№ 435
гр. София , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20201000502882 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от № 8386/06.12.2019 г. на СГС, VІ-ти брачен състав по гр.д. №
9455/2018 г. е отхвърлен предявеният иск от Е. Г. П. срещу М. Г. Ф.за поставянето й
под запрещение, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, като неоснователен.
Ищцата Е. Г. П. е депозирала въззивна жалба вх. № 159358/27.12.2019 г., с която
обжалва първоинстанционото решение. Излага доводи, че първоинстанционният съд не
допуснал повторна или разширена съдебно-психиатрична експертиза, въпреки
своевременно направеното искане от страна на ищцата. Вещото лице по
първоначалната експертиза направило само повърхностен преглед на ответницата и
проведен разговор от няколко минути с нея, поради което посочил в заключението си
неверни данни относно реалното психическо състояние и когнитивни възможности на
М. Ф.. Напълно била игнорирана невъзможността на лицето да осъзнае
необходимостта от подлагане на сериозно лечение. Събрани били доказателства, че
М.Ф.не взема нужните й лекарства, не се осигурява, прекъснала е здравно-
осигурителните си права, не се явява за ново освидетелстване на ТЕЛК. Възможно
било тежко влошаване на здравословните й проблеми. Най-драматично и с възможни
тежки последствия било и поведението на ответницата, която напуснала България на
19.10.2019 г. и не било ясно с кого и къде се намира. Всичко това доказвало, че
ответницата не е в състояние да се грижи за себе си, опасна е за себе си и за своето
здраве и живот. Не осъзнавала необходимостта от лечение и не спазвала предписанията
на лекарите.
Във връзка с тежкото здравословно състояние на въззиваемата
жалбоподателката поддържа, че при постановяване на съдебното решение от СГС не
1
били обсъдени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, което
представлявало процесуално нарушение. Решението било неправилно и необосновано.
Жалбоподателката моли да бъде отменено първоинстанционото решение и да бъде
постановено друго, с което М.Ф.да бъде поставена под пълно запрещение, или по
преценка на съда – под ограничено запрещение.
Ответницата М. Г. Ф.е депозирала отговор на въззивната жалба, в която излага
доводи за нейната неоснователност. Намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата молба се твърди, че ищцата Е.П. е майка на ответницата М. Ф., като
раждането й, на 22.12.1997 г., станало след оперативно родоразширение, поради
абнормно разрастване на обиколката на главата, като се установила хидроцефална
конфигурация на главата на новороденото. Детето било изписано с препоръка за
контрол от детски невролог, дадена с Епикриза от 12.05.1998 г. Впоследствие, при
ответницата било установено, че обиколката на главата 45,5 см. +2 сигми;
конфигурацията на главата била неправилна и с леко изпъкнала вдясно париетерална
кост… данни за голям 5/3 плътен хематом…съмнения за хиперплазия на корпус
калозум“, които констатации били отразени в епикриза на ДУББ Неврологична
клиника. Твърди, че на 13.02.2003 г., когато ответницата била петгодишна, постъпила
за изследване и диагностициране в Детска неврологична клиника при УСБАЛНП
„Свети Наум“, гр. София, като в издадената за това епикриза от 21.02.2003 г. се сочело
„изоставане в нервно-психическото развитие, мегацефалия при установен хематом на
десния м. стерноклейдомастоидеус“, направено било заключение за „недобре
организирана за възрастта активност с дифузни промени и със слабо изявено възбудно
огнище в дясно парцетално (до задно темпорално и окципитално) с ирадиация
централно по средната линия без активания на ФС…Вентрикуларна система-по средна
линия, киста кавум верге с повишено ликворно налягане“. Поради влошено
здравословно състояние ответницата била лекувана през 2010 г. в СБАЛНП „Свети
Наум“, Клиника по детска неврология, при което при нея била диагностицирана „Лека
умствена изостаналост. Тендоиден тип глаболие. Синдром на Горлин“. При
проведените по същото време изследвания били констатирани физически и психически
нарушения и проблеми, като психологът отбелязал, че ответницата е „психомоторно
неспокойна, проявява за кратко познавателен интерес, който бързо се изчерпва. IQ =
69-умствено изоставане в лека степен“. Твърди, че успоредно с това лекарите
препоръчали специални грижи, поради „наличието на начални кожни промени (малки
пигментни невуси), костни малформации (кифосколиоза, раздвоено 3-то ребро в ляво,
