РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Варна, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100502434 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на собствениците на обекти в сградата
в режим на етажна собственост, жилищен комплекс „К. I” с адм. адрес: гр.
Варна, к. к. “Св. Св. К.и Е.“, ул. “50-та“ № 27, представлявани от председателя
на Управителния съвет на ЕС, срещу Решение № 1994/30.05.2024 год.,
постановено по гр. дело № 20233110109749 по описа на РС-Варна за 2023 год.,
с което е отхвърлен предявен от собствениците на обекти в сградата на режим
на Етажна собственост, жилищен комплекс „К. I” с адм. адрес: гр. Варна, к. к.
“Св. Св. К.и Е.“, ул. “50-та“ № 27, представлявани от председателя на УС на
ЕС срещу Л. Е. К., гражданка на РУкрайна, родена на **********г. и Ю. А. К.
ЕГН **********, двамата с адрес гр. Варна, к. к. “Св. Св. К.и Е.“, ул. ***,***,
в качеството им на собственици на апартамент № 56, в сградата в режим на
етажна собственост, по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците Л.
К. и Ю. К. дължат на ищците следните суми: сумата от 4027, 31 лева,
представляваща дължима годишна вноска за поддръжка и обслужване на
сградата към ЕС за периода 01.09.2019г. до 31.08.2020г.; сумата от 4028, 31
лева, представляваща дължима годишна вноска за поддръжка и обслужване на
сградата към ЕС за периода 01.09.2020г. до 31.08.2021г.; сумата от 3979, 11
лева, представляваща дължима годишна вноска за поддръжка и обслужване на
сградата към ЕС за периода 01.09.2021г. до 31.08.2022г., ведно със законната
1
лихва върху горните суми, считано от датата на депозирането на заявлението
в съда – 09.06.2023г. до окончателното им изплащане, за които суми е
издадена Заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение №
3448/12.06.2023г. по ч. гр. дело № 7462/2023 год. по описа на РС-Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което
решението е и необосновано. Твърди се, че според представените документи
за собственост, двамата ответници са собственици на апартамент № 56 на
четвъртия етаж във вх. „В“ на сградата в режим на етажна собственост, с площ
на жилището от 363, 10 кв. м., ведно с 10, 49 % ид. части от общите части на
сградата – обстоятелство, потвърдено и от самите ответници в отговора им на
исковата молба по настоящото дело, при което и съобразно взетите решения
от ОС на ЕС съответно от 21.06.2018 год. и от 14.08.2019 год. и двамата
ответници дължат и годишна вноска за поддържането на сградата съобрзно
площта на притежавания от тях обект. За периода 2019-2020; 2020-2021 и
2021-2022 год. ответниците са заплатили частично задълженията си към
етажната собственост, поради което и дължат претендираните с исковата
молба суми, за които е била издадена и заповедта за изпълнение по гр. дело №
7462/2023 год. по описа на РС-Варна.
Не е съобразено също, че решението на ОС на ЕС от 14.08.2019 год., в
което е прието, че собствениците на апратаменти и покривни тераси, поради
факта, че ги ползват, следва да заплащат годишна такса за поддръжка и
обслужване, изчислена и върху площта на терасите, не е оспорено е и
породило правните си последици. Неправилен е и изводът на съда, че фактът,
че ответниците са си изградили оранжерия на терасата, бил ирелевантен за
спора, неправилен е и изводът, че терасата, за която ответниците твърдят, че е
тераса, принадлежаща към техния апартамент, не е част (не е принадлежност)
към апартамента на ответниците.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът да бъде уважен.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещните
страни – ответниците Л. К. и Ю. К., чрез процесуален представител, оспорват
жалбата, считат решението за правилно и настояват да бъде потвърдено.
Излагат съображения, претендират присъждане на разноски.
С съдебно заседание въззивниците, чрез процесуален представител,
поддържат жалбата си, а въззиваемите, чрез процесуален представител, а
оспорват и поддържат подадения писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВнРС е образувано по предявен по реда на чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК от собствениците на обекти в сграда в режим на етажна
собственост жилищен комплекс „К. I”, с адм. адрес: гр. Варна, к. к. “Св. Св.
