№ 282
гр. Велико Търново, 12.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
ЖЕНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
в присъствието на прокурора Д. Янк. Л. и Ц. Анг. М.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20254000600268 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 8 – 9 от НПК.
Образувано е по частна жалба от адв. М. Л. от САК, в качеството му на упълномощен
защитник на С. Б. А., против Определение № 336/06.09.2025 г., постановено по ЧНД №
784/2025 г. на Окръжен съд - Русе, с което спрямо непълнолетния обвиняем С. А. е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража" по ДП № 89/2025 г. на Окръжен следствен
отдел към Окръжна прокуратура – Русе, пр. пр. № 3126/2025 г. на Окръжна прокуратура -
Русе.
С частната жалба са заявени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното
определение, тъй като е постановено от незаконен състав, при съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон, подробно аргументирани.
Твърди се, че не са налице кумулативните предпоставки по чл. 63, ал. 1 от НПК. Сочи се, че
липсва реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, липса на
констатирани противообществени прояви, наличие на постоянен адрес, на който живее със
семейството си - с родителите си и по - малкия си брат, ученик е в *********** и му
предстои на 15 септември да бъде в 10 клас, като липсват доказателства в миналото същият
да се е укривал от родителите си и да е напускал семейното жилище; да е отсъствал трайно и
безпричинно от училище, както и други негативни прояви, водещи до извод, че може да се
укрие от правосъдието, както и да извърши престъпление, в случай че мярката бъде по -
лека от „Задържане под стража“. Изтъква се и чистото му съдебно минало. Предвид
изложеното се отправя искане да се отмени атакуваното опредление, като не бъде
определяна мярка за неотклонение по чл. 386, ал. 1, т. 1 – т. 4 от НПК спрямо непълнолетния
обвиняем С. Б. А., тъй като наказателното производство може да се развие и без спрямо него
да е приложена каквато и да е мярка за неотклонение.
В съдебно заседание прокурорите от Апелативна прокуратура – Велико Търново
изразяват становище, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като
такова следва да се потвърди. Развиват подробни съображения и прилагат доказателства.
1
Адвокат М. Л., упълномощен защитник на обвиняемия А., поддържа подадената
частна жалба по изложените в същата съображения, като намира, че в хода на ДП не са
събрани годни доказателства установяващи съпричастност на подзащитния му по
повдигнатото обвинение, представените пред въззивната инстанция протоколи за разпит на
свидетели касаят другите обвиняеми по делото. Счита, че защитавания от него непълнолетен
С. А., в това производство е задържан без да има качеството на обвиняем. В тази връзка
счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд.
Намира, че атакуваният акт на ОС-Русе е неправилен. Приема, че анализът на
доказателствата не сочи на обоснованост на предположението по чл. 63, ал. 1 от НПК.
Обвиняемият С. Б. А. не се явява при разглеждане на делото от въззивния съд.
Същият е заявил, че не желае да присъства в производството пред ВТАС.
Пред въззивната инстанция се явяват родителите на непълнолетния А..
Апелативният съд, след като съобрази наведените с жалбата оплаквания, материалите
по делото, включително приложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция и
изслуша становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на въззивна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
съществото, същата е основателна.
Несподелими са изтъкнатите доводи от защитата, че атакуваният съдебен акт е
постановен от незаконен състав, а именно – съдията-докладчик от първоинстанционния съд
/Окръжен съд – Русе/ е разгледал разпределеното му дело в нарушение на принципа на
случайния подбор, установен в императивната норма на чл. 9, ал. 1 от Закона за съдебната
власт, доколкото същата не е измежду валидните отменителни основания, изрично посочени
в НПК – чл. 348, ал. 1, 2 и 3 от НПК. В конкретния случай такова нарушение не е налице, но
и дори да е налице, то съставът на съда е законен и е компетентен да реши делото, тъй като е
формиран при съобразяване на правилата за материалната и функционална подсъдност. В
случай, че е налично нарушение по възлагане на делото, то същото не прави състава
незаконен, а по - скоро представлява нарушение на правилата за администрирането му, което
не се отразява на правилността на решаване на делото по същество. В този смисъл,
изложените в тази насока доводи от защитата на обвиняемия са неоснователни.
От материалите по делото е видно, че С. А. е привлечен към наказателна
отговорност с Постановление на Окръжна прокуратура – Русе от 05.09.2025 г., чиято
законосъобразност се оспорва пред настоящата инстанция от адв. Л.. В същото е отразено,
че спрямо С. А. са събрани достатъчно доказателства за виновността му, за това, че на
04.09.2025 г. в гр. Русе, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с Ж. С.
К., причинил тежка телесна повреда – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота на Н. Б. К., в качеството му на полицейски орган – старши комисар - Директор на ОД
на МВР – гр. Русе, като телесната повреда е причинена при изпълнение на службата му и
деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1,
т. 12, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК, както и за това,
че
на 04.09.2025 г. в гр. Русе, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като
извършител с Ж. С. К., В. Ю. И. и К. М. Г., извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
предизвикателно, дръзко и арогантно на публично място – ул. „Мостова“, пред дом № 3,
псувал и отправил обидни думи към Н. Б. К. – старши комисар - Директор на ОД на МВР –
гр. Русе и Г. И. Д., и безпричинно нанесъл удари по крайниците и тялото на Н. Б. К., като
деянието му по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост –
престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.
2
Действително на страница 4 от същото е отразено, че е привлечен в качеството на обвиняем
Ж. С. К., като са посочени престъпленията с привръзката им за непълнолетен - чл. 131, ал. 2,
т. 1, вр. ал. 1, т. 12, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК и
чл. 325, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, за които е
ангажирана наказателната отговорност на А. на страница първа от постановлението.
Постановлението на всички страници е подписано от обвиняемия, а на последна и от
защитника му адв. Д., без да са направени възражения в тази посока. Обвиняемият е дал
обяснения по повдигнатите му обвинения в присъствието на родител, инспектор ДПС и
защитник, удостоверено с техните подписи, което означава, че е разбрал в какво е обвинен.
Настоящата инстанция възприема посоченото от защитата като техническа грешка,
която не е довела до ограничаване правата му, тъй като са били реализирани в присъствието
на упълномощения от него защитник и на родителите му и това е създало пълна гаранция за
защитата им.
Настоящият съдебен състав намира, че доказателствата по делото обосновават
предположението по чл. 63, ал. 1 от НПК при отчитане все пак на ранния етап, на който се
намира разследването. Приобщените по делото гласни и писмени доказателства, както и
експертни справки макар и в ограничен обем са достатъчни за формирането на положителен
извод по първата предпоставка на чл. 63, ал. 1 от НПК – наличие на обосновано
предположение да е съпричастен към деянията, за които е привлечен към наказателна
отговорност. В тази посока са показанията на разпитаните свидетели, включително и част от
обясненията на обвиняемия С. А., в които не отрича нанасяне на удар в тялото на К..
За да вземе мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на
непълнолетния А., Русенският окръжен съд приел, че са налице предпоставките предвидени
в чл. 63, ал. 1 от НПК – обосновано предположение за неговата съпричастност кам деянията,
за които му е повдигнато обвинение, както и че е налице реална опасност същият да се укрие
и/или извърши престъпление. Въззивният съд намира за законосъобразен изводът на първата
инстанция, касаещ обоснованото предположение за съпричатност на непълнолетния
обвиняем към деянията, за които е привлечен да отговаря, изводими от събраните до
момента по досъдебното производство доказателства. В това производство не се изисква
вината на обвиняемия да е доказана по несъмнен начин, а да е налице предположение, че
обвиняемия е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода.
Следващата дължима от съда преценка е дали е налице реална опасност от укриване
или извършване на престъпление, ако спрямо А. се вземе по - лека мярка за неотклонение. В
случая, преценка следва да се направи през призмата на обективния факт
на непълнолетие на обвиняемото лице и след като се отговори на въпроса дали се касае за
изключителен случай по смисъла на чл. 386, ал. 2 от НПК.
Вярно е, че при първоначално вземане на мярка за неотклонение високата обществена
опасност на инкриминираното деяние и конкретиката по извършването му, е
законосъобразна предпоставка да се приеме, че тези обстоятелства се отразяват и на
обществената опасност на личността на обвиняемото лице, което становище е в унисон с
практиката на съда в гр. Страсбург, както е приел окръжния съд.
Не е налице според въззивния съд опасност, както е приел първоинстанционният,
обвиняемият А. да се укрие или да извърши престъпление. Основателни са възраженията на
защитата в тази насока.
Всичко изложеното до тук мотивира настоящия състав на въззивния съд да намери, че
случаят не е изключителен, тъй като не следва да се дава превес на обществената опасност
на деянието личната такава на дееца. Следва да бъдат съобразени липсата на предишни
осъждания и противообществени прояви, наличието на постоянен адрес, на който живее
заедно със семейството си, като и това, че е ученик.
Не могат да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че от данните в
характеристичната справка на обвиняемия А. може да се направи негативна оценка за
3
личността му.
Изложеното сочи на извода, че взетата мярка за неотклонение не се явява адекватна и
съответстваща на данните по делото. Според настоящия съд мярка за неотклонение, която да
е годна да защити обществения интерес, безпрепятственото и срочно приключване на
разследването - от една страна и същевременно да не ограничава правата на обвиняемия в
степен, надвишаваща необходимото за постигане на целите по чл. 57 от НПК, е
предвидената в чл. 386, ал. 1, т. 3 от НПК – „надзор на инспектор при детска педагогическа
стая“. Тази мярка, която по тежестта си е следвана само от задържането под стража, според
настоящия състав, ще постигне преследваните цели. От данните по делото се установява, че
родителският контрол върху А. не е на нужното ниво, поради което определянето и
възлагането на надзора върху непълнолетния обвиняем на родител няма да е ефективно.
Надзорът от лице със специални знания и умения при работа с лица, престъпили законовите
норми, ще има нужният възпиращ и ограничаващ ефект по отношение на поведението на А.,
относимо към опасността от извършване на противоправни деяния.
По изложените съображения определението на окръжен съд следва да бъде отменено
вместо, което се вземе мярка за неотклонение „Надзор на Инспектор при детска
педагогическа стая“ спрямо обвиняемия С. А..
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 336/06.09.2025 г., постановено по ЧНД № 784/2025 г. на
Окръжен съд – Русе, вместо което постановява:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „НАДЗОР НА ИСПЕКТОР ПРИ ДЕТСКА
ПЕДАГОГИЧЕСКА СТАЯ“ спрямо С. А. с ЕГН: **********, обвиняем по Досъдебно
производство № 3126/2025 г. по описа на ОП-Русе.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4