Присъда по дело №972/2024 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към присъда по НОХД №972/2024г. на РС- Благоевград, НО, 7
състав

НОХД 972/2024г. по описа на РС – Благоевград е образувано по внесен от РП-
Благоевград обвинителен акт против Й. В. К. с ЕГН **********, за това, че на
30.08.2022г., около 16, 30 часа, на площадката зад сградата кметството на село Изгрев,
община Благоевград, област Благоевград, в качеството му на длъжностно лице по член
93, т.1, б.“А“ и б.“Б“ от НК – Кмет на Кметство село Изгрев, община Благоевград,
област Благоевград, при и по повод изпълнение на службата му и функцията му, чрез
нанасяне на два удара с ръка с отворена длан (шамари) в областта на главата на А. З.
С., роден на дата ...г. и чрез нанасяне на един удар със свита в юмрук ръка в областта
на главата на А. З. С., като в хода на разследването не е установено с коя ръка са
нанесени трите удара, причинил на А. З. С. лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядания в лявата половина на лицето, в областта на брадичката и дясната ушна
мида, които наранявания реализират медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал.1, т.2 във
вр. с чл. 130, ал.1 НК.
Производството по делото е проведено по реда на глава 28 НПК.
В съдебно заседание представителят на РП-Благоевград поддържа
повдигнатото обвинение. Счита за установено по категоричен начин, че на описаните в
обвинителния акт време и място, подсъдимият е извършил престъпление по чл. 131,
ал.1, т.2 във вр. с чл. 130, ал.1 НК. Подчертава, че деянието не е извършено в съС.ие на
силно раздразнение. Сочи, че са налице предвидените с чл.78а, ал.1 НК предпоставки
и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на
престъплението, за което е предаден на съд, да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2000 лв.
Защитникът на подсъдимия акцентира на полаганите от подсъдимия усилия за
развиване на селото, чийто кмет е той и неговата отдаденост и ангажираност към
проблемите на живеещите в населеното място. Сочи, че създалото се напрежение във
връзка с извършена кражба от кутия за дарения за изграждане на нов храм в селото, за
която имал вероятна съпричастност и пострадалият С., вандалските прояви на група
деца, сред които бил и пострадалият, постъпилите оплакванията от неуважително и
невъзпитано поведение на тези деца, както и неуважителното и предизвикателно
поведение на С. на 30.08.2022 г., попречили на К. да се въздържи, поради което ударил
шамар на пострадалия.
Подсъдимият поддържа становището на своя защитник и в правото си на
последна дума заявява, че разчита на преценката на съда.

Съдът, като съобрази доводите на страните, обсъди събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, и предвид
разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият Й. В. К. е роден на ... г. в град Благоевград, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, кмет на кметство село Изгрев, с адрес за
призоваване ..., неосъждан, с ЕГН **********.
Съгласно Удостоверение № 1/29.10.2019 г. на ОИК Благоевград, с Решение
№272-МИ от 29.10.2019 г. подсъдимият К. е избран за кмет на кметство Изгрев на
1