К.и Е.“, ул. “50-та“ № 27, съставляваща сграда с идентификатор *** по КККР
2
на гр. Варна, представлявани от председателя на Управителния съвет на ЕС,
срещу Л. Е. К., гражданка на РУкрайна, родена на **********г. и Ю. А. К.
ЕГН **********, двамата с адрес гр. Варна, к. к. “Св. Св. К.и Е.“, ул. ***, ***,
в качеството им на собственици на апартамент № 56, в сградата в режим на
етажна собственост, иск по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците Л. К.
и Ю. К. дължат солидарно на ищците следните суми: сумата от 4027, 31 лева,
представляваща дължима годишна вноска за управлението и поддържането на
общите части на сградата в режим на ЕС за периода 01.09.2019г. до
31.08.2020г.; сумата от 4028, 31 лева, представляваща дължима годишна
вноска за управлението и поддържането на общита части на сградата в режим
на ЕС за периода 01.09.2020г. до 31.08.2021г. и сумата от 3979, 11 лева,
представляваща дължима годишна вноска за управлението и поддържането на
сградата в режим на ЕС за периода 01.09.2021г. до 31.08.2022г., ведно със
законната лихва върху горните суми, считано от датата на депозирането на
заявлението в съда – 09.06.2023г. до окончателното им изплащане, за които
суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично
задължение № 3448/12.06.2023г. по ч. гр. дело № 7462/2023 год. по описа на
РС-Варна.
В исковата и уточняващата молби са наведени следните твърдения:
Ответниците Л. и Ю. К.и са съпрузи и собственици на апартамент № 56
на четвърти етаж с площ от 363, 10 кв. м., ведно с 10, 49 % ид. части от
общите части на сградата, представляващ обект с идентификатор ***.57 по
КККР на гр. Варна, находящ се в сграда в режим на етажна собственост -
жилищен комплекс „К. I”, с адм. адрес: гр. Варна, к. к. “Св. Св. К.и Е.“, ул.
“50-та“ ***, съставляваща сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна.
С Решение № 4 по Протокол от 21.06.2018г. от проведено ОС на ЕС е
прието годишната вноска за управлението и поддържането на общите части на
сградата да е в размер на 12, 60 лева на квадратен метър върху площта на
притежавания от всеки собственик/собственици самостоятелен обект в
сградата, а с Решение № 3 по Протокол от 14.08.2019г. от проведено ОС на ЕС
размерът на вноската е увеличен на 13, 65 лева на кв. м. годишно. За периода
01.09.2019-31.08.2020г. ответниците платили сумата от 929 лева от общо
дължимата от тях сума от 4956, 31 лева; за 01.09.2020-31.08.2021г. – сумата от
928 лева от дължимата от тях сума от 4956, 31 лева, а за периода
01.09.2021-31.08.2022 год. – платили 977, 20 лева от дължимата от тях сума в
размер на 4956, 31 лева. При това положение ответниците останали да дължат
на ЕС за периода 2019 – 2022 год. следните суми за управлението и
поддържането на общите части на сградата: за периода 01.09.2019-31.08.2020г.
– сумата от 4027, 31 лева; за периода 01.09.2020 – 31.08.2021 год. – сумата от
4028, 31 лева и за периода 01.09.2021 – 31.08.2022 год. – сумата от 3979, 11
лева.
За удовлетворяване на вземанията на ЕС към ответниците, въз основа на
подадено от управителя на ЕС (чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС) заявление е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 7462/2023 год. по
3
описа на РС-Варна, срещу която ответниците са подали възражение по реда на
чл. 414, ал. 1 и 2 ГПК, което обуславя и правния интерес на ищците от
предявяване на исковете за установяване на вземанията към ответниците.
В съдебно заседание чрез процесуален представител исковете се
поддържат.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален
представител, ответниците Л. и Ю. К.и оспорва предявения против тях иск.