неразтворена дъга на 2-ри шиен прешлен) и наличието на фалимност, както при
2
генетично заболяване с автозомно-доминантен тип унаследяване проблеми“,
диагностицирано като Синдром на Gorlin. Препоръчано било проследяване от
дерматолог, ортопед, детски гастроентерелог, както и офталмолог, поради наличието
на миопия. През 2011 г. ответницата била оперирана в Клиника по неврохихургия при
МБАЛ „Свети Иван Рилски“, като била извършена „билатерална едноскопска
фетестрация на кистата, както и се осъществи комуникация към ІІІ вентрикул“, за което
била издадена епикриза по ИЗ № 122/24.01.2011 г. Сочи също, че с експертно решение
на ТЕЛК от 18.03.2011 г. на ответницата била определена 62 % степен на увреждане
поради общо заболяване : „Киста на сектум пелудицум и кавум Верже. Арахноидна
киста окципитално. Лека степен на вътрешна и външна хидроцефалия. Състояние след
фенестрация на кистатана септум пелуцидум. Тензионно главоболие. Обс. за синдром
на Горлин. Лека умствена изостаналост. Лекостепенна сколиоза. Варусна деформация
на двете ходила.“ с водеща диагноза „Доброкачествено новообразувание на главния
мозък и други части на централната нервна система“. Позовава се и на епикриза от
15.06.2011 г., по ИЗ № 13343/1223 на УМБАЛ „Александровска“, Клиника по нервни
болести, с която на ответницата била поставена диагноза „Синдром на Горлин. Леко
умствено изоставане“, като й било назначено медикаментозно лечение и били дадени
препоръки тя да остане под динамичен контрол от личен лекар, невролог и детски
психиатър. Няколко месеца по-късно, в същата клиника била направена ЕЕГ №
2203/26.11.2013 г. на ответницата, със заключение „Пароксизмална активно от остри
вълни в ляво фронто-темпорално с генерализация“. Сочи, че с експертно решщение на
ТЕЛК № 1001/10.04.2013 г. на ответницата била призната 64 % степен на увреждане“,
поради общо заболяване „Синдром на Горлин. Лекостепенна сколиоза. Варусна
деформация“ с водеща диагноза „Лека умствена изостаналост със значителни
нарушения в поведението, изискващи лечение“. Сочи, че след навършване на
пълнолетие, ответницата напуснала дома на ищцата. За първи път тя напуснала дома й
за периода месец декември 2015 г. месец януари 2016 г., за което ищцата подала жалба
до СРП. Установила, че ответницата се установила на адреса, посочен за
призоваването й в исковата молба – гр. Ахелой, ул. „Рила“, № 37, където била
отседнала при разведен мъж на име Г. А., с две малки деца, където я използвали като
домашна прислужница, без заплащане, възползвайки се от състоянието й, като била
възможна и сексуална злоупотреба с нея. Тя била лишена от всякакви здравни грижи,
лечение и наблюдение, от каквито се нуждаела предвид тежкото си здравословно
състояние и необходимостта от постоянна поддържаща лекарствена терапия, както и
поради постоянно образуващите се в мозъка й кисти, така и поради тежкото кожно
заболяване. Твърди, че към момента ответницата имала 7-8 карцинома под гърдата й,
както и по тялото. Срокът на експертното решение на ТЕЛК, с което й била призната
64 % вид и степен на увреждане, изтекъл, но тя не се явила на нова експертна комисия
за преосвидетелстване и нямало кой да се погрижи за това. Считано от месец юли 2017
г. ответницата била с прекъснати здравноосигурителни права, което било
животозастрашаващо за нея, предвид невъзможността да ползва медицинска помощ, от
каквато се нуждаела постоянно. Твърди също, че в гр. Ахелой, ответницата постоянно
била изложена на силно слънце, особено през лятото, което било опасно за нея, но
никой от съжителите й не се съобразявал със здравословното й състояние. Докато
получавала пенсия по болест, всичките й средства били взимани от съжителите й, като
даже ответницата искала от ищцата допълнителни средства. Когато отишла да си я
прибере, също й искали пари, тъй като ответницата била живяла там и имало разноски
за пребиваването й. Твърди, че при посещението си, се опитала да въздейства на
ответницата да направи необходимото, като се яви пред ТЕЛК, да възстанови
здравноосигурителните си права, да поддържа лечението си, но била посрещната от
нейните съжители-А., двете му деца и майка му, които грубо я изгонили и не й
3
позволили да се погрижи за детето си. Поддържа, че официално ответницата не
работела, като нямала доходи и била използвана за тежък домашен труд и грижи за
децата на А. безплатно, като състоянието й се влошавало и тя не можела понастоящем
да се грижи сама за здравето си за своите дела.
