Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Пазарджик, 09.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на двадесет и шести
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от
районен съдия Петкова АНД № 97/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от Г.В.К., с ЕГН **********, с адрес ***, против Електронен фиш
Серия К № ***********г. на ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4
във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет)
лева.
В бланкетната жалба се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен поради допуснати
съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован
не се явява. Не изпраща и процесуален представител. По делото не е депозирал
писмено становище.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД
на МВР- Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. Не
изпраща и писмено становище по същество.
Районният съд провери основателността на жалбата,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Жалбоподателят К. е санкциониран за това, че на 14.03.20189
г., в 10,22 часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, в посока гр. София, е управлявал
л.а. „***” с рег. № ***, като се е движил с превишена скорост от 160 км/час,
при максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта
била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство- радарна
система „MULTA RADAR SD580” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от 160 км/час, т.е. превишение на
скоростта от 20 км/час, но от това превишение били извадени 3%, т.е. 4,8 км/час
закръглено на 5 км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на
техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час,
което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 15 км/час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. АНО не
е ангажирал доказателства за връчване на ЕФ на санкционираното лице, въпреки че
такива са били изискани изрично от страна на съда. В този смисъл съдът намира,
че депозираната от санкционираното лице срещу ЕФ жалба е допустима.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно
непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против
атакувания ЕФ е неоснователна поради следното:
В хода на административнонаказателното производство по
безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя К. по чл.182 ал.2 т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
В обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената
от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз
основа, на които да се анулира издадения фиш. Видно от материалите по АНП е че
няма данни дали ЕФ е бил връчен на жалбоподателя и кога (виж писмо от Сектор ПП
на л.21 от делото).13.12.2019 г. жалбоподателят е депозирал жалбата си до съда
чрез АНО.Тоест същият директно е обжалвал ЕФ, като очевидно не оспорва
обстоятелството, че на процесната дата и място именно той в качеството си на
собственик на управлявания автомобил, който е бил засечен от АТСС, е управлявал
същия.
С оглед на горното правилно АНО, съобразно нормата
на чл.188 ал.1 от ЗДвП, е санкционирал жалбоподателя в качеството му на
управляващ МПС. Видно от Справката за собственост на ПС (на лист 5 от делото) е
безспорно, че жалбоподателят Г.К. е собственик на управляваното МПС. В този
смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно
доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са
допуснати съществени процесуални нарушения и материалния закон е приложен
правилно.
На първо място следва да се
отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода,
че когато е налице нарушение- установено и заснето с техническо средство,
тогава се издава електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител. С оглед
съобразяването с изложените в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС
становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, в ЗДвП бяха направени изменения (обн. ДВ бр.19/13.03.2015 г.), като в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП беше добавен
терминът „автоматизирано” техническо средство. Легална дефиниция на този термин беше дадена в §6 т.65 от ДР на ЗДвП, като от
същата става ясно, че контролният орган
не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а
само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира, т.е.
поставя начало и край на работния процес, а когато
става дума за стационарна система, участието на контролния орган е изключено
изцяло. Такъв е и настоящият случай. Нарушението
е установено и заснето от АТСС- стационарна видео-радарна система за наблюдение
и регистрация, в отсъствие на контролен орган.
Според
настоящия съдебен състав макар в жалбата да не са посочени конкретни възражения
за допуснати нарушения на процесуалните правила, съдът при цялостния си
служебен контрол не установи такива да са били допуснати при издаване на ЕФ. При обстойното изследване съдът не откри порочност на акта от гледна точка
на неговото съдържание като санкционен документ, с който за първи път се
определят и параметрите на установеното нарушение. Последното е описано по
време (на 14.03.2018 г., в 10,22 часа), място (АМ Тракия, км 86+400, в посока
гр. София) и начин на извършването му, достатъчно ясно и детайлно, че да прави
възможна, в гарантирания от закона обем защитата против него.
