МОТИВИ към присъда № 260007 от 28.09.2020 г. по н.ч.х.д.№ 679/2019 г. по
описа на РС Ловеч :
Срещу подсъдимата И.Х.Ц. *** било предявено с тъжба от Б.Й.Д. *** обвинение
за престъпление по чл.146, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, за това, че при
условията на продължавано престъпление – на 26.04.2019 г., около 15:30 – 16:00
часа в гр.Ловеч, пред дома на Б.Й.Д. *** я е обидила с унизителни за честта и
достойнството ѝ думи, наричайки я „курва“ и „кучка“ и на 13.05.2019 г.,
около 18:30 часа в гр.Ловеч, пред дома си на ул.„П.И.“ № **, обидила Б.Й.Д. с
унизителни за честта и достойнството ѝ думи, наричайки я „курва“ и „пръдла“.
Тъжителката Б.Д. е предявила граждански иск срещу
подсъдимата И.Ц. за сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 26.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане,
както и направените по делото разноски, който иск беше приет за разглеждане
ведно с наказателното производство, а тъжителката Д. беше конституирана като
граждански ищец.
В съдебното заседание на което е даден ход на устните
прения, редовно призована, тъжителят Д. се явява лично. Представлява се от повереника ѝ адвокат С.Г. от ЛАК, който поддържа
повдигнатото с тъжбата обвинение, както и предявения граждански иск и сторените
по делото разноски. Подробна анализира събраните по делото доказателства и развива
доводи обосноваващи повдигнатото обвинение, което счита за безспорно доказано и
пледира да бъде призната подсъдимата за виновна, като предвид чистото ѝ
съдебно минало ѝ се наложи административно наказание по реда на чл.78а от НК. По отношение на предявения граждански иск пледира да бъде уважен в размера,
в който е предявен, ведно с направените по делото разноски. Счита, че
емоционалното състояние на тъжителката след случая е безспорно установено от
показанията на свидетелите В., Т. и М..
Подсъдимата И.Ц., редовно призована, се явява лично. Дава обяснения, като заявява,
че въпросния ден е извикала полиция, тъй като видяла, че цялата стена ѝ е
бутната. Категорично отрича изложената в тъжбата да е вярно и твърди, че не е
употребявала обидни думи, нито пък е имала физически или словесен контакт с
тъжителката и съпруга ѝ. Изтъква, че именно съпругът ѝ Н. е обиждал
и заявил, че ще бутне цялата къща. Сочи, че конфликтът им е в следствие на
ремонта, който тя и фамилията ѝ са извършили в имота си и постоянните
спънки и проблеми, които тъжителката им е създавала в тази връзка. Изтъква, че
с поведението си Д. им е нанесла значителни материални и морални щети и вместо
тя да е обидена от поведението на тъжителката, то се случва точно обратното. В
хода на съдебните прения, в защита заявява, че не е виновна и че поведението на
тъжителката е било предизвикателно. При дадената ѝ поседна дума заявява,
че не се признава за виновна и няма какво повече да каже.
Защитникът на подсъдимата – адвокат М.И. от ЛАК пледира за оправдателна
присъда, като изтъква подробни и многобройни доводи и аргументи оспорващи
обвинителната теза. Акцентира на обстоятелството, че посочените в обвинението
обидни думи и изрази не са били доказани да са изричани от подсъдимия по
категоричен и несъмнен начин. Сочи, че по случая са налице противоречиви данни
и че свидетелите, които твърдят, че са чули обидните думи и изрази са зависими
от тъжителя, поради което не следва да им се дава вяра. Сочи, че това особено
силно важи за инцидента на 13.05.2019 г. и че за твърдяното в жалбата за
случилото се този ден липсват каквито и да било доказателства. Счита, че не
следва да се кредитират показанията на свидетелките Я. Т. и Ю. Т., тъй като
никъде не са посочени в докладните на полицейските служители, които са идвали
по повод случилите се инциденти. Твърди, че е безспорно установено, че на
датата 26.04.2019 г., в периода от 15:30 часа до 16:00 часа подсъдимата Ц. не
се е намирала на територията на гр.Ловеч. След обстоен анализ на събраните по
делото доказателства сочи, че повдигнатото обвинение е несъставомерно,
тъй като не е доказано по безспорен начин. Изтъква, че единствено установеното
е, че тогава се е състоял поредният между съседски скандал, заради бутане на
тухли от пристройката на подсъдимата. Пледира подсъдимата Ц. да бъде призната
за невиновна и бъде оправдана по повдигнатото ѝ с тъжбата обвинение,
както и да бъде оставен без уважение предявения граждански иск, като
неоснователен. Претендира на подсъдимата да ѝ бъдат присъдени направените
по делото разноски. Алтернативно пледира към съда, ако прецени, да приложи
реторсия по смисъла на чл.146, ал.1 от НК, тъй като са налице предпоставки за
това. Сочи в тази връзка, че по делото са се събрали достатъчно доказателства,
че подсъдимата е била провокирана, като категорично не се е доказало, че е
хвърлила камък по тъжителката.
От събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства,
включително и от обясненията на подсъдимата, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка :
Тъжителката Б.Й.Д. ***. На адреса Д. живеела заедно със съпруга си
свидетелят Н. В. В.. В следствие на прекарани тежки заболявания В. бил инвалид
и трудно подвижен. Поради това той се нуждаел от ежедневни грижи и помощ и
когато се налагало тъжителката Д. да отсъства от дома за него се грижели отделно
една от друга свидетелките Я. С. Т. и Ю. М. Т..
Подсъдимата И.Х.Ц. ***. На адреса подсъдимата живеела с близки от
домакинството си.
Независимо, че адресно къщите на двете семейства се водели на различни
улици, то двете били на калкан, а двора бил разделен с дувар. В имота на
подсъдимата имало пристроена към дувара лятна кухня.
От дълги години отношенията между двете семейства били влошени и конфликтни,
като един от поводите за това била именно въпросната постройка, стената на
която гледала към двора на тъжителката Д. и свидетеля В..
На 26.04.2019 г. след обяд свидетелката Я. Т. отишла в дома на тъжителката Д.,
за да гледа свидетеля В., тъй като на Д. ѝ се налагало да излезе. В
периода между 15:30 – 16:00 часа свидетелката Т. се намирала в кухнята,
прозорците на която гледали към улица „К.“. От тази страна била и входната
врата към двора на къщата на тъжителката. По това време свидетелят Н. В. се
намирал на терасата, която също била от страната на ул.„К.“. От прозорците на
кухнята свидетелката Я. Т. видяла по улицата да преминават подсъдимата Ц. и
майка ѝ – свидетелката Т.С.Х.. В същото време към дома се прибирала
тъжителката Д.. Виждайки я подсъдимата Ц. започнала на висок глас да вика и
тръгнала срещу нея. Тъжителката обаче успяла да влезе в двора на къщата си и да
затвори вратата. Подсъдимата продължила да вика по адрес на тъжителката, като я
нарекла с думите „курва“ и „кучка“. Срещу Д. бил хвърлен и камък, който паднал
в двора на къщата ѝ. Освен Н. В., Я. Т. и Т.Х., свидетели на случилото се
станали и Т.М.Д., Г.П.М. и В.И.П..
По повод случилото се свидетелят Н. В. подал на 02.05.2019 г. жалба до
Районна прокуратура гр.Ловеч, въз основа на която била образувана прокурорска
преписка № 956/2019 година. С постановление от 23.05.2019 г. на наблюдаващия
преписката прокурор било отказано образуването на досъдебно производство, което
съответно е било потвърдено от прокурор при Окръжна прокуратура гр.Ловеч с
постановление от 07.06.2019 година.
На 13.05.2019 г., около 18:30 часа тъжителката Б.Д. излязла от къщи, за да
отиде до магазина. Когато минавала покрай къщата на подсъдимата И.Ц.,
последната я видяла и започнала отново да крещи срещу нея. Нарекла я с думите „курва“
и „пръдла“. Тези думи били чути от свидетелката Ю. Т.,
която в този момент се намирала в дома на тъжителката, за да гледа свидетеля В.
и чувайки виковете навън се показала на прозореца. Думите били чути и от В.,
който в този момент бил в стаята, заедно със свидетелката Ю. Т..
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че
подсъдимата И.Х.Ц. е осъществила от обективна и субективна страна признаците на
състава на престъплението по чл.146, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като
при условията на продължавано престъпление – на 26.04.2019 г., около 15:30 –
16:00 часа в гр.Ловеч, пред дома на Б.Й.Д. *** я е обидила с унизителни за
честта и достойнството ѝ думи, наричайки я „курва“ и „кучка“, и на
13.05.2019 г., около 18:30 часа в гр.Ловеч, пред дома си на ул.„П.И.“ № **,
обидила Б.Й.Д. с унизителни за честта и достойнството ѝ думи, наричайки я
„курва“ и „пръдла“.
Съдът намира, че подсъдимата е извършител на посоченото деяние. Осъществила
е изпълнителното деяние чрез действия, като устно, в присъствието на тъжителката
е казал по неин адрес унизителните за човешкото достойнство и качества думи „курва”
и „пръдла”. По този начин тя е изразила отрицателната
си оценка за достойнство и личността на тъжителката Д..
Обстоятелството, че обидните думи са били изречени като две отделни деяния,
първо на датата 26.04.2019 г. пред дома на Д. *** и след това на 13.05.2019 г.
пред дома на подсъдимата на ул.„И.П.И.“, квалифицира престъплението като продължавано
по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Изречените обидни думи осъществяват един и същ
престъпен състав, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и еднородност на вината – пряк умисъл.
Заетата от подсъдимата позиция, че не е изричала въпросните думи, съдът
прие за защитна. Внимателния анализ на събраните по делото доказателства я
опровергава и потвърждава обвинителната теза на тъжителката. Следва да се
отчете, че събраните писмени доказателства в лицето на прокурорски преписки №№
1090/2019 г. и 956/2019 г. установяват единствено обстоятелството, че между
фамилиите на подсъдимата и тъжителката и в частност между тях двете са били
налице действително крайно влошени отношения, както и че на датите 26.04. и
13.05.2019 г. е имало ескалация – факти, който не се отричат и от подсъдимата. Относно
конкретните обстоятелствата по случая и изречените от подсъдимата спрямо
тъжителката Д. думи установената фактическа обстановка по случая се основава
основно на свидетелските показания по делото. В този смисъл, в доказателствената маса се оформят основно две групи
свидетели – такива, които категорично твърдят, че са чули подсъдимата да изрича
по адрес на тъжителката въпросните обидни думи и такива, които твърдят, че са присъствали
на скандал между двете, макар и в различни моменти от развитието му, но
твърдят, че не са чули или че въобще подсъдимата не е обиждала Д.. В тази
връзка, степента до която съдът кредитира като достоверни и обективни отделните
свидетелски показания е обусловена от една страна от установените по делото
личностни отношения на всеки от свидетелите с подсъдимата, съответно и с
тъжителката, а от друга страна, от детайлния анализ на заявеното от всеки от
свидетелите и съпоставянето му с казаното от другите, респективно с твърденията
на страните.
В този ред на съждения съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Я.
