Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 12.08.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесети
май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Цветелина Пецева разгледа докладваното от съдия Атанасова в.гр.д. № 9875 по описа за 2019г.
и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
С решение № 104657/29.04.2019г., постановено по гр.д.№
24548/2017г. по описа на СРС, IІ ГО, 50 състав, е признато за установено на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК,че Д.Г.С. не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от
2964,02 лв., представляваща продажна цена за доставена електрическа енергия по
фактура № **********/28.09.2016г., аб. № ********** за клиентски номер 300025110227,
за обект в гр. София, ул. „************
Постъпила е въззивна
жалба от ответника „Ч.Е.Б.“ АД, чрез процесуален
представител юрсиконсулт С.М., с която се обжалва изцяло решение №
104657/29.04.2019г., постановено по гр.д.№ 24548/2017г. по описа на СРС, IІ ГО,
50 състав, като са инвокирани подробни доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, като постановен в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.
Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в Общите условия
на „Ч.Е.Б.“ АД липсва ред за уведомяване на клиенти
при корекция на сметка, поради което и в решението си същият е направил
неправилни фактически констатации. Препраща към разпоредбите на чл. 17, ал. 2 и
чл. 18 от ОУ на Ч.Е.Б. Сочи, че първоинстанционният съд е допуснат нарушение,
като не е обсъдил клаузата на чл. 49, ал. 2 от ОУ на ЧЕЗ Електро, кочто съдърва
ред за уведомяване на клиенти при корекция на сметка. Поддъжа, че е неправилен
извода на първостепенния съд, че констатациите от протокола от проверката не
обвързвали клиента, тъй като документът не бил подписан от него и протоколът не
бил съставен по предвиденият ред. Изтъква, че със събраните писмени и гласни
доказателства се доказва, че констативният протокол от проверката и самата
проверка са изготвени, съответно направени в съответствие с действащите в процесния
период разпоредби на чл. 47 от ПИКЕЕ. Твърди, че ответникът е имал задължението
единствено да изпрати писмото за проверка до потребителя, но не е задължително
получаването на същото. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго решение,
с което да отхвърли предявения иск.Претендира разноски.
Въззиваемата
страна - Д.Г.С. не депозира писмен отговор, с който да оспори въззивната
жалба.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирани лица - страна в процеса, поради което е допустима.
Разгледана по същество
въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав счита, че разгледано по
същество решението е неправилно по следните съображения:
Предявен
е отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК.
По
делото страните не спорят, че са се намирали в облигационни отношения по силата
на договор за продажба на електрическа енергия по чл. 98а от ЗЕ, както и че ищецът е потребител на електрическа
енергия предоставена от ответника за аб. №
********** за клиентски номер 300025110227, за обект в гр. София, ул. „************
Страните не спорят и относно извършена
на 25.02.2016г. проверка на меренето на електрическа енергия на обекта на ищеца
от служители на електроснабдителното дружество,
както и относно съставянето на констативен протокол № 1014087 и
издадената въз основа на него фактура № № **********/28.09.2016г.
По силата на законова делегация
е предоставена възможност ДКЕВР да приеме Правила, по силата на които да се
регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа
енергия ще се коригира. С изменението
в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия (така
Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС, I ТО, постановено по т.д. № 1650 от 2014
г., Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС, II ТО, постановено по т.д. № 3262 от
2014 г., Решение № 115 от 20.09.2017 г., по т.д. № 1156/2016
г. II ТО на ВКС), какъвто ред според
настоящия състав е предвиден в чл. 17 и сл. от приложимите ОУ, които са представени
по делото (Така Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д № 2991/2018 г.,III ГО на
ВКС).
Настоящият състав счита, че извършената от ответника
проверка, обективирана в констативния протокол № 1014087 от 25.02.2016г. за
установяване на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, е
осъществена след влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и преди отмяната на чл. 48, 49, 50
и 51 с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по административно дело № 3879 от
2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., която на
основание чл. 195, ал. 1 от АПК действа занапред, поради което и последните са
приложим материален закон към отношенията между страните по повод извършените
от ответника действия по установяване на неточно измерване и начисление на цена
за ел. енергия на основание същото, а при липса на съответен текст от ПИКЕЕ,
приложение намират разпоредбите на общите условия на ответника.
Правоотношенията между електроснабдителните
дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на
договори за продажба/доставка/ на електрическа енергия. Поради специфичния
предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се
регламентират с разпоредби в Закона за енергетиката. Целта на разпоредбите е да
бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни
клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в
правоотношението. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не
позволяваше едностранно коригиране на дължимата цена за потребената
електрическа енергия до измененията в Закона за енергетиката с ДВ, бр. 54/2012
г.-чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от този закон. Защитата
на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера
на договорните отношения. Касае се за договор за продажба/доставка/, при който
се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да
плати цената на доставената стока-чл. 183 от ЗЗД. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена
по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.
Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че
купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване (в този смисъл Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т.
дело № 50417/2016 г. на І TO на
ВКС). Непълнота в разпоредбите, ако
такава е налице, следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183
от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при
спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са
достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските
съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за
защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално
потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на
спора въз основа на събраните по делото доказателства (така Решение №
124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. III ГО на ВКС, както и по-новите
решения относими към спора - Решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. №
1096/2020 г. на III ГО на ВКС, Решение № 160/31.12.2020 г. по гр. д. №
1174/2020 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 237/11.01.2021 г. по гр. д. № 1553/2020
г. IV ГО на ВКС, Решение № 8/04.02.2021
г. по гр. д. № 1358/2020 г. на IV ГО на ВКС).
В действащите към момента на
корекцията текстове на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в
които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините,
по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена
такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи - на констатирано
обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и на субективно
въздействие върху измервателната система. С първата е въведена обективна
отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на
вина при ангажиране отговорността за вреди - корекция се допуска при липса на
средство за търговско измерване или при установено несъответствие на метрологичните
и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване /СТИ/
със заложените нормативи /в това число и при отчитане на грешки извън
допустимите/. Втората група случаи обхваща тези, при които при извършена
проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства, предполагащи
намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо
до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия. И в двата
случая се съставя констативен протокол, подписан от представител на оператора и
потребителя /или от заместващи го две независими лица, присъстващи като
свидетели/. За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка
от страните по договора за продажба на електроенергия, е предвиден съответен
ред, гарантиращ обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи
до ангажиране отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с
участието на независим орган (така Решение № 104 от 16.08.2016 г. по т.д. № 1671/15 г. I ТО
на ВКС),
който ред е възпроизведен и в общите условия към договора.
Съгласно чл. 43 и чл. 47 ПИКЕЕ, операторът на
мрежата извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията
на правилата, за които съставя констативен протокол, по описания ред и с
нормативно установените реквизити. Документът се подписва от представител на
оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а в случай
на отсъствие на клиента или при отказ от негова страна да го подпише,
констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са
служители на дружеството. При липса на регламентация на правилата за съставяне
на констативния протокол след отмяната на чл. 43 и чл. 47 от ПИКЕЕ, приложение
следва да намерят разпоредбите на общите условия, тъй като констативен протокол
за проверката се съставя и съгласно чл. 25, ал. 1 и 2 от ОУ, според който при
проверка, при която е установено неточно измерване и/или неизмерване на
електрическата енергия/, констативният протокол се подписва от представителя на
електроразпределителното дружество и потребителя. Ако потребителят не присъства
и/или откаже да подпише констативния протокол, последният се подписва от двама
свидетели, които не са служители на електроразпределителното дружество
/свидетели могат да бъдат и представители на сдружения на потребителите/.
В настоящия случай това условие е спазено, което е
видно от представения по делото констативен протокол № 1014087 от 25.02.2016г.,
подписан от свидетелите С.П.и М.Б., и двамата представителни на Федерацията за
защита на потребителите, поради което настоящият състав счита, че изискванията
към него са изпълнени.
На следващо място, фактът на манипулацията се установява
безспорно от констативния протокол № 1582/19.09.2016г. на БИМ, съставен на
основание чл. 22, ал. 3 от ОУ. В констативния протокол е отразено, че СТИ с
фабр. № 35363329 е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза с пломба №
Б2003/30, НТЗ, като по делото безспорно се установява, че именно посоченият
електромер с номерирани пломби е този, който е бил обект на проверка в БИМ. В констативния
протокол № 1582/19.09.2016г. на БИМ е посочено, че е осъществен до
вътрешността на електромера, като от вътрешната страна на клемния блок между
входа и изхода на токовата верига допълнително е поставен меден проводник
(шунт).В същия е посочено още, че има изменение на електрическата схема и
по този начин е постигнато отклонение на преминаващата през електромера
електрическа енергия в посока минус, посочен в т. 4.4. и т. 4.6 от
протокола.
Както се установява от протокола за метрологичната
проверка на БИМ и от заключението на изслушаната и приета по делото СТЕ,
изготвена от вещото лице инж. Близнаков, има осъществен нерегламентиран достъп
до електромера и въздействие в защитената му вътрешност, като от вътрешната
страна на клемния блок между входа и изхода на токовата верига допълнително е
поставен меден проводник (шунт), има изменение на електрическата схема и по
този начин е постигнато отклонение на преминаващата през електромера
електрическа енергия в посока минус, посочен в т. 4.4. и т. 4.6 от констативния
протокол. Според заключението общото количество електроенергия неотчетено от
СТИ -22979 KWh за периода от 90 дни е преизчислено правилно при
спазване на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а” от ПИКЕЕ, като при проверка на
корекцията на сметката е установено, че изчисленията са математически верни и
съответстват на одобрените цени на електрическа енергия за процесния период от
ДКЕВР. С оглед горното, според БИМ и вещото лице към тази датата електромерът не отговаря на
техническите и метрологичните изисквания, определени в Закона за измерванията, независимо че е бил монтиран и пломбиран изправен
такъв. Ето защо настоящият състав приема, че осъщественото вмешателство в СТЕ
води до изменение в него, което прави електромера средство за търговски
измерване, което не е от одобрения тип, за което не се установява ответното
дружество да носи вина.
По делото бе установено освен това, че на клиента е
било изпратено писмо № NTZ
54022/28.09.2016г., с което са му били изпратени констативния протокол № 1582/19.09.2016г.,
след извършената проверка от БИМ, като по делото ответникът е ангажирал и
обратна разписка, в която е отбелязано, че писмото е било получено от съпругата
на ищеца.
Въз основа на горното, съдът намира, че за оператора
е възникнало правото по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ да извърши едностранна корекция
на сметката на абоната, а приложение към едностранната корекция в процесния
случай намира чл. 48, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ПИКЕЕ. Доколкото, съгласно
приетото по делото и неоспорено от страните заключение по изготвената
техническа експертиза, изчислението е извършено математически вярно и на
правилното правно основание, искът се явява неоснователен.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, разноски на
въззивника-ответник се дължат както за първата, така и въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
В първата съдебна инстанция ответникът е заплатил
разноски за СТЕ в размер на 300 лв.. Във въззивна инстанция е платил държавна
такса за въззивно обжалване от 59,28 лева, като тези разноски следва да му се
присъдят в цялост.
Въззивникът-ответник в
първата инстанция, който е бил защитаван от юрисконсулт, е заявил искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до
определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. общо за двете инстанции. В този
смисъл съдът не следва да обсъжда заявеното от процесулания представител на
въззиваемата страна възражение за прекомерност на юрисконсултско
възнаграждение, защото това възнаграждение се определя от съда.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
в общ размер на 459,28 лв. - разноски за двете инстанции.
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 104657/29.04.2019г., постановено по гр.д.№
24548/2017г. по описа на СРС, IІ ГО, 50 състав, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.С., ЕГН **********, с адрес *** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „*******бул. *******установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумата 2964,02 лева, представляваща стойност на начислена като
потребена електрическа енергия за периода от 28.11.2016г. до 25.02.2016 г. по
фактура № **********/28.09.2016г., въз основа на констативен протокол № 1014087/25.02.2016г.
за обект, находящ се в гр. София, ул. „*************“ № 3, клиентски № *****
ОСЪЖДА Д.Г.С., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „*******бул. *******на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 459,28 лв. – разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.