Не оспорват, че въз основа на договор за продажба, скл. с нот. акт №
193/04.11.2011 год. на ВнН с № 382, са придобили през време на брака си
собствеността върху апартамент № 56 на четвърти етаж, вход „В“, на две
нива, общо с площ от 363, 10 кв. м., съставляващ обект с идентификатор ***
по КККР на гр. Варна, находящ се в сграда в режим на етажна собственост -
жилищен комплекс „К. I”, с адм. адрес: гр. Варна, к. к. “Св. Св. К.и Е.“, ул.
“50-та“ ***, съставляваща сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна.
Оспорват способа за изчисляване на дължимата годишна такса за управление
и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна собственост,
като считат, че противоречи на нормите на ЗУТ и на Наредба № 7 от
22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройството на отделните видове
територии и устройствени зони. Твърдят, че апартаментът им се намира на
четвърти (последен) жилищен етаж и е на две нива: на първо ниво – коридор
със склад; дневна с кухненски бокс; спалня; тераса; баня с тоалетна и на второ
ниво – тераса, общо с площ от 363, 10 кв. м., като второто ниво е тераса, която
по своето предназначение е покрив на сградата. Излагат, че съгласно § 5, т. 18
от ДР на ЗУТ и чл. 10, ал. 2 от Наредба №7/22.12.2003г. площта на терасите
има отношение към РЗП на сградата, която се определя като сбор от
застроените площи на всички надземни етажи на основното и допълващото
застрояване. В РЗП на сградите се включвали и застроените площи в
подпокривното пространство на сградите, а в застроената площ на надземните
етажи се включвала цялата площ на балконите, лоджиите и терасите. В
застроената площ на самостоятелните обекти в сградите, се включват цялата
площ на лоджиите и балконите, измерени към вътрешните им конструктивни
очертания, но не и площта на терасите - §2, ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003г.
Според последната цитирана разпоредба площта на терасата (която в случая е
второто ниво на апратамента им) не се прибавя към застроената площ на
самостоятелния обект. Площта на апартамента е 61, 10 кв. м., а площта на
терасата е 302 кв. м. и независимо, че терасата е принадлежност към
апартамента им, площта й не се включва към застроената площ на
апартамента. Отделно от това се сочи, че при учредяване на ЕС през 2011г.
обслужващата към онзи момент фирма е определила застроената площ на
апратамента им (ап. 56 в сградата) от 71, 59 кв. м. и ответниците са заплащали
сумите за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на
ЕС именно върху 71, 59 кв. м., а в Книгата за етажната собственост за техния
апартамент е вписано, че е със застроена площ от 61, 10 кв. м., ведно с 2, 077
% ид. части от общите части.
По тези съображения считат, че предявения против тях иск е
4
неоснователен и настояват за отхвърлянето му. Претендират и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител,
поддържат иска си, а ответниците, чрез процесуален представител, оспорват
иска и поддържат подадения писмен отговор. Заявяват, че процесната тераса
над апартамента им представлява покрив на сградата, поради което е обща
част, а не е принадлежност към апартамента им.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното:
Не е спорно по делото, а това се установява и от писмените
доказателства, че с договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт №
193/04.11.2011 год. на Варненския нотариус с № 382 ответниците Л. и Ю. К.и
са купили жилище, находящо се в гр. Варна, к. к. “Св. Св. К.и Е.“, ул. ***, ***,
съставляващо обект с идентификатор ***.57 по КККР на гр. Варна. Според
описанието в нот. акт апартаментът № 56 е с площ от 363, 10 кв. м. и се състои
от две нива: на първо ниво: коридор със склад; дневна с кухненски бокс;
спалня; тераса; баня с тоалетна и на второ ниво от тераса, ведно с 10, 49 % ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
С Решение № 4 по Протокол от 21.06.2018 год. от проведено Общо
събрание на ЕС на сградата в режим на етажна собственост, в която е
апартаментът на ответниците, е прието, че етажните собственици дължат
годишна вноска за управление и поддържане на общите части на сградата в
режим на етажна собственост в размер на 12, 60 лева за кв. м. върху площта
на притежавания от всеки собственик самостоятелен обект в сградата. С
последващо Решение № 3 по Протокол от 14.08.2019г. от проведоно ОС на ЕС
е прието увеличение на годишната вноска за управление и поддържане на
общите части на сградата в размер на сумата от 13, 65 лв на кв. м.