Предвид гореизложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да
постави дъщеря й М.Ф.под запрещение.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата депозира писмен отговор, с който
оспорва предявения иск като недопустим, поради липсата на правен интерес, а при
алтернативност изразява становище за неоснователност на исковата претенция и моли
за отхвърлянето й. Прави искане делото да се гледа в нейно отсъствие, като излага
твърдения, че ищцата не е в състояние да се грижи себе си, поради здравословното си
състояние и липсата на средства, поради което била настанена в социален дом. Твърди,
че ищцата не се грижела за нея и за баща й, като родителите й били разведени от дълго
време. Счита за явно желанието на ищцата да получава за себе си пенсията й, ако
получава такава, като сочи, че тя не би имало къде да живее, предвид това, че ищцата
нямала дом. Счита, че ищцата не проявявала истинска загриженост за нея, нейното
здраве и самочувствие, като се интересувала и грижела само за себе си. Сочи, че скоро
ще навърши 21 годишна възраст, като водела самостоятелен начин на живот и се
чувствала добре, както здравословно, така и изобщо. Твърди, че наскоро се снабдила с
медицинско за работа и си търсела работа. Поддържа, че не се водела на отчет в
психодиспансер, имала покрив над главата си, била нахранена, грижели се за нея и се
чувствала добре, като за времето на престоя си на адреса не била боледувала от нищо.
Сочи, че всички представени за нея документи са за минало време, като не отразяват
актуалното й здравословно състояние и не следвало да се приемат като доказателства
по делото, като всичко казано и написано в исковата молба, въз основа на тези
документи, не отговаряло на действителността и нямало отношение към актуалното й
здравословно състояние. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения срещу него иск, като неоснователен и недоказан.
По делото са събрани писмени доказателства, ответницата е изслушвана лично
както в първоинстанционното производство, така и пред въззивната инстанция.
Изслушано е заключение на СПЕ пред СГС и ново такова – пред настоящата
инстанция. От така събраните доказателства се установява следното:
Ищцата Е.П. е майка на ответницата М. Ф., което обстоятелство е безспорно по
делото, а и се установява от представеното по делото удостоверение за раждане на
ответницата, издадено въз основа на акт за раждане № ****/30.12.1997 г. от Столична
община, Район „Триадица“, област София-град.
Ищцата е представила медицинска документация за ответницата, но същата е
съставяна за времето от 1998 г. до 2013 г. От нея се установява, че в детска възраст
ответницата е имала изоставане в нервно-психическото развитие и мегацефалия. През
2010 г. е диагносицирана с лека умствена изостаналост. През 2011 г. й е призната от
ТЕЛК 62% степен на увреждане без чужда помощ за срок от две години с водеща
диагноза „доброкачествено новообразование на главния мозък и други части на
централната нервна система. Като други заболявания са посочени различни кисти, лека
степен на вътрешна и външна хидроцефалия, лека умствена изостаналост,
лекостепенна сколиоза и варусна деформация на двете ходила. През 2013 г. и е
призната от ТЕЛК 64% степен на увреждане без чужда помощ за срок от две години с
водеща диагноза „лека умствена изостаналост със значителни нарушения в
поведението, изискващи лечение и общо заболяване Синдром на Горлин, Варусна
4
деформация на двете стъпала.
Други медицински документи не са събрани. Не са събрани и други
доказателства за влошено здравословно състояние на ответницата, както и за конкретна
нужда от лечение на такова състояние.
Ответницата е пълнолетна, на 23 години, с постоянен и настоящ адрес в гр.
Ахелой, считано от 12.10.2018 г. Изслушана в съдебно заседание пред СГС на
08.04.2019 г., тя е ориентирана по време, място и относно собствената си личност, като
е критична към случващото се. Споделя, че се казва М.Г. Ф., като ищцата е нейна
майка, но отношенията им не са добри. Като причина за това сочи, че била
малтретирана от майка си, която системно я тормозела. Отделно от това, тя ползвала
получаваната от ответницата пенсия по болест за свои нужди. Признава, че допреди
две години имала издадено Решение на ТЕЛК, с което й била призната намалена
работоспособност, но страданията, за които то се отнасяло отшумели. Сега тя се
чувствала добре, не приемала лекарства и живеела в гр. Ахелой със своя приятел и
неговото семейство. Признава, от миналото лято и в момента не работела, но мислела
да започне някаква работа. Преди това, със семейството на приятеля й вадили мед,
брали гъби, а тя самата за около месеца била камериерка, работила и като заготовчик в
бистро, като последната длъжност заемала без трудов договор. За приятеля си споделя,
че се казва Г. А. Г., на 39 години, като се занимавал с електро и ВиК инсталации, като
имал две деца Д. и А. на 7 и 9 години. Тя се грижела за децата, пазарувала, купувала
лекарства за децата при необходимост, както и неща от първа необходимост – храна,
облекло, обувки. Храната в домакинството им се приготвяла от нея и от майката на
приятеля й. Разказва, че се чувства добре в семейството на своя приятел, който я
обичал и уважавал и продължавал да е с нея, независимо от всички трудности,
причинени от майка й, като споделя, че ходила и на преглед при психиатър в ЦПЗ
Бургас, но отказали да й дадат документа от прегледа на ръка.
По делото е била допусната съдебно психиатрична експертиза, по която
заключение е изготвил д-р Х.Т. – психиатър. Съгласно същото, при ответницата е
налице следната диагноза „F 70 - Лека умствена изостаналост“. По отношение на тази
диагноза, вещото лице сочи, че умствената изостаналост (олигофренията) не е
самостоятелно заболяване, а представлява синдром на вродено или рано придобито
изоставане на интелектуалното развитие, като при ответницата се наблюдавала една от
най-леките форми на умствена инсуфициентност. При нея мисленото било с добри
абстрактно – аналитични възможности, наличен бил добър речников запас и добри
учебни знания. Тя имала изградени критерии за моралните норми и била добре
социално ориентирана. Биопатрографският анализ и психиатричното изследване не
давали данни за наличие към този момент на психично заболяване. При ответницата
нямало никакви симптоми, които да покриват клинично-диагностичните
характеристики за наличието на психотично състояние, като при нея нямало данни за
душевно заболяване. Отделно от това, констатираната при нея лека умствена
изостаналост не засягала тежко възможността й за пълноценна адаптация и вграждане
в домашна, трудова или социална среда и при нея не се наблюдавали сериозни
дефицити в уменията за самообслужване, както и в базисните социални умения. Тя
имала потенциал в значителната степен за самостоятелно функциониране и можела да
взема решения и да се грижи за себе си. Към момента на прегледа ответницата
работела и проявявала активност при решаване на проблемите, свързани с бита си,
като изградила реалистични планове относно бъдещето си, имало умения за справяне с
по-сложни ситуации и при нея било налице добро социално функциониране. Предвид
това, вещото лице е категорично, че към момента на прегледа ответницата е в
5
състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи, както
и да действа за защита на своите лични и имуществени интереси. При нея, върху
психичните годности за оценка на житейските ситуации и ръководене на поведението,
към момента на прегледа, не е налице болестно увреждане, респективно не са налице
медицинските показания да се обсъжда пълна недееспособност или ограничена
дееспособност.
В съдебно заседание вещото лице е уточнил, че критичността при ответницата се
изразява в осъзнаването на състоянието й, като тя била наясно, че има лека умствена
изостаналост и разбирала трудностите, които следвали от него, при извършване на
аритметични действия и някои други такива дефицити. Критичността се състои в
осъзнаването на заболяването. По отношение на това дали ответницата може да бъде
манипулирана, вещото лице уточнява, че всяко лице може да бъде обект на
манипулации. При ответницата обаче нямало болестни, медицински основания, които
да улеснят този процес. При нея базисните социални умения не били нарушени, тя
успяла да компенсира много от нещата, имала добра познаваемост и възможност да
заучава учебен материал. Нежеланието на ответницата да се подложи на лечение,
според вещото лице е въпрос на избор, а не на липсата на критичност към състоянието
й.
При изслушването й пред въззивната инстанция ответницата М.Ф.знае трите си
имена, възрастта си, знае кой ден е, както и за какво се води делото и от кого. Излага
твърдения за влошени отношения с майка й, като смята, че майка й прави всичко, за да
се възползва от нейни пари. Сочи, че в момента не работи, но си търси работа.
Издържа я приятелят й Г. А., а тя помага за отглеждането на двете му деца – Д. и А.,
които са на 10 и 11 години. Помагала им при дистанционното обучение. Тя се грижи и
за домакинството, готви, чисти , пазарува. Ориетирана е за цените на стоките, знае, че
определен вид нарязан бял хляб, който купува, струва 1.10 лева. Знае, че на 04.04.2021
г. е имало избори и е гласувала. Знае кой е Б. Б. и че е премиер. Наясно е, че има
заболявания – киста в мозъка, хидроцефалия и плоскостъпие, но се чувства здрава и не
мисли, че има нужда от лечение. Заявява, че се обслужва сама и може да го прави сама.
В изслушаното пред въззивната инстанция заключение на СПЕ, изготвено от
вещото лице д-р Х.Т. – психиатър след преглед на М. Ф., което настоящият състав
възприема като обективно и компетентно дадено, отговарящо в пълнота на поставените
въпроси, той е посочил, че на основание извършеното психиатрично изследване и
освидетелстване счета, че при освидетелстваната М. Г. Ф.е налице отразеното в
исковата молба интелектуално-мнестично нарушение, формулирано с диагноза F70
ЛЕКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ. Посочил е, че това не е самостоятелно
заболяване, а представлява синдром на вродено или придобито изоставане в
интелектуалното развитие. При освидетелстваната се наблюдава една от най-леките
степени на умствена инсуфициентност. Мисленето при нея обаче е с добри
абстрактно-аналитични възможности, налице е добър речников запас и добри учебни
знания. Има изградени критерии за морални норми и е добре социално ориентирана. В
момента е овладяла добре социални умения, постигнала е независимост в
самообслужването и пълноценно функциониране в социума. Към момента на прегледа
не са налице промени в мисловната дейност, налудно възприемане или интерпретиране
на обстоятелствата от действителността. Не разкрива параноидни налудности и няма
данни за психопатологична симптоматика, която да променя поведението й по
психотични мотиви. При нея към момента не е нарушена възможността за правилна
оценка на обстановката или собствените действия. При нея към момента не са
нарушени базисните й психически годности. При нея няма никакви симптоми, които да
6
покриват клинично-диагностичните характеристики, говорещи за наличието на
психотично състояние. Няма данни за душевно заболяване. При нея е налице
подредено поведение и възможност да изпълнява битовите си задължения, като се
справя и с по-сложни административни дейности. Тя има достатъчен ресурс за
справяне с проблемите на ежедневието, способна е да мобилизира собствените си
ресурси и е изградила реалистични планове относно бъдещето си. Леката умствена
изостаналост не нарушава тежко възможността за пълноценна адаптация и вграждане в
домашна, трудова и социална среда. Няма сериозни дефицити в уменията за
самообслужване, както и в базисните социални умения. Тя се ориентира добре в
социални ситуации. Може да направи свободен избор в своите междуличностни
отношения. Може да взема правилни решения според собствените си желания и в
полза на своите интереси и има потенциал в значителна степен за самостоятелно
функциониране. Не е налице болестно увреждане върху психичните годности за
оценка на житейските ситуации и ръководене на поведението за защита на собствените
интереси.
