№ 239
гр. Враца, 28.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и осми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгени Божидаров Ангелов
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
в присъствието на прокурора Л. Вл. В.
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно
наказателно дело № 20251400200296 по описа за 2025 година
намира следното:
Производството е по реда на чл.437 – чл. 440 НПК.
Образувано по молба на лишения от свобода Г. Б. И. изтърпяващ
наказание "Лишаване от свобода" в Затвора-Враца, подадена от защитника
адв.А. М. от АК-Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание .
Към молбата са приложени писмени доказателства - становище по
чл.437 ал.2 НПК от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната
част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на
риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156
ЗИНЗС.
Компетентен да разгледа молбата е Окръжен Съд –Враца като съответен
по местоизпълнение на наказанието в Затвора-Враца по аргумент от чл.438
НПК.
В съдебно заседание представителя на Директора Затвора гр.Враца,
упълномощен по чл.15 ал.2 ЗИНЗС с представена и приложена по делото
заповед, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения,
че с поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента
наказание лишаване от свобода.
1
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също
е на становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице
само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70
НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно
доказателства за поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави
искане за оставянето й без уважение.
Защитникът адв.М. оспорва данните в доклада по чл.155 ЗИНЗС.
Акцентира , че подзащитният е извършвал трудова дейност в Затвора на
външен обект на 12 часови смени , което обективно е довело до невъзможност
да участва в корекционни програми, което пък от своя страна не може да
послужи като основание да се откаже искането за УПО. Навежда и доводи за
изразено желание на осъденото лице по време на МН "Задържане под стража"
да извършва трудова дейност в арестите по разнасяне на храна, което е
доказателство за неговото поправяне и проявена инициативност.
Лишеният от свобода поддържа заявеното от защитника.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и
анализира представените по делото писмени доказателства, намира следното:
Молбата е допустима като подадена от надлежно лигитимирано лице по
смисъла на чл.437 ал.2 НПК– осъден на наказание "лишаване от свобода" при
протичащо ефективно изпълнение в Затвора-Враца .
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
лишаване от свобода по отношение на осъден , който е дал доказателства за
своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от
наложеното наказание, а в случаите на опасен рецидив не по-малко от две
трети. Съгласно т.3 б"б" от Постановление №7/75 г.,Пленум на ВС, изм. и доп.
с Постановление №7/87 г., Пленум на ВС, за "фактически" изтърпяно
наказание се счита срокът на пребиваване на осъденият в местата за лишаване
от свобода, признатото предварително задържане и времето прекарано в
домашен отпуск.
Г. Б. И. търпи в Затвора-Враца наказание от една година лишаване от
свобода по НОХД № 715/24 г. на ОС-Враца при общ режим за извършено
2
престъпление по чл.142 ал.1 НК.
Начало на наказанието е 01.03.2025 г.
Към момента е изтърпял ефективно 2 месеца и 27 дни , предварителен
арест 6 месеца и 16 дни и от работа 1 месец и 1 ден
или общо 10 месеца и 14 дни.
Остатъка от изтърпяване на наказанието е 1 месец и 16 дни.
От изложеното е видно, че фактически той е изтърпял не по-малко от
половината от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на
чл.70, ал.1, т.1 НК, тъй като деянието не е при опасен рецидив. Следователно
налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на
условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е
дал доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а НПК вр.чл.70
ал.1 НК . В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат
оценката на осъденият от затворническата администрация по чл. 154 и чл.155
ЗИНЗС отразена в приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди,
работата по индивидуалният план за изпълнение на присъдата по чл.156
ЗИНС, всички данни за неговата личност и действителните доказателства за
неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС се установява , че лишеният от свобода Г.
Б. И. изтърпява наказание от 1 година лишаване от свобода по НОХД №
715/2024 г. на Окръжен съд - Враца за престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК с
начало 01.03.2025 г.
Преди настоящата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е изтърпял
наказание лишаване от свобода в размер на 4 месеца по НОХД № 3/2023 г. на
Районен съд - Враца за времето от 18.11.2024 г. до 01.03.2025 г. Присъдите
търпи при първоначално постановен общ режим от 18.11.2024 г.
Криминална му история е свързана с деяния на основание чл. 343в и чл.
316 от НК. В близкото семейно обкръжение съобщава за криминално
проявени и осъждани лица - баща (л. св. Б. И. И., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в ЗООТ Враца).
При първоначалната оценка се регистрира среден риск от рецидив - 51
точки.
3
Дефицитни стойности се маркират в следните зони:
-Отношение към правонарушението - не разбира и не признава вината.
-Взаимоотношения - деструктивни взаимоотношения с партньорка,
баща изтърпяващ наказания в ЗООТ - Враца.
-Междуличностни проблеми - настоящо деяние; при провокация не умее
да се владее.
-Умения за мислене - не разпознава проблемните ситуации, в които се
забърква, не се заема пряко с проблемите си. Действа необмислено и
импулсивно.
Рискът от вреди към служителите и останалите лишени от свобода е с
ниски стойности. На този етап не е демонстрирал непристойно отношение
към служителите и останалите осъдени лица. Има нагласи за безпроблемен
престой. Не проявява дискриминационни нагласи към малцинствените групи
в затвора.
Рискът от суицид и самоувреждане е с ниски стойности към момента.
Не споделя за суицидни мисли и автоагресивни прояви, които да са индикация
за подобен тип поведение в затвора.
Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното
наказание е среден. Определя се от характера на настоящото правонарушение
и криминалното минало на лишения от свобода. Рискът е насочен към познати
лица от женски пол и участници в движението по пътищата.
Рискът от бягство към настоящия момент е с ниски стойности. Това
обстоятелство се извежда от липсата на данни в криминалната история на л.
св. И. за бягство или опити за бягство.
Ресурси: Трудови навици, липса на зависимост към ПАВ и алкохол.
В изготвения първоначален план на присъдата като цели и задачи са
заложени:
1. Формиране на известна самокритичност. Осъзнаване на
нанесените вреди и причините, довели до правонарушението;
2. Приучване към системно полагане на труд и затвърдяване на
създадените трудови навици;
3. Формиране на умения за разпознаване на проблемите и
4
осъзнаване на последствията. Формиране на основни умения за справяне с
житейски ситуации;
4. Пълноценно оползотворяване на престоя в затвора чрез
устройване на подходяща работа и участие в културно-масови и спортни
мероприятия.
Не е изготвяна последваща оценка, тъй като методиката за оценка на
риска не изисква такава.
Оценката на риска от рецидив и вреди на правонарушителя е актуална и
е от 20.11.2024год.
В условията на ЗООТ за изтеклия период от изтърпяване на присъдата се
проследява, както цялостното поведение на л. св. И., така и желанието му за
преосмисляне и промяна на досегашния начин на живот, ангажирането му с
мероприятия за осмисляне на свободното време и с трудова дейност.
Л. св. е разпределен в ЗООТ „Враца“ на 25.11.2024 г. след
законоустановения престой в приемно отделение. Настанен е в 3-та група.
Изготвена е преценка на актуалното психическо състояние и индивидуалните
особености. След преминаване на определения със заповед на Началника на
ЗООТ „Враца“ адаптационен период в общежитието, на 09.01.2025 г.
лишеният от свобода И. е представен на комисия по чл. 35, ал. 3 от ППЗИНЗС
за разпределение на лишените от свобода по работни обекти. Решението на
комисията, отразено в протокол № 45/09.01.2025 г. с per. № 347/10.01.2024 г., е
че л. св. И. е подходящ за извеждане на работни обекти без охрана.
Със заповед № 171/10.01.2025г. е назначен като общ работник на
работни обекти на фирма „Инертстрой Калето“ АД, където работи до
настоящия момент.
От постъпването му в затвора до момента л.св. И. няма регистрирани
дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не е награждаван, поради
липса на системни положителни прояви.
Формално е съгласен с договорените дейности в плана на присъдата, но
на практика не проявява желание и настойчивост за тяхната реализация. По
отношение пълноценното оползотворяване на престоя в затвора, освен
трудовата ангажираност, същият участва в реализираните в ЗООТ спортни и
културно-информационни дейности. Не е включван в корекционни програми,
5
които биха имали положително въздействие върху личността на осъдения
поради липсата на инициативност и заявено желание за това от негова страна,
въпреки, че графика за провеждане е поставен на общодостъпно място за
лишените от свобода. Това е индикация за липса на мотивация, свързана с
промяна в нагласите. Не проявява инициатива за срещи и беседи с ИСДВР.
По отношение на извършеното престъпление не признава вината за
деянието, за което е осъден. Споделя, че с жертвата е живял две години на
семейни начала. След възникнал конфликт между тях, тя под въздействие на
родителите си, подава жалба срещу него.
Според отразеното в доклада за прилагането на чл. 70 от НК е изпълнена
едната от двете предпоставки, а именно изтърпяване на изискуемия минимум
- И от наложеното наказание лишаване от свобода с помощта на зачетен
предварителен арест от 6 месеца и 16 дни. А по отношение на втората - л. св.
все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, тъй като по
време на зачетеното предварително задържане спрямо него не са прилагани
каквито и да е възпитателни и корекционни дейности, т.е. тя не е изпълнена.
Договорените цели и задачи в индивидуалния план на присъдата се
реализират в частта си за оползотворяване престоя в затвора чрез участие в
трудова дейност и включване в общопенитенциарни мероприятия, но е
необходимо по-продължително възпитателно въздействие което би довело
както до външно съобразяване с правилата и ограниченията в затвора, така и
до вътрешни убеждения: осъзнаване на причините довели до престъплението,
нанесените вреди, разбирането на преживяванията на жертвата и нейните
близки, намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване на
проблеми, конфликтни ситуации и други определени в чл. 36, ал.1 от НК.
Съдът намира с оглед наличните доказателства , че на този етап от
изтърпяване на наказанието, липсват убедителни доказателства за поправяне
на осъдения и е необходимо корекционната работа да продължи в условията на
затвора, за трайна положителна промяна и постигане на целите по чл. 36 от
НК. Налице е среден риск от рецидив и вреди за обществото, като зоните със
изразен дефицит не са променени. Възражението на защитата за неправилно
определени зони на дефицит се явява неоснователно, доколкото не са
представени доказателства за това твърдение , което по същество е свързано с
6
оспорване оценъчната дейност на пенетенциарните служители при липса на
съгласие по изводите като част от защитната позиция. Факта , че молителя
търпи наказание ЛС по споразумение / т.е при изявено признание/ не е
обвързано с преценка на дефицитна зона като отношение към извършеното
обективирано в местата за лишаване от свобода. Установен е кратък престой в
затвора , поради което в доклада е отразена нужда работата с лишеният от
свобода да продължи , тъй като е недостатъчна.Лишеният от свобода молител
не е включван в корекционни програми, които биха имали положително
въздействие върху личността на осъдения поради липсата на инициативност и
заявено желание за това от негова страна, въпреки, че графика за провеждане е
поставен на общодостъпно място за лишените от свобода. Това е индикация за
липса на мотивация, свързана с промяна в нагласите. Не проявява инициатива
за срещи и беседи с ИСДВР.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които
осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за
лишаване от свобода имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът
не намира основание да не възприеме мотивираното становище на
затворническата администрация, че процесът на поправяне при лишения от
свобода не е завършен към момента.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който
осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да
има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да
рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви. В
случая наличните дефицити, най-вече в зоните "умения за мислене" и
"междуличностни проблеми", който следва да продължат да бъдат обект на
корекционно въздействие, и запазването на средни стойности на риска от
рецидив и на риска от сериозни вреди за обществото, обвързан с
обремененото съдебно минало, показват, че при лишеният от свобода молител
все още не е постигната трайна и необратима позитивна промяна във
формирането на стереотип на нагласи, мислене и поведение за водене на
законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за лишаване от
свобода. Установена е негова пасивност за участие в корекционни
програми.Не е награждаван, но и не е наказван.По отношение установено
добро поведение , това обстоятелство не може да послужи като основание за
УПО, тъй като е задължение на лишеният от свобода.
7
Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие
спрямо лишеният от свобода за постигане в пълна степен на набелязаните
цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените
дефицитни зони, за да има шанс при освобождаване от затвора той да започне
законосъобразен начин на живот.
Постановяването на УПО е отклонение от принципа за изтърпяване на
наложеното наказание изцяло, като за да се пристъпи към това отклонение и
да се допусне лишеният от свобода да се завърне преждевременно към
социален живот, е необходимо да е постигнат завършен поправителен процес,
а не установена тенденция към такъв резултат , каквото е положението с
настоящият лишен от свобода молител. В този смисъл е константната
непротиворечива съдебна практика , обективирана в Определение № 925
/12.09.2024 г. по ВЧНД №1167/24 г. на АС-София , Определение № 912
/09.09.2024 г. по ВЧНД №1142/24 на АС-София ,Определение
№1051/23.10.2024 г. по ВЧНД №1343/24 г. на АС-София.
Срокът на остатък от наказанието сам по себе си не е основание за УПО
, а факта за среден риск от рецидив и установени дефицитни зони , също са в
потвърждение на виждането на затворническата администрация и съда за
нужда поправителният процес спрямо този лишен от свобода да продължи до
края на изтърпяване на наказанието . Разбира се не може да се даде гаранция
за превъзпитание и поправяне на осъден в рамките на изтърпяване на
наказанието, но фактите за доказано наличие на основания за продължаване
на действията в тази насока са значими и валидни до неговото финализиране и
винаги при тези обстоятелства когато не са изолирани представляват
съществена пречка за постановяване на УПО, както е в процесният случай .
В молбата е направено искане за събиране на доказателства. Такива са
представени от Затвора-Враца. Установява се от приетата справка
№6939/27.05.2025 г. , че лишеният от свобода не е извършвал трудова дейност
по време на МН "Задържане под стража", въпреки , че е имал такова желание.
В този период , т.е преди налагане на наказанието ЛС , на отделно основание
не подлежат на установяване доказателства за поправяне на осъдения по
смисъла на чл.439а НПК, тъй като касаят поведение на подсъдимо /обвиняемо/
лице преди начало на изтърпяване на присъдата. В този смисъл съдът не
кредитира и негативните характеристични данни за осъденият преди
8
изтърпяване на присъдата , но това обстоятелство не може да се
противопостави на установената пасивност към корекционни програми при
изпълнение на наказанието , наличие на дефицитни зони и реално краткият
срок на работа с него в пенетенциарното заведение /2 месеца и 27 дни/ , които
е недостатъчен за постигане целите на наказанието по чл.36 НК свързани с
поправяне на осъдения.
При изложените доводи съдът приема, че е налице само една от
законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на
чл.70 НК, а именно лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от ½
от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си лишеният от свобода молител все още не е дал
достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил.
Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
Съобразно горните съображения и на основание чл.440 НПК вр. чл.70
ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на лишения от
Г. Б. И., ЕГН: **********, изтърпяващ наказание от една година "лишаване
от свобода" в Затвора-Враца по НОХД № 715/24 г. на ОС-Враца, за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието в
размер на 1 /един/ месец и 16 /шестнадесет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично и подлежи на обжалване и
протестиране чрез ОС-Враца пред АС-София в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
9