Видно е от протокола за проведеното на дата 14.08.2019 год. ОС на ЕС,
че не е взимано решение собствениците на апратаменти и покривни тераси,
поради факта, че ги ползват, да заплащат годишна такса за поддръжка и
обслужване, изчислена и върху площта на терасите. Решение в този смисъл не
е вземано и на проведеното на дата 21.06.2018 год. ОС на ЕС.
Не е спорно между старните, че за периода 01.09.2019г. – 31.08.2022г.
ответниците са заплатили на ЕС общо 2834 лева годишни такси за поддръжка
и управление на общите части. В тази насока са и предсатвените и неоспорени
платежно нареждане и приходни касови ордери.
От препис – извлечение от Книгата на етажната собственост на сградата
в режим на етажна собственост, апартамент № 56, находящ се във вх. В на
етаж 4, е регистриран със застроена площ от 61, 10 кв. м. (с вписани в скоби
363, 1 кв. м.) и 2, 077 % ид. части от общите части на сградата.
От експертно заключение относно определяне на идеалните части на
самостоятелните обекти в ж. к. К., к. к. „Св. Св. К.и Е.“, гр. Варна, състоящ се
от сграда с идентификатор *** и *** по КККР на гр. Варна, изготвено от
независим оценител по възлагане от нотариус № 382 (нотариусът, извършил
5
нотариалния акт № 193/2011 год., материализиращ договора за покупко-
продажба, с който ответниците са купили апартамента с № 56 на четвъртия
етаж в сградата в режим на етажна собственост с идентификатор *** по КККР
на гр. Варна) се установява, че апартамент № 56, представляващ обект с
идентификатор 2569.138.1.57 е с площ от 61, 10 кв. м. и 1, 523 ид. части от
общите сградата, а второто ниво на ап. 56 (тераса) е с площ от 302 кв. м. и 7,
526 % ид. части, като общо за апартамент № 56 са определени 9,049 % ид.
части от общите части на сградата.
От заключението на СТЕ от 23.04.2024 год., изслушано в първата
инстанция, неоспорено от страните, кредитирано от съда като обективно и
безпристрастно и от изявленията на вещото лице инж. Т. О. в съдебно
заседание, се установява следното:
Строителството на сградата с идентификатор *** по КККР на гр. Варна,
в която е и процесният апартамент, е започнало с разрешение за строеж №
192/14.09.2007г. на Гл. архитект на Община Варна. Сградата се състои от два
входа 1(блока) – вход „Б“ и вход „В“. Процесният апартамент се намира във
вход „В“. Сградата е със следните технически показатели: застроена площ –
662, 8 кв. м.; разгъната застроена площ (надземни етажи) – 2655, 6 кв. м;
разгъната застроена площ (общо със сутерени) – 4345, 3 кв. м.; брой
апартаменти - 54 + 3 жилища портиер. На подпокривния етаж във вход „В“ се
намират два двустайни и един тристаен апартамент. В обяснителната записка
„преработка по време на строителството“ от 10.08.2009г. е записано, че в блок
„В" в ап. 56 се обединяват спалнята с дневната – поставя се стъклена преграда
и се оформя спална ниша, прибавя му се [към апартамента] покривна тераса.
