№ 14230
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20221110120658 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, уточнена
с молба от 30.04.2024г., против Л. Д. Б., ЕГН **********, Н. В. Б., ЕГН
**********, Л. В. Д., ЕГН **********, В. П. Т., ЕГН ********** и Л. П. Т.,
ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр.
чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с които се иска да бъдат
осъдени ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата 478,59 лева
– главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от м.10.2018г. до м.04.2020 г., мораторна лихва в размер на 98,24за
периода от 15.09.2019 г. до 31.03.2022 г., както и сумата от 30,24 лв. - главница
за дялово разпределение за периода от 03.2019 г. до 04.2020 г., както и
мораторна лихва в размер на 7,16 лева за периода от 01.05.2019г. до
31.03.2022г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата до окончателното изплащане на сумите, при следните
квоти: 14/36 за Л. Д. Б., 7/36 за Н. В. Б., 7/36 за Л. В. Д., 4/36 за В. П. Т. и 4/36
за Л. П. Т..
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и
топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си
задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез
процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани
от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху
1
процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че
насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество
топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите
условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след публикуване на
обща фактура за задълженията на интернет страницата на доставчика.
Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок
задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за исковия период.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. В. Д., депозира отговор на
исковата молба, с който признава предявените искове по основание, но
възразява срещу размера на исковите претенции, доколкото излага твърдения,
че квотите в собствеността на топлоснабдения имот не отговорят на
твърдените от ищеца.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Л. Д. Б. депозира отговор, в
който излага твърдения за лошото си материално положение и оспорва
размера на исковите претенции.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Н. В. Б., чрез назначения от
съда особен представител адв. Манова, депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание.
Ответниците Л. Т. и В. Т. не оспорват иска и желаят да заплатят
доброволно.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Н И“ ООД, което
сочи, че предявените искове са основателни.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235
ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.200, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ,
вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да
докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Ответниците Л. В. Д., ЕГН **********, В. П. Т., ЕГН ********** и Л. П.
Т., ЕГН ********** не оспорва горепосочения фактически състав, не оспорва
качеството си на потребител, нито претендираната стойност. В хода на
производството същите са представили писмени доказателства за погасяне на
2
процесните задължения.
В тази връзка с протоколно определение от 05.12.2024г. по настоящото
дело съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответницата Л. Д. е направила плащане в полза на ищеца
за сумата от 271,01 лева, с което е погасила нейните идеални части от общото
задължение.
Ответниците Л. Т. и В. Т. са представили фискални бонове като
доказателство за погасяване на задълженията.
В тази връзка с молба от 23.12.2024г., както и в проведеното последно
открито съдебно заседание на 05.06.2025г. процесуалният представител ищеца
признава направените плащания и сочи че всички претендирани суми са
погасени по отношение на посочените ответници.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК при постановяване на
решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право. При това положение съдът
намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени по отношение на
посочените ответници поради настъпило плащане в хода на производството.
По отношение на останалите ответници, а именно Л. Б. и Н. Б., съдът
намира следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Не се спори по делото, че процесният недвижим имот е бил
топлофициран и че сградата е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Спорен между страните е въпросът дали ответникът Н. Б. е
потребител на топлинна енергия и каква идеална част притежава същата от
процесния имот, доколкото ответникът Л. Б. не оспорва иска за главница
топлинна енергия по основание и размер.
Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот от
28.12.1978г. собствеността върху процесния имот е придобита от ДМБ и Н. Б
Б.. Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
14/18.11.2009г. Н. Б. е починала на 01.02.1987г., като е оставила за наследник
дъщеря си Л. Д. Б.. По делото е представено Удостоверение за наследници на
ДМБ, от което е видно, че същият е починал на 23.04.1998г., като е оставил за
наследници дъщерите си М. Д. Б.- Т. и Л. Б. и сина си ВДБ. Последният, видно
от удостоверение за наследници от 24.04.2019г., е починал на 04.11.2015г.,
като е оставил за наследници дъщерите си Л. В. Б. и Н. В. Б.. М. Д. Б. е
починала на 02.12.2017г. (видно от удостоверение за наследници от
3
14.06.2024г.), като е оставила за наследници В. Т. и Л. П. Т.м, наследници по
заместване на П П., сестра си Л. Б. и Л. В. Д. и Н. В. Б., наследници по
заместване на починалия ВДБ (брат на М. Б.).
Предвид горното, съдът намира следното: доколкото в акта за
собственост не е посочено при какви квоти е придобита съсобствеността от
ДМБ и Н. Б Б., то се съдът приема, че е при равни квоти на основание чл. 30,
ал. 2 от ЗС. След смъртта си Н. Б. остава единствена наследница Л. Д. Б., която
притежа ½ от процесния имот.
ДМБ – остава за наследници дъщерите си М. Д. Б.- Т. и Л. Б. и сина си
ВДБ, като всеки е получил по 1/3 от притежаваното от наследодателя си или
1/6 идеална част от недвижимия имот.
М. Б. остава за наследници съпруга си П П., който след смъртта си се
замества от децата му В. Т. и Л. Т., сестра си Л. Б., както и брат си В Б, който
се замества от дъщерите си Л. Б. и Н. В. Б.. Доколкото бракът между М. Б. и П
П. бански е продължил по-малко от 10 години (видно от справка на НБД
Население М Б. е променила името си през 2010г., а бракът е прекратен със
смъртта й през 2017г.), то на основание чл. 9 ал.2 от ЗН П П. наследява ½ от
имуществото или 1/12 от идеална част от недвижимия имот, като след смъртта
му децата му получават по 1/24 (В. Т. и Л. Т.). Л. Б. наслява от сестра си 1/24
идеална част, толкова наследява и В Б. Доколкото същият е заместен от двете
му дъщери, то Н. Б. и Л. Б. наследяват по 1/48 идеална част от имота.
