№ 1757
гр. София, 06.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000501196 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. на СГС № 275972/21.03.2022 г., подадена от И. С. С. с
ЕГН:********** чрез адвокат Д.П. от САК срещу определение № 261445/28.02.2022 г.,
постановено по гр. дело № 2333/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена
молбата по чл. 248 ГПК на ищеца И. С. С. за изменение на решение от 02.11.2021 г. в частта му за
разноските.
Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно.
Излага съображения, че съдът неправилно възприел, че не били представени доказателства за
извършеното плащане на адвокатското възнаграждение. Налице било надлежно писмено
доказателство, което било представено в последното по делото открито съдебно заседание и се
съдържало в кориците на делото, което представлявало извлечение от банковата сметка на
процесуалния представител на ищеца адвокат Д.П.. Видно от извлечението, адвокатското
възнаграждение в размер па 7 800 лв. било изплатено преди постановяване на съдебното решение
и преди последното по делото открито съдебно заседание, за което било представено надлежно
доказателство.
Поради това, жалбоподателят моли апелативния съд да отмени обжалваното определение и
вместо него постанови ново, с което да измени решението на градския съд от 02.11.2021 г. в частта
му за разноските, като осъди ответника „Инвестбанк“ АД да заплати на ищеца И. С. С. разноските
по делото за адвокатско възнаграждение по уважения иск в размер на 5 500 лв., а в случай, че
прецени да намали адвокатското възнаграждение поради прекомерност, то да съобрази
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери па адвокатските
възнаграждения и правната сложност на делото. Претендира присъждане на разноски в
настоящото производство.
В едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от насрещната страна
1
„Инвестбанк“ АД чрез адвокат Й.Д., с който оспорва жалбата като неоснователна и моли
апелативния съд да потвърди обжалваното определение.
Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата
по делото намира частната жалба за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал.
1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, а разгледана по същество – за частично основателна, поради следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на И. С. С. срещу
„Инвестбанк“ АД, с която са предявени конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и евентуално
съединени с него осъдителни искове по чл. 93, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Първоинстанционният съд
се е произнесъл по същество на спора с решение № 266340/02.11.2021 г., с което е уважил иска по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД, при което е присъдил в полза на ищеца разноски в размер на 1 314.88 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, но не е уважил искането за присъждане на разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение като е приел, че не се представени доказателства за
заплащането му.
С молба вх. на СГС № 368709/09.12.2021 г. ищецът И. С. С. е направил искане по чл. 248
ГПК за изменение или допълване на така постановеното решение в частта му за разноските като
му се присъдят сумата от 150 лв. – заплатена държавна такса за вписване на исковата молба и
сумата от 5 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
С обжалваното определение съдът е отхвърли искането на ищеца като е приел, че за тези
разноски не са представени доказателства.
Настоящият съдебен състав намира молбата по чл. 248 ГПК на ищеца по делото И. С. С. за
основателна в частта й относно присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
По делото са представени, както договор за правна защита и съдействие от 10.11.2020 г. (л.
322), сключен между И. С. С. и адвокат Д.П. от САК, от който е видно, че е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 7 800 лв., така и доказателство за плащането му (съответен банков
документ съгласно задължителните разяснения по т. 1 на тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.
по тълк. Дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че същото е заплатено) – извлечение от банковата
сметка на адвокат Д.П. от САК (л. 317 и л. 318), от което е видно, че в периода 01.04.2021 г. –
06.04.2021 г., ищецът е направил два парична превода в полза на адвоката, съответно за сумата от
4 800 лв. и за сумата от 3 000 лв., с посочено основание за плащане на сумите – договор за правна
помощ от 10.11.2020 г.
Относно претендираните разноски в размер на 150 лв. – държавна такса за вписване на
исковата молба, по делото не е представен документ, удостоверяващ извършването на такова
плащане, поради което в тази й част молбата по чл. 248 ГПК на ищеца по делото И. С. С. се явява
неоснователна.
По така изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено в
частта му, с която е отхвърлено искането по чл. 248 ГПК на ищеца И. С. С. за изменение на
постановеното по делото решение в частта му за разноските като се осъди ответника да му заплати
сумата от 5 500 лв. (както е поискано в молбата), представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение и вместо него в тази му част се постанови ново, с което се уважи това искане на
ищеца.
2
В останалата му част – с която е отхвърлено искането по чл. 248 ГПК на ищеца И. С. С. за
изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските като се осъди ответника
да му заплати сумата от 150 лв. - заплатена държавна такса за вписване на исковата молба,
обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските в настоящото производство:
Такива се претендират само от жалбоподателя И. С. С. като видно от представените от него
доказателства към жалбата – договор за правна помощ от 18.03.2022 г. и вносна бележка от
21.03.2022 г., същият е направил разноски, както следва: 300 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение (приложеният договор за правна помощ служи и като разписка за заплащане на
уговорения в него хонорар) и 15 лв. – заплатена държавна такса.
Поради това и с оглед изхода на делото, насрещната страна по жалбата „Инвестбанк“ АД
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя И. С. С. сумата от 306.64 лв., представляваща
направени разноски в настоящото производство и изчислени съразмерно с уважената част на
жалбата.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение № 261445/28.02.2022 г., постановено по гр. дело № 2333/2020 г. по
описа на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК на
ищеца И. С. С. за изменение на решение от 02.11.2021 г. в частта му за разноските като се осъди
ответника „Инвестбанк“ АД да му заплати сумата от 5 500 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение и вместо него в тази му част постановява:
Осъжда „Инвестбанк“ АД с ЕИК:********* да заплати на И. С. С. с ЕГН:**********
сумата от 5 500 лв. (пет хиляди и петстотин лева), представляваща направени разноски по гр.
дело № 2333/2020 г. по описа на СГС – заплатено адвокатско възнаграждение.
Потвърждава определение № 261445/28.02.2022 г., постановено по гр. дело № 2333/2020 г.
по описа на Софийски градски съд в останалата му част.
Осъжда „Инвестбанк“ АД с ЕИК:********* да заплати на И. С. С. с ЕГН:**********
сумата от 306.64 лв. (триста и шест лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща
направени разноски в настоящото производство.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна касационна жалба при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и, ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд на Република
България в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3