№ 4368
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря МАРИОЛА М. МАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110212375 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-015316 от 15.08.2022 г.,
началникът на Група АНД към СДВР, Отдел "Пътна полиция" е наложил на
И. И. Н., с ЕГН : **********, административно наказание – глоба, в размер
200.00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало
глобеното лице, което го обжалва с жалба, подадена до СРС на 05.09.2022 г.,
чрез а. И.. В жалбата се поддържа, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразили се в недостатъчно ясно и пълно описание
на деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, в
нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4, т.5 ни т.6 от ЗАНН. Освен това
се счита, че не е взета предвид тежестта на нарушението и с неприложението
на чл.28 ЗАНН, при наличие на основание за това, неправилно е приложен
материалният закон. Счита се, че не е доказана материалната компетентност
1
на актосъставителя. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното
НП, като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява. По делото е постъпила писмена молба от адв. И., с която
моли да му се определи срок за представяне на писмена защита, като
претендира направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 600.00 лева и прилага договор за правно обслужване. На 10.11.2022
г. по делото е депозирана писмена защита с изложени съображения по
същество и с искане за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – началник група към СДВР-ОПП, редовно
призована – не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят И. И. Н. е правоспособен водач на МПС, категория В
и М.
На 20.05.2022, около 19:56 ч. в гр. София, по бул. „Сливница“ с посока
на движение от бул. „Данаил Николаев” към ул. „Г. С. Раковски”
жалбоподателят И. И. Н. управлявал л.а. ****************** собственост по
представения талон на М.Л.Д.
Същият е бил спрян за проверка от органите на ОПП-СДВР след
кръговото на Сточна гара и при направената проверка в системата на КАТ
било установено, че управляваното от Н. МПС е със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Съгласно представеното писмо-справка от ОПП-СДВР с рег. №433200-
108402 от 27.10.2022 г. на началника на ОПП-СДВР и приложенията към
него, превозното средство - л.а. ****************** към дата 20.05.2022 г.
било регистрирано като собственост на М.Л.Д. На 11.03.2022 г. въз основа на
сключен договор за покупко-продажба на МПС л.а. ******************
заверен от нот. №39, заведен по заявление подадено по електронен път от
портала на МВР с *******10.03.2022 г., в системата на КАТ е бил въведен
като предстоящ собственик на посоченото МПС жалб. И. И. Н.. На 12.05.2022
2
г. регистрацията на автомобила е била служебно прекратена, на осн.чл.143,
ал.15 от ЗДвП, поради това, че новият собственик в двумесечен срок от
придобИ.ето на МПС не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. Липсват доказателства за уведомяване на собственика на
автомобила или друго лице, в частност на жалб. Н. /вписан като предстоящ
собственик/ за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила,
респективно липсват доказателства да са иззети свидетелството за
регистрация или регистрационните табели на същия.
Автомобилът бил спрян за извършване на проверка на 20.05.2022 г.,
около 19:56 ч. в гр. София от органите на МВР, които след справка
констатирали, че регистрацията на превозното средство е служебно
прекратена.
Във връзка с установеното при проверката, бил съставен АУАН, серия
AД, №189609/20.05.2022 г., с който срещу жалбоподателя И. И. Н. е било
повдигнато административно-наказателно обвинение, за това, че на
20.05.2022, около 19:56 ч. в гр. София, по бул. „Сливница“ с посока на
движение от бул. „Данаил Николаев” към ул. „Г. С. Раковски”, на кръговото
на Сточна гара, управлявал л.а. ****************** собственост по
представения талон на М.Л.Д и реализирал ПТП. При направената му по този
повод проверка било установено, че управляваното МПС е със служебно
прекратена регистрация, на осн. чл.143, ал.15 ЗДвП на 12.05.2022 г., като това
деяние е квалифицирано по чл.140, ал.1, пр.1 от НК. В АУАН е описано още
едно нарушение, което не е относимо към настоящето производство,
доколкото то не е вписано в издаденото впоследствие НП /което се обжалва/
и за него жалбоподателят не е санкциониран с него.
Актът, съставен в присъствието на нарушителя, му бил връчен за
подпис и запознаване, при което не са направени възражения, нито такива са
постъпили в рамките на законоустановения срок по чл.44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство на прокурор от СРП, било съставено процесното
наказателно постановление (НП) № 22-4332-015316 от 15.08.2022 г., с което
началникът на Група АНД към СДВР, Отдел "Пътна полиция" е наложил на
И. И. Н. административно наказание – глоба, в размер 200.00 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание
3
чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени
доказателства: АУАН, НП, Справка от ОПП-СДВР с приложения, справка за
нарушител/водач за И. И. Н., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, Заповеди и актове за удостоверяване на
заеманата длъжност от Г.В.Б, а именно началник 01 група
„Административно-наказателна дейност” в 03 сектор „Административно
обслужване” при ОПП-СДВР; Постановление за отказ да се образува
наказателно производство.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е
от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
обжалване, в рамките на преклузивния срок /НП е връчено на 31.08.2022 г., а
жалбата против него е подадена на 05.09.2022 г./, с оглед на което е
допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да
извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН серия AД, №189609/20.05.2022 г., който е съставен от компетентен
орган – мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, в рамките на материалната и
териториална компетентност на последния, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и
материално компетентен орган, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и цитираната
4
заповед по-горе заповед.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени
изискванията за форма и съдържание на същите, за участие на свидетели и
връчване на процесуалните документи. Според настоящия съдебен състав
нарушението е описано достатъчно ясно за да разбере жалбоподателят в
какво точно е обвинен. Не е налице липсата на съответствие в описанието на
нарушението в АУАН и НП, тъй като единственото разминаване се изразява в
това, че в АУАН е описано още едно нарушение, за което жалбоподателят не
е бил санкциониран с обжалваното НП.
Съдът намира, че следва изрично да отбележи, че административно-
наказателното производство е започнало именно със съставяне на АУАН по
реда на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, а не по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, както неточно е
посочено в наказателното постановление, че същото е издадено на основание
отказ на прокуратурата да образува наказателно производство. Това е така,
доколкото нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН урежда изключения от правилото за
започване на производството, които допускат същото да се проведе и без
съставен АУАН, при наличието на изрично предвидените в нея предпоставки.
В настоящия случай не се налага приложение на изключението, предвид
наличието на съставен акт за установяване на административно нарушение, с
който е отпочнато производството. Непосочването в НП на номера на АУАН
обаче, според настоящия съдебен състав не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като не води до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя, тъй като актът е изискан, представен и приложен по
делото /л.21/.
С обжалваното наказателно постановление, жалбоподателят е
санкциониран за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Посочената разпоредба допуска по пътищата отворени за обществено
ползване да се движат само МПС, които са регистрирани и регистрационните
табели са монтирани на съответните места, като съгласно НП нарушението се
е изразило в управление на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно
на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от
настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с обективната страна на
5
посочения състав на административно нарушение. Управляваното от
жалбоподателя МПС – л.а. ************** е било без валидна регистрация
към датата на деянието, с оглед служебното прекратяване на същата на
12.05.2022 г. предния ден - на 21.12.2020 г. При това, като е управлявал
посоченото МПС по път за обществено ползване, какъвто е и уличната мрежа
на територията на гр. София, жалбоподателят формално е нарушил правилото
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В настоящия случай обаче не може да се направи
извод, че поведението на жалбоподателя И. И. Н., което покрива от обективна
страна състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, е
извършено виновно. Превозното средство, дори и да е негова собственост,
съгласно представения в ОПП-СДВР договор за покупко-продажба на МПС
заверен от нот. №39, заведен по заявление подадено по електронен път от
портала на МВР с *******10.03.2022 г. в системата на КАТ и именно за него
да е съществувало задължението в двумесечен срок от придобИ.ето да заяви
същото пред органите на МВР и в резултат на неговото бездействие се е
стигнало до прекратяване на регистрацията на превозното средство, то
доколкото липсват данни за служебната дерегистрация да е уведомен жалб. Н.
или да са били иззети свидетелството за регистрация или снети
регистрационните табели на автомобила, не може да се вмени нито в негова
вина, нито във вина на трето лице, управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Автомобилът е бил надлежно регистриран
при сключване на договора за покупко-продажба, към момента на управление
е бил с поставени на съответните места регистрационни табели, и доколкото
служебното прекратяване на регистрацията по автоматичен ред е относително
несигурно в бъдещето събитие, не може да се очаква жалбоподателят да е бил
напълно наясно с това, че веднага след изтичане на 2-месечния срок
регистрацията на автомобила вече е прекратена.
В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т. е.
такова лишено от обществено-опасни последици, по дефиниция вината е
възможна само под формата на умисъл и то пряк умисъл. Незнанието на част
от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а именно –
6
прекратяването на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на
виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на
фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, която всякога
изключва умисъла. По делото няма доказателства и такива не са ангажирани
от наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е била
съобщена на собственика.
Ето защо, с оглед липсата на доказателства за виновно поведение от
страна на Ивна И. Н., жалбата се явява основателна и процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
При този изход на делото основателно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на
АПК "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
По делото жалбоподателят Н. се представлявал от упълномощен
процесуален представител – а. И., на който заплатил в брой хонорар в размер
на 600.00 лв., съобразно приложените по делото договор за правно
обслужване и пълномощно. В представения договор изрично е посочено, че
заплащането на хонорара е станало в брой в деня на подписване на договора,
която клауза пр4едставлява разписа за извършеното плащане. .
Административнонаказващ орган в настоящият случай е ОПП-СДВР,
който е част от структурата на СДВР. С оглед на изложеното СДВР следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Н. разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лв., с оглед липсата на направено
възражение за прекомерност от въззиваемата срана.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.3 ЗАНН,
7
СРС, НО, 129 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-05316 от 15.08.2022 г.
на началник Група АНД към СДВР, Отдел "Пътна полиция", с което на жалб.
И. И. Н., с ЕГН : с ЕГН : **********, е наложено административно наказание
глоба, в размер 200.00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
/СДВР/ да заплати на И. И. Н., с ЕГН : ********** направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8