Като заключение д-р Т. е посочил, че към настоящия момент М.Ф.е в състояние
лично да се грижи за себе си и да се грижи за своите работи, както и може да се
самообслужва. Тя е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и
може да преценява личните и имуществените си интереси. Социалното й общуване е
напълно нормално и без затруднения. Според вещото лице няма медицински критерии,
които да са причина при освидетелстваната да се обсъжда пълна недееспособност или
ограничена дееспособност.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Предявеният иск е такъв по чл. 5 от ЗЛС, според който непълнолетните и
пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за
своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Предмет на
този иск е дееспособността на лицето, чието запрещение се иска, а основанието за това
е наличието на душевна болест или слабоумие (медицински критерий) и
невъзможността страдащият от такава болест или слабоумие да се грижи за своите
работи (юридически критерий) – така и Постановление № 5/79 г. от 13.II.1980 г. на
Пленума на ВС. Тези две предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се
постанови ограничаване на дееспособността или респективно да се обяви пълната
недееспособност на лицето.
В процесния случай не се установява наличието на тези два критерия нито от
събраните пред първата инстанция доказателства, нито от събраните пред въззивната
инстанция такива. На първо място, липсват доказателства за наличието на
медицинския критерий - от заключенията на съдебно психиатричните експертизи,
изслушани в двете съдебни инстанции, т.е., по различно време, категорично се
установява, че при М.Ф.не са налични каквито и да е психически отклонения,
попадащи в предметния обхват на чл. 5 от ЗЛС, а именно душевна болест или
слабоумие, а само лека умствена изостаналост и то в най-лека форма, която не е
самостоятелно заболяване, а синдром на вродено или придобито изоставане в
интелектуалното развитие. Установената от вещото лице лека умствена изостаналост,
не може да се приравни на душевна болест или слабоумие, като не лишават
ответницата от базисни психични годности. Едновременно с това по делото липсват
каквито и да е други доказателства, установяващи влошено психическото здраве на
ответницата, както и че психичните й годности да се грижи за своите работи и да
7
защитава своите интереси са накърнени.
По делото липсват и доказателства за наличието на юридическия критерий –
ищцата да не може да се грижи за своите работи, противно на твърденията на
жалбоподателката. Напротив, при изслушването й и пред двете инстанции се
установява адекватност и критичност към заобикалящата я среда, възможност да
преценява ежедневните нужди на себе си и околните и да се грижи за тях (поверена й е
грижата за двете деца на мъжа, с когото живее), както и осъзнато поведение дори по
обществено политически въпроси (тя знае, че на 04.04.2021 г. е имало избори и е
гласувала). Обстоятелството, че ищцата не желае да се лекува не се установява да е в
резултат на невъзможност за реална преценка на здравословното й състояние
(напротив, тя знае от какви заболявания страда), а е в резултат на субективно
нежелание да го прави, тъй като към момента се чувства, добре, чувства се здрава. Не
са налице доказателства за твърдяната от жалбоподателката-ищца относно конкретна
необходимост от лечението на М.Ф.понастоящем и доколко липсата на такова би
влошило състоянието й.
При липсата на доказателства за кумулативното наличие на медицинския и
юридическия критерий критерии, няма основания и не са налице предпоставките за
поставянето на ответницата под пълно или ограничено запрещение. Искът е поради
това неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, въззивната жалба е
неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски има въззиваемата.
Тя е доказала разноски за адвокатска защита в размер на 500 лева, които
жалбоподателката дължи да й заплати.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от № 8386/06.12.2019 г. на СГС, VІ-ти брачен състав
по гр.д. № 9455/2018 г.
ОСЪЖДА Е. Г. П., ЕГН **********, гр. ***, кв. „***“ , ул. „***“ № ** да
заплати на М.Г. Ф., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № **, сумата 500 лева –
разноски пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9