Т. и Ю. Т.. Същите са били очевидци на случилото се, първата на 26.04.2019 г.,
а втората на 13.05.2019 г. и само факта, че са ангажирани от страна на
тъжителката не ги прави необективни и преднамерени. Подкрепят се и от
показанията на свидетеля Н. В., който също е станал очевидец на случилото се и
на двете дати по обвинението. Анализирани поотделно и помежду им показанията на
тези свидетели са последователни, взаимно допълващи се и няма причина съдът да
подлага на съмнение обективността им. И тримата са възприели и запомнили посочените
в обвинението обидни думи по адрес на тъжителката и то изречени от подсъдимата,
дори сочат и за думи и изрази, които не са вменени с него. Съдът отчита факта,
че свидетелят В. живее на съпружески начала с тъжителката Д., но сам по себе си
този факт не разколебава достоверността на показанията му, при липса на други
данни в тази насока. Показанията му напълно кореспондират с тези на
свидетелките Я. Т. и Ю. Т.. Косвено се подкрепят и от показанията на свидетеля В.П.,
в частност за датата 26.04.2019 година. Той също е чул кавгата и заявява, че е
чул обидната дума „курва“, но не може да посочи коя от двете (подсъдимата или
тъжителката) я е произнесла. Сочи също така, че е видял в двора и свидетеля Н. В.
: „…И. беше отвън с майка си, а те бяха вътре в къщата и се караха. Мъжът
ѝ беше там на стъпалата мисля“. Че свидетелят В. на датата 26.04.2019 г.
е бил очевидец на случилото се сочи в показанията си и свидетелката Т.Д.,
посочена като такава от страна на подсъдимата. Свидетелката Д. : „На 26-ти
излязох на портичката, майка ми също излезе. Виждам
от там терасата на Б., там беше чичо Н.….“. Следва да се има предвид, че
свидетелката Д., както и майка ѝ – свидетелката Г.М. са роднини по
сватовство с подсъдимата Ц. и майка ѝ свидетелката Т.Х.. Освен това
свидетелката М. сочи, че са имали вражда с тъжителката Д. и поначало не са в
добри отношения. Въпреки това не отрича, че е виждала да влизат в дома на
тъжителката свидетелките Ю. Т. и Я. Т., макар и да не ги познава и назовава по
име. Това обстоятелство още веднъж потвърждава извода, че последните две не са
били ангажирани от тъжителя с цел да придадат достоверност на тезата му, а
действително регулярно са посещавали дома на Д., за да се грижат за свидетеля В.
и че възприетото от тях в дните 26.04. и 13.05.2019 година е било
непосредствено и в този смисъл показанията им са на очевидци и обективни. Поради
тези съображения съдът не кредитира доводите на защитата за липсата на данни,
че въпросните свидетелки са присъствали в дните, когато са се случили
конфликтите между Ц. и Д.. Обстоятелството, че не са им били снети обяснения от
полицейските служители в никакъв случай не означава единствено и само, че двете
не са присъствали на случаите, които описват в показанията си.
Ето защо, с оглед на тези съображения, съдът прие, че обвинението в частта
относно твърдените от тъжителката за изречени спрямо нея обидни думи „курва”, „кучка”
и „пръдла” за доказано и че от обективна страна
подсъдимата Ц. е извършила деянието, за което ѝ е повдигнато обвинение.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата за наличието в случая на
реторсия, тъй като липсват категорични и убедителни данни, че при двата
конфликта на 26.04. и 13.05.2019 г. тъжителката Д. също да е отправила по адрес
на подсъдимата обидни думи или изрази. Единствено свидетелят В.П. твърди, че
взаимно са се обиждали, но не може да посочи коя какви думи е изрекла.
От субективна страна подсъдимата Ц. е осъществила деянието при пряк умисъл,
съгласно чл.11, ал.2 от НК – съзнавала е общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала настъпването на тези последици. Безспорно е, че думите
„курва“ и „пръдла“ са обидни и цинични по своето
съдържание и коментар за тях в този смисъл не е необходим. Докато сама по себе
си думата „кучка” не е обидна, но смисъла вложен от подсъдимата, наричайки с нея
тъжителката е целял унижаване честта и достойнството ѝ. В този смисъл тази
дума присъства и в разговорния български език, когато се желае даването на
негативна оценка спрямо личността на лице от женски пол, на неговите качества,
характер и манталитет. И безспорно точно този ефект е целяла подсъдимата с
произнасянето ѝ спрямо тъжителката.
Обстоятелството, че подсъдимата явно е била ядосана заради действията на
тъжителката спрямо постройката станала причина за раздора между двете фамилии, не
оправдават действията ѝ и не могат да се приемат, като основателен мотив
за изречените спрямо Д. обидни думи. Не това е бил начинът да изяснят
отношенията си с тъжителката Д..
Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимата за виновна и я осъди.
Приетата за установена фактическа обстановка по делото се изяснява от
внимателния анализ на събраните писмени доказателства и свидетелски показания.
Причини за извършване на престъплението се явяват съществуващия от преди
това във времето конфликт между тъжителката и подсъдимата Ц. и желанието на последната
да я унижи при поредните възникнали между тях конфликти.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата И.Х.Ц. съдът
съобрази като смекчаващо вината обстоятелство – чистото ѝ съдебно минало,
т.е. към момента на извършване на деянието същата не е била осъждана за
престъпления от общ характер /л.23/, не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК и в тази връзка дееца не
представлява голяма обществена опасност. Няма установени от деянието
имуществени щети. Освен това, за деянието, което е умишлено се предвижда
наказание „глоба” от хиляда до три хиляди лева, поради което съдът прие, че са
налице условията на чл.78а от НК и подсъдимата Ц. следва да бъде освободена от
наказателна отговорност.
Извършителят на престъплението към момента на извършване на деянието е била
с постоянно местоживеене, не е осъждана за престъпление от общ характер, не е
освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК, поради което следва да се приеме, че едно
административно наказание спрямо нея ще действа предупредително и възпиращо и
че така ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.
Съдът, като отчете изложените обстоятелства прие, че И.Х.Ц. следва да бъде
освободена от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление по
чл.146, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК и ѝ се наложи на основание
чл.78а, ал.1 от НК административно наказание в минималния предвиден размер –
глоба в размер на 1 000 лева, която следва да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт. Съдът съобрази предмета на
престъплението, личността на подсъдимата и социалният ѝ статус,
конкретните причини довели до извършване на деянието, а също и че така ще се постигнат
целите на наказанието.
В съответствие с разпоредбата на чл.45, във връзка с чл.52 от ЗЗД, съдът
уважи отчасти предявеният от Б.Й.Д. против подсъдимата И.Х.Ц. граждански иск,
като ѝ присъди сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези сума, начиная от 26.04.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, като иска за разликата до предявения размер от 2 000 лева отхвърли,
като неоснователен и недоказан.
Безспорно се установи, че подсъдимата Ц. с виновното си и противоправно поведение е осъществила фактическият състав
на непозволеното увреждане, като нарекла с обидни думи ищцата Д. в нейно присъствие.
Неминуемо при това положение се накърнява личното достойнство и добро име на
ищцата като гражданин. Събраните в хода на делото писмени и гласни
доказателства категорично потвърждават наличието на причинна връзка между
виновното поведение на подсъдимата и ответник по иска от една страна и от друга
– настъпилият вредоносен резултат, изразяващ се в претърпени морални страдания
от ищцата, които съдът по справедливост определи в размер на сумата от 1000
лева. За разликата до претендираният размер от 2000
лева съдът отхвърли иска, като неоснователен и недоказан, тъй като не бяха установени
и доказани морални страдания от страна на ищцата, които да обосновават
обезщетение в по-висок размер.
При този изход на делото съдът осъди подсъдимата И.Х.Ц. да заплати на
тъжителката Б.Д. направените от нея по делото разноски в размер общо на сумата
от 613,70 лева, а на Ловешки районен съд да заплати сумата 50,00 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :