№ 310
гр. Габрово, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210100359 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от АНДР. Г. В., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител Р. Д. ОСТР., ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „**********“ 26, вх. Г, ет. 2, ап. 4, срещу Г. В. Г., ЕГН **********, иск с
правна квалификация чл.150 СК - за увеличение на определената със съдебно решение
по гр.д. № 797/2019 г. на Габровски районен съд, месечна издръжка от сумата 150 лева
на 250 лева за малолетния ищец, за това, че е малолетен син на ответника и че трайно
съществено са се увеличили нуждите му от средства за съществуване.
Ищецът твърди, че от определяне на издръжката е изминал период от време,
увеличила се е минималната работна заплата в страната и издръжката вече не покрива
нарасналите й нужди за храна, лекарства, дрехи, обувки, социално-културно развитие и
че ответникът разполага с материални възможности да заплаща на ищеца месечна
издръжка в увеличен размер.
Ответникът, АНДР. Г. В., в отговор на исковата молба, постъпил в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, оспорва иска като неоснователен с доводи, че не са се увеличили
нуждите на детето, както и няма възможност да заплаща издръжка в увеличен размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и с определение от 17.09.2021 г., за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че ищецът АНДР. Г. В.,
ЕГН **********, е малолетно и рождено дете на ответника Г. В. Г., че с влязло
решение № 344 от 19.09.2019 г. по гр.д. № 797/2019 г. на Габровски районен съд на
ищеца е определена месечна издръжка в размер на 150 лева.
Видно от трудов договор № 136/04.02.2021 г., сключен между „НСО СОФИЯ“
1
ООД и ответникът Г. В. Г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, страните са се
договорили, считано от 04.02.2021 г. ответникът да получава основно месечно
възнаграждение в размер на 325 лева.
Представено е ЕР на ТЕЛК № 3424-162/16.12.2019 г. от МБАЛ "**********" АД
- Габрово, от което се установява, че ответникът Г. В. Г. е с 50 % трайно намалена
работоспособност с чужда помощ, с водеща диагноза: мозъчен инфаркт, причинен от
тромбоза на церебрални артерии.
Видно от служебна бележка, изх. № 08-РД-10/04.10.2021 г. детето е записано в
подготвителна група 4 годишни в ДГ „Първи юни“ – Габрово.
Представени са и медицински документи, от които се установява, че ищецът
АНДР. Г. В. е с трайно влошено здравословно състояние, като съгласно ЕР на ТЕЛК №
1345-091/19.05.2020 г. от МБАЛ "**********" АД – Габрово детето е с 75 % трайно
намалена работоспособност с чужда помощ с водеща диагноза: генерализирано
разстройство на развитието, неуточнено.
Други относими и допустими доказателства от значение за спора, не са
представени.
Относно иска с правна квалификация чл.150 СК.
Съгласно чл. 143, ал.1 и ал.2 СК, родителите са длъжни, съобразно своите
възможности и материално състояние, да осигуряват необходимите за развитието на
детето условия за живот, като дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно, задължението за престиране на издръжка е безусловно
и не зависи от имущественото състояние на детето. Чл. 150 СК предвижда, че при
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена. Следователно, за да бъде уважен осъдителен иск за увеличение на
присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете от неговия родител, ищецът –
детето, чиято е доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, трябва да
докаже кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) че не е навършило
пълнолетие, 2) че ответникът е негов родител (рожден или осиновител), 3)
материалните възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер за
релевантния период (след датата на предявяване на иска – арг. от т. 21 от ППВС № 5-
70 г.) и 4) трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена
първоначалната издръжка, т.е. трайно съществено увеличение на нуждите си (вкл. и
възникването на нови нужди) или трайно съществено увеличение на възможностите на
задължения родител (в този смисъл т. 19 от ППВС 5-70 г.).
По отношение на тези факти ищецът трябва да проведе главно доказване, което
поради това следва да бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда убеждение за
тяхното съществуване вън от всякакво съмнение. Ответникът трябва да проведе главно
и пълно доказване на фактите, че нуждата от издръжка на ищеца е задоволена изцяло,
вкл. защото е доставял дължимата издръжка или защото детето получава доходи (така
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. и теорията – Ненова, Л., “Семейно право на РБ”,
стр. 488, изд. 1994 г.), и насрещно и непълно доказване на фактите, предмет на
главното доказване от ищеца (т.е. достатъчно е да се обори сигурността на главното
доказване на ищеца).
В конкретния случай, ищецът АНДР. Г. В., ЕГН **********, доказва, че към
приключване на съдебното дирене – 07.10.2021 г., е малолетен син на ответника Г. В.
Г..
2
От друга страна, от присъждането с решение № 344/19.09.2019 г. постановено по
гр.д. № 797/2019 г. на ГРС, влязло в сила на 04.10.2019 г., на месечна издръжка на
ищеца АНДР. Г. В. в размер на 150 лева, до приключването на съдебното дирене –
07.10.2021 г., е изминал значителен период от време, който обуславя извод за
изменение на обстоятелствата, тъй като ноторно е, че с увеличаване възрастта на всяко
дете, съществено се изменят и неговите потребности, което рефлектира върху размера
на средствата, необходими за осигуряване на условия за неговото развитие. Тези
изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи
обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на
изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971 г. на ІІ г.о. на ВС).
Нуждите на едно физическо лице от средства за задоволяване на потребностите
му зависят от здравословното му състояние, възраст, култура, обществено положение и
др. В т. 4 на ППВС 5-70 г. /прието при действието на СК 1968 г. – отм., но приложимо
и при уредбата на действащия СК/, е посочено, че нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях,
като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение
за случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към
обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се
използуват за цели извън издръжката. Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на
издръжката се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и
възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на
едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата или понастоящем
162.50 лв. месечно – чл. 142, ал. 2 СК (считано от 01.01.2021 г. минималната работна
заплата в страната е в размер на 650 лева).
Възрастта на ищеца (3 г. и 10 месеца) и посещаването на детска градина
предполагат потребност от средства за храна, облекло, заплащане на такси за
допълнителни дейности. Установи се по делото, че детето е с трайно влошено
здравословно състояние, което изисква неминуемо извършване на разноски, различни
от обичайните за отглеждането на здраво дете от същия пол и възраст. Следва да се
отбележи, че това обстоятелство не е новонастъпило, а е било взето от съда при
определяне размера на издръжката с предходното решение. Същевременно влошеното
здравословно състояние е с траен и продължителен характер и следва да се вземе
предвид при определяне размера на издръжката в настоящото производство. Като взе
предвид горното, както и при съобразяване на обстоятелството, че през основната част
от време детето се намира в детска градина, което значително намалява разходите за
храна и включени в издръжката консумативни разходи /ток, вода, отопление/, съдът
приема, че необходимата за периода след предявяване на исковата молба до
приключване на устните състезания месечна издръжка на ищеца е в размер на 290 лева
– разходи за облекло, обувки, лекарства, храни и напитки, както и социално общуване
/посещения на театър, кино и др./.
Тъй като задължението за престиране на издръжка тежи върху всеки от
родителите, необходимата месечна такава, следва да бъде поета от родителите,
съобразно възможностите им.
Установи се, че за процесния период ответникът получава доход в размер от 325
лева месечно, като по делото не е доказано той да реализира по-висок месечен доход от
удостоверения, съответно да получава допълнителни доходи, които да имат траен
характер, за да се вземат предвид при определяне на възможностите на ответника да
заплаща издръжка. Съдът не може да основава решението си на предположения, а на
3
убедителни доказателства. Посоченият размер на месечния доход на Г. В. Г. е под
размера на минималната работна заплата за страната за 2021 г. /650 лева/, която съдът
приема за нормативно установен критерий за минималния размер на издръжката,
необходима за задоволяване на нуждите на пълнолетно физическо лице. Следователно,
ответникът не разполага с доходи над необходимите за покриване на собствените му
екзистенциални нужди, след задоволяването на които да може да предоставя издръжка
на ищеца. Налага се извод, че ответникът няма възможност да дава претендираната
издръжка в размер на 250 лева. Отделно от горното се установява, че ответникът е с
трайно намалена работоспособност. При липсата на доказани доходи на ответника,
които да сочат на възможността му да престира издръжка в размер над минимално
предвидения размер в чл. 142, ал. 2 СК, съдът намира, че искът следва да бъде уважен
за размер от 162.50 лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 250
лева, като неоснователен. Разликата до пълния необходим размер за издръжка на
детето (290 лева), следва да бъде поета от другия родител, който осъществява
непосредственото обгрижване на детето. Наличието на облигационни задължения на
ответника към трети лица – заплащане на наем - не го освобождава и не е основание за
намаляване на задължението му за заплащане на месечна издръжка на ненавършилото
му пълнолетие дете и не следва да се взема предвид при преценка на материалните му
възможности. Не е такова основание и полагането на грижи на ответника към неговата
майка доколкото родителят, като лице имащо право на издръжка, е лице от следващ
(втори) ред, съгласно чл. 141, т. 2 СК.
Началният момент, от който се дължи така определената увеличена издръжка е
26.02.2021 г. – датата на предявяване на исковата молба. Присъдената издръжка се
дължи до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Доколкото
се касае за периодично парично задължение за покриване на екзистенциални
потребности на носителя на правото, чл.146, ал.1 СК предвижда задължение за
заплащане на законната лихва върху всяка просрочена вноска, което задължение има
акцесорен характер и основателността му произтича от основателността на главната
претенция.
При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството
възниква в полза на всяка от страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена
част от иска, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът не представя доказателства за
извършени разноски и такива не следва да му се присъждат. Ответникът доказва
действително извършени разноски в размер на 300 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение, от която сума има право на 262.50 лева. Ответникът следва да
заплати по сметка на РС Габрово държавна такса върху присъдената издръжка на
детето в размер на 18 лева, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.6
ГПК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Налице е следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в
сила решения относно посочените в закона вземания, за което съдът дължи да се
произнесе служебно (ex officio). Затова в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да
заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 162.50 лева, считано от 26.02.2021 г..
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение № 344/19.09.2019 г., постановено
по гр.д. № 797/2019 г. на ГРС, в полза на АНДР. Г. В., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 150 (сто и петдесет) лева, на основание чл. 150 СК, като:
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, район Младост, ж.к.
********* № 23, вх. В, ет. 4, ап. 42 и съдебен адрес: гр. *******, ул. „Радецки“ № 13,
ет. 2, ап. 1, да заплаща на малолетното си дете АНДР. Г. В., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Р. Д. ОСТР., ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „**********“ 26, вх. Г, ет. 2, ап. 4, месечна издръжка в размер на 162.50
(сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки) лева, считано от 26.02.2021 г. до
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на
основание чл. 150 вр. чл.143 СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 162.50
лева до пълния предявен размер от 250 (двеста и петдесет) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА АНДР. Г. В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Р. Д. ОСТР., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” 26,
вх. Г, ет. 2, ап. 4 да заплати на Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, район
Младост, ж.к. ********* № 23, вх. В, ет. 4, ап. 42 и съдебен адрес: гр. *******, ул.
„Радецки“ № 13, ет. 2, ап. 1, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 262.50 лева (двеста
шестдесет и два лева и петдесет стотинки) - разноски за производството.
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, район Младост, ж.к.
********* № 23, вх. В, ет. 4, ап. 42 и съдебен адрес: гр. *******, ул. „Радецки“ № 13,
ет. 2, ап. 1, да заплати по сметка на РС - Габрово сумата 18 лева (осемнадесет лева) -
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 244, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от 21.10.2021 г., на основание чл.315, ал.2 ГПК.
В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Габровски
окръжен съд в едноседмичен срок от 21.10.2021 г..
Препис от решението да се връчи на страните, съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5