изборите за общински съветници и за кметове, проведени на 27.10.2019 г.
С Постановление от 01.12.2022 г. на РП – Благоевград е постановен отказ за
образуване на досъдебно производство по преписка №9129/2022 г., образувана за
извършване на проверка по жалба на Й. К., съдържаща данни за неправомерни
действия. В мотивната част на постановлението е посочено, че при извършената
проверка е установено, че на 13.08.2022 г. К. установил, че кутията за дарения с цел
събиране на средства за църквата, поставена пред кабинета му в сградата на
кметството на с. Изгрев била разлепена, като липсвала сумата около 250 -300 лв. В
хода на проведените ОИМ било установено, че извършител на деянието е малолетният
..., като на същата дата с него били непълнолетните ... Г., А. С. и ..., които го чакали
пред сградата на кметството. Наблюдаващият преписката прокурор приел, че са
налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер от малолетния
... и съпричастност към деянието на ..., който улеснил извършването му чрез
предоставяне на ключ от сградата, както и Г. и С., които стояли пред сградата и пазели,
а впоследствие получили и част от парите, предмет на кражбата. По отношение на ... е
посочено, че поради малолетието си не може да бъде субект на наказателна
отговорност, а по отношение на тримата непълнолетни е прието, че деянието е
извършено поради лекомислие с оглед възрастта им, като необходимият
превъзпитателен ефект може да бъде постигнат успешно чрез прилагана на мерки по
ЗБППМН. Препис от постановлението, ведно с преписката са изпратени по
компетентност на МКБППМН Благоевград.
След установената на 13.08.2022 г. кражба на събраните средства за дарения за
църквата, в с. Изгрев, в селото имало слухове за самоличността на извършителите,
включително и съпричастността на пострадалия С..
На 30.08.2022 г., около 16.00 ч., подсъдимият бил на работното си място –
кметството на село Изгрев, община Благоевград, област Благоевград, Малко преди
посочения час на пейките пред кметството на село Изгрев имало деца, които
консумирали напитки и различни храни, след консумацията на които не почистили
отпадъците.
На 30.08.2022 г., около 16. 00 ч., К. излязъл от сградата на кметството и видял
свидетелката С. М., която седяла на една от пейките пред сградата на кметството. М.
се оплакала на подсъдимия от направените от децата боклуци.
По късно през деня на същата дата около 16.30 часа, К. отишъл на площадката
зад кметството на село Изгрев, където били пострадалият А. С., роден на ...г. и
свидетелите А. Г., З. Г., В. К. и Р. Г..
Подсъдимият се насочил към пострадалия и му разпоредил да отиде и да
изхвърли боклука, който бил пред сградата на кметството. А. С. отговорил, че
боклукът не е направен от него, но ще го изхвърли по-късно. Подсъдимият настоял С.
веднага да събере и изхвърли боклука, а С. отново отговорил, че ще го изхвърли след
малко.
Подразнен от поведението на А. С., подсъдимият К. се приближил до
пострадалия и му нанесъл два удара с ръка с отворена длан (шамари) в областта на
главата и един удар със свита в юмрук ръка в областта на главата.
В резултат на нанесените на пострадалия удари на земята паднали носените от
него диоптрични очила и му потекла кръв от ухото и устната, а пострадалият казал на
К., че няма право да го удря. Подсъдимият се обърнал и тръгнал да се отдалечава. В
това време С. издал звук с уста наподобяващ „Тц“, при което К. взел едно парче дърво
и тръгнал към А. С.. Свидетелят З. С. застанал между двамата и предотвратил
нанасянето на други удари от страна на подсъдимия. Тогава К. се обърнал и си тръгнал
2

от площадката.
Пострадалият отишъл да се измие на чешмата, намираща се пред кметството.
На пейката в близост до чешмата била свидетелката М., която видяла кръвта по лицето
на С. и го попитала какво е станало, а С. й отговорил, че кметът го е ударил.
След като се измил, С. заедно с В. К. и ... К., се отправили към дома на
пострадалия. Докато вървели към дома на С. покрай тях минал подсъдимият,
управлявайки лек автомобил, спрял автомобила, свалил прозореца и казал на А. С.
„Където те видя, всеки път ще те бия“, след което продължил по пътя си.
След като се прибрал в дома си, пострадалият и неговите приятели разказали
на майката на С. – З. С. за случилото се. Свидетелката З. С. възприела и нараняванията
на сина си и се обадила по телефона на сина си С. С. и му обяснила, че кметът е
ударил А..
Същия ден свидетелят С. С. отишъл в дома на майка си и след като видял
нараняванията на А., двамата заедно отишли в 02 РУ – Благоевград, където подали
жалба. На същата дата С. С. завел пострадалия в СПО при МБАЛ – Благоевград,
където при извършения му преглед е установен лицев хематом максиларно и
суппрабитално и малка аркада на горна дясна устна и дясна ушна мида прегледа от
На 31.08.2022 г. пострадалият посетил и съдебен лекар, който при проведения
преглед установил хематом в лявата половина на лицето, обхващаш долния клепач на
лявото око, лявата скулна област, лявата буза и лявата половина на горната устна с
овална форма и размери 12/9.; Оток и кръвонасядане с бледосинкав цвят в областта на
брадичката с овална форма и размери 5/4 см.; Леко изразен оток, мораво на цвят
кръвонасядане на лявата ушна мида с размери 4/3 см.
В издаденото медицинско свидетелство № 72/2022 г. съдебният лекар отразил,
че пострадалият се оплаква от главоболие, световъртеж и безсъние, както и от болка
при дъвчене и отваряне на устата, поради което е насочен за преглед от лицево-
челюстен хирург.
Няколко дни след деянието, подсъдимият посещавал дома на пострадалия, като
му се извинил за случилото се и помолил С. и неговата майка да оттеглят подадената
жалба.
Съгласно заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебно медицинска експертиза установеното кръвонасядане в лявата половина на
лицето, в областта на брадичката и дясната ушна мида са причинили на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице
установените увреждания се дължат на най- малко два удара с тъпи твърди предмети,
каквито са човешките ръце.
В проведеното в хода на съдебното следствие лично изслушване експертът
пояснява, че предвид голямата площ, обхваната от нараняванията не е възможно
същите да са причинени от един удар с ръце. Уточнява, че не възможно да се посочи
точно предметът, с който са нанесени нараняванията, като е възможно да са
причинени и от падане от собствен ръст, но ако падането е върху неравен терен, а не
на под в помещение е възможно да има и одрасквания. Според вещото лице
нараняванията съответстват като давност на посочените от пострадалия данни.
Съгласно заключението на психиатрично-психологична експертиза
подсъдимият не боледува от психично разстройство или умствена изостаналост, които
да обусловят краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието към
инкриминирания период. Посочено е, че от съдържанието на разказа на
освидетелствания може да се направи извод, че до и към инкриминирания момент,
подсъдимият е бил в ясно съзнание, добре ориентиран, със запазена връзка с
3

реалността, с нормални слух и зрение, възприемал и разбирал правилно фактите от
вътрешния и външния свят, мислите му не са били проникнати от налудни идеи, а
възприятията му от сетивни измама, повлияващи поведенческите му изяви.
Емоционално бил съответен, волево организиран, с напълно подредено поведение,
разбирал и тълкувал случващото се. Запазил спомен за възприетото към
инкриминирания момент. Експертите констатират, че към инкриминирания момент
настъпила промяна в емоционалното съС.ие на подсъдимия, провокирана от думи и
поведение на пострадалия /обидно отношение в присъствието на други лица,
язвително и пренебрежително поведение, засегнали егото му/. Посочват, че към
инкриминирания момент, подсъдимият се почувствал длъжен да действа, попадайки в
афектогенна ситуация, провокирана от поведението на пострадалия. Намирал се под
въздействието на интензивен негативен заряд, който обаче по сила не бил такъв, че да
се отрази на оценъчната му способност и балансираността на преценките му в степен,
затрудняваща възможностите му да взима правилни решения.
Направен е извод, че инкриминираното деяние е извършено в съС.ието на
раздразнение, предизвикано от пострадалия, но същото не било с характеристика,
която да покрива критериите за силно раздразнение.
В проведеното лично изслушване експертите поясняват, че конкретната
ситуация е била съпроводена и с предхождащи събития – откраднатата кутия за
дарения, оплакванията от възрастните жени.
Подчертават, че подсъдимият е бил информиран предварително за
необходимостта да вземе отношение, поради което е налице планирано поведение,
като правят сравнение, че при силното раздразнение поведението не е планирано
предварително, а настъпва рязко и внезапно с много кратък срок за развитие на
деянието.
Експертите поясняват, че към инкриминирания момент не са установени
външни изяви на силното раздразнение, каквито са сърцебиене, сухота в устата,
изтръпване на крайниците, зачервяване на лицето. Разясняват, че съС.ие на силно
раздразнение не е възможно да предизвика пълна загуба на спомен, поради което
определят изявленията на подсъдимия в тази насока като защитна позиция.
Подчертават, че при изпадане в силно раздразнение, след приключване на
инцидента, лицето изпада в съС.ие на отпуснатост, чувство на умора, често
придружено с гадене, с изказване на съжаление и намалена активност, които съС.ия не
са установени при подсъдимия, като той даже е продължил с дневните си
ангажименти. Вещите лица сочат, че в обикновеното раздразнение, в което се е
намирал К. при него е съществувала възможността за самоконтрол като е могъл да
намери алтернативно решение на проблема - да го отложи във времето или да се
възпре, което е невъзможно при силно раздразнение. Допълват, че силното
раздразнение се характеризира с фаза на изчерпване, каквато не е установена по
делото.

По доказателствата:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните
в хода на досъдебното производство доказателствени материали, обсъдени от съда по
реда на чл. 107, ал.5 и чл. 378, ал.2 НПК:
1.Гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите А. С.,
А. Г., З. Г., В. К., Р. Г., С. М., Р. К., С. С., З. С. С. Г., Т. .. – Г., Г. Б., Г. Х., С. Я. и А. А.,.
4

2. писмените доказателства и доказателствени средства: писмо от ЦПЗ
Благоевград изх. № 232/21.02.2025 г., писмо от Професионална гимназия „Ичко
Бойчев“ изх. № ДАС-04-516/21.02.2025 г., с приложение заявление за преминаване в
самостоятелна форма на обучение на ученик, Заповед № Регионална дирекция-07-
099/25.10.2024 г., писмо от Професионална гимназия „Ичко Бойчев“ изх. № ДАС-04-
554/04.03.2025 г. с приложение заявление за преминаване в самостоятелна форма на
обучение на ученик, Заповед № Регионална дирекция-07-099/25.10.2024 г., доклад за
санкции, характеристика на А. С., Писмо от Районна прокуратура - Благоевград вх. №
9129/16.04.2025 г. с приложено копие от постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 02.12.2022 г., писмо от 02 РУ при ОД на МