РЕШЕНИЕ № 1834
гр. Бургас, 29.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и седми юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 1825/2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на Т.И. ***,
за осъждане на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да му
заплати сума в размер от 8,04 лева, представляваща недължимо платена от ищеца в
полза на ответника горница на главницата над 11,90 лева до 19,94 лева – съгл.
Фактура № .../17.02.2020 год., издадена на основание договор за мобилни услуги
от 24.08.2011 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане на процесната сума, начиная от подаване на исковата молба - 13.03.2020
год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства и моли за присъждане
на деловодните разноски.
Правното
основание на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 55, ал. 1,
предл. първо и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете;
ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания доказателствен
материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
По делото не се спори, че
страните са обвързани с договор за мобилни услуги от 24.08.2011 год., по силата
на който ищецът е поел задължението да заплаща месечна абонаментна такса от
11,90 лева, общо за предоставените му от ответника 2 SIM карти. Ищецът твърди, че на
15.01.2020 год. ответникът
му изпратил 5 SMS, след което е била издадена процесната Фактура № .../17.02.2020
год., в която дължимата месечна главница е била увеличена с 8,04 лева (до 19,94
лева), и тя е била платена от потребителя на 18.02.2020 год. Според ищеца,
страните не са постигнали съгласие за изменение на договора си, поради което
приложение намира абонаментният план за 11,90 лева, а платената без основание
горница от 8,04 лева следва да му бъде върната.
Ответникът оспорва иска с
твърдение, че месечният тарифен план на ответника е променен едностранно на
15.01.2020 год., при спазване изискванията на общите условия на оператора и
тези по чл. 46-48 от Общите изисквания на КРС на РБ.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира предявения главен иск за основателен. В тежест
на ответника е провеждане главно и пълно доказване наличието на правно
основание за получаване на спорната сума от 8,04 лева – платена от ищеца
горница над дължимата абонаментна такса от 11,90 лева. Съдът намира, че такова
доказване по делото не е проведено. Изменението на писмения договор между
страните, вкл. и по отношение размера на абонаментната такса, изисква съвпадащи
волеизявления на контрахентите – чл. 20а, ал. 2, ЗЗД. Видно от т. 3. 5. на
обвързващия страните договор от 24.08.2011 год., изменението му е допустимо
само при подписване на нов договор и, или на приложение към него. Такова ново
писмено съглашение не е подписано от страните, поради което едностранното
изменение, въведено от ответника, не може да породи действие за насрещната
страна. Позоваването на общите изисквания на КРС и на общите условия на
ответника не може да обоснове друг извод, тъй като няма доказателства за
съдържанието на общите условия към 12.12.2019 год. и към 15.01.2020 год., както
и за надлежното им съобщаване на контрахента Т.И..
За пълнота на изложението съдът
намира за необходимо да отбележи и факта, че няма данни изпратените до ищеца
уведомление и приложение към него да са получени от адресата и на коя дата;
уведомлението не съдържа и указание за правото на абоната да не приеме изменението,
нито че бездействието му в определен срок ще бъде прието за мълчаливо съгласие.
На следващо място, уведомяването на абоната по чл. 46 от Общите изисквания на
КРС следва да се извърши не по-късно от 30 дни преди влизане в сила на
изменението – в разглеждания казус няма данни кога уведомлението и приложението,
съдържащо конкретните нови параметри на договора, са получени от ищеца, за да
бъде преценено спазването на посочения срок.
Предвид изложеното, съдът намира,
че договорът между страните от 24.08.2011 год. не е бил надлежно едностранно
изменен от ответника, поради което дължимата от ищеца абонаментна такса възлиза
на 11,90 лева. Заплатената от същата страна горница на процесната фактура –
8,04 лева, не е получена от ответника на валидно правно основание, поради което
тя следва да бъде върната на платеца Т.И..
Основателността на исковете налага
в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодните разноски в общ размер от 400
лева – сбор от платените държавна такса и адвокатско възнаграждение (чл. 78,
ал. 1, ГПК). Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5, ГПК съдът намира за
неоснователно, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение – 350 лева,
договорено и заплатено от ищеца, не е прекомерен съобразно фактическата и
правна сложност на делото, а е и близък до минималния размер по чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/2004 год. (в редакцията й към датата на сключване на
договора за правна защита).
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл.
86, ЗЗД, да заплати на Т.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от
8,04 (осем запетая нула четири) лева, представляваща недължимо платена от ищеца
в полза на ответника част от главницата от 19,94 лева по Фактура № .../17.02.2020
год., издадена на основание договор за мобилни услуги от 24.08.2011 год., както
и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сумата от 8,04
лева, начиная от подаване на исковата молба - 13.03.2020 год., до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА
„А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Т.И.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 400 лева.
УКАЗВА
на ответника, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми могат
да бъдат преведени по следната банкова сметка *** – IBAN: ***.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