РЕШЕНИЕ
№ 10849
Бургас, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XI-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ |
При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ административно дело № 20257040702089 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК във връзка чл. 10 ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).
Образувано е по жалба на Л. О., гражданин на Република Украйна, притежаваща карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, издадена на 11.03.2025 година от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), [ЛНЧ], с настоящ адрес в област Бургас, община Несебър, к.к. Слънчев бряг, [улица], ет.1, ап. Д01, със съдебен адрес в [населено място], [улица]партер, чрез адвокат К. С., Адвокатска колегия – София, против заповед № ЗСПД/Д-А-П/4691/03.10.2025 година на директора на дирекция „Социално подпомагане” – Поморие (ДСП).
С оспорения акт на жалбоподателя е отказано отпускане на еднократна месечна помощ за едно дете – еднократна помощ за ученици, записани в осми клас.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на отказа.
Заявява се, че разпоредбата на чл. 3 т. 5 от ЗСПД противоречи на чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията за правата на детето. Твърди се, че Република България като държава членка е обвързана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат с посочените актове, а именно получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата членка. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски.
Ответникът представя преписката.
Жалбата - предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна приема следното.
Съгласно регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, издадена от ДАБ при МС, жалбоподателят Л. О. е гражданин на Република Украйна.
Със заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-А-П/4691/29.09.2025 година до директора на ДСП Л. О. е поискала отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по чл.10б от ЗСПД, за детето А. О. с [ЛНЧ], гражданин на Република Украйна, записана като ученичка за учебната 2025/2026 година в осми клас. Със заявлението е декларирано, че жалбоподателят е гражданин на Република Украйна, [семейно положение] е за С. О., гражданин на Република Украйна, както и че е майка на А. О. с [ЛНЧ], гражданин на Република Украйна. Към заявлението е приложила служебна бележка с изх. № ОВД-28-1829/09.09.2025 година, издадено от директора на Професионална гимназия по компютърно програмиране и иновации - Бургас в уверение на това, че А. С. О. е записана като ученичка за учебната 2025/2026 година в осми клас.
След запознаване със съдържанието на заявлението-декларация и приложените към него писмени доказателства, социален работник към ДСП е отразил върху служебно попълващата се част на заявлението, че заявителката не отговаря на условието на чл. 3 т. 5 от ЗСПД - членовете на семейство са чужди граждани, с които Република България няма сключена спогодба за изплащане на семейни помощи за деца.
След проведен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа, директорът на ДСП е издал оспорената заповед № ЗСПД/Д-А-M/4691 от 03.10.2025 година, с която е отказал исканата еднократна помощ, по съображения, че на основание чл. 3 т. 3 от ЗСПД – детето не е български гражданин и на основание чл. 3 т.5 от ЗСПД – членовете на семейството са граждани на Република Украйна и няма сключена спогодба между Република България и Република Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.
Заповедта е връчена на Л. О. на 16.10.2025 година и е обжалвана от нея на 30.10.2025 година.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповедта е издадена от компетентен орган – чл. 10 ал. 4 от ЗСПД, в установената форма, при спазване на съответните процесуалните правила в административното производство, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.
С разпоредбата на чл. 51 ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане.
А разпоредбата на чл. 26 ал. 2 от КРБ предвижда, че чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които КРБ и законите изискват българско гражданство.
Кръгът от лицата с право на семейни помощи за деца е очертан с нормата на чл. 3 от ЗСПД, като по отношение на семействата на чужди граждани е въведено с т. 5 на същата норма изискване да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната, както и получаването на такива помощи да е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Така предвиденото ограничение не съответства на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, посочени в Директива 2001/55/ЕО. Според нормата на чл. 13 § 2 на същата, държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Предвидените с директивата минимални стандарти са въведени с §1а от ПЗР на ЗУБ, а с разпоредбата на чл. 39 ал. 1 т. 4 от същия закон изрично е предвидено правото на социално подпомагане на чужденците с предоставена временна закрила. Доколкото семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане следва да се приеме, че по отношение на лицата - чужди граждани с предоставена закрила по реда на ЗУБ не следва да се прилага ограничението на чл. 3 т. 5 от ЗСПД.
С нормата на чл. 10б от ЗСПД е предвидено отпускане на еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година на семействата, чиито деца са записани в осми клас на училище, при условие, че децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Д. А. О. е записано в осми клас за учебната 2025/2026 година, живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. На членовете от семейството е предоставена временна закрила по реда на ЗУБ, видно от приложената регистрационна карта на чужденец. При тези данни следва да се приеме, че са налице установените в чл. 10б от ЗСПД материалноправни предпоставки за отпускане на поисканата еднократна помощ за покриване част от разходите на семейството в началото на учебната година.
Заповедта следва да бъде отменена, а административната преписка да бъде върната за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение.
В хода на производството жалбоподателят е представляван от адвокат К. С. от Адвокатска колегия – София в хипотезата на чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата. Представен е договор за правна помощ и съдействие. Съгласно посочената разпоредба, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. По делото е представена декларация, за семейно и имотно състояние, подписана от Л. О., според която същата не получава доходи от трудови възнаграждения, от свободни професии и други, не притежава недвижимо имущество и моторно превозно средство. В този смисъл основанието за оказване на безплатна помощ е доказано. Разпоредбата чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая предмет на делото е отказ за отпускане на еднократна помощ за деца по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД, размерът на която помощ е 300 лева, съгласно чл. 64 ал. 19 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 година, като тази сума се явява и материалния интерес по делото. Ето защо и на основание чл. 38 ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, в полза на адвокат С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.
По изложените съображения, на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-А-П/4691/03.10.2025 година на директора на дирекция “Социално подпомагане” – Поморие.
ВРЪЩА преписката на директора на дирекция “Социално подпомагане” - Поморие за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение - в седемдневен срок от получаване на решението.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - София да заплати на адвокат К. С., АК - София, сума в размер на 400 (четиристотин), разноски по делото.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |