Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2457 16.07.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIII граждански
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова.,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1252 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК …. против С.И.П., ЕГН **********, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал
качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от
Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление
и горещо водоснабдяване. Ответницата като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в гр. П… ул. „П…“ № …, вх…, ет…., ап…, имала качеството на клиент на
топлинна енергия, а като такава била длъжна да заплаща месечно дължимите суми
за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок,
дължала обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения
при общи условия договор за покупко - продажба на топлинна енергия, дружеството
доставило ТЕ на стойност 300,56 лева през периода 01.10.2015 г. – 30.04.2017 г.,
която не била платена. Предвид забавата, се дължала и сумата от 36,12 лева -
лихва за периода 02.12.2015 г. – 29.11.2017 г. Ответницата не изпълнила
задълженията си да погаси горните суми, поради което ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 11550/01.12.2017 г. по ч.гр.д. № 18987/2017
г. на ПРС, XV гр.с., срещу която в срок било подадено възражение за
недължимост, при което се породил правен интерес от предявяване на настоящите
претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се за уважаването им. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала писмен отговор,
с който оспорва исковете, в т.ч. – наличието на облигационно правоотношение
между страните, поради липсата на писмен договор; реалното ползване и
потребление на ТЕ; верността на начислената и разпределена ТЕ; годността на
измервателните уреди и изправността на абонатната станция; редовността на
счетоводните записвания; размера на претендираните суми. Твърди, че фактури не
са издавани и изпращани, както и, че е налице непоискана доставка, при което
плащане не се дължало. Издаването на фактури за заплащане на непоискана ТЕ,
представлявало нелоялна търговска практика, която била забранена от закона /чл.
68в ЗЗП/. Нямало реално потребление на ТЕ в имота за процесния период, като
отоплителните тела не били в състояние да отдават такава, при което сумите не
били дължими. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 18987/2017 г. на ПРС, XV гр.с., вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за
недължимост е подадено в срок, а исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По делото е представен препис – извлечение от сметка на
ответницата за процесния период, в което е отразено, че задълженията са за
сградна инсталация, отопление и услуга разпределение.
Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се
осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че
тези общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото
обвързаността между страните възниква по силата на закона.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да
заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по
гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.
Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за
имот, находящ се в гр. П…, ул. „П..“ № …, вх…, ет…., ап….. На основание чл. 153 ГПК, с протоколно определение /л.240/, е отделен за безспорен фактът на
притежание на правото на собственост от страна на ответницата. С оглед
изложеното, съдът приема, че тя е титуляр на вещното право на собственост на
имота, за който се твърди да е начислена ТЕ, при което има качеството на клиент
на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН. Възраженията в ОИМ в обратна
насока са неоснователни.
Налице са договорни
отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените в него права и
задължения, съгласно ЗЕ и ОУ. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да
доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е
длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е
регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за
който се отнасят. При
неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Определянето размера на месечното задължение за плащане
цената на потребената ТЕ, независимо дали е за отопление или БГВ на всеки
потребител от сградата - етажна собственост, начинът на разпределяне,
респективно формиране на месечното задължение, са регламентирани в ЗЕ и
Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
- Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост /за процесния период норм. акт е бил действащ, като частичната
отмяна с Решение на ВАС от 26.06.2020 г. по адм. дело № 14350/2019 г. има
действие занапред/.
По делото е прието заключение на тройна
СТЕ /л.439-465/, в което експертите обосновават, че – в процесния период
абонатната станция /АС/ е работела, а в съответствие с нормативните изисквания
количествата ТЕ за технологични разходи в АС, обслужваща имота, са отчислявани
за сметка на ЕВН. Общият топломер в АС и сензорите му били монтирани правилно,
като броят и монтажът на топломерите в АС съответствал на изискванията на
Наредбата за топлоснабдяване. След преглед на приобщената документация, се
сочи, че използваните топломери са от одобрен тип, съгласно изискванията,
преминавали са метрологична проверка и са били годни средства за търговско
измерване. Постъпилото количество ТЕ в АС било отчитано с общия топломер в
началото на всеки месец, като посредством т.нар. „терминал“ били снемани
показанията за ТЕ в 0,00 часа на първо число от месеца. От отчетеното
количество били приспаднати технологичните разходи и разликата била
разпределяна между всички потребители: за отопление на имот, БГВ и ТЕ, отдадена
от сградна инсталация. Дяловото разпределение било извършено коректно и с оглед
изискванията на Методиката. Разпределената ТЕ за периода била действително
доставена. По данни на топл. счетоводител и констатации на ВЛ, в имота имало
присъединени отоплителни тела, вкл. лира в банята. От направените изчисления се
установявало, че специфичният разход за БГВ бил правилно определен, но
ответникът не ползвал такава и не била начислявана сума. Процесният имот
получавал ТЕ през стените и пода на съседните отопляеми имоти. Според ВЛ –
размерът на ТЕ, отдадена от сградната инсталация за процесния период, бил правилно
изчислен /л.457/. Изготвянето на общата и индивидуални сметки на потребителите
в СЕС се извършвало на база реално постъпилото количество ТЕ, отчетено и
фактурирано от ЕВН и разпределяно от фирмата за дялово разпределение. Абонатът
/ответницата/ за процесния период потребил количество ТЕ за отопление: падащото
се на имота количество ТЕ, отдадена от сградната инсталация и количество ТЕ, отдадена от отоплителните тела
в имота за периода 01.10. - 31.10.2015 г. в размер на 0,003002 MWh,
съответстващи на една дялова единица, отчетена от ИРУ.
В устния си доклад пред съда, ВЛ
разясняват, че са направили изчисления от двете станции „Р…“ и „Т…“ в гр. П…
/вкл. представени в табличен вид/, като според тях следва да се използват
данните от станцията, която е в градски условия, както е в случая. Така,
клиентите на дружеството не били ощетявани, дори напротив, т.к. биха заплащали
по – висока цена за сградна инсталация, ако изчисленията били направени от
станцията, намираща се извън града – където всички ветрове и температури са по
– ниски, в сравнение с тази, която се намира в центъра. Допълват, че
установеният счупен прозорец в помещението, където се намира АС, не влияе на
технологичните разходи, тъй като във формулата, по която се изчисляват, не
участва такъв компонент. Вещите лица са изготвили експертизата, като са ползвали
не само приетите по делото писмени доказателства, предоставените им от ищеца
данни, а и такива от фирмата за дялово разпределение.
Съдът кредитира заключението като
ясно, подробно, компетентно и безпристрастно изготвено, доколкото вещите лица
са отговорили обективно и с научна обоснованост на поставените им задачи.
Оспорванията на ответника не се споделят. Освен мотивите от о.с.з, следва да се
посочи, че – експертите са отговорили на всички въпроси ясно и недвусмислено,
като допълниха и разясниха становищата си подробно в съд. заседание. Няма
основание заключението
да не бъде ценено, с мотиви, че са изградили изводите си на частни
свидетелстващи документи, изходящи от ищеца и оспорени от ответника. Това е
така, тъй като - отчетната дейност на топлинната енергия се извършва от
дружество за топлинно счетоводство. Ползването на други отчитащи енергията
документи е обективно невъзможно, защото единствено ищецът осъществява дейност
по производство и пренос на топлинна
енергия в гр. Пловдив. Съгласно чл.43, ал.2 ЗЕ, за една обособена територия се
издава само една лицензия за пренос на топлинна енергия. Доколкото
дружеството - ищец е единственият лицензиран преносител на топлинна енергия за
територията на гр. П…. няма как вещите лица да работят на база други отчитащи
енергията документи. Освен това законът предвижда строги правила, гарантиращи
коректността на отчитането. Поради това, съдът намира за неоснователни
наведените доводи за липсата на годни доказателства, установяващи реално
потребление на топлинна енергия. Такова е налице, като технологичните разходи
са приспаднати, а действащите нормативни изисквания са спазени.
Установи се,
че АС е функционирала, а топломерът е бил в изправност и е бил годен да отчита.
Не се възприемат твърденията в обратна насока, т.к. се опровергават от
съвкупния анализ на събраните писмени доказателства /сертификат за изпитване и
одобряване на типа и декларация за съответствие на топломер; протоколи за
монтаж/демонтаж; свидетелства за последваща метрологична проверка и годност на
топломерите – л.207-л.213/ и СТЕ. По делото няма данни АС да е функционирала
неправилно, като топломерите съответстват на изискванията за годност на
измервателните уреди.
На следващо
място, не се споделя и твърдението, че за процесния период процентът ТЕ,
отдадена сградна инсталация, надвишавал с повече от 50 % количеството ТЕ за
отопление в имотите, при което били нарушени интересите на потребителите.
Подобно експертно становище не е застъпвано, като е установено, че отоплителната
инсталация е нормално функционираща, т.к. е изпълнена по одобрен проект, не е
манипулирана физически и изменяна като инсталация и няма основание да се счита,
че е компрометирана. Няма доказателства за това ТЕ за сградна инсталация да е
повече от 50 %, както и такива, че при подобен процент би бил налице проблем в
сградната инсталация.
Неоснователни
са и оспорванията относно технологичните разходи, т.к. според заключението на
СТЕ в процесната сграда е изпълнена корекция на тези разходи в абонатната
станция, като количеството е определено правилно и в съответствие със
законовите изисквания /в т.ч. с Методиката за дялово разпределение към посочената
Наредба/. Както се посочи – според ВЛ, наличието на счупен прозорец в
помещението, където е разположена АС, по никакъв начин не влияе на
технологичните разходи /л. 477/. Отделно следва да се има предвид, че
съответното помещение в сградата е собственост на ЕС /вкл. на ответницата/, при
което ЕВН няма ангажимент за неговата поддръжка.
Възраженията
досежно начислените стойности за БГВ не следва да се обсъждат по същество, т.к.
в процеса не се претендират суми за ТЕ за БГВ /а и - според ВЛ по СТЕ –
специфичният разход за БГВ е правилно определен и начислените суми са верни –
л.446/. В тази връзка и за пълнота – съдът не споделя твърденията в ОИМ и
писмената защита на ответника, че следва да се вземат предвид заключения на
СТЕ, както и доказателства по други дела, т.к. те не са събрани в настоящия
процес и не са част от док. по делото /прот. опр. от 22.05.2018 г./ и не се
ползват със СПН.
Относно оспорванията в ОИМ и дължимостта на разходи
за сградна инсталация: съобразно чл.142, ал.2 ЗЕ - ТЕ за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, такава
за отопление на общите части и на имотите. ТЕ за сградна инсталация се
разпределя между всички потребители,
съобразно отопляемия обем на отделните имоти
- чл.143, ал.3 ЗЕ. Количеството ТЕ, отдадена от сградната инсталация,
зависи не от потребеното количество
в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на
отоплителната инсталация и прочие фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл.140,
ал.3 ЗЕ и чл.38, ал.1 ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове, тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда, което също се явява реално енергийно потребление. Ето защо,
всички собственици/ползватели на имоти, находящи се в сграда - етажна
собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на съответния имот. В този смисъл е и изричната
разпоредба на чл.153, ал.6 ЗЕ, съобразно която клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата.
В чл. 11, ал. 5 ОУ на ЕВН е предвидена норма, почти
идентична на посочената, според която - въпреки прекратеното топлоподаване,
клиентите в сграда – ЕС, остават такива и следва да заплатят отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата ТЕ.
Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата. Общите части не могат да
бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти не може да откаже плащане на отдадената
от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при
доставката на централно отопление в сградата /Тълкувателно решение №
2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС/.
Ето защо, ответницата
е задължена за разходите за ТЕ, отдадена от сградната инсталация. След като
обектът, който ползва, се намира в топлоснабдена сграда, трябва да поеме
припадащата й се част от разходите за ТЕ, свързани с общите части /Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по
к. д. № 15/2009 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана на РБ за
установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 ЗЕ. от Закона за
енергетиката./.
Начинът,
по който е отчитана и начислявана топлинната енергия, не е в противоречие с
принципите, заложени в чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 05.04.2006 год. относно ефективността на крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО
на Съвета. Тази Директива е транспонирана в българското законодателство и
изискванията й са въведени в Закона за енергетиката /обн.ДВ бр.107 от
09.12.2003 год., Закона за енергийната
ефективност /обн.ДВ бр.98 от 14.11.2008 год./ - § 3 от ДР на ЗЕЕ и редица
наредби, между които Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването,
поради което няма пряк ефект и са приложими нормите на националното
законодателство. Общото изискване по т.1 на чл.13 за осигуряването на
индивидуални измервателни уреди, които да отчитат реално консумираното количество
енергия, е въведено в българското законодателство в различни норми на ЗЕ,
според вида на потребяваната енергия. Спазен е и принципът, залегнал в т.2 на
чл.13 от Директива 2006/32/ЕО, за изготвяне на сметките въз основа на реално
енергийно потребление. Този извод се обосновава с факта, че от абонатната
станция на сградата до индивидуалните имоти на потребителите преминават
топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която също се дължи плащане.
Доколкото сградната инсталация е обща етажна собственост и чрез нея се затоплят
не само индивидуалните имоти, но и общите части на сградата, всички собственици
следва да участват в разпределението на отдадената от нея ТЕ, съразмерно на
отопляемите обеми на имотите, което също се явява реално енергийно потребление.
Що се касае до възраженията, че
ответницата неколкократно информирала ищцовото дружество, че не желае да ползва
предоставените услуги, при което не дължала плащане на непоискана доставка,
съдът намира следното – чл. 139 и сл. ЗЕ урежда възможността за прекратяване на
топлоснабдяването само при постигнато съгласие между най-малко две
трети от собствениците в сграда в
режим на ЕС /чл.153, ал.2 ЗЕ/, като отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава
потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата /чл.153, ал.6 ЗЕ/. Доставката на
ТЕ в сгради под режим на етажна собственост е регламентирана законодателно като
услуга, която се ползва от самата ЕС. ЗЕ изисква съгласие на ЕС както за
присъединяване към топлопреносната мрежа, така и за прекратяване на доставката
на ТЕ. По делото няма спор, че такава е ползвана в периода в сградата, поради
което за непоискана услуга не може да става дума. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и
чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права
върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не
може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване
й по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява „искане” на услугата по смисъла на
чл.62, ал.1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие /в
този смисъл са задължителните разяснения
на Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на
ВКС/. Поради това, освен че не е налице непоискана доставка, претендирането на
сумите за плащане /обективирани в издадените фактури/ не представлява нелоялна
търговска практика по см. на сочената в ОИМ норма от ЗЗП.
Тук
следва да се съобрази и произнасянето на СЕС с Решение
от 05.12.2019 г. по преюдициални дела С- 708/17г. и С- 725/17г., в което се
прие, че - правото на Съюза допуска национална правна уредба,
която предвижда, че всеки
собственик на апартамент в сграда в режим на етажна собственост е длъжен да участва в разходите за отопление на общите
части. Съдът разглежда съвместимостта с правото на Съюза на
национална правна уредба в областта на
топлоснабдяването и приема, че Директива 2011/83 за правата на потребителите и Директива 2005/29 за нелоялните
търговски практики допускат национална правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в
сграда - етажна собственост, присъединена към система за централно отопление,
да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя
апартамент. По отношение на същата правна уредба, съдът
постановява и, че Директиви 2006/32 и 2012/27 за енергийната ефективност, допускат сметките за тази
топлоенергия да се изготвят за
всеки собственик на апартамент в сграда в режим на етажна собственост пропорционално на отопляемия обем на неговия
апартамент. Приема и, че подаването на топлинна енергия за
сградната инсталация, а оттам и за общите части на
сграда — етажна собственост, което се
извършва вследствие на взето от етажната собственост
решение за присъединяване на сградата към централното отопление в съответствие с националното право, не представлява непоръчана доставка на централно
отопление. Съдът заключава, че предвид широката свобода на
действие, с която разполагат държавите членки при определянето на метода за
изчисляване на потребената топлинна енергия в сградите — етажна собственост, Директиви
2006/32 и 2012/27 допускат топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, да
се изчислява пропорционално на отопляемия обем на всеки апартамент.
Поради всичко изложено, съдът намира, че ответницата
дължи цената на реално доставената услуга. Конкретният размер на задълженията на абоната се
установява от вещото лице по ССчЕ, което изчислява разпределеното количество
ТЕ, на база данните от СТЕ, тези, предоставени от ищеца и нормативно
определените цени на услугата. Вещото лице сочи, че за процесните периоди,
главните и акцесорни вземания съвпадат изцяло като размери с претендираните в
настоящото производство суми. Съдът кредитира заключението като компетентно
изготвено. Възраженията на ответника не се споделят. Нередовност в счетоводните
записвания не се установява, а видно от приетите писмени доказателства –
фактури са издавани. Падежът на задълженията е определен в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода,
за който се отнасят начислените суми, при което изискуемостта е нормативно регламентирана
и ясна. Изпращането
или не на издадените фактури само по себе си не може да освободи потребителя от
задължението му за плащане на потребената услуга. С оглед липсата на плащания и
установения падеж за погасяване, се дължи и акцесорното вземане за обезщетение
за забава за исковия период.
Доколкото ищецът проведе пълно и
главно доказване на претенциите си, съобразно изискванията на чл. 154, ал.1 ГПК,
исковете като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени в цялост,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда до окончателното погасяване, като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на
основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.567/ и доказателства за сторени такива в размер на: 75 лева – ДТ,
депозити за СТЕ и ССЕ в общ размер от 982 лева, като се претендира и юрк.
възнаграждение. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство
/25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските за
юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат
определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП,
вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се
дължи такова от 300 лева за настоящото производство /предвид конкретната
фактическа и правна сложност на делото, явяването в о.с.з., ангажирането на
доказателства, проявената процесуална активност и положени усилия за защита
интересите на страната/ и 50 лева за заповедното.
За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо 1357 лева, а за
заповедното производство – 75 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.И.П., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ……, следните
суми: 300,56 лева - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за обект на потребление,
находящ се в гр.
П…, ул. „П…“ № …, вх…, ет…., ап….., за периода 01.10.2015 г. – 30.04.2017 г.; 36,12 лева - обезщетение за забава за
периода 02.12.2015 г. – 29.11.2017 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.11.2017 г.
до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 11550/01.12.2017 г. по ч.гр.д. №
18987/2017 г. на ПРС,…
ОСЪЖДА С.И.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на
“ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК …. със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37, следните суми: общо 75 лева /седемдесет и пет
лева/ – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 18987/2017 г. на ПРС, XV гр.с. и общо 1357 лева /хиляда триста петдесет и седем лева/ – разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Михаела Боева.
Вярно
с оригинала.
М.Х.