Решение по дело №742/2018 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 490
Дата: 30 ноември 2018 г. (в сила от 17 май 2019 г.)
Съдия: Невена Калинова Калинова
Дело: 20185140100742
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 30.11.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:                        

       Председател:  Невена Калинова

при секретаря Елеонора Г. като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 742 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявени по реда на чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 т.1 от ГПК и при условията на обективно кумулативно съединяване, установителни по характера си искове, с правна квалификация чл.318 и сл. от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, от ищеца „ДД БодуровЕООД, гр.Кърджали, срещу ответницитеУстра-Холдинг“ АД гр.Кърджали и ЕТ „Капител-П.С.“ гр.Кърджали, съдружници в посоченото дружество. Представена е към исковата молба справка-регистър Булстат, че ответниците по предявените установителни искове са съдружници в ОбединениеКърджали 2017“ –Дружество по ЗЗД с код по Булстат ***. Цената на всеки от исковете за парични вземания за неплатена цена по договори за продажба и съответните им искове за обезщетения за забава е под 25 000 лв. и съгласно чл.69, ал.1 т.1  от ГПК, вр. чл.104 т.4, вр. чл.103 от ГПК обуславя компетентност за разглеждане на делото от настоящия съд като първа инстанция.

Претендира се да се установи спрямо ответниците съществуване на вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед N 296/13.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 596/2018г. на РС-Кърджали.Заповедта е издадена срещу длъжника ДЗЗД „Обединение Кърджали 2017“  със седалище и адрес на управление ***, който не е идентичен с посочените по предявените искове ответници-търговци, които са съдружници в същото.Заповедта е възразена от упълномощения от съдружниците в гражданското дружество техен представител.Подаденото така възражение от името на всички членове на неправосубектната общност чрез упълномощения техен представител е породило действие и те са процесуално легитимирани като ответници по предявения иск за съществуване на вземането.В този смисъл Определение N 864/20.11.2014г. по ч.гр.д. N 6617 по описа за 2014г. на ВКС, IV г.о., което съдът съобрази при преценка допустимостта на предявените искове, така както и Определение N 37/16.01.2015г. по ч.гр.д. N 7313 по описа за 2014г. на ВКС, III г.о. и Решение/опр./ N 895/19.12.2014г. по дело N 5793 по описа за 2014г. на ВКС, III г.о., че няма основание исковото производство по чл.422, ал.1 от ГПК да бъде прекратено и конституирането на съдружниците да се отказва поради констатация, че като легитимирани лица те не са били посочени в заповедта за изпълнение.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че ответниците са учредили посоченото дружество по чл.357 и сл. от ЗЗД и със същото ищецът е установил търговски отношения по продажба на стоки, с издаване на фактура в деня на получаването им, сумата по която се плаща по банков път, но не и по процесните фактури, по които задълженията не са изпълнени, за плащане цената на строителни материали в общ размер от 10 486.02 лв. по  фактури N **********/09.12.2017г., N **********/29.12.2017г., N **********/26.01.2018г., N **********/10.02.2018г., N **********/16.03.2018г. и N **********/23.03.2018г.. С неплащането на цената на продадените стоки, ответникът изпада в забава и дължи обезщетение върху всяка една цена от деня на издаване на фактура за продажбата и до 12.04.2018г.-дата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК, в общ размер от 254.76 лв., както и законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК на 12.04.2018г. Издадената по ч.гр.д. N 596/2018г. на РС-Кърджали заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на посочените парични вземания е възразена от длъжника, което обуславя правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за същите. В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен адвокат поддържа исковете и моли за уважаването им.

Ответниците „Устра-Холдинг“ АД гр.Кърджали и ЕТ „Капител-П.С.“ гр.Кърджали с общ  отговора по чл.131 от ГПК оспорват исковете  и съществуването на задължение към ищеца по процесните фактури, както и че е налице идентичност между вземането, за което е издадена възразената заповед за изпълнение на парично задължение, и вземането, претендирано с предявения установителен иск, с оглед сумата върху която се претендира същата, при възражение, че невярно е твърдението, че фактура за доставки на стоки ищецът издава на ответника при самата доставка,  и при възражение, че стоките са реално получени, не са налични съпътстващи фактурите документи за реалност на доставките, фактурите не отговарят на изискванията на ЗСч., и осчетоводяването на фактура при липса на доставка не означава дължимост на цената на доставката.Възразяват, че в счетоводството на ДЗЗД „Обединение Кърджали 2017“ са получени фактури, издадени от ищеца, със същия номер и дата като процесните, но с различно съдържание.Молят за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ответникът „Устра-Холдинг“ АД гр.Кърджали чрез упълномощен адвокат поддържа възраженията срещу исковете