Апартамент № 56 във вход „В“ е разположен в подпокривния етаж на сградата
и е със застроена площ от 61, 10 кв. м. Покривът на сградата е тераса с площ
от 302 кв. м., която е покрив над входове „В" и „Б" и е еднакво достъпен чрез
капандура, разположена на тавана на етажната стълбищна площадка, както от
трите разположени на подпокривния етаж във вход „В" апартаменти, така и от
останалите апартаменти във входа. В инвестиционния проект, вкл. и в
обяснителната записка „преработка по време на строителството“ от
10.08.2009г., терасата над входовете „Б“ и „В“ е обозначена като покрив, а не
като покривен етаж. Описаната в документа за собственост на ответниците
тераса (второ ниво) е покрив на цялата сграда и според вещото лице
представлява обща част. Обстоятелството, че в екзектутивната документация
на сградата (преработката от 10.08.2009г.) за терасата са означени и перголи,
каквито са липсвали в първоначално съгласувания инвестиционен проект, не
превръща терасата в самостоятелен етаж, а тя си остава покрив на сградата,
покрив на входовете „Б“ и „В“.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от
обжалване на първоинстанциноното решение като неизгодно за тях и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
6
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, в приложимата редакция на нормата
ДВ, бр. 26/2016 год., собствениците на самостоятелни обекти в сграда в
режим на етажна собственост са длъжни да заплащат разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата, а според чл. 48,
ал. 8 от ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната собственост
собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят
ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с
решение на общото събрание.
Установено е по делото, че с Решение № 3 по Протокол от 14.08.2019г.
от проведено ОС на ЕС е прието, че етажните собственици дължат годишна
вноска за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на
етажна собственост в размер на 13, 65 лева за кв. м. върху площта на
притежавания от всеки собственик самостоятелен обект в сградата.
Спорния въпрос по делото е каква е площта (застроената площ) на
апартамента на ответниците, върху която се изчислява и размерът на
дължимата от тях годишна вноска за управлението и поддържането на общите
части на сградата и по – конкретно: дали терасата, описана в нот. акт №
193/2011 год. на ВнН, легитимиращ ищците като собственици на апартамент
№ 56 на четвърти етаж във вход „В“ на сградата в режим на етажна
собственост с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, като второ ниво на
ап. № 56 е част от жилището им или не.
Установено е по делото, че апартаментът на ответниците (без терасата) е
със застроена площ от 61, 10 кв. м.
Установено е също, че процесната тераса, която е с площ от 302 кв. м., е
покрив на цялата сграда, която сграда се състои от два входа – вход „Б“ и вход
„В“, а не е етаж (над терасата няма нищо), поради което и съдът намира, че
терсата е обща част по естеството си – чл. 38, ал. 1 от ЗС, тъй като обслужва
всички самостоятелни обекти, а не е принадлежност към жилището на
ответниците, т. е., не е част от жилището на ответниците.
При това положение и съобразно решението на ОС на ЕС от 14.08.2019
год., за периода 2019-2022 год. ответниците дължат за годишна вноска за
управлението и поддържането на общите части на сградата в режим на етажна
собственост в размер на 13, 65 лева за 61, 10 кв. м. застроена площ, а не за 363,
10 кв. м. застроена площ, предвид приетото по – горе, че терасата не е част от
апартамента им, а е обща част по естеството си на цялата сграда и
принадлежи на всички собственици на обекти в сградата съобразно
собствеността им в общите части на сградата.
Установено е, че за периода 2019-2022 год. ответниците са заплатили
към ЕС сумата от 2834 лева годишни такси за управлението и поддържането
на общите части при дължими общо за трите години 2502, 05 лева.
Доводите на ищците, че с решението на ОС на ЕС от 14.08.2019 год., е
прието, че собствениците на апратаменти и покривни тераси, поради факта, че
ги ползват, следва да заплащат годишна такса за поддръжка и обслужване,
изчислена и върху площта на терасите, са неоснователни, доколкото по делото
7
няма доказателства да е взимано решение в този смисъл – нито на
проведеното на 14.08.2019 год. ОС на ЕС, нито от ОС на ЕС от 21.06.2018 год.
Доводите на ищците, че според представените документи за собственост
жилището на ответниците е с площ от 363, 10 кв. м., поради което и именно
върху вписаната в нот. акт площ на жилището им те дължат и годишната
вноска за управлението и поддържането на общите части на сградата в режим
на етажна собственост, настоящият състав счита за неоснователни.
Вписаната в нот. акт площ на жилището не е решаващ
индивидуализиращ признак, нито пък вписването, че терасата, означена като
второ ниво на апартамента с № 56, е част от апартамента, обвързва съда.
Установено е по делото, че терасата е обща част на сградата по естеството си
(чл. 38, ал. 1 ЗС), а нормите на чл. 38 ЗС, уреждащи правното положение на
общите части на сградите, в които етажи или части от етажи, принадлежат на
различни собственици, са от публичен ред, поради което и вписването в нот.
акт, легитимиращ ответниците като собственици на апартамент № 56, че
терасата е част от апартамента, не обвързва съда.
Доводите на ищците, че преценката дали терасата е част от апартамента
на ответниците, както и доказателствата в тази насока, имат отношение към
иск за собственост, а не и към настоящия иск, съдът счита за неоснователни.
В настоящото производство въпросът за правния статут на терасата и дали тя
е част от жилището на ответниците, дали е част от притежавания от тях
самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост или е обща
част на сградата и принадлежи на всички собственици на обекти в сградата в
режим на етажна собственост, е преюдициален спрямо предявения от ищците
иск. По този въпрос решението няма да формира сила на пресъдено нещо, но
съдът е длъжен да вземе отношение по него в мотивите, доколкото той е от
значение за решаването на настоящия спор относно дължимостта на
претендираните от ищците към ответниците суми.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, в полза на въззиваемите следва да се присъдят разноски за
настоящата инстанция в размер на 1500 лева, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1994/30.05.2024 год., постановено по гр.
дело № 20233110109749 по описа на РС-Варна за 2023 год., с което е
отхвърлен предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК от собствениците на
обекти в сградата в режим на етажна собственост жилищен комплекс „К. I”, с
адм. адрес: гр. Варна, к. к. “Св. Св. К.и Е.“, ул. “50-та“ ***, съставляваща
сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, представлявани от
8
председателя на Управителния съвет на ЕС, срещу Л. Е. К., гражданка на
РУкрайна, родена на **********г. и Ю. А. К. ЕГН **********, двамата с
адрес гр. Варна, к. к. “Св. Св. К.и Е.“, ул. ***, ***, в качеството им на
собственици на апартамент № 56, в сградата в режим на етажна собственост,
иск по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответниците Л. К. и Ю. К.
дължат солидарно на ищците следните суми: сумата от 4027, 31 лева,
представляваща дължима годишна вноска за управлението и поддържането на
общите части на сградата в режим на ЕС за периода 01.09.2019г. до
31.08.2020г.; сумата от 4028, 31 лева, представляваща дължима годишна
вноска за управлението и поддържането на общита части на сградата в режим
на ЕС за периода 01.09.2020г. до 31.08.2021г. и сумата от 3979, 11 лева,
представляваща дължима годишна вноска за управлението и поддържането на
сградата в режим на ЕС за периода 01.09.2021г. до 31.08.2022г., ведно със
законната лихва върху горните суми, считано от датата на депозирането на
заявлението в съда – 09.06.2023г. до окончателното им изплащане, за които
суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично
задължение № 3448/12.06.2023г. по ч. гр. дело № 7462/2023 год. по описа на
РС-Варна;
ОСЪЖДА собствениците на обекти в сградата в режим на етажна
собственост жилищен комплекс „К. I”, с адм. адрес: гр. Варна, к. к. “Св. Св.
К.и Е.“, ул. “50-та“ ***, съставляваща сграда с идентификатор *** по КККР на
гр. Варна, представлявани от председателя на Управителния съвет на ЕС, да
заплатят на Л. Е. К., гражданка на РУкрайна, родена на **********г. и Ю. А.
К. ЕГН **********, двамата с адрес гр. Варна, к. к. “Св. Св. К.и Е.“, ул. ***,
***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1500 лева (хиляда и петстотин
лева) – разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2
ГПК пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9