На
следващо място следва да се каже, че нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП разписва
задължителните реквизити, които трябва да съдържа един ЕФ. Сред тях не попада
неговият издател (съставител). Това е така, защото по своята
дефиниция, съгласно §6 т.62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно- информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е дадено с
разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и електронния подпис- „Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане
и визуално представяне на информацията“ . Според чл.4 на с.з.- „Автор на електронното изявление е
физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител”. Тази
законодателната уредба относно конкретния документ, в общия закон- ЗЕДЕП и специалния-
ЗДвП, даваше основание да се приеме, че действително електронния фиш следва да
има свой обявен и известен издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно
съзнателно не е предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл.189
ал.4 от ЗДвП, която регламентира основанията за неговото издаване и
съдържанието му. Точно такова становище е застъпил ВАС в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. Предвид
дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното решение
съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това
следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити,
поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и
негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението. Същите съображения важат и по отношение
на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от задължителните
реквизити определени в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП.
В този смисъл съдът намира, че от формална страна обжалваният ЕФ отговаря на
законовите изисквания.
На
следващо място, видно е, че ЕФ е издаден в законоустановения срок, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание
съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос от заснетия
клип, приложен по делото. Описано е нарушението по време, място и констатирано
превишение на скоростта. Разминаване между скоростта, която се сочи като
измерена по данните от клипа, изведен във фотоса и възприетата като установена
в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа
грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените
разпоредби на ЗДвП- чл.21 ал.1, както и наложената глоба по размер, място,
начин и срок на плащане.
По-нататък
съдът констатира, че са спазени и изискванията за означаване на мястото за
извършване на видеоконтрол съгласно разпоредбите на закона- със съответния
пътен знак, което се установява от приложения по делото Двустранен констативен
протокол от 25.05.2015 г. (на л.9 от делото) се установява, че за участък АМ
„Тракия“, при км 86+700, ляво платно- в дясно и в разделителната ивица има
изграден нов пътен знак Е-24, като са поставени два такива знака. Това
обстоятелство се установява и от приложения по делото фотос към протокола (л.10
от делото).
По-нататък,
имайки предвид моментната фотоснимка от целия видеоклип, придружаваща ЕФ, имаща
статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че видеоклипа, заснет от техническото средство, с
което е било регистрирано нарушението е напълно валиден и изготвен в
съответствие с техническите изисквания. Фотосът е изведен в съответствие с
изискванията на производителите- виж инструкцията за експлоатация на техническо
средство MultaRadar SD580 на производителя „JENOPTIK Robot GmbH”-Германия.
Визираните
реквизити в горната част на фотоса напълно съответстват на възприетото като
време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на
измерване (виж стрелката), която напълно съвпада с посоката на движение на МПС.
Засичани са били приближаващите се автомобили. Отчетената скорост е на
автомобила на жалбоподателя, а не на друг лек автомобил, т.к. камерата е
насочена и е засекла автомобила, движещ се в лента № 2, а видно от фотоса точно
там се движи автомобилът на жалбоподателя, като в същата лента нито пред него,
нито зад него се движи друг автомобил. В този смисъл няма съмнение, че
засечената скорост е именно на управлявания от жалбоподателя автомобил. Това е
така, защото пак от инструкцията за експлоатация става ясно, че системата може
ясно да определи в коя лента се движи превозното средство, съобразно въвеждане
на размерите на лентите и разстоянието между ръба на банкета и радарния сензор
при конфигурирането на системата (ширина на лентите). Всички разстояния се
задават от средата на маркировките. Изчислената лента се запазва във файла на
инцидента и се описва със скрипт. Ако превозното средство не е ясно
позиционирано в някоя лента в момента на измерване, системата показва междинно
положение, като маркировката на лентата. Системата присвоява на всяко измерено
превозно средство лента от 1 до 3, което се извежда на видеоклипа, а от там и
на фотоса към ЕФ. Превозни средства, които се намират между лентите в момента
на измерване, се обявяват като лента 1-2 (или 2-3). В случая категорично е
засечено МПС в лента № 2.
Процесното техническото средство е одобрен тип
средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението
е било технически изправно (виж приетите като писмено доказателство протокол от
проверка и удостоверение за одобрен тип средство за измерване на лист 6-8 от
делото).
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез
налагане на предвидената глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен
на стойността на превишението.
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик
в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен
фиш Серия К № ***********г. на ОД на МВР- Пазарджик, с който на Г.В.К., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.189 ал.4
във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет)
лева, като законосъобразен.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: