената от същия нива, описана в т.41 от
протокол №41 от 1958г./ и получава бивша на С.Б. нива , първа категория, с площ 1,3дка, на
стойност 390лв., в местност ***, като първоначално отгоре е посочена местност ***.
Местност *** попада в местност *** и е част от нея /лист 57 от първоинстанционното
производство/. Именно така направеното записване в препис- извлечението обяснява и
разликата в описанието на нивата, която първоначално е дадена на наследодателя на
ищците и тази, с която впоследствие е сменена, както самите те твърдят и вече действително
дадената им замянка е описана и в нотариалния акт от 13.12.1989г. В този смисъл са и
показанията на св.В., който твърди, че е виждал тези документи за извършените заменки в
период, в който е работил в ОНС-*** и се е занимавал точно с процеса по замяна на
земеделски земи. Следва да се кредитират и показанията на св.Б., която твърди, че е съсед на
процесния имот - собственост на ищците, а преди това на техния баща. Именно М.Б. е
вписана като съсед на имота, описан в нотариалния акт от 13.12.1989г. Липсата на
основание за съмнение относно валидно придобитото от наследодателя на ищците право на
собственост върху имота, описан в нотариален акт от 13.12.1989г. е също така констатацията
на вещото лице, че в разписния лист към кадастралния план, одобрен със заповед
№969/1988г. за дворно място с планоснимачен номер *** е записано : „*** В.С. С.. С. 24 1
замяна пр.41/58г.“ В нотариалния акт от 13.12.1989г. също е визирано, че нивата от един
декар в местността *** е заснета под № *** и съответните граници на същата.
Следва да се отбележи също,че представеното надлежно заверено копие на Протокол на
ТПС комисия №41 от 09.09.1958г. от „Държавен Архив“-*** на практика представлява
проект на протокол за извършване на заменки на ниви, тъй като не съдържа подписите на
членовете на ТПС комисията, която е посочена в него. В препис- извлечението /лист 57 от
първоинстанционното производство/ е посочено, че протокол №41 е влязъл в сила и е
налице подпис на Секретаря на ТПС комисията с отбелязване „вярно с оригинала“. Именно
това препис- извлечение е било представено при издаването на нотариалният акт от 1989г, а
8
не Протокол №41 от 09.09.1958г. и това извлечение е послужило пред нотариуса за
издаването на нотариалния акт за собственост на ищците. Т.е. препис- извлечението е било
заверено с подпис на секретаря на ТПС-комисията, а другият протокол е един вид проект за
решение на тази комисия.
Предвид гореизложените съображения и с оглед съвкупната преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и депозираното експертно заключение по
несъмнен начин сочат на извода, че наследодателят на ищците В.С. С. е придобил правото
на собственост върху описаната в нотариален акт от 13.12.1989г. нива, напълно идентична с
процесния поземлен имот с идентификатор 77195.748.84, а съответно двамата ищци като
негови единствени наследници по закон по силата на наследствено правоприемство са
получили след неговата смърт през 2013г. притежаваните от него права.
Не съществува спор между страните, а това се установява и от показанията на св.П. и
твърденията както на ищците, така и на ответника, че именно последният понастоящем
владее процесния поземлен имот с идентификатор 77195.748.84.
При преценка на представените и от двете страни писмени и гласни доказателства обаче
не се установява наличието на правно основание ответникът да продължи да осъществява
владение върху процесния имот. Очевидно ответникът притежава имот в същата местност,
но различен от притежавания от ищците, поради което липсва основание за
осъществяваното от него владение на чуждия имот. В тази връзка неоснователни са и
доводите на ответника,че е придобил процесният имот по давност, тъй като не е налице
фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС. За да е осъществено владение върху процесния имот
от ответника това владение следва да е било противопоставено на действителните
собственици. Такова противопоставяне не е било реализирано на място, тъй като още с
узнаването на факта, че има издаден нотариален акт в полза на ответника и че имота е бил
обявен за продажба , ищците са образували настоящето производство и за заявили спрямо
ответника своите собственически права.
В този ред на мисли съдът приема,че предявеният ревандикационен иск пред РС-
Хасково е основателен и доказан, тъй като с ангажираните по делото доказателства е
установено притежавано от наследодателя на ищците право на собственост върху процесния
поземлен имот с идентификатор 77195.748.84, което е преминало в патримониума на
последните по силата на наследственото правоприемство. От друга страна ответникът не е
доказал с ангажираните доказателства придобиването на имота на основание годно да го
направи собственик, поради което същият го владее без основание и следва да предаде
владението върху този имот на ищците
Предвид основателността на предявения ревандикационен иск основателен и доказан се
явява и иска с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, поради което следва да се отмени
нотариален акт от 01.07.2022г., по силата на който ответникът се легитимира като
собственик на процесния имот.
Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е
9
постановил валидно, допустимо и правилно решение, което ще следва да се потвърди.
Решението е постановено при задълбочен и пълен анализ на доказателствата по делото,
като събраните пред въззивната инстанция доказателства, не променят вече направените
правни изводи.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба на въззиваемите следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 1200лв., платено адвокатско
възнаграждение.,съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №24222.03.2024г., постановено по гр.686/2023г. на
Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Ж. Ю. П. с ЕГН:********** от гр.*** да заплати на С. В. С. с
ЕГН:********** и В. В. С. с ЕГН:**********,двамата от гр.*** направените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 1200лв., платено адвокатско
възнаграждение,съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10