В съдебно заседание ответникът ЕТ „Капител-П.С.“ гр.Кърджали като физическо лице търговец не се явява и не се представлява.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Със Заповед N 296/13.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. N 596/2018г. на РС-Кърджали, е разпоредено ДЗЗД „Обединение Кърджали 2017“ гр.Кърджали да заплати на кредитора „ДД Бодуров“  ЕООД гр.Кърджали сумата 10 486.02 лв. главница, представляваща непалтена цена на закупени строителни материали,  и сумата 254.76 лв. лихва за периода от 09.12.2017г. до 12.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2018  г., както и деловодни разноски от 214.82 лв. за държавна такса и 720 лв. за адвокатско възнаграждение. В същата е посочено, че длъжникът и кредиторът са в трайни търговски отношения и по подробно посочени фактури/процесните/ първият не е платил цената на посочените в тях стоки, с което е изпаднал в забава.

С исковата молба са представени описаните по –горе фактури, с посочен получател Обединение Кърджали 2017 с код по Булстат *** и изпълнител „ДД Бодуров“ ЕООД или Семат“ ООД гр.Кърджали, второто понастоящем преобразувано на „ДД Бодуров“ ЕООД съгласно вписвания в ТР, за продадени стоки, както и дневник на продажбите, които фактури са копие и не са подписани от страните по тях, а от представения дневник за продажби не се установява да изхожда от предприятието на ищеца, в частност от счетоводството му.

В съдебно заседание от ищеца са представени фактура N **********/09.12.2017г. за сумата 3 474.60 лв., фактура N **********/29.12.2017г. за сумата 410 лв., фактура N **********/26.01.2018г. за сумата 4 859.70 лв., фактура N **********/10.02.2018г. за сумата 511.50 лв., фактура N **********/16.03.2018г. за сумата 883.42 лв. и фактура N **********/23.03.2018г. за сумата 346.80 лв., подписани от издателя им, които съответстват на представените от ответниците с отговора на исковата молба фактури, които те твърдят, че са получени в счетоводството на ДЗЗД „Обединение Кърджали 2017“.

Между представените с исковата молба фактури и тези, представени от ищеца в съдебно заседание, идентични с представените от ответниците, е налице идентичност относно номер и дата на издаване, издателя, получателя, стойност на сделката без ДДС и стойност на сделката с ДДС, датата на данъчното събитие/плащането, начинът на плащане-по банка, наименованието на стоките, количеството на  стоките, единичната цена на стоките и общата стойност на стоките, изключая посочването/подредбата/ на стоките по позиции и единичната цена на някои от стоките след третия знак на десетичната запетая, но без разлика на фактурираните видове и количества стоки и общо дължимата за същите цена.В една от фактурите с N **********/09.12.2017г. е налице разлика в датата на плащане, посочена на 27.12.2017г. във фактура-оригинал, която съдът приема за релевантна.

Подредбата на стоките в различни позиции във фактурите, представени към исковата молба, и тези с идентичен номер и дата, находящи се при страните,  се обяснява от вещото лице по ССчЕ- ищецът работи със счетоводен програмен продукт, който в зависимост от зададения критерий, представя издадена фактура по множество начини, т.е. с различна подредба на позициите на стоките, когато са повече от една като вид артикул.

Процесните фактури по номер, дата на издаване, вид на стоките и цена, са осчетоводени от ищеца като доставчик.От ответника като получател са осчетоводени само първите три от тях- Фактурa N **********/09.12.2017г. за сумата 3 474.60 лв., фактура N **********/29.12.2017г. за сумата 410 лв. и фактура N **********/26.01.2018г. за сумата 4 859.70 лв., при налични оригинали на всички фактури при получателя, идентични с копията при доставчика-ищец.Идентичността е относима към осчетоводените от страните фактури, както и тези налични, но неосчетоводени от ответника, съдържанието на които не се различава от това на приложените към исковата молба фактури, освен посочените по-горе разлики. Същите са на обща стойност 10 486.02 лв..Всички фактури са осчетоводени от ищеца като приходи от продажба на материали, изписани от склада му, с включен съответно като дължим данък ДДС по тях в справка декларациии за ДДС, с подадени данни в ТД на НАП Пловдив-офис Къджали от 11.01.2018г., 07.02.2018г., 12.03.2018г. и 11.04.2018г., като дължимият ДДС е преведен в приход на републиканския бюджет.Фактура N **********/09.12.2017г. за сумата 3 474.60 лв., фактура N **********/29.12.2017г. за сумата 410 лв. и фактура N **********/26.01.2018г. за сумата 4 859.70 лв., са осчетоводени от „Обединение Кърджали 2017“ като разходи за материали и покупки с право на данъчен кредит и като задължение за доставени строителни материали, с подадени съответно данни в ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали, като записванията в посоченото дружество по ЗЗД осчетоводяват реална доставка –директно осчетоводяване на  разходи за материали по сметка 601, която впоследствие е закрита, а разходите са отнесени по сметка 611 като разходи за обекта, в който са вложени материалите.И трите фактури са включени в дневниците за покупки и в справки –декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди, с подадени данни в ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали, на 15.01.2018г. и на 13.02.2018г., и по същите е упражнено правото на данъчен кредит за съответния данъчен период, без по същите да е извършено плащане, което да е осчетоводени от страните. Останалите фактури, фактура N **********/10.02.2018г. за сумата 511.50 лв., фактура N **********/16.03.2018г. за сумата 883.42 лв. и фактура N **********/23.03.2018г. за сумата 346.80 лв., са налични в счетоводството на ДЗЗД „Обедиенние“, но не са осчетоводени-не са включени в дневника за продажба, в справки декларации по ЗДДС за съответния данъчен период и данни за тях не са подадени в ТД на НАП,  плащане по тях не е правено, като в съдебно заседание вещото лице сочи, че правото на упражняване на данъчен кредит е в рамките на 12 месеца, до м.февруари 2019г., ако дотогава бъдат осчетоводени.

Законната лихва върху дължимите по фактурите стойности, считано от деня следващ издаването на всяка фактура и до 11.04.2018г. включ. е общо 248.45 лв., а до 12.04.2018г. включ. е 251.37 лв..За първия посочен период законната лихва е изчислена от вещото лице е в размери както следва:

1. по фактура N **********/09.12.2017г. за сумата 3 474.60 лв. за периода от 10.12.2017г. до 11.04.2018г. включ. е 118.73 лв.,

2. по фактура N **********/29.12.2017г. за сумата 410 лв. за периода от 30.12.2017г. до 11.04.2018г. включ. е 11.73 лв.,

3. по фактура N **********/26.01.2018г. за сумата 4 859.70 лв. за периода от 27.01.2018г. до 11.04.2018г. включ. е 101.25 лв.,

4. по фактура N **********/10.02.2018г. за сумата 511.50 лв. за периода от 11.02.2018г. до 11.04.2018г. включ. е 8.53 лв.,

5. по фактура N **********/16.03.2018г. за сумата 883.42 лв. за периода от 17.03.2018г. до 11.04.2018г. включ. е 6.38 лв., и

6. по фактура N **********/23.03.2018г. за сумата 346.80 лв. за периода от 24.03.2018г. до 11.04.2018г. включ. е 1.83 лв.

За периода от 27.12.2017г. до 12.04.2018г. включ. законната лихва върху сумата 3 474.60 лв. по фактура N  **********/09.12.2017г. лв. е 103.28 лв.

Неоспореното от страните заключение на ССчЕ след изслушването на вещото лице в съдебно заседание установява реална доставка на стоките по първите три процесни фактури, издадени от ищеца на дружеството по ЗЗД, в което ответниците са съдружници, което не само, че осчетоводява стоките като получени по сметка, отчитаща разходите му за материали, но при влагане на същите по обекти, закрива първата сметка, и влагането на стоките по обекти осчетоводява по съответна за това сметка, наред с включването на процесните фактури в дневник за покупки, справки декларации за ДДС, в т.ч. с подадени данни в данъчната администрация за съответния данъчен период, възползвайки се от правото си на данъчен кредит, без да извършва плащания на стоките по процесните фактури към изготвяне на заключението и към приключване на съдебното дирене по делото, при което изцяло дължими са претендираните от ищеца главници, представляващи цена по търговски продажби.

От ищеца са представени стокови разписки, в които са описани стоки, идентични с тези по процесните фактури, но стоковите разписки не са подписани от страните.

Наличието на трайни търговски отношения между страните, в частност между ищеца и Обединение „Кърджали 2017“ като дружество по ЗЗД, се установява от ангажираните от страните гласни доказателства- показанията на св.С.Х. и на св.А.В..Същите установяват начина на заявяване на стоките, получаването им от склада на ищеца, с издаване на три екземпляра на стокови разписки, един от които, подписан, остава за продавача-ищец, един, неподписан за работниците в склада на ищеца, предаващи стоките, и един, подписан или неподписан остава за получателя на стоката-техническия ръководител на обекта, за който са заявени стоките, или негов представител, като в по-късен момент се издава фактура за продадените стоки, която се изпраща от ищеца на получателя, ведно с подписания екземпляр от стоковата разписка за продавача. От показанията на свидетелите се установява, че при предаване на стоките, които се получават от представител на купувача, който ги транспортира до съответен обект, не се издава фактура, а такава се издава впоследствие, както и, че фактура се издава само след предадена от склада на продавача стока на получателя.Teзи показания съответстват на начина на оформяне на процесните фактури и осчетоводяването им от страните по тях/първите три процесни фактури/-без включена транспортна услуга и без отразено авансово плащане, което ако е в брой, следва да се придружава с фактура и касова бележка, като безспорно се установява, че продадени строителни материали се извозват с транспорт на купувача след получаването им по стокови разписки, каквито са представени по делото, и материалите по тях съответстват на тези по фактурите, като посоченото в тях плащане в брой не се установява по делото и не се твърди от страните. Наред с това, след осчетоводяване на фактурите/първите три/, получателят на стоките по тях не отправя покана до доставчика за изпълнение на задължението му за реално предаване на стоките по тях, нито релевира възражение за неизпълнение на договора или за едновременно изпълнение на задължения по него. 

Основателно е възражението на ответниците, че фактура за доставки на стоки ищецът не издава при самата доставка,  и неоснователно е възражението, че стоките не са реално получени по отношение на осчетоводените фактури.При разпита на свидетелите се установи, че такива се получават от представителите на купувача въз основа на стокови разписки, каквато се прикрепва към процесните фактури-оригинал за получателя на стоките.

В съдебната практика е прието, че първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото.При липса на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, фактурата като частен свидетелстващ документ не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби.Когато фактурата не е подписана или е подписана за получател от лице без представителна власт, но същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл.301 от ТЗ.Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението за плащане на получените стоки и доказва неговото съществуване.С Решения N 198/13.05.2016г. по т.д. N 2741/2014г. и N 121/21.07.2016г. по т.д. N 3210/2015, I т.о., ВКС, по правния въпрос за правното значение на осчетоводяването на фактурата по покупко-продажба от купувача, включването й в дневниците за покупки и ползването на данъчен кредит от купувача относно факта на приемането на стоките, предмет на договора за покупко-продажба, по аргумент от разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДДС, според която данъчното събитие възниква от датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, е прието, че упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача при продажба на родово определени вещи има правно значение за получаването на стоката, тъй като правото на собственост при тях се прехвърля с отделянето им от рода/респ. предаването им. Ответниците се позовават на възприетото в Решение N 46/06.04.2017г. по гр.д. N 60140/2016г. на ВКС, I г.о., но същото е постановено при различна фактическа обстановка-при твърдения, че фактура за стоките е съставена преди доставката по търговска продажба на дървесина, за която законът регламентира специален режим за транспортиране с превозен билет/чл.211 и чл.213 от ЗГ/, доказващ реалното доставяне на вещта.Неотносимо е позоваването и на възприетото в Решение N 62/25.06.2009г. по т.д. N 546/2008г на ВКС, II т.о., също постановено при различна фактическа обстановка относно търговска продажба с експедиционни бележки въз основа на които са издадени от доставчика фактури, които не са осчетоводени от доставчика, който при узнаване на тези обстоятелства възразява за липса на представителна власт по получилите стоката.   

При липса на друго основание на което ДЗЗД Обединение „Кърджали 2017“ да получи и да осчетоводи първите три процесни фактури за продажба на строителни материали, родово определени по своята правна характеристика вещи, по които ищецът претендира, че има вземане, като удостоверяващи търговски продажби, начинът на осчетоводяване на фактурите от купувача по тях и доказаната от гласните доказателства практика по предаване от продавача на купувача  на вещи при продажбата им, то са доказани търговските продажби между страните по фактура N **********/09.12.2017г. за сумата 3 474.60 лв., фактура N **********/29.12.2017г. за сумата 410 лв. и фактура N **********/26.01.2018г. за сумата 4 859.70 лв., при което исковете за съществуване на вземане на ищеца за плащане цената по търговските продажби, оформени с тези фактури, са доказани и подлежат на уважаване, тъй като съгласно чл.357 и сл. от ЗЗД съдружниците в гражданското дружество отговарят за задълженията му по арг. на правилото, че печалбите и загубите на гражданското дружество се разпределят между съдружниците съразмерно на техния дял, като разпределението е въпрос на вътрешни отношения между съдружниците.

Недоказани са търговските продажби по останалите три фактури-фактура N **********/10.02.2018г. за сумата 511.50 лв., фактура N **********/16.03.2018г. за сумата 883.42 лв. и фактура N **********/23.03.2018г. за сумата 346.80 лв., при доказаното неосчетоводяване на фактурите, макар и в държане на дружеството по ЗЗД, и при недоказаното реално предаване на стоките, т.к. св.Христозова, макар и да заявява, че фактура се издава само след получаване на стоката, не конкретизира вида и количеството на стоките, предадени преди издаване на фактурите, и други доказателства за предаването на стоките по стокови разписки, които не са подписани от страните, не са събрани по делото.

Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго, в случая на датата, посочена във всяка фактура, съответстваща на деня на издаването й, изключая фактурата от 09.12.2017г., в която за дата на плащане е посочена 27.12.2017г..От деня, следващ този като дата за плащане, ответникът изпада в забава да плати цената по доказаните търговски продажби, съгласно чл.84, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, съответно за периодите от 28.12.2017г. до 11.04.2018г. включ. върху цената по първата фактура, за който период обезщетението за забава е в размер на 101.55 лв. съгласно лихвен калкулатор за законна лихва на НАП/поради липса на заключение за релевантния период/, при претендирано такова от 120.89 лв. и за периода от 09.12.2017г. до 11.04.2018г. включ..Върху дължимата цена по втората и третата фактура обезщетението за забава е в размерите и за периодите, посочени от заключението на СТЕ, съответно  по фактура N **********/29.12.2017г. за сумата 410 лв. за периода от 30.12.2017г. до 11.04.2018г. включ. е дължимо обезщетение от 11.73 лв., при претендирано такова от 11.98 лв., и по фактура N **********/26.01.2018г. за сумата 4 859.70 лв. за периода от 27.01.2018г. до 11.04.2018г. включ. е дължимо обезщетение от 101.25 лв., при претендирано такова от 104.15 лв.За разликата над доказаните размери на обезщетения за забава в размер на законната лихва и до пълните им предявени размери, акцесорните искове, съответни на тези за плащане на цената по доказаните между страните търговски продажби, подлежат на отхвърляне, като законна лихва върху цената по тези продажби е дължима, считано от датата на подаване заявление по чл.410 от ГПК в съответствие с присъденото с издадената въз основа на него заповед за изпълнение на парично задължение.

Останалите искове, търговски продажби по фактура N **********/10.02.2018г. за сумата 511.50 лв., фактура N **********/16.03.2018г. за сумата 883.42 лв. и фактура N **********/23.03.2018г. за сумата 346.80 лв., подлежат на отхвърляне като недоказани, в съответствие на което на отхвърляне подлежат и акцесорните им искове за обезщетения за забава съответно за сумите от 8.83 лв. за периода от 10.02.2018г. до 12.04.2018г., 6.88. за периода от 16.03.2018г.  до 12.04.2018г. и 2.03 лв. за периода от 23.03.2018г. до 12.04.2018г., както и за законна лихва от 12.04.2018г. и до окончателното плащане на цената по търговските продажби.

С оглед крайния изход на делото и в приложение на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК ищецът има право на разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете както по настоящото, така и по заповедното производство, а ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. По настоящото производство ищецът прави разноски от 1 858.54 лв., от които 618.54 лв. за държавна такса, 160 лв. за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ и 1 080 лв. за адвокатско възнаграждение, от които има право на 1 550.20 лв..По заповедното производство ищецът прави разноски от 934.82 лв., от които 214.82 лв. за държавна такса и 720 лв. за адвокатско възнаграждение, от които има право на 779.73 лв..По настоящото производство ответникът „Устра –Холдинг“ АД прави разноски от 1 184.80 лв., от които 160 лв.  за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ и 1 024.80 лв. за адвокатско възнаграждение, от които има право на  196.40  лв. Разноски от ответника ЕТ Капител-П.С.” не са доказани и не му се следват. Ищецът има право на разноски и в обезпечителното производство с оглед крайния изход на настоящото дело, в рамките на което е допуснато обезпечение на исковете-т.5 ТР 6/2012 на ОСГТК на ВКС.Представени са доказателства за образувано въз основа на издадените по делото обезпечителни заповеди изпълнително дело N 20189020400318 по описа на ЧСИ Г. *** действие ОС-Кърджали, и доказателства за разноски в същото от 1 168 лв., както и такива в настоящото производство-10 лв. за обезпечителни заповеди и 360 лв. за адвокатско възнаграждение във въззивното частно производство по чл.396 от ГПК, или общо 1 538 лв., от които ищецът   има право на     1 282.84 лв., които се възложат в тежест на ответниците.  

Мотивиран от изложеното, Районният съд

 

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Устра-холдинг” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с изпълнителен директор В.Н.Х., и ЕТ Капител-П.С.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с физическо лице търговец П.Г.С., като съдружници в Обединение „Кърджали 2017“-Дружество по ЗЗД, с код по Булстат ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ж.С.Х., представляваща Устра-холдинг” АД, ЕИК ***, съществуване на вземане на "ДД Бодуров“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Д.Д.Б., за сумата 8 958.83 лв., от която 3 474.60 лв. неплатена в срок цена на продадени стоки/строителни материали/ по Фактура N 0000012774/09.12.2017г.,  410 лв. неплатена в срок цена на продадени стоки по Фактура N  0000012868/29.12.2017г., 4 859.70 лв. неплатена в срок цена на продадени стоки по Фактура N  0000012993/26.01.2018г., 101.55 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 3 474.60 лв. за периода от 28.12.2017г. до 11.04.2018г. включ.,  11.73 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 410 лв. за периода от 30.12.2017г. до 11.04.2018г., и 101.25 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 4 859.70 лв. за периода от 27.01.2018г. до 11.04.2018г. включ., ведно със законната лихва върху сумите 3 474.60 лв., 410 лв. и 4 859.70 лв., считано от 12.04.2018г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 от ГПК в останалата му част както следва: за сумата 511.50 лв., представляваща неплатена цена на продадени стоки  по фактура N **********/10.02.2018г., за сумата 883.42 лв., представляваща неплатена цена на продадени стоки по фактура N **********/16.03.2018г.,  за сумата 346.80 лв., представляваща неплатена цена на продадени стоки по фактура N **********/23.03.2018г., за сумата 8.83 лв. обезщетение за забава върху сумата 511.50 лв. за периода от 10.02.2018г. до 12.04.2018г., 6.88. обезщетение за забава върху сумата 883.42 лв. за периода от 16.03.2018г.  до 12.04.2018г. и 2.03 лв. обезщетение за забава  върху сумата 346.80 лв. за периода от 23.03.2018г. до 12.04.2018г., както и за разликата над сумата 101.55 лв. и до пълния размер на претендираното обезщетение за забава от 120.89 лв. върху сумата 3 474.60 лв. и за периода от 09.12.2017г. до 27.12.2017г. включ., за разликата над сумата  11.73 лв. и до пълния размер на претендираното обезщетение за забава от 11.98 лв. върху сумата 410 лв., и за разликата над сумата 101.25 лв. и до пълния размер на претендираното обезщетение за забава от 104.15 лв. върху сумата 4 859.70 лв., за което вземане е издадена Заповед N 296/13.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 596/2018г. на Районен съд-Кърджали.

ОСЪЖДА Устра-холдинг” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с изпълнителен директор В.Н.Х., и ЕТ Капител-П.С.” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с физическо лице търговец П.Г.С., като съдружници в Обединение „Кърджали 2017“-Дружество по ЗЗД, с код по Булстат ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ж.С.Х., представляваща Устра-холдинг” АД с ЕИК ***, да заплатят на "ДД Бодуров“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Д.Д.Б., сумата 1 550.20 лв., представляваща разноски по настоящото делото, сумата 779.73 лв., представляваща разноски по заповедното ч.гр.д. N 596/2018г. на Районен съд-Кърджали, и сумата 1 282.84 лв., представляваща разноски в обезпечителното производство по изп. дело N 20189020400318 по описа на ЧСИ Г. *** действие ОС-Кърджали.

ОСЪЖДА "ДД Бодуров“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Д.Д.Б., да заплати на  Устра-холдинг” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с изпълнителен директор В.Н.Х., сумата 196.56 лв., представляваща разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  Съдия: