Решение по дело №3540/2015 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2663
Дата: 13 юли 2015 г. (в сила от 13 юли 2015 г.)
Съдия: Надежда Георгиева Славчева-Андонова
Дело: 20155330103540
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2015 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2663      13.07.2015г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на първи юли две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

       при секретаря Ирина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3540  по описа на съда за 2015 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

                Предявени са искове с правна квалификация чл.128 КТ, във връзка с чл.245, ал.2 КТ, чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ.

                В исковата молба от П.И.И. против „Флавиа” АД се твърди, че страните сключили безсрочен трудов договор № */31.03.2014г. на длъжност *, с пълно работно време – 8 – часов работен ден и петдневна работна седмица, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 400 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит 0,6% за всяка година. Твърди ищцата, че извършвала трудова дейност съгласно трудовия договор до прекратяване на трудовото правоотношение между страните, със заповед № * от 12.11.2014г., на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ – за неизплатени трудови възнаграждения. Според сключения договор трудовото възнаграждение се изплащало със следната периодичност – аванс за текущия месец и остатък за получаване от предходен месец. Твърди, че преди прекратяване на трудовото правоотношение не са й изплатени изцяло месечните й трудови възнаграждения, посочено конкретно за всеки от месеците септември, октомври, ноември 2014г. Не й било изплатено и дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на 400 лв., както и обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, за 17 дни за 2014г. в размер на 224.40 лв. и за 6 дни за 2013г. в размер на 79.20 лв. Направено е искане за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 27.30 лв. социални за месец септември 2014г., за октомври 2014г. трудово възнаграждение, включително и аванс в размер на 385.23 лв. и 27.30 лв. социални, за ноември 2014г. – трудово възнаграждение, включително и аванс в размер на 518.02 лв., както и обезщетение по чл.221, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестието от 377.82 лв., както и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ – в размер 377.82 лв. Сумите са претендирани ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми, като са претендирани и мораторните лихви върху главниците, съобразно посочените в исковата молба периоди, в общ размер от 26.13 лв. Претендирани са с исковата молба направените по делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

              В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Флавиа” АД.

      Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

                Към исковата молба са приложени заверени копия от трудов договор № * от 31.03.2014г., сключен между страните по делото, заявление от П.И.И. до директора на ответното дружество, вх.№ * от 12.11.2014г., в което се съдържа уведомяване, че същата прекратява едностранно сключения трудов договор, на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, поради неизплащане /забавяне изплащането/ на трудовото й възнаграждение, заповед № * от 12.11.2014г., издадена от законния представител на ответника, с която на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ се прекратява трудовото правоотношение с ищцата, служебна бележка за дължимите начислени възнаграждения към 27.02.2015г. на П.И.И., стр.8 и 9 от трудовата книжка на ищцата, с положен правоъгълен печат за прослужено време при ответното дружество. Прието е по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което дължимото и неизплатено трудово възнаграждение на ищцата възлиза на 957.85 лв., дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е в размер на 377.82 лв., а това по чл.221, ал.1 КТ – в размер на 377.82 лв. Лихвата върху неизплатената част от трудовите възнаграждения според вещото лице възлиза на 26.13 лв.

                Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, видно от приложената на лист 17 от делото разписка.

                Ответникът е бил редовно уведомен и за първото по делото заседание, видно от разписката на лист 22 от делото. В призовката до страната изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

 От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.

     В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

                 От ищцовата страна са претендирани направените по делото разноски, но по делото не са ангажирани доказателства такива да са направени, поради което и не са налице предпоставки за присъждане на разноски. С решението следва да се осъди ответното дружество да заплати в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет следващата се държавна такса в размер на 200 лв. – по 50 лв. за всяка от обективно съединените искови претенции, както и да заплати сумата от 40 лв. за възнаграждение на вещото лице, изплатено от бюджета на съда.

  Поради изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът

       

Р Е Ш И:

 

           ОСЪЖДА „Флавиа” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, ул. „Енос” № 2, ет.4, със законен представител В.Р. да заплати на П.И.И., ЕГН ********** *** сумата от 957.85 лв. /деветстотин петдесет и седем лева и 85 ст./, представляваща сбор от неизплатени аванс, трудови възнаграждения и социални, както следва – за месец септември 2014г. – 27.30 лв., за месец октомври 2014г. – 412.53 лв., за месец ноември 2014г. – 518.02 лв., ведно със сумата от 26.13 лв. /двадесет и шест лева и 13 ст./ мораторна лихва върху всяка от посочените суми от падежа за изплащане на работната заплата – първо число на месеца, следващ последващия месец на полагане на начисляване на работната заплата до датата на подаване на исковата молба – 24.03.2015г., сумата от 377.82 лв. /триста седемдесет и седем лева и 82 ст./ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 23 работни дни, сумата от 377.82 лв. /триста седемдесет и седем лева и 82 ст./ обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху посочените главници от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2015г. до окончателното им изплащане.

           ОСЪЖДА „Флавиа” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, ул. „Енос” № 2, ет.4, със законен представител В.Р. да заплати в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет следващата се държавна такса в размер на 200 /двеста/ лв. и 40 /четиридесет/ лв. за възнаграждение на вещото лице.

 

           Решението не подлежи на обжалване.

           Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.                                                    

 

 

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала: ЦТ