ВДБ умира на 24.04.2019г., и се наследява от двете му дъщери Л. В. Б. и
Н. В. Б., като от него посочените ответници получават 1/12 идеална част от
имота.
Следователно ответницата Н. Б. притежава от процесния недвижим
имот 5/48 идеални части (1/12 идеална част от баща си В Б и 1/48 идеална част
от леля си М. Б.), а не както е посочено в исковата молба 7/36 идеални части.
Ответницата Л. Б. притежава 17/24 идеалния части от процесния имот
(1/2 от майка си Н. Б Б., 1/6 от баща си ДБ, 1/24 от сестра си М. Б.), а не както е
посочено в исковата молба 14/36 идеални части.
Предвид изложеното и доколкото ответниците през процесния период
са съсобственици на топлоснабдения имот, то съдът намира за установено
съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял в имота на ответниците топлинна енергия, което е достатъчно за
доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в
представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника
дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150,
ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Доколкото не са направени оспорвания по отношение на количеството
доставена топлинна енергия и нейната стойност то съдът намира че исковете
по отношение на ответниците Л. Б. и Н. Б. следва да бъдат уважени съобразно
квотите. По отношение на Л. Б. съдът установи, че същата притежава повече
4
идеални части от посочените в исковата молба, като с оглед на
диспозитивното начало искът следва да бъде уважен до размера, претендиран
от ищеца. По отношение на Н. Б., исковете следва да бъдат отхвърлени за
горницата над притежаваните квоти, доколкото съдът установи, че същата
притежава по-малко идеални части от посоченото в исковата молба.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В чл. 33 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение в срок на
задълженията в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Поради
което искът е доказан по основание и размер съобразно квотите на
ответниците Л. Б. и Н. Б.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
длъжниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част се
явяват неоснователни.
По разноските:
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 200 лева за д.т., вкл. е
претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., 400 лева –
депозит за назначаване на особен представител и 15 лева за издаване на
съдебни удостоверения т.е. общо 715 лева. Отговорността за разноски следва
да се раздели между ответниците съразмерно на отговорността им по
исковите претенции, като по отношение депозита за особен представител
отговаря единствено ответника Н. Б. съобразно уважената част от иска спрямо
нея.
Ответниците не са претендирали разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ул.
„Х“, БЛ *** ВХ *** ЕТ *** АП ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „ТС“ ЕАД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ 23Б, следните
суми: сумата от 186,11 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, сумата от 38,20 лв., представляваща мораторна лихва за забава за
5
периода от 15.09.2019 г. до 31.03.2022 г., сумата от 11,76 лв., представляваща
главница за ДР за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата в размер на 1,38 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за ДР за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2022 г.., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София,
ж.к. „Л“ № *** ВХ ** ЕТ *** АП ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „ТС“ ЕАД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ 23Б, следните
суми: сумата от 49,85 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
сумата от 4,01 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2019 г. до 31.03.2022 г., сумата от 3,15 лв., представляваща главница за
ДР за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ за разликата над сумата от 49,85 лв. до
пълния предявен размер от 93,06 лева, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия; иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за разликата над сумата от 4,01 лв. до пълния предявен размер от 19,09 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 31.03.2022 г.; иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 150 и чл. 153 ЗЕ за разликата над сумата от 3,15 лв. до пълния предявен
размер от 5,88 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение, както и иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 1,38 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2022 г..,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ като погасени в хода на производството, предявените
искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. “Я” 23Б, срещу Л. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Г Т“
№1, с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата от 93,06
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 19,09
лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
31.03.2022 г., сумата от 5,88 лв., представляваща главница за ДР за периода от
01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба, и сумата от 1,38 лв., представляваща лихва за забава върху
6
главницата за ДР за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ като погасени в хода на производството, предявените
искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. “Я” 23Б, срещу В. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Н. 1, №
*** ВХ *** ЕТ *** АП ***, с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните
суми: сумата от 53,18 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, сумата от 10,93 лв., представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 31.03.2022 г., сумата от 3,36 лв., представляваща
главница за ДР за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба, и сумата от 0,81 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за ДР за периода от
01.05.2019 г. до 31.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ като погасени в хода на производството, предявените
искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. “Я” 23Б, срещу Л. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Хаджи
Димитър, №103, вх. А, ет.4, ап.10, с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с
чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 53,18 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, сумата от 10,93 лв., представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 31.03.2022 г., сумата от 3,36 лв.,
представляваща главница за ДР за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба, и сумата от
0,81 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ДР за периода от
01.05.2019 г. до 31.03.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Л. Д. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.София, ул. „Х“, БЛ *** ВХ *** ЕТ *** АП
***, да заплати на „ТС“ ЕАД, с ЕИК *** и със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Я“ 23Б, разноски делото в размер на 152,29 лева в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Н. В. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к. „Л“ № *** ВХ ** ЕТ *** АП
***, да заплати на „ТС“ ЕАД, с ЕИК *** и със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Я“ 23Б, разноски делото в размер на 217,80 лева в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Л. В. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Г Т“ №1 да заплати на „ТС“ ЕАД, с ЕИК
7
*** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Я“ 23Б, разноски
делото в размер на 22,39 лева в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК В. П. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. Н. 1, №102, да заплати на „ТС“ ЕАД, с
ЕИК *** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Я“ 23Б,
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8,96 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Л. П. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, №103, вх. А, ет.4, ап.10,
да заплати на „ТС“ ЕАД, с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Я“ 23Б, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8,96
лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
на страната на ищеца - „Н И“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8