РЕШЕНИЕ
№ 595
гр. Кюстендил, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТИНА Р. М.
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. М. Гражданско дело №
20241520101984 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на К. Р. М., с ЕГН: ********** от
гр.****, С. Р. А., с ЕГН: **********, М. Й. М., ЕГН: ********** от гр.****, Д.
К. К., ЕГН: ********** от гр.****, М. С. М., с ЕГН: ********** от гр.****,
всички представлявани от пълномощника си - адв. А. Т., срещу С. К. М., с
ЕГН: ********** от гр.****, Р. Е. Р., ЕГН: ********** от гр.**** и Н. А. Н. от
гр.***.
В исковата молба се твърди, че ищците по делото са наследници по
закон на К. М.Д., бивш жител на с. Коняво, починал на 14.04.1958 г, и
неговата съпруга С. С. Д., починала на 17.01.1986 г. От брака си К. и С. Д.
имали родени трима сина – С. К. М., починал на 17.09.1984 г., М. К. М.,
починал на 10.08.1996 г. и И. К. М., починал на 15.01.2005 г. Заявява се, че от
приложеното към исковата молба удостоверение за наследници, издадено от
Община Кюстендил с изх. № 072/29.03.2024 г., се установяват наследниците
на всеки от синовете на К.Д., сред които са и ищците.
Сочи се, че по време на брака си К. и С. Д. живеели в недвижим имот,
находящ се в с. К., общ. Кюстендил, лична собственост на К., наследен от
неговите родители. Имотът се състоял от поземлен имот и изградени в него
паянтова едноетажна жилищна сграда и други обслужващи стопански сгради
като ищците твърдят, че не им е известно К. Д. да е притежавал документ за
собственост.
Твърди се, че през 1968 г. със заповед № 688/06.04.1968 г. е утвърдена
дворищната регулация на село Коняво, включително за УПИ IV, за който бил
отреден имот планоснимачен № 426 в квартал 16 по плана на селото, целия с
1
площ от 822 кв.м. В разписния лист към регулационния план като
собственици на имота били записани наследниците на К. М. Д. Заявява се, че
родителите на ищците, заедно с техните лели, чичовци и братовчеди, владеели
и се грижели за гореописания имот като били разпределили устно помежду си
ползването му. Имало разбирателство относно ползването на имота като общ.
В същия живяла постоянно до смъртта си на 24.10.2001 г. Д. Г. А., която била
съпруга на М. М. - син на К. и С. Д.. След смъртта й, нейната дъщеря М. М. И.
(майка на ищците К. Р. М. и С. Р. А.), със съгласието на всички други
съсобственици, разрешила и настанила да живее в имота близка на
семейството жена от село Коняво на име Ю., която нямала собствен дом.
Всички съсобственици били съгласни с това, тъй като посочената Ю.била като
наемател на имота, но вместо да плащала наем, се грижила за поддръжката на
имота и плащала текущите разходи – сметките за ток и вода. Съсобствениците
живеели в различни населени места и само периодично посещавали имота.
Твърди се, че през месец юни 2024 г. при посещение на с. Коняво от
ищците било установено, че катинарът на входната порта е сменен и че не
могат да влязат в имота. Техен съсед от селото им казал, че бил видял в имота
да влизат непознати за него хора, които се представяли за собственици. От
свои близки в селото ищците научили, че съсобственичката С. К. М. изгонила
живеещата там Ю. и продала имота на трети лица. От справка в Службата по
вписванията при КРС ищците разбрали следното:
1. На 05.06.2024 г. с нотариален акт №81, том II, рег. № 1631, нот. дело
275/2024 г. на нотариус Е.П. рег. № *** на НК С. К. М. била призната за
единствен собственик на основание наследство и давностно владение на УПИ,
представляващ парцел IV, имот планоснимачен № 426 в квартал 16 по плана
на с. К., с площ от 822 кв.м, ведно с построените в същия паянтова жилищна
сграда и всички подобрения в поземления имот.
2. На 18.06.2024 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №71, том III, рег. № 3294, нот. дело 253/2024 г. на нотариус Н. М., рег. №
566 на НК С. К. М. продала на Р. Е. Р. УПИ IV-426, в квартал 16 по плана на с.
Коняво, общ. Кюстендил, утвърден със Заповед № 688/06.04.1968 г., с
административен адрес на имота: с. ****, целият с площ от 822 кв.м, ведно с
построената в имота едноетажна жилищна сграда, както и ведно с всички
находящи се в имота подобрения и приращения, за цена от 25 000 лв., платени
от купувача по банкова сметка на сина на продавача - В. Е. К. и преди
сключване на договора.
Твърди се, че към момента на сделката купувачът се намирал в брак с Н.
А. Н., която станала съсобственик на имота на осн. чл.21 от СК. Заявява се, че
от този момент имотът се владеел от Р. Е. Р. и Н. А. Н..
След получаване на справката ищците подали сигнал до кмета на село
Коняво и до РУ на МВР гр. Кюстендил.
Оспорват се истинността и съдържанието на нотариален акт №81, том II,
рег. № 1631, нот. дело 275/2024 г. на нотариус Е. П., рег. № 188 на НК, като се
твърди, че не са били налице предпоставките за издаването му. Сочи се, че не
са били налице предпоставките по ЗС да бъде призната С. М. за единствен
2
собственик на целия имот, тъй като тя не била владяла имота добросъвестно и
непрекъснато за определения от закона 10 - годишен срок, както и че не са
били налице доказателства, че разпитаните свидетели отговаряли на
изискванията на чл.587, ал.2 ГПК.
Заявява се, че С. М. никога не е демонстрирала пред останалите
съсобственици, че владее имота като изключителен негов собственик. Не е
упражнявала фактическа власт върху никаква част от имота в период от 10
години. До месец юни 2024 г. всички съсобственици ползвали имота със
знанието, че той е притежание на наследниците на К. М. Д.. Оспорва се
установеното от нотариус П. в съставените от него документи и нотариален
акт.
Сочи се, че С. К. М. била дъщеря на К. С. М. и към 05.06.2024 г.
притежавала 6/108 ид. части от имота, а ищците притежавали общо 40/108 ид.
части от същия, както следва: К. Р. М. – 6/108 ид.ч., С. Р. А. - 6/108 ид.ч., М. Й.
М. - 12/108 ид.ч, Д. К. К. - 4/108 ид.ч. (четиримата като наследници на дядо си
М. К. М.), М. С. М. - 12/108 ид.ч. (като дъщеря на С. К.М.).
Твърди се, че С. М. е могла да бъде призната за собственик и да продаде
само притежаваните от нея 6/108 ид.ч. от имота, които притежава и то след
като ги предложи първо на ищците, но същата не била предложила на тях или
на останалите съсобственици да закупят притежаваните от нея идеални части
при същите условия като на купувача
От ищците е заявено желание да изкупят идеалните части на С. М.,
които тя е продала на Р. Р. за сумата от 1 388,89 лв. (6/108 от 25 000 лв.).
С оглед гореизложеното се иска съдът да постанови решение, с което:
1. Да признае по отношение на ответника С. К. М., с ЕГН: **********
от гр.****, че всеки от ищците е собственик на ид. части, съответстващи на
наследствените му права от описания в нотариален акт №81, том II, рег. №
1631, нот. дело 275/2024 г. на нотариус Е. П. рег. № 188 на НК недвижим имот
УПИ, представляващ парцел IV, имот планоснимачен № 426 в квартал 16 по
плана на с. Коняво, с площ от 822 кв.м, ведно с построените в същия паянтова
жилищна сграда и всички подобрения в поземления имот, при съседи на
поземления имот: улица, УПИ III-425, УПИ VIII-427, УПИ VII-428, УПИ
XIII429, УПИ V-429, а именно: К. Р. М. за собственик на 6/108 ид.ч.; С. Р. А. за
собственик на 6/108 ид.ч.; М. Й. М. за собственик на 12/108 ид.ч.; Д. К. К. за
собственик на 4/108 ид.ч.; М. С. М. за собственик на 12/108 ид.ч.;
2. Да отмени нотариален акт №81, том II, рег. № 1631, нот. дело 275/2024
г. на нотариус Е. П., рег. № 188 на НК, вписан в Служба по вписване при КРС с
вх.рег №1753/05.06.2024г. като акт №111, том VII, дело 1083/24, с който С. К.
М. е призната за изключителен собственик на описания в нотариалния акт
недвижим имот УПИ, представляващ парцел IV, имот планоснимачен № 426 в
квартал 16 по плана на с. Коняво, с площ от 822 кв.м, ведно с построените в
същия паянтова жилищна сграда и всички подобрения в поземления имот, при
съседи на поземления имот: улица, УПИ III-425, УПИ VIII-427, УПИ VII-428,
УПИ XIII-429, УПИ V-429, до размера на действително притежаваните от С.
К. М. 6/108 ид. части от имота;
3
3. Да признае по отношение на ответниците Р. Е. Р., ЕГН: ********** и
Н. А. Н., двамата от гр.****, че К. Р. М. е собственик на 6/108 ид.ч.; С. Р. А. е
собственик на 6/108 ид.ч.; М. Й. М. е собственик на 12/108 ид.ч.; Д. К. К. е
собственик на 4/108 ид.ч.; М. С. М. е собственик на 12/108 ид.ч. от УПИ,
представляващ парцел IV, имот планоснимачен № 426 в квартал 16 по плана
на с. Коняво, с площ от 822 кв.м, ведно с построените в същия паянтова
жилищна сграда и всички подобрения в поземления имот, при съседи на
поземления имот: улица, УПИ III-425, УПИ VIII-427, УПИ VII-428, УПИ XIII-
429, УПИ V-429, както и да осъди тези ответници да предадат на всеки от
ищците собствеността и ползването на собствените им ид. части от имота;
4. Да допусне ищците да изкупят при условията на чл.33 от ЗС
продадените с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №71,
том III, рег. № 3294, нот. дело 253/2024 г. на нотариус Н. М., рег. № 566 на НК
от продавача-ответник С. К. М. на купувачите-ответници Р. Е. Р. и Н. А. Н.
6/108 ид. ч. от процесния недвижим имот УПИ IV-426, в квартал 16 по плана
на с. Коняво, общ. Кюстендил, утвърден със Заповед № 688/06.04.1968 г., с
административен адрес на имота: с. ****, целият с площ от 822 кв.м, ведно с
построената в имота едноетажна жилищна сграда, както и ведно с всички
находящи се в имота подобрения и приращения, при условие, че в
едномесечен срок от влизане на решението в сила ищците да заплатят на
който и да е от ответниците Р. Е. Р. и Н. А. Н. сумата от 1 388,89 лв.,
представляваща равностойността на 6/108 ид. части от 25 000 лв., които ид.
части са продадени от продавача на купувача по посочения нотариален акт.
Претендират се и разноските по делото.
С молба вх.№ 10005/29.08.2024 г. е уточнен петитумът на исковата
молба като е добавено, че се иска да бъде признато за установено по
отношение на ответницата С. К. М., че същата е собственик на 6/108 ид. части
от процесния имот.
В срока по чл. 131 от ГПК е представен писмен отговор от ответника Р.
Е. Р., в който се заявява, че предявеният иск е недопустим и неоснователен, и
като такъв следва да бъде отхвърлен. Оспорват се изцяло изложените в
исковата молба факти и обстоятелства, тъй като ищците не били заявили с
нищо, че са собственици и имат основателни претенции върху имота. Заявява
се, че Р. Р. е станал собственик на имота като добросъвестен купувач по
сключен по законния ред договор за покупко-продажба. По никакъв начин не
следвало да бъде осъден да предаде имота, след като бил станал собственик
по силата на договор за покупко-продажба. Заявява се, че ответникът не е
виждал ищците да владеят имота и същите не са се представяли за негови
собственици. Сочи се, че предявените претенции са неясни, правно
необосновани и недоказани. Възраженията са за липса на доказателства, както
и на обстоятелства, които не съществуват. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е представен писмен отговор от ответника
Н. А. Н., в който се заявява, че предявеният иск е недопустим и
неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен. Оспорват се изцяло
изложените в исковата молба факти и обстоятелства, тъй като ищците не били
4
заявили с нищо, че са собственици и имат основателни претенции върху
имота. Заявява се, че Н. Н. се явявала изцяло добросъвестен купувач на имота
и по никакъв начин не следвало да бъде осъдена да предаде същия, след като
била станала собственик по силата на СК, предвид брака й с втория ответник.
Заявява се, че ответникът не е виждал ищците да владеят имота и същите не са
се представяли за негови собственици. Сочи се, че предявените претенции са
неясни, правно необосновани и недоказани. Възраженията са за липса на
доказателства, както и на обстоятелства, които не съществуват. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е представен чрез пълномощник писмен
отговор от ответника С. К. М., в който се оспорват предявените обективно
съединени искове и се заявява, че същите са изцяло неоснователни, като се
иска тяхното отхвърляне и присъждане на ответницата на направените по
делото, разноски.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че ищците са собственици по
наследство на посочените в исковата молба идеални части от процесния имот,
представляващ УПИ IV-426, в квартал 16 по плана на с. Коняво, общ.
Кюстендил, утвърден със Заповед № 688/06.04.1968 г., целият с площ 882
кв.м., застроен с паянтова жилищна сграда и второстепенни постройки.
Твърди се, че ищците са загубили правото си на собственост върху
сочените идеални части, защото ответницата е придобила целия имот на
основание наследство и давностно владение, продължило много повече от 10
години, като същото било упражнявано от наследодателя й К. С. М., починал
през месец декември 2023 г., а след смъртта му владението продължила самата
ответница. Заявява се, че единствен наследодателят на ответницата
осъществявал непрекъснато, явно и необезпокоявано от никого владение
върху целия имот от 2002 г. до края на живота си, като поддържал дворното
място, почиствал го и косил тревата, посадил и отглеждал лозница, поддържал
паянтовата жилищна сграда, правел ремонти в нея, поддържал оградата на
дворното място, премахнал намиращия се до входната врата навес без
възражение от когото и да било, извършвайки и други подробно изброени в
отговора действия.
Оспорват се твърденията за изразено съгласие на всички съсобственици
в имота да бъде настанено лицето Ю. и че е имало уговорка същата да го
стопанисва. Заявява се, че през пролетта на 2002 г. К. М., неговата съпруга и
ответницата С. К. заварили посочената Ю.в пристроената стаичка в имота.
Жената била видимо болна, казала им, че няма дом и се страхувала да не бъде
изгонена. Тримата я съжалили и К. М. й разрешил да ползва стаичката, в която
тя само преспивала. Сочи се, че въпросната Ю. имало сериозно увредено
здраве и психически проблеми, поради което не била способна да извършва
никаква дейност и да стопанисва имота. Подчертава се, че през целия период
от пролетта на 2002 г. до края на 2023 г. грижи за имота е полагал единствено
К. М., подпомаган от ответницата и нейното семейство, а след смъртта му
владението било продължено от С. К..
Заявява се, че ответницата ще се ползва от издадените по нот. дело №
5
275/2024 г. по описа на нотариус Е. П., рег. № 188, нотариален акт и
постановление, с които С. К. М. е призната за собственик на процесния имот,
като същите са издадени законосъобразно и обосновано. Твърди се, че никой
от ищците и останалите наследници не е проявявал интерес към имота, не са
го посещавали и не са се противопоставили на владението на ответницата и
нейния баща. Сочи се, че са налице предпоставките на чл.79 от ЗС за
придобиване на имота от нея.
Оспорва се и иска за отмяна на нотариален акт №81, том II, рег. № 1631,
нот. дело 275/2024 г. на нотариус Е. П., рег. № 188 на НК, вписан в Служба по
вписване при КРС с вх.рег №1753/05.06.2024г. като акт №111, том VII, дело
1083/24 като частично недопустим за разликата над претендираните от
ищците 40/108 ид. ч. до 102/108 ид. ч., на основание чл.26, ал.2 от ГПК, тъй
като ищците предявили чужди права. Иска се производството да бъде
прекратено в тази си част. Искането е оценено като неоснователно с оглед
акцесорния му характер спрямо установителния иск за собственост.
Иска се да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и
установителният иск спрямо другите ответници, тъй като С. М. е била
собственик на имота, който им е прехвърлила с договор за покупко-продажба
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №71,
том III, рег. № 3294, нот. дело 253/2024 г. на нотариус Н. М., рег. № 566 на НК
и сделката произвела транслативния си ефект.
Оспорва се и искът по чл.33 ЗС, като се твърди, че към момента на
прехвърлителната сделка имотът не е бил съсобствен между ищците и
ответницата и последната не е била длъжна да им предложи изкупуването му.
Моли се искът да бъде отхвърлен.
Отбелязано е, че ищците М. С. М. и Д. К. К. са посочили грешни свои
адреси в исковата молба, а живеят в Гърция.
С молба вх.№ 903/22.01.2025 г., в изпълнение на дадени от съда
указания, ищците уточняват петитума на исковата молба като посочват, че
същият е формулиран в съответствие с посоченото в приложените по делото
нотариални актове. Сочи се, че в процесния имот, освен описаната в
нотариален акт №81, том II, рег. № 1631, нот. дело 275/2024 г. на нотариус Е.
П., рег. № 188 паянтова жилищна сграда, съществуват и едноетажна паянтова
сграда с навес, построена на калкан /долепена/ до паянтовата жилищна сграда,
и едноетажна паянтова сграда, намираща се в северозападната част на имота,
двете построени преди повече от 30 години. Заявява се, че ищците не
поддържат искане за откриване на производство по чл.193 ГПК.
В проведените открити съдебни заседания исковата молба се поддържа
от общия процесуален представител на ищците, а писмените отговори – от
процесуалния представител на ответницата С. М., съответно лично от
ответниците Р. Р. и Н. Н.. последните заявиха пред съда, че са закупили
процесния имот законно и искат да го запазят или да им бъде върната изцяло
заплатената по сделката сума. Не искат да се образува съсобственост.
Представени са списъци на разноските по чл.80 ГПК, сторени от ищцата К.
М., както и от ответницата С. М.. Направено е възражение за прекомерност на
6
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцата.
По делото са ангажирани писмени доказателства. Проведен е разпит на
свидетели. Изслушано е вещото лице, изготвило допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Ответницата С. М. е представила писмена
защита в предоставения на страните от съда 15-дневен срок.
Съдът приема за установено следното от правна страна:
Видно от удостоверение за наследници, издадено от Община Кюстендил
с изх. № 072/29.03.2024 г., К. М. Д., роден на 20.04.1893, е починал на
14.04.1958 г., за което е съставен акт за смърт № 11/15.04.1958 г. За свои
наследници е оставил съпругата си С. С. Д., ЕГН **********, починала на
17.01.1986 г. и низходящи, сред които С. К. М., починал на 17.09.1984 г., М.
К.М., починал на 10.08.1996 г. и И. К. М., починал на 15.01.2005 г. – синове на
наследодателя. Наследници на С. М.са неговата внучка ищцата М. С. М. и
правнучката му С. К. М. – ответница по делото. М. М.бил наследен от
съпругата си Д. Г. А., починала на 24.10.2001 г. и дъщеря си М. М. И. починала
на 13.02.2022 г., както и синовете си К. М. К., починал на 30.05.2002 г. и Й. М.
К., починал на 08.10.2018 г. М. И.е наследена от дъщерите си К. Р. М. и С. Р. А.
(ищци по делото). Сред наследниците на К. К.е ищцата Д. К. К., а Й. К. е
наследен от ищеца М. Й. М..
С нотариален акт №81, том II, рег. № 1631, нот. дело 275/2024 г. на
нотариус Е.П., рег. № 188 на НК, вписан в Служба по вписване при КРС с
вх.рег №1753/05.06.2024г. като акт №111, том VII, дело 1083/24, С. К. М. е
призната за изключителен собственик на основание наследство и давностно
владение на недвижим имот УПИ, представляващ парцел IV, имот
планоснимачен № 426 в квартал 16 по плана на с. Коняво, с площ от 822 кв.м,
ведно с построените в същия паянтова жилищна сграда и всички подобрения в
поземления имот, при съседи на поземления имот: улица, УПИ III-425, УПИ
VIII-427, УПИ VII-428, УПИ XIII-429, УПИ V-429.
С договор, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №71, том III, рег. № 3294, нот. дело 253/2024 г. на нотариус Н.
М., рег. № 566 на НК, С. К. М. е продала на купувачите Р. Е. Р. и Н. А. Н.
недвижим имот УПИ IV-426, в квартал 16 по плана на с. Коняво, общ.
Кюстендил, утвърден със Заповед № 688/06.04.1968 г., с административен
адрес на имота: с. ****, целият с площ от 822 кв.м, ведно с построената в
имота едноетажна жилищна сграда, както и ведно с всички находящи се в
имота подобрения и приращения за цена от 25 000 лева, изплатена на
продавача изцяло по банков път преди сключване на договора. Това се
установява и от представената справка по данни за физическо/юридическо
лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията гр.
Кюстендил за периода от 03.04.2002 г. до 10.07.2024 г. по персонална партида
№ 69079 за лицето С. К. М..
От К. М. и С. А. е подаден сигнал до кмета на село Коняво с вх.№
138/08.07.2024 г. за съдействие относно установяване на обстоятелствата дали
процесният имот е бил продаден и кои са новите собственици.
Приложена е скица № 306/10.06.2024 г., издадена от Община Кюстендил
7
за УПИ № IV-426, квартал №16 по плана на с. Коняво, общ. Кюстендил. От
удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК изх. №
ДО002425/28.08.2024 г. от Дирекция „Местни приходи“ при Община
Кюстендил се установява, че данъчната оценка на процесния имот на адрес с.
**** се равнява на 2 068,30 лева.
Видно от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от 28.08.2024 г.
Р. Е. Р., ЕГН ********** е женен и негова съпруга е Н. А. Н., ЕГН
**********. От приложения дубликат на удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 0123 от
07.07.2014 г., съставен в град Кюстендил, се установява, че ответниците Р. Р. и
Н. Н. се сключили граждански брак на 07.07.2014 г. в град Кюстендил.
Приложено е копие от нотариално дело № 275 по описа за 2024 г. на
Нотариус Е. П., рег. № 188.
По делото се установи и от заключение вх.№ 4259/09.04.2025 г. по
допусната по искане на ищците съдебно-счетоводна експертиза, че 6/108 от
продажната цена в размер на 25 000 лева се равнява на сумата от 1 389 лева.
Свидетелят П. Д. А., дългогодишен жител на село Коняво, заяви, че от
ищците познава единствено К. М.. Припомня си, че познавал баба й С., която
живеела на около 500-600 метра от дома на свидетеля. Сочи, че в процесния
имот имало паянтова сграда строена преди около 100 години и две малки
пристройки. Заяви, че сестра му Ю.Д. А. живяла в една от пристройките от
2008 г. до 2024 г. по договорка между тъщата на свидетеля и майката на
ищцата К. М. като сестрата на свидетеля си плащала сметките за ток и вода.
Свидетелят твърди, че не е виждал ответницата С. М. в имота. Заяви, че освен
сестра си не е виждал никой друг там. Процесният имот му бил известен като
„добродолския имот“. Твърди, че за около 8 месеца през 2004 г., отново по
устна договорка между тъщата на свидетеля и майката на ищцата К. М. в
имота се настанил колега на свидетеля на име И..
От показанията на свидетеля В. Б. В. се установи, че е посетил
процесния имот през месец юни на 2024 година, заедно със свидетеля К. К.,
който му казал, че притежава част от същия. Свидетелят видял една стара
къща с почти отключена порта и висящ катинар. В двора имало разхвърляна
покъщнина и дрехи. Съсед на имота заявил на двамата, че имотът е продаден,
след което сочения от свидетеля К. К. провел телефонни разговори с
роднините си.
Свидетелят К. П. К., братовчед на страните, водещ дело срещу
ответницата С. М., заяви, че имотът в село Коняво е наследствен като
съсобствен на дядовците им И. К. М., М. К. М. и С. К. М.. Техните родители се
казвали К. М.и С., която свидетелят знае като баба С., негова прабаба. Те
имали къща в имота от двайсетте години на XX век, която според свидетеля
била устно разделена между тримата братя. Свидетелят твърди, че неговият
наследствен дял се съставлявал от 1-2 стаи. Сочи, че в края на юни 2024
година отишъл с приятеля си В. В. в имота и видял че има поставен катинар.
Съседите му казали, че имотът е продаден. Обадил се на братовчедка си К.,
която потвърдила новината. Заяви, че ответницата С. М. и синът й му се
8
обаждали по телефона и се опитвали да му предлагат пари, а той им забранил
да „се занимават“ с неговия дял, защото не иска да го продава. Заяви, че
посещава имота, защото има наследствени имоти в с. Гирчевци и с. Багренци
и когато наглежда земите си минава през с. Коняво. Сочи, че в имота дълго
време живяла „една стара баба“ на име Ю., с което свидетелят бил съгласен,
защото пазела къщата. Свидетелят твърди, че от частта на покрива, попадаща
в дял на ответницата С. М., падали керемиди в частта на свидетеля и
разбивали покрива му, поради което три - четири пъти правил ремонт. Сочи,
че всички братовчеди си знаели кой какво притежава в имота и всеки
стопанисвал това, което е негово. Ищцата К. М. притежавала частта, в която
живяла Ю.. Чувал от роднини, че първата е опитвала да закупи части от имота.
Разпитан е и свидетелят Г. С. М., чичо на ответницата С. М.. Заяви, че е
брат на бащата на С. М., който владял имота в село Коняво, искал да живее
там и се грижел повече от 20 години да не изпадне в разруха. Садил дръвчета
и лозници, грижил се за овошките. Поправял оградата и премахнал един
навес, който му пречел, с помощта на свидетеля преди около 7-8 години.
Последният път, когато отишъл с брат си на място в село Коняво Г. М.намерил
къщата запустяла. Там открили една жена, която нямала дом и братът на
свидетеля се смилил над нея като й позволил да остане там, а състоянието й не
позволявало да се грижи за имота. Свидетелят твърди, че не знае някой да се е
интересувал от имота или да е имал някакви претенции. Не е засичал някой от
ищците, когато е ходил там. Спомня си как брат му казал, че ако другите
роднини нехаят, той ще остане да живее в имота и да го стопанисва. Не знае
да е имало уговорка между наследниците болната жена да стопанисва този
имот. Не му е известно някой да е оспорвал владението на К. М. върху
процесния имот. Свидетелят посочи, че брат му е ползвал главната постройка,
а не и допълнителните такива, въпреки че имал достъп до тях. Никоя от
постройките не била електрифицирана или свързана към водопреносната
мрежа. Бащата на ответницата К. М. живеел постоянно в град Перник, а
свидетелят посещавал село Коняво десетина пъти годишно. Сочи, че има
финансови спорове с ищцата М. М..
Разпитана е свидетелката И. П. М., която заяви, че има наблюдения
върху процесния имот, защото живее на същата улица, на която е разположен.
Твърди, че е виждала единствено ответницата С. М. и баща й в двора на имота
през почивните дни. През делнични дни свидетелката работела в град
Кюстендил и не знае кой е посещавал имота, в който твърди, че има лозница и
дървета, но не е влизала в двора. Къщата изглеждала необитаема. В нея била
настанена жена на име Ю., която не била в добро здравословно състояние.
Свидетелката не може да посочи кой е дал разрешение на тази жена да живее
в имота и в кой период същата е обитавала къщата.
От разпита на М. Д. А., кмет на с. Коняво, се установи следното.
Свидетелката е израснала в близост до процесния имот и помни в него да са
живели баба С., съпруга на К. Д. и баба Д. – снаха в рода Д.. Други хора там не
е виждала, освен жителката на селото Юлия, за която твърди, че била
наемателка в имота, но не знае дали е плащала наем и кой точно й е разрешил
да заживее там. Информация получила от съседка на имота. Жената живяла
9
дълго време в имота – над 15 години, до продажбата му. Свидетелката не
познавала никого от наследниците до миналата година, когато ответницата С.
М. се обърнала към нея, за да се снабди с удостоверение за наследници.
Твърди, че не може да се каже имотът да е запустял, в него можело да се
влезе, и предполага, че е бил поддържан от Юлия и нейни близки, защото
миналата година видяла мъжа на една от сестрите й да чисти тротоара пред
къщата. Смята, че сметките за ток и вода са плащани от роднини на Ю.
В открито заседание на 11.02.2025 г. ответникът Р. Р. заяви, че със
съпругата му не посещават къщата и не я ползват. Бил в имота 2-3 пъти като
там царяла разруха и ответниците не можели да я ползват.
След цялостна преценка и задълбочен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, разгледан поотделно и в неговата съвкупност, и
като взе предвид изложените от страните доводите, съдът приема за
установено от правна страна, следното:
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване по
отношение на ответницата С. К. М. правото на собственост на ищците върху
съответните идеални части от описания в исковата молбата недвижим имот -
парцел IV, имот планоснимачен № 426 в квартал 16 по плана на с. Коняво, с
площ от 822 кв.м, ведно с построените в същия паянтова жилищна сграда и
всички подобрения в поземления имот. Отправено е и искане по чл. 537, ал.2
ГПК за отмяна на нотариален акт № 81, том II, рег. № 1631, нот. дело 275/2024
г. на нотариус Е. П., рег. № 188 на НК, вписан в Служба по вписване при КРС с
вх.рег № 1753/05.06.2024 г. като акт № 111, том VII, дело 1083/24 г. Предявен е
и ревандикационен иск по чл.108 ЗС против ответниците Р. Е. Р. и Н. А. Н..
Предявен е и иск по чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на 6/108 ид. ч. от описания
в исковата молба, за сумата от 1388,89 лева, представляваща равностойността
на 6/108 ид.ч. от 25 000 лева.
По отношение разпределението на доказателствената тежест, съдът
указа на ищците, че по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, в тяхна
тежест е да докажат всички факти, от които произтича правният им интерес,
както и осъществяването на всички пораждащи правото им на собственост,
факти, вкл. и сочените основания, т.е следва да докажат, че са собственици на
съответните идеални части от процесния имот. Ищците следва да докажат
качеството си на наследници на сочените наследодатели, както и
обстоятелството, че процесният имот е бил част от наследствената маса,
формирана след смъртта на същите, а също и че праводателите им са били
собственици на процесния имот, на съответното правно основание. В тежест
на ответната страна е да изчерпи в процеса всички основания, на които
правото й на собственост би могло да се породи, т.е. следва да установи, че са
били налице всички предпоставки за придобиване на собственост по
давностно владение от наследодателя на ответницата С. К. М., а именно
твърдяното давностно владение, явно, спокойно, необезпокоявано, постоянно
и непрекъснато владение с намерение за своене в продължение на повече от 10
години относно процесния имот, както и манифестирането на това владение
по отношение на останалите правоимащи лица (съсобственици), без тяхното
10
противопоставяне.
По иска с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, ищците
следва да установят, че са собственици на посочените идеални части от
процесния имот и на наведеното основание, както и че ответниците го владеят
/упражняват фактическа власт/ върху имота, без да имат основание за това. В
тежест на ответната страна е да установи своите правоизключващи,
правопогасяващи или правоунищожаващи възражения, включително
основанието си за владеене на имота.
По конститутивния иск с правна квалификация по чл.33, ал.2 ЗС в
доказателствена тежест на ищците при условията на пълно и главно доказване
е да установят наличие на съсобственост върху процесния поземлен имот, на
заявеното основание между тях и ответницата С. К. М., притежаваните и
твърдени от тях идеални части от имота, сключването на 18.06.2024 г. на
действителен договор за покупко-продажба между ответниците С. М., от една
страна и Р. Р., от друга, по силата на който ответницата М. е продала на
ответника Р. целия процесен имот за сума от 25 000 лева, че Р. Р. към момента
на прехвърлителната сделка се е намирал в режим на СИО с ответницата Н.
Н., като ищците трябва да докажат и спазването на двумесечния преклузивен
срок по чл. 33, ал.2 от ЗС и че искът е предявен в този срок, а също и момента
на узнаване от тях за извършената продажба, а в случай на отправена покана -
от дата на сделката. Ищците не представят доказателства за това, че
праводателите им са били собственици на процесния имот, както и за спазения
двумесечен преклузивен срок по чл.33, ал.2 от ЗС и за момента /дата/ на
узнаване на сделката от тях. Ответницата С. М. от своя страна следва да
докаже, че е предложила, поканила писмено ищците преди сключване на
сделката да изкупят идеалните й части от поземления имот, при същите
условия, при които е осъществена продажбата, както и наличието на отказ от
ищците да изкупят дела й /ид. части./, както и своите правоизключващи
възражения – че към момента на прехвърляне на правото на собственост
имотът е бил изключителна собственост на ответницата. Извън това всяка от
страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици.
По допустимостта:
Предявените искове са процесуално допустими. Снабдяването на
ответника С. М. с констативен нотариален акт за собственост смущава
нормалното упражняване на правото на собственост на ищците и обуславя за
тях правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, чрез
който да получат съдебна защита на правата си. В Тълкувателно решение №3
от 05.01.2022 г. по тълк. дело №3/2020г. на ОСГК, ВКС е посочено, че при
иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за
идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за
предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът
е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е
нарушил владението на ищеца. Тоест допустимо е да се ревандикират идеални
части от съсобствен имот.
11
Допустимо е и искането за отмяна на констативен нотариален акт.
Съгласно Тълкувателно решение № 178/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС, ако с
охранителен акт са засегнати правата на собственика от трето лице, то може
да ги защити чрез предявяване на иск за собственост против него и искане за
отмяна на нотариалния акт. Пасивно легитимирано е лицето, признато за
собственик с констативния нотариален акт. По съществото си тази отмяна е
законова последица от уважаването на иска, която съдът следва да присъди
служебно, дори и ищецът да не е направил такова искане.
В Решение № 115 от 25.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4903/2019 г., II г.
о., ГК е възприето, че е налице правен интерес от предявяване на иск за
собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди
завеждане на иска, тъй като действителният собственик има правен интерес да
установи правото си на собственост и срещу праводателя, който е оспорил
правото на собственост на действителния собственик. Тоест претенцията е
допустима и въпреки това, че С. М. се е разпоредила с процесния имот и
понастоящем не претендира права върху същия.
По субективно и обективно кумулативно съединените положителни
установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците са наследници по закон на К. М. Д., починал на 14.04.1958 г., и
на неговите низходящи, както беше прието за установено по-горе.
Съобразявайки правилата за определяне на наследствените дялове в Закона за
наследството – чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН, съдът констатира, че ищците и
ответницата С. М. действително притежават посочените в исковата молба
квоти от наследството, оставено от К. М. Д., а именно: М. М. – 12/108; К. М. –
6/108; С. А. – 6/108; Д. К. – 4/108; М. М. – 12/108; С. М. – 6/108 идеални части.
Безспорно в доктрината и практиката е, че констативният нотариален
акт не поражда право на собственост, а само установява наличието на вече
съществуващо такова. Това означава, че дори приживе наследодателите на
ищците да се бяха снабдили с такъв нотариален акт, това не би ги направило
собственици, ако не е било налице действително осъществено придобивно
основание. Придобивните основания за право на собственост биват
оригинерни и деривативни, в зависимост от това дали собствеността
преминава от патримониума на един субект в патримониума на друг или е
придобита без такова преминаване. От събраните по делото доказателства,
включително показанията на свидетелите, които съдът кредитира, настоящият
състав достига до извода, че процесният имот действително е бил собственост
на общия наследодател на част от страните К. Д.. Имотът е бил известен като
„добродолския имот“ и може да се приеме, че е придобит по давност още
приживе от К. Д. и неговата съпруга, като добросъвестното владение е било
продължено и от техните деца, тоест в тяхна полза е изтекъл предвиденият в
чл.79 от ЗС срок. Липсата на формален титул за собственост не оборва горния
извод.
Съдът споделя виждането, че ако едно лице е упражнявало фактическа
власт върху недвижим имот явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от
10 години, но приживе не се е позовало на изтеклата придобивна давност, т.е.
12
не е изразило волята да придобие правото на собственост по реда на чл.79,
ал.1 ЗС, то към момента на смъртта си това лице не притежава собствеността.
Наследниците на това лице не биха могли да придобият следователно по
наследство правото на собственост, а само правото да владеят вещта като
фактическо състояние. За да бъде придобита собствеността е необходимо
изрично позоваване на този придобивен способ от страна на наследниците на
владелия наследодател, в който случай правото на собственост се придобива
от момента, в който наследниците се позоват на изтеклата давност дори
наследодателят да е упражнявал фактическата власт върху имота повече от 10
години, тъй като придобивната давност има действие ex nunc. Законът
изрично допуска и възможност за присъединяване на владение при условията
на чл.82 ЗС. Ако наследодателят е владял един имот, но приживе не се е
позовал на давността, както вече беше отбелязано, наследниците му
придобиват по пътя на наследствената трансмисия само фактическата власт
върху имота и биха могли да придобият собствеността, присъединявайки към
своето владение владението на наследодателя и позовавайки се на давността -
Решение № 477/2010 II г.о. ВКС. Такава е и настоящата хипотеза по
отношение на ищците.
Съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, като счита, че от твърденията на страните (както
заявеното в исковата молба, така и поддържаното от ответника) и събраните
свидетелски показания, се достига до единствен възможен верен извод
относно собствеността на процесния имот, а именно, че към момента на
смъртта на общия наследодател на страните имотът е бил част от неговия
патримониум и като част от наследствената маса върху него са възникнали
права на наследяване за наследниците му по закон.
С оглед горното съдът приема за установено, че процесният имот е
наследствен за страните при посочените по-горе квоти и следва да се
произнесе по възражението на ответницата С. М., че е придобила
собствеността върху същия по силата на добросъвестно давностно владение.
Владението е дефинирано в чл.68, ал.1 от Закона за собствеността като
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично
или чрез другиго, като своя. Владението е защитено от закона фактическо
състояние, съдържащо два елемента: обективен (материалното държане на
вещта, т.е. упражняване на фактическа власт) и субективен - намерението да
се държи и използва вещта като собствена. За да е годно владението да породи
правните последици на придобивната давност е необходимо същото да е
постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Така и в Решение №
262/1.11.2012 г. по гр.д. № 439/2012, ВКС, ІІ г.о.
В настоящия случай не е доказано ответницата или прекият й
наследодател да са отблъснали владението на ищците, като са им
противопоставили намерение да владеят целия имот само за себе си.
Евентуалното превръщане на държането на идеалната част на сънаследника
във владение следва да е намерило външна изява по категоричен и нетърпящ
друго тълкуване начин и да е достигнало до знанието на останалите
сънаследници. Това е така, тъй като презумпцията на чл.69 ЗС e изначално
13
опровергана в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността
произтича от наследяване. В тази хипотеза наследникът е владелец на своята
идеална част и държател на идеалните части на останалите наследници. За да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
сънаследникът следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се демонстрира намерението за своене на чуждите
идеални части. Те трябва да бъдат доведени до знанието на останалите
съсобственици, за да се обезпечи възможността последните да предприемат
действия за защита на правата си, освен ако това е обективно невъзможно
/решение № 43 от 08.04.2019 г. по гр. д. № 2292/2018 г., І ГО на ВКС; решение
№ 60126/21.01.2022 г. по гр. д. № 4044/2020 г., І ГО на ВКС и др./.
Упражняваната от ответника фактическа власт върху имота обаче не доказва
намерение за своене. Фактът, че сънаследственият имот се ползва само от
някой от наследниците без противопоставяне от останалите, сам по себе си, не
доказва нито предаване на владение, нито промяна в намерението на
сънаследника, който ползва имота, независимо от продължителността на това
фактическо състояние, защото с неползването на вещта собствеността не се
губи. Непротивопоставянето на останалите наследници е мълчалив акт, който
не може да служи като доказателство за предаване на владение, освен ако
заинтересованата страна е доказала други факти за постигане на съгласие за
владение /решение № 41/15.06.2022 г., гр. д. № 2728/2021 г., І ГО на ВКС/ . -
Определение №3853/01.12.2023 г., к.гр.д. №1279/2023, I ГО, ВКС, в този
смисъл и Решение № 12/19.02.2014 г. по гр.д. № 1840/2013 г., ВКС, І г.о.
В подкрепа на горното са и показанията на разпитаните по делото
свидетели. Не се установиха действия, с които ответницата или покойният й
баща да са манифестирали пред останалите наследници намерението си за
своене на имота. Показанията на свидетеля Г. М.индикират единствено за
наченки на такава манифестация от страна на К. М. пред самия свидетел. Не
беше доказано и упражняването на фактическа власт върху процесния имот.
Единствено свидетелката И. М. сочи да е виждала спорадично С. М. и баща й
там. Поради това съдът не може да приеме, че С. М. или родителите й са
придобили по давност недвижим имот УПИ, представляващ парцел IV, имот
планоснимачен № 426 в квартал 16 по плана на с. Коняво, с площ от 822 кв.м,
ведно с построените в същия паянтова жилищна сграда и всички подобрения в
поземления имот, при съседи на поземления имот: улица, УПИ III-425, УПИ
VIII-427, УПИ VII-428, УПИ XIII-429, УПИ V-429.
С оглед на гореизложеното исковете с правна квалификация чл.124, ал.1
ГПК за установяване собствеността върху идеални части от процесния
недвижим имот ще бъдат уважени като основателни.
Доколкото ответницата С. М. се е снабдила с констативен нотариален
акт за собственост върху процесните имоти - нотариален акт №81, том II, рег.
№ 1631, нот. дело 275/2024 г. на нотариус Е. П., рег. № 188 на НК, въпреки че
не е притежавала правото на собственост върху целия имот, на основание чл.
537, ал. 2 от ГПК, този нотариален акт следва да бъде отменен за частта,
засягаща притежаваните от ищците права – 40/108 идеални части, което е
14
уредена от закона правна последица от постановяване на съдебно решение, с
което се признават права на друго лице, която съдът е длъжен да приложи
служебно. Ищците не са легитимирани да предявяват правата на останалите
съсобственици, които не са страна по делото. В Решение № 142 от 6.04.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 619/2020 г., I г. о., ГК, е възприето, че отмяната на
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по реда на чл.
537, ал. 2 ГПК е правна последица от уважен срещу титуляря по този
нотариален акт иск за собственост на същия имот. Следователно,
констативният нотариален акт подлежи на отмяна до онзи обем права, за
които искът за собственост против ползващото се от акта лице е бил уважен.
По иска с правно основание чл.108 от ЗС.
Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е средство за съдебна защита на
правомощието владение като елемент от състава на правото на собственост
или друго вещно право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ
от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да
бъде уважена исковата претенция, намираща своето правно основание в
посочената норма, следва да бъде установено кумулативното наличие на
следните две положителни и една отрицателна предпоставки: ищецът да е
собственик на процесния имот; ответникът да владее същия и владението му
върху имота да е лишено от правно основание. Както съдът е посочил в
доклада по делото, ищецът по иска по чл. 108 от ЗС следва да докаже
наличието на първите две от горепосочените предпоставки, а в тежест на
ответника по ревандикационния иск е да установи, че владее имота на правно
основание. С оглед възприетото по-горе относно основателността на
установителните претенции, първата положителна предпоставка е доказана –
ищците са собственици общо на 40/108 ид. части от процесния имот. По
отношение на останалите две предпоставки съдът намира следното.
Ответниците Р. Р. и Н. Н. са сключили с ответницата С. М. договор за
покупко-продажба на процесния имот, обективиран в нотариален акт №71,
том III, рег. № 3294, нот. дело 253/2024 г. на нотариус Н. М., рег. № 566 на НК.
Този договор е сключен на 18.06.2024 г., а исковата молба инициираща
настоящото производство е вписана в Служба по вписванията Кюстендил с №
2834/30.08.2024 г., акт 230, том I, дело 1166 от 2024 г., тоест след датата на
прехвърлителната сделка. По делото се установи, че продавачът не е бил
действителен собственик на целия имот, а само на 6/108 ид. части от същия.
Безспорно в доктрината и практиката се приема, че договорът, с който се
прехвърлят чужди права не е нищожен. Още в Решение № 1287 от 12.XII.1993
г. по гр. д. № 572/93 г., II г. о. на Върховния съд е посочено, че в закона,
респективно чл. 26 ЗЗД, изчерпателно са посочени основанията за обявяване
на един договор за нищожен. Там продажбата на чужд имот не е посочена
като основание за нищожност на договора. Това обаче не лишава
действителния собственик на имота да поиска ревандикацията му по чл. 108
ЗС. Следователно сключеният между ответниците договор е действителен, но
поражда вещно прехвърлително действие само относно притежаваните от
продавача идеални части от правото на собственост, а в останалата си част
вещта подлежи на ревандикация. Това следва и от общото правило, че никой
15
не може да прехвърли повече права отколкото притежава.
Основното предназначение на вписването е създаване на правна
сигурност чрез оповестяване на такива актове, които са свързани с учредяване,
придобиване, промяна на вещни права върху недвижими имоти. Поначало при
персоналните системи на вписване /каквато е българската/, вписването няма
конститутивно действие – за разлика от държавите с реална /поимотна/
система на вписване. Така в Решение № 1114 от 29.06.2012 г. на САС по в. гр.
д. № 711/2012 г. Приобретателите по прехвърлителната сделка са били
добросъвестни към момента на сключването й и не са могли да предполагат,
че праводателят им не е действителен собственик на вещта, въпреки това не
може да се приеме, че съществува годно основание да я държат или владеят,
тъй като не са придобили вещни права върху притежаваните от ищците
идеални части от имота. Не е направено възражение за право на задържане.
Отношенията между купувачите и продавача следва да се уредят в различно от
настоящото, производство.
Действително, в открито заседание на 11.02.2025 г. ответникът Р. Р.
заяви, че със съпругата му не посещават къщата и не я ползват. Въпреки това
доколкото в нотариалния акт, обективиращ покупко-продажбата е договорено
незабавно предаване на владението върху имота и от събраните по делото
данни е видно, че Р. Р. и Н. Н. възприемат себе си като собственици на
процесния имот, придобили го законосъобразно и по надлежния ред, може да
се приеме, че същите владеят имота в с. Коняво.
С оглед на гореизложеното, съдът счита че са налице всички
предпоставки да бъде уважен петиторният иск като съдът се произнесе с
установителен и осъдителен диспозитив, съгласно Тълкувателно решение 4
от 14.03.2016 год. по тълк. дело №4/2014 г. на ОСГК, ВКС.
По иска с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС.
Според разясненията в Тълкувателно решение № 50 от 1.06.1956 г.,
ОСГК на ВС, когато се касае до съсобственост върху недвижими имоти, за да
бъде ограничен броят на съсобствениците и промяната им, чл. 33 ЗС
установява задължение за всеки съсобственик, който продава своята част на
трето лице, да представи пред нотариуса писмени доказателства, че е
предложил на другите съсобственици да купят частта му при същите условия,
както и да декларира писмено, че те не са приели предложението.
Неспазването на това задължение дава основание за останалите
съсобственици в определен срок да изкупят продадената част от съсобствения
недвижим имот при действително уговорените условия. Тези разпоредби на
чл. 33 ЗС имат ограничителен характер, защото стесняват кръга на купувачите
при продажба на част от съсобствен имот.
В константната практика на ВКС се приема, че упражняването на
потестативното право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС зависи изцяло и
единствено от волята на съсобственика - носител на това право. Ако
съсобствениците с право на изкупуване са повече от един, всеки от тях
преценява дали да предяви иск за изкупуване или не, двумесечният срок по
чл. 33, ал. 2 ЗС за всеки от тях може да тече от различен момент, наличието на
16
материалноправните предпоставки за уважаване на иска се преценяват за
всеки съсобственик поотделно, решенията по исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС не е
необходимо да бъдат еднакви, те не разпростират силата си на пресъдено нещо
по отношение на непредявилите искове по чл. 33, ал. 2 ЗС съсобственици и не
ги ползват, нито им вредят, доколкото няма пречка при конкуренция на
искания по чл. 33, ал. 2 ЗС да се признае на всички предявили искове
съсобственици право на изкупуване в съотношение според дяловете им. След
като материалноправното положение на съсобствениците с право на
изкупуване не е еднакво и липсва необходимост съдебното решение да е
еднакво спрямо всички тях, то те не са необходими другари и при активно
субективно съединяване на искове по чл. 33, ал. 2 ЗС ще е налице обикновено,
а не необходимо другарство.
В настоящия случай се установи, че всеки от ищците е съсобственик с
ответницата С. М. по отношение на процесния имот при посочените по-горе
квоти. Тоест всеки от тях може да поиска да закупи притежаваните от
последната 6/108 ид. части. Допустимо е и претенцията да е отправена заедно
от част от съсобствениците, каквато е настоящата хипотеза.
Законът изрично очертава кръга от лица, имащи правото на изкупуване
по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС, за упражняването на което е установен и кратък
преклузивен срок – два месеца. Правото на изкупуване представлява
самостоятелно субективно потестативно право, което може да бъде
упражнено само при изрично посочените в чл. 33, ал. 2 ЗС условия и срок и то
само по съдебен ред. В практиката се приема, че спазването на този срок касае
основателността, а не допустимостта на иска. В случая съдът констатира, че
искът е предявен в преклузивния срок, макар ищците да не са ангажирали
доказателства за момента, в който са разбрали за сделката. След като най-
ранният възможен момент, в който това може да се случило е денят на
сключването й – 18.06.2024 г., а исковата молба е депозирана на 13.08.2024 г.,
срокът очевидно е спазен.
При наличието на предпоставките по чл. 33, ал. 2 ЗС упражнилият право
на изкупуване съсобственик встъпва в правата на купувача по
разпоредителната сделка, като го замества, т. е. обемът на признатото му
право не е обусловен от размера на притежаваната от него част в съсобствения
имот, като е без значение и обстоятелството, че другият съсобственик не е
упражнил правото си на изкупуване. В Решение № 49 от 29.03.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 363/2012 г., IV г. о., ВКС приема, че правото на изкупуване по чл.
33, ал. 1 ЗС принадлежи на съсобственика, който не се е разпоредил /или
обещал да се разпореди/ със своята идеална част от обещаната вещ. Той има
право с едностранно волеизявление да промени правната сфера на купувача на
отчуждената идеална част от вещта, като изкупи придобитата част срещу това,
което приобретателят е дал.
В Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
5/2012 г., ОСГК, се посочва, че когато правото на собственост върху идеална
част от недвижим имот се придобие чрез продажба в нарушение на правилото
за предлагане на дела първо на останалите съсобственици, осъществената
сделка не е нищожна. При подобно нарушение в полза на останалите
17
съсобственици се поражда потестативното право да изкупят продадената
идеална част, като встъпят в продажбеното правоотношение и заместят
купувача. Предпоставка за упражняването на субективното право по чл. 33,
ал. 2 ЗС е покупко-продажбата да е действителна, което не е спорно по делото.
Следователно са налице всички предпоставки ищците да изкупят дела на
ответницата С. М. от процесния имот по пазарната цена, уговорена между
същата и останалите ответници, а именно за сума, равняваща се на 6/108 от
25 000 лева или 1 389 лева. Искът е основателен и ще бъде уважен като
ищците следва да заплатят сумата в месечен срок от влизането на решението в
сила, в противен случай решението ще се счита обезсилено по право –
аргумент от чл.33, ал.3 ЗС.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски се
дължат на ищците, съгласно представен в срок списък по чл.80 ГПК. Доказани
са разноски в общ размер на 1 880,56 лева, които се иска да бъдат присъдени
на сторилата ги ищца К. М.. Сред разноските е включено и адвокатско
възнаграждение от 1 550 лева срещу чийто размер е направено своевременно
възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно с оглед
фактическата и правна сложност на делото и обема на предприетите от общия
процесуален представител на ищците действия в хода на производството по
множеството съединени искове. Ответниците ще бъдат осъдени солидарно да
заплатят на К. М. разноски в претендирания размер от 1 880,56 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на С. К. М., с ЕГН: ********** от
гр.****, че К. Р. М., с ЕГН: ********** от гр.**** е собственик на 6/108 ид.ч.;
С. Р. А., с ЕГН: ********** е собственик на 6/108 ид.ч.; М. Й. М., ЕГН:
********** от гр.*** е собственик на 12/108 ид.ч.; Д. К. К., ЕГН: **********
от гр.**** е собственик на 4/108 ид.ч.; М. С. М., с ЕГН: ********** от гр.***
е собственик на 12/108 ид.ч. от описания в нотариален акт №81, том II, рег. №
1631, нот. дело 275/2024 г. на нотариус Е. П., рег. № 188 на НК недвижим
имот, а именно: УПИ, представляващ парцел IV, имот планоснимачен № 426 в
квартал 16 по плана на с. Коняво, с площ от 822 кв.м, ведно с построените в
същия паянтова жилищна сграда и всички подобрения в поземления имот, при
съседи на поземления имот: улица, УПИ III-425, УПИ VIII-427, УПИ VII-428,
УПИ XIII429, УПИ V-429, на основание наследяване и давностно владение.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 ГПК, констативен нотариален акт
за собственост №81, том II, рег. № 1631, нот. дело 275/2024 г. на нотариус Е.П.,
рег. № 188 на НК за 40/108 ид. части от правото на собственост върху
недвижим имот УПИ, представляващ парцел IV, имот планоснимачен № 426 в
квартал 16 по плана на с. Коняво, с площ от 822 кв.м, ведно с построените в
същия паянтова жилищна сграда и всички подобрения в поземления имот, при
18
съседи на поземления имот: улица, УПИ III-425, УПИ VIII-427, УПИ VII-428,
УПИ XIII-429, УПИ V-429.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно
основание чл.108 ЗС, по отношение на Р. Е. Р., ЕГН: ********** от гр.*** и Н.
А. Н., ЕГН ********** от гр.***, че К. Р. М., с ЕГН: ********** от гр.**** е
собственик на 6/108 ид.ч.; С. Р. А., с ЕГН: ********** е собственик на 6/108
ид.ч.; М. Й. М., ЕГН: ********** от гр.**** е собственик на 12/108 ид.ч.; Д.
К. К., ЕГН: ********** от гр.**** е собственик на 4/108 ид.ч.; М. С. М., с
ЕГН: ********** от гр.**** е собственик на 12/108 ид.ч. от описания в
нотариален акт №81, том II, рег. № 1631, нот. дело 275/2024 г. на нотариус Е.
П., рег. № 188 на НК недвижим имот, а именно: УПИ, представляващ парцел
IV, имот планоснимачен № 426 в квартал 16 по плана на с. Коняво, с площ от
822 кв.м, ведно с построените в същия паянтова жилищна сграда и всички
подобрения в поземления имот, при съседи на поземления имот: улица, УПИ
III-425, УПИ VIII-427, УПИ VII-428, УПИ XIII429, УПИ V-429, на основание
наследяване и давностно владение.
ОСЪЖДА, по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, Р. Е. Р.,
ЕГН: ********** от гр.*** и Н. А. Н., ЕГН: ********** от гр.****, ДА
ПРЕДАДАТ на К. Р. М. владението върху 6/108 ид.ч.; С. Р. А. владението
върху 6/108 ид.ч.; М. Й. М. владението върху 12/108 ид.ч.; Д. К. К. владението
върху 4/108 ид.ч.; М. С. М. владението върху 12/108 ид.ч. от описания в
нотариален акт №81, том II, рег. № 1631, нот. дело 275/2024 г. на нотариус Е.
П., рег. № 188 на НК недвижим имот, а именно: УПИ, представляващ парцел
IV, имот планоснимачен № 426 в квартал 16 по плана на с. Коняво, с площ от
822 кв.м, ведно с построените в същия паянтова жилищна сграда и всички
подобрения в поземления имот, при съседи на поземления имот: улица, УПИ
III-425, УПИ VIII-427, УПИ VII-428, УПИ XIII429, УПИ V-429.
ДОПУСКА на основание чл. 33, ал. 2 ЗС изкупуване в полза на К. Р.
М., с ЕГН: ********** от гр.****, С. Р. А., с ЕГН: **********, М. Й. М., ЕГН:
********** от гр.****, Д. К. К., ЕГН: ********** от гр.****, М. С. М., с ЕГН:
********** от гр.****, на 6/108 ид. ч. от УПИ IV-426, в квартал 16 по плана
на с. Коняво, общ. Кюстендил, утвърден със Заповед № 688/06.04.1968 г., с
административен адрес на имота: с. ****, целият с площ от 822 кв.м, ведно с
построената в имота едноетажна жилищна сграда, както и ведно с всички
находящи се в имота подобрения и приращения, по договора за покупко-
продажба, сключен между С. К. М., с ЕГН: ********** като продавач и Р. Е. Р.
и Н. А. Н. като купувачи, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №71, том III, рег. № 3294, нот. дело 253/2024 г. на нотариус
Н. М., рег. № 566 на НК, срещу сумата от 1 389 лева, платима на купувачите Р.
Е. Р., ЕГН: ********** от гр.**** и Н. А. Н. от гр.****, в едномесечен срок от
влизане в сила на решението.
УКАЗВА на ищците, че ако в едномесечен срок от влизане в сила на
решението не представят доказателства за заплащане на купувачите Р. Е. Р.,
ЕГН: ********** от гр.*** и Н. А. Н., ЕГН: ********** от гр.***, на сумата
от 1 389 лв., решението ще се счита за обезсилено по право на основание чл.
33, ал. 3 ЗС.
19
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. К. М., с ЕГН: **********
от гр.****, Р. Е. Р., ЕГН: ********** от гр.**** и Н. А. Н., ЕГН: **********
от гр.****, да заплатят на К. Р. М., с ЕГН: ********** от гр.****, сумата от
1 880,56 лв., представляваща разноски по делото.
УКАЗВА на ищците, че в 6-месечен срок от влизане в сила на решението
следва да отбележат същото в Агенцията по вписванията, Служба по
вписванията - Кюстендил.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, заедно със съобщението
за изготвянето му – арг. от разп. на чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
20