№ 19
гр. Стара Загора, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20225500500794 по описа за 2022 година
Производството се води по реда на чл.435, ал.2 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по жалба на В. И. М., с адрес : гр.С.З., ***, срещу
постановление от 02.11.2022 г. по изп.д.№ 20197650401286 на ЧСИ Г.И., с
рег.№ 765 по регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд –
Стара Загора, обективиращо отказът й да прекрати производството по делото.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният отказ е незаконосъобразен,
като излага доводи, че всички задължения към първоначалния взискател
„Първа инвестиционна банка“ АД и суброгиралият се в правата му взискател
Д. И. М. са изплатени. В тази връзка сочи, че съдебният изпълнител
неправилно е определил вземането на Д. И. М. като не е взел предвид, че
същата е била заедно с него солидарен длъжник на „Първа инвестиционна
банка“ АД, а не трето лице, поради което е встъпила в правата на
удовлетворения взискател само за горницата над припадащата й се част от
дълга.
Претендира за отмяната на отказът и прекратяване или приключване на
изпълнителното производство поради изплащане на задълженията, респ. за
1
уточняване от страна на съдебния изпълнител на отправеното до него искане.
В законоустановения срок взискателката Д. И. М. е депозирала писмено
възражение срещу жалбата, с което я е оспорила като частично недопустима,
а в останалата й част като неоснователна. Изложила е съображения, че
правото на длъжника да оспори размера на вземането, за чието събиране е
била конституирана като взискател на мястото на „Първа инвестиционна
банка“ АД, е преклудирано поради наличието на влязло в сила съдебно
решение, както и поради липсата на право на жалба срещу този акт на
съдебния изпълнител. По същество излага съображения, че съдебният
изпълнител законосъобразно се е произнесъл по отправеното от В. И. М. към
него искане за прекратяване на производството, като е приел, че не е налице
предвидено в закона правно основание. Сочи, че също така производството
законосъобразно не е било приключено, т.к. дължимите й суми не са били
заплатени в пълен размер към момента на отправеното от М. искане.
Претендира за прекратяване на производството, респ. оставяне на
жалбата без уважение.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Г.И.
изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага доводи, че
вземането на конституираната като взискател Д. И. М. на мястото на
първоначалния такъв „Първа инвестиционна банка“ АД, не е изплатено в
пълен размер от длъжника.
След запознаване със становищата на страните и обясненията на
съдебния изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От материалите по приложеното копие на изп.д.№ 20197650401286 на
ЧСИ Г.И. се установява, че изпълнителното производство е било образувано
на 03.05.2019 г. по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД /“ПИБ“ АД/,
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.02.2019 г. на основание
заповед № 659/25.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 1098/2019 г. по описа на Районен съд
– Стара Загора, с която е било разпоредено В. И. М. и Д. И. М. солидарно да
заплатят на банката сумата от 40 112,33 евро – главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 21.02.2019 г. до окончателното й изплащане;
19 735,37 евро – възнаградителна лихва,; 27 871,40 евро – наказателна лихва;
24,54 евро- разноски; 3432,23 лв. – държавна такса в заповедното
2
производство и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Принудителното изпълнение е било насочено срещу имуществото на
длъжника В. И. М. чрез запор на пенсията му, както и срещу имуществото на
ипотекарните длъжници М. И. М. и Д. И. М., които заедно с ипотекарните
длъжници В. И. М. и Н. И. М. са учредили в полза на „ПИБ“ АД договорни
ипотеки върху свои недвижими имоти за обезпечаване на задълженията си по
договора за банков кредит.
На публична продан, проведена от 30.09.2019 г. до 30.10.2019 г. е бил
продаден за сумата от 16 000 лв. имот на ипотекарните длъжници М. И. М. и
Д. И. М., а на публична продан, проведена от 18.11.2020 г. до 18.12.2020 г., е
бил продаден за сумата от 139 300 лв. друг техен имот. Постановленията за
възлагане са влезли в сила съответно на 03.12.2019 г. и на 18.03.2021 г.
На 08.04.2021 г. съдебният изпълнител е изготвил разпределение,
потвърдено по съдебен ред на 19.10.2021 г., на постъпилата от втората
публична продан сума от 139 300 лв., от която в полза на взискателя „ПИБ“
АД е била изплатена сума в размер на 134 354,74 лв., включващи разноски по
изпълнението и задължението по изпълнителния лист.
С влязло на 02.12.2020 г. съдебно решение по т.д.№ 220/2019 г. е
признато по отношение на „ПИБ“ АД, че вземането на банката срещу
солидарния длъжник Д. И. М. по изпълнителния лист, издаден на 25.02.2019 г.
на основание заповед № 659/25.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 1098/2019 г. по описа
на Районен съд – Стара Загора, е за сумата от 32 668,84 евро - главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 21.02.2019 г. до окончателното й
изплащане, 6 247,80 евро - възнаградителна лихва, и 24,54 евро – такси.
По молба на Д. И. М. и въз основа на съдебно решение от 08.07.2022 г.,
постановено по в.гр.д.№ 394/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с
постановление от 19.07.2022 г. ЧСИ Г.И. е конституирала Д. И. М. като
взискател срещу В. И. М. за задължения от 8 000 лв., представляващи ½ част
от продажната цена на ипотекирания в полза на „ПИБ“ АД недвижим имот,
продаден за 16 000 лв., и от 69 650 лв., представляващи ½ част от продажната
цена на ипотекирания в полза на „ПИБ“ АД недвижим имот, продаден за 139
300 лв. Със същото постановление производството е било приключено по
отношение на първоначалния взискател „ПИБ“ АД, който на 08.07.2022 г. е
подал до съдебния изпълнител молба с искане за приключването му, поради
3
изплащането на задълженията към него в пълен размер.
На 12.08.2022 г. В. И. М. е възразил пред ЧСИ И. срещу
постановлението от 19.07.2022 г. и е поискал прекратяване на производството
по делото изцяло.
На 18.08. и 25.08.2022 г. Д. И. М. е заявила становища по възражението
на В. И. М., като е поискала принудителното изпълнение върху имуществото
му чрез запор на пенсията да продължи до събиране на вземането й, което не
е било оспорено чрез жалба.
На 02.11.2022 г. съдебният изпълнител е постановил обжалваното
постановление за отказ да се прекрати изпълнителното производство.
Видно от удостоверение за размера на дълга, издадено на 16.12.2020 г.,
задължението на Д. И. М. е било в размер на 73 526, 31 лв., от които 63894,70
лв. – главница, законната лихва от 21.02.2019 г. до 16.12.2020 г., 6844,45 лв.
– договорна лихва, 42 лв. – разноски и 2745,16 лв. – такси и разноски за ЧСИ.
От представените платежни нареждания се установява че на 07.07.2022
г. В. И. М. е заплатил на „ПИБ“ АД 21 308,64 лв. и 11 745 лв., в
равностойността на сумите в евро.
От протокол от 02.12.2022 г. е видно, че към тази дата чрез плащане от
длъжника В. И. М. и удръжки от пенсията му е заплатена сума в общ размер
от 12 907,79 лв., разпределена както следва: 120 лв. - такси, 11 973,32 лв. –
частично погашение на вземането на Д. И. М. и 814,47 лв. такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, а чрез удръжки от пенсията му е погасено задължение в размер на
27372,85 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е
редовна, подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона срок за
обжалване.
Неоснователно е възражението на Д. И. М. за недопустимост на
жалбата, т.к. с нея се обжалва отказ на съдебния изпълнител за
прекратяване/приключване на изпълнителното производство, което е сред
подлежащите на обжалване действия, визирани в чл.435, ал.2 от ГПК, за
4
които длъжника има право на жалба.
Неоснователността произтича и от обстоятелството, че досежно размера
на вземането, за което Д. И. М. е била конституирана като взискател, не е
налице сила на пресъдено нещо между страните, т.к. решението по в.гр.д.№
394/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора не съдържа в своя диспозитив
посочване на размер и основание на вземането, за чието събиране М. има
право да бъде конституирана като взискател на мястото на „ПИБ“ АД, а
постановлението на ЧСИ Г.И. от 19.07.2022 г. не представлява действие на
съдебния изпълнител, което може да бъде обжалвано от длъжника.
Разгледана по същество намира жалбата за неоснователна, поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от ГПК субективните предели на
изпълнителният лист се простират и по отношение на частните
правоприемници и солидарните длъжници, които са платили дълга, като те
могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя
изпълнителен лист.
В настоящият случай Д. И. М. е била солидарен длъжник наред с В. И.
М., и е отговаряла с цялото си имущество за пълния размер на вземането на
„ПИБ“ АД по заповедта за незабавно изпълнение, но след като с влязло в сила
съдебно решение по т.д. 220/2019 г., с което е било признато по отношение на
„ПИБ“ АД, че вземането на банката срещу М. по изпълнителния лист, издаден
на 25.02.2019 г. на основание заповед № 659/25.02.2019 г. по ч.гр.д.№
1098/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е за сумата от 32 668,84
евро - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.02.2019 г.
до окончателното й изплащане, 6 247,80 евро - възнаградителна лихва, и 24,54
евро – такси, то солидарната й задълженост е престанала да бъде за цялото
вземане и се е ограничила до размера на тези суми плюс разноските в
заповедното производство и разноските по изпълнението.
От своя страна В. И. М. е продължил да отговаря за пълния размер на
вземането по издадената заповед за изпълнение, като солидарната му
съзадълженост с Д. И. М. е била за сумата от общо 87 536,16 лв.,
представляваща сбора от 63 894, 70 лв. – главница, 7791,60 лв. – договорна
лихва, считано от 21.09.2019 г. до 02.12.2020 г., 12 267,63 лв. –
възнаградитгелна лива и такси, 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение и
5
3432,23 лв. – държавна такса в заповедното производство, и разноските по
изпълнението.
Към 16.12.2020 г. солидарната отговорност на двамата длъжници е била
за сумата от 73 526,31 лв., от които 63 894, 70 лв. – главница, законната лихва
за забава, считано от 16.12.2020 г. до изплащане на вземането, 6 844,45 лв. –
възнаградителна лихва, 42 лв. – разноски и 2745,16 – такси за ЧСИ, след
приспадане на събраните чрез принудителното изпълнение върху
имуществото на В. И. М. и на ипотекарните длъжници М. и Д. М.и за
продаденият им за 16 000 лв. недвижим имот суми.
Към датата на изготвяне на разпределението от 08.04.2021 г.
солидарната съзадълженост между Д. М. и В. М. е била за сума в размер на
81 767,90 лв., от които 63 894, 70 лв. – главница, и 15 849,86 лв. –
неолихвяема сума, а подлежащата на разпределение сума след публичната
продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот – апартамент, е
била в размер на 139 300 лв.
С разпределената в полза на взискателя „ПИБ“ АД сума цялото
задължение, за което Д. М. е била солидарно задължена, е било погасено,
поради което по силата на чл.127, ал.2 от ЗЗД тя е придобила право да се
суброгира в правата на удовлетворения взискател за половината от
солидарното й задължение, т.е. за 43 768,08 лв.
Освен това Д. И. М. е имала качеството и на ипотекарен длъжник, който
е отговарял за цялото задължение по заповедта за незабавно изпълнение с
ипотекираното в полза на взискателя свое имущество, а на основание чл.155,
ал.2 от ЗЗД е имала право при удовлетворяване на „ПИБ“ АД от цената на
ипотекирания имот да се суброгира в правата му по силата на законното
правоприемство за цената на имота.
В конкретния случай суброгацията по реда на чл.155, ал.2 от ЗЗД е
обхващала само тази част от цената на продадените на публичните продани
недвижими имоти, която е надвишавала размера на задължението, за което е
отговаряла солидарно наред с В. И. М. - 87 536,16 лв., т.к. единствено с
горницата до изплатените на „ПИБ“ АД по разпределението суми в размер на
134 354,74 лв. тя е погасила личен дълг на жалбоподателя за сумата, като
следва да се отчете, че за тази част от общия дълг е отговаряла наравно с
другия ипотекарен длъжник – М. М., т.е. е имала правото на ½ от тази сума.
6
От доказателствата по делото е видно, че след конституирането на Д. И.
М. като взискател на мястото на „ПИБ“ АД, В. И. М. е погасил задължение
към нея и произтичащите от това задължение такси на ЧСИ, в общ размер от
12 907,79 лв., които не покриват в пълен размер сумите, за чието събиране тя
е встъпила в правата на взискател.
Платените на 07.07.2022 г. на „ПИБ“ АД суми, както и платените във
връзка с тях такси на ЧСИ И., не следва да се имат предвид, т.к. с тях е
погасено първичното задължение по изпълнителния лист, издаден в полза на
банката, а не задължение към Д. И. М., която е встъпила в правата му до
размера на половината от задължението, за което е отговаряла като солидарен
длъжник, и сумата с която е погасено задължение по изпълнителния лист над
размера на солидарното й задължение.
С оглед на тези съображения съдът приема, че отказът на ЧСИ Г.И. да
прекрати или приключи изпълнителното производство по делото е
законосъобразен, и жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Относно разноските:
Разноски не се присъждат, т.к. правоимащата страна не е поискала
присъждането на такива, и не е удостоверила направата им.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК
Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. И. М., с адрес : гр.С.З., ***,
срещу постановление от 02.11.2022 г. по изп.д.№ 20197650401286 на ЧСИ
Г.И., с рег.№ 765 по регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен
съд – Стара Загора, обективиращо отказът й да прекрати производството по
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8