Решение по дело №340/2017 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 106
Дата: 11 май 2018 г. (в сила от 22 януари 2020 г.)
Съдия: Илияна Цветкова
Дело: 20171810100340
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2017 г.

Съдържание на акта

             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                       106     

                   Б., 11.05.2018г.

                    

            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА

при секретаря-Маринела Йончовска,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА

гражданско дело № 340 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

        Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

        С определение № 1981 от 04.05.2017г. по гр.д.№340/2017г. по описа на РС-Б., влязло в сила на 06.07.2018г. като необжалвано, е прекратено съдебното производство по делото по отношение на предявения иск от П.М.М., който е починал на 28.07.2005г., т.е. преди предявяване на исковата молба на 13.03.2017г.

       С определение от открито с.з., проведено на  10.10.2017г. по гр.д.№340/2017г. по описа на РС-Б., влязло в сила на 18.10.2018г. като необжалвано, е прекратено съдебното производство по делото по отношение на предявения иск от И.Г.З. поради липса на упълномощаване на адв. Я.В. от САК да предяви иска по настоящето дело от негово име.

    Д.Г.З. ***, с ЕГН: **********, Г.Г.З. ***, с ЕГН: ********** и Г. ***, ж.к.С. р., бл.**, вх.*, с ЕГН: **********, всички със съдебен адрес: ***, чрез пълномощник адвокат Я.В. от САК, молят да бъде признато за установено по отношение на М.П.К. ***,с ЕГН: **********, че са съсобственици на основание наследствено правоприемство от Г.М. ***, починал на 18.10.1963г. и на основание възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ, както следва: 1/2 идеална част за ищеца Г.М.М., 1/6 идеална част за  ищеца Д.Г.З. и 1/6 идеална част за ищеца Г.Г.З. върху поземлен имот с идентификатор *********, находящ се в Б., община Б., обл.С., местност З. с адрес: Б., местност З., с площ от 1622кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,  начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:******, при съседи: ******, ******, ******, ****** и ******, както и да бъде осъден ответника М.П.К. да им предаде владението върху горе описания имот, както и да им заплати направените по делото разноски.

     В с.з. ищците Г.М.М. и Д.Г.З. лично и чрез пълномощник адв.Я.В. от САК/пълномощно от 06.03.2017г.-л.1/ поддържат така предявения иск и молят да се уважи като основателен и доказан.

     В с.з. ищецът Г.Г.З., чрез пълномощник адв.Я.В. от САК/ пълномощно с нотариална заверка на подписа под № **** от 20.11.2017г. на нотариус №*** К. С., с район на действие РС-гр.С./, поддържа така предявения иск и моли да се уважи изцяло.

     Ищците, чрез пълномощника им адв.Я.В. от САК, са представили писмени бележки с вх.№ 2585 от 20.04.2018г., изпратени по куриер с дата от 19.04.2018г. 

          Ответникът-М.П.К. ***, е направила възражение по иска и е представила писмен отговор с с вх.№5543/18.08.2017г., в предвидения в закона срок.

           В писмения отговор ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен. Оспорва представителната власт на адв. В., че ищците са го упълномощили да предяви иска от тяхно име. Заявява, че е собственик на процесния имот на основание договор за продажба, отразен  в нотариален акт № **, том І, рег. № ***, дело № 20 от 15.02.2016г. на нотариус № ***-Т. Ф., с район на действие РС-Б.. Прави възражение за придобиване на имота и по давност на праводателя й, който го е владял необезпокоявано от 24.02.1997г. /Решение №*** от 24.02.1997г. на ОСЗ-Б./ до  предявяване на иска на 13.03.2017г. Прави възражение за присъединяване към нейното владение и това на праводателя й. Прави искане за заплащане на разноските, които е направила по делото.

       В първото по делото открито съдебно заседание на 10.10.2017г., съдът е допуснал за разглеждане в настоящето съдебно производство по така предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС направеното възражение от ответника М.П.К. за заплащане на сумата от 30 000 лева/тридесет хиляди лева/ от ищците, представляваща стойността на направените от нея подобрения в процесния имот, както следва:

1. Сумата от 20 000 лева, в периода след 15.02.2016г. до февруари 2017г. за промяна предназначението на процесния имот от земеделска земя в урбанизирана.

2. Изграждане на ограда в периода месеците март, април, май на 2016г. на стойност 5 000 лева, представляваща бетонова основа, на която има железни постаменти.

3. Захранване на имота с вода и ток, чрез прокарване на ВиК инсталация и електроснабдяване на обща стойност 5 000 лева през лятото на 2016г., със съответното право на задържане до заплащане на горната сума.

      В с.з. ответникът М.П.К. поддържа така направеното оспорване на иска и направените възражения в писмения отговор. Представя писмени бележки с вх.№2504 от 17.04.2018г.

      На основание чл.219, ал.1 от ГПК съдът е допуснал привличането на трето лице помагач на ответника П.Т.П. ***. третото лице помагач на ответника П.Т.П., чрез пълномощник адвокат Р.Д. от САК /пълномощно от 10.10.2017г.-л.102/ оспорва предявения иск. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Представя писмени бележки с вх.№ 2593 от 20.04.2018г., изпратени по пощата с п.кл. от 18.04.2018г.

                     От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

       ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

       Ищците са част от наследниците по закон на Г.М. ***, починал на 18.10.1963г., като ищецът Г.М.М. е негов внук или дете на сина му М. Г.М., починал на 26.10.1995г., а ищците Г. и Д. Г.З. са също негови внуци или деца на дъщеря му Р.Г. М.ва, починала на 15.12.2005г.

       Горното се установява от приложеното копие от удостоверение за наследници на Г.М.П., издадено на 11.04.2017г. от Столична община, 03 РН В..

        Ищците се легитимират като съсобственици на идеални части от процесния имот, който е бивша земеделска земя, която сега се намира в границите на урбанизираните територии на Б., Соф. обл.,  определени по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-**-**/14.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, със следните писмени доказателства: копие от констативен нотариален акт № **, том І, дело № ** от 15.01.1997г. на нотариус при РС-Б./л.11/,  оригинал от решение № **** от 23.03.1993г. на ОСЗ-Б. /л.180-181/, копие от решение № ** от 19.11.1996г. на ОСЗ-Б. /л.182/, копие от нотариален акт № 47, том І, дело №*** от 08.07.1955г. на районен съдия при РС-Б./л.6/, копие от удостоверение за наследници от 11.04.2017г. на 03 район В. при Столична община /л.37/, копие на скица на поземлен имот №******** от 13.12.2016г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър-С. област/л.13/ и копие на скица №**от 03.12.1997г. на имот с №******, в землището на Б., издадена от ОСЗ-Б./л.14/.

            От приложените писмени доказателства в административната преписка на ОСЗ-Б. от 19.10.2017г., се установява, че е налице завършено административно производство по възстановяване на правото на собственост на наследниците по закон на Г.М.П. в съществуващи /възстановими/, стари, реални граници върху нива от 1.622 дка, пета категория, местност З., имот № ****** по картата на землището, при съседи:нива на н-ци на С. Р. З.,нива на ОБНС Б., нива на ОБНС Б. и път с решение № ** от 19.11.1996г. на ОСЗ-Б. и скица№ 1 от 25.10.1996г. на ОСЗ-Б., на основание нотариален акт  № 47, том І, дело №*** от 08.07.1955г. на районен съдия при РС-Б., от който е видно, че на основание договор за продажба Г.М.П. е станал собственик на  нива в м.“П. в.“ в Б.. С решение № **** от 23.03.1993г. на ОСЗ-Б. е признато само правото на възстановяване на основание горния нотариален акт №47/1955г. на БРС върху нива от 2 дка в м.“З.“, след което е идентифициран на място имота, за което е издадено горното решение № ** от 19.11.1996г. на ОСЗ-Б. и скица на имота. На основание тези доказателства е издаден и констативния нотариален акт №59 от 15.01.1997г., с който наследниците на Г.М.П. са признати за собственици на процесния земеделски имот.

             Видно от приложеното копие от скица на поземлен имот №******** от 13.12.2016г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър-С. област, се установява, че процесният имот № ****** по картата на възстановената собственост съответства на имот с идентификатор ********* по сега действащата кадастрална карта на Б..

             В този смисъл е и приетата втора съдебно-техническа експертиза с вх.№ **** от 14.02.2018г., изготвена от в.л. П.В.П..

             От приложените писмени доказателства-копие от нотариално дело № 19 от 15.02.2016г. на нотариус № ***-Т. Ф., с район на действие РС-Б., се установява, че третото лице помагач на ответника или П.Т.П. на 15.02.2016г. е признат за собственик на процесния имот-поземлен имот с идентификатор *********, с административен адрес:Б., м.З., с площ от 1622кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план ******, на основание давностно владение, за което е извършена обстоятелствена проверка. След съставяне на горния нотариален акт, на същия ден-15.02.2016г. третото лице помагач П.Т.П. продава на ответницата М.П.К. описания по-горе имот, което се установява от приложеното копие от нотариален акт № **, том І, рег. № ***, дело №** от 15.02.2016г. на нотариус № ***-Т. Ф., с район на действие РС-Б..

     Видно от приложеното копие от Решение № К**-** от 16.03.2017г. на КЗЗ към МЗХ, се установява, че е променено предназначението на процесния имот от земеделска земя в такава за изграждане на обект „Ж. с.“. Приложено е и копие от Разрешение за строеж № 65 от 12.06.2017г. на арх. от община Б. за построяване от ответницата М.К. на жилищна сграда на един етаж в процесния поземлен имот.

      От показанията на разпитаните по делото свидетели И. Т. З., съпруга на ищеца Д.Г.З., св.К. П. П.-В. и св.И. Н. С., се установява, че от 2016г. процесният имот се владее от ответницата М.К., която е заградила имота с ограда и застроила с жилищна сграда.

       Съгласно показанията на свидетелите К. П. П.-В. и св.И. Н. С., които нямат родствени връзки със страните, притежават имоти в землището на м.З. в Б. и имат лични впечатления от процесния имот, се установява, че преди ответницата К. имотът е владян от праводателят й П.Т.П., който с помощта на баща му от 1996-1997г. до продажбата му на М.К. са почиствали и косели, тъй като имотът е бил ливада, обрасла с тръни, които те почиствали и никой друг не е ползвал имота и твърдял, че е негов. Имотът е непосредствено до главния път/шосе/ през м.З. за гр.С. и преди ответницата да го купи не е бил ограждан. През него дори е имало път, през който са преминавали камиони, за да достигнат до съседни имоти.

      От показанията на св.В. Г. М.ва, дъщеря на ищеца Г.М.М., се установява, че  има впечатления от процесния имот, който е виждала от главния път в м.З. за гр.С., по който е преминавала, докато е учила в Б., както и при пътуванията й до вилата им до гр.Мездра, като имотът е бил ливада и имало малко овощни дървета. Не е стъпвала на самата ливада, а са коментирали имота от шосето.

       Според показанията на св. И. Т. З., съпруга на ищеца Д.Г.З., процесният имот го имат от свекърва й Р.Г. М.ва от 1993г., когато го възстановили. От 1994г. до 2011г. го засаждали с картофи, зелен фасул, като наемали трактор и изоравали мястото. Заявява, че непрекъснато минавали покрай имота, тъй като имат друг имот, застроен в м.З. и при пазаруване, следвало да минат покрай процесния имот, който е до шосето.

    Съдът не кредитира показанията на св. И. Т. З. в частта, в която заявява, че са работили процесния имот като са го разоравали и засаждали с картофи и зелен фасул в периода от 1994г. до 2011г., тъй като тези показания са оборени изцяло от показанията на останалите разпитани по делото свидетели, в това число и св.В. Г. М.ва, дъщеря на ищеца Г.М.М., която твърди, че в този период от време и след това до 2016г. процесният имот е бил ливада с овощни дървета, който тя наблюдавала, пътувайки до Б. и Мездра. В този смисъл са и показанията на св.К. П. П.-В. и св.И. Н. С..   

     ОТ ПРАВНА СТРАНА:

     Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС, имащ за предмет бивша земеделска земя-нива, която сега се намира в границите на урбанизираните територии на Б., определени по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-**-**/14.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, е допустим, тъй като ищците, които претендира, че са съсобственици на имота като притежават съответните идеални части от него с оглед наследственото им правоприемство от общия наследодател Г.М. ***, починал на 18.10.1963г.,  представят позитивно решение на ОСЗ-Б., издадено на наследниците по закон, заедно със скица, с което имотът, предмет на горния иск, е индивидуализиран съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри за Б., а именно поземлен имот с идентификатор *********. Съдът намира, че е налице завършено административно производство по възстановяване на собствеността на ищците върху процесния имот от ОЗС-Б., както и същият имот е нанесен в кадастралната карта на Б.. Материалният спор за собствеността върху имота се решава в исковото производство, какъвто е настоящият иск предявен с правно основание чл.108 от ЗС.

           Разгледан по същество искът по чл.108 от ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:

           Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът /в това число и съсобственикът/ може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещия собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на доказване на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта и че ответникът владее вещта без основание.

           В случая страните спорят кой е собственик на имота, тъй като всяка една от тях притежава нотариален акт, който я легитимира като собственик на имота, за ищците това е констативен нотариален акт № **, том І, дело № ** от 15.01.1997г. на нотариус при РС-Б., а за ответника това е нотариален акт № **, том І, рег. № ***, дело №** от 15.02.2016г. на нотариус № ***-Т. Ф., с район на действие РС-Б..

           Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по наследство, по завещание или по давност /давностно владение/.

            Ищците твърдят, че са съсобственици на процесния имот, като са придобили съответните идеални части от него на основание наследство от Г.М.П. и възстановяване на собствеността върху земеделския имот по ЗСПЗЗ с решение № ** от 19.11.1996г. на ОСЗ-Б., с което имотът се идентифицира на място и с това решение е завършено административното производство по възстановяването на имота, за което и на 15.01.1997г. въз основа на него и скица е издаден констативен нотариален акт № **, том І, дело № ** от 15.01.1997г. на нотариус при РС-Б..

            Не се спори, че от 15.02.1016г. процесният имот се владее от ответницата М.К., която тогава го е закупила по предвидения в закона ред с нотариален акт от третото лице помагач П.Т.П.. Съдът приема, че от така събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства, се установява, че от началото на 1997г. до 15.02.2016г. П.Т.П. е придобил собствеността върху процесния имот по давност, чрез непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на повече от 10 години, след като е приключило административното производство по реституиране на процесния имот от ОСЗ-Б. на наследниците по закон на Г.М.П.. Установи се от показанията на разпитаните по делото свидетели св.В. Г. М.ва, дъщеря на ищеца Г.М.М.,  К. П. П.-В. и И. Н. С., които съдът кредитира като конкретни, безпротиворечиви, последователни, че процесният имот след реституирането му и идентифициране на място през 1996г. от ОСЗ-Б., за което е издала решение от 1996г., същият е представлявал ливада с малко овощни дървета, която не е била оградена и разположена до шосето Б.-С., която ливада е владяна като своя, чрез почистване и косене от третото лице помагач П.Т.П., който я е придобил по давност в периода на фактическо владение от 1997г. до 15.02.2016г.  с намерение да я придобие в собственост.

       Давностното владение е период от време, през който едно лице владее и ползва чужд имот с намерение да стане негов собственик. Владението е упражняване на фактическа власт върху имота. Законът за собствеността определя два срока за придобиване на недвижим имот по давност-5 години при добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение.

        По настоящето дело ответницата се позовава на 10-годишно недобросъвестно владение, упражнявано в периода от 1997г. до 15.02.2016г. от праводателя й П.П.. В случая се установи, че владението му е било непрекъснато, явно, необезпокоявано, спокойно, несмущавано, т.е. действителният собственик или ищците по делото не са се противопоставяли на факта, че имотът се владее от трето лице, което владение е продължило до предявяване на настоящия ревандикационен иск на 13.03.2017г.

         Основните признаци на владението са обективен и субективен.

         Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху вещта и включва фактически действия, които недвусмислено  манифестират власт върху имота по съдържание като на собственик /ПП-6-74/. Субективният елемент на владението-намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция по чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието придобиване се цели. Презумпцията ползва владелеца, а не държателя, т.е. за да се приложи презумпцията, тези действия трябва да са доказани. Презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага както в отношенията между владелеца и трети лица, които може да са и собственици, така и в отношения между съсобственици независимо на какво основание е възникнала съсобствеността/ТР №1/2012г. на ОСГК/.

            В случая третото лице помагач на ответника-П.П. е манифестирал намерението си, че владее имота като свой собствен, тъй като се е снабдил по обстоятелствена проверка с нотариален акт от 15.02.2016г. на нотариус Т. Ф..

             Следователно ответникът М.К. владее имота на правно основание, а именно придобито право на собственост на деривативно основание, а именно чрез договора за продажба от продавач П.П., който е придобил имота по давност в периода от 1997г. до 15.02.2016г., който договор за продажба е обективиран в приложеното копие от  нотариален акт № **, том І, рег. № ***, дело №** от 15.02.2016г. на нотариус № ***-Т. Ф., с район на действие РС-Б..

             Поради гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.108 от ЗС следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан, за което съдът не следва да се произнася по направеното възражение от ответника за заплащане на направени подобрения в процесния имот и за задържането му до заплащане на подобренията.

           ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

           С оглед изхода на делото и направеното искане от третото лице помагач на ответника П.Т.П. за заплащане от ищците на направените от него разноски по делото в размер на 600лв. за адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита/л.102/, съдът констатира, че няма данни същото да е заплатено, а е само договорено, за което не му се дължат разноски по делото.

             Водим от горното съдът

 

                        Р    Е    Ш   И:

 

             ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС от  Д.Г.З. ***, с ЕГН: **********, Г.Г.З. ***, с ЕГН: ********** и Г. ***, ж.к.С. р., бл.**, вх.*, с ЕГН: **********, всички със съдебен адрес: ***, предявен чрез пълномощник адвокат Я.В. от САК срещу М.П.К. ***,с ЕГН: **********, за признаване на установено, че са съсобственици на основание наследствено правоприемство от Г.М. ***, починал на 18.10.1963г. и на основание възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ, както следва: 1/2 идеална част за ищеца Г.М.М., 1/6 идеална част за  ищеца Д.Г.З. и 1/6 идеална част за ищеца Г.Г.З. върху поземлен имот с идентификатор *********, находящ се в Б., община Б., обл.С., местност З. с адрес: Б., местност З., с площ от 1622кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,  начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:******, при съседи: ******, ******, ******, ****** и ******, както и за осъждането на ответника М.П.К. да им предаде владението върху по-горе описания имот, като неоснователен и недоказан.

             РЕШЕНИЕТО  е постановено при участието на трето лице помагач на ответника П.Т.П. с ЕГН: **********,***.

             РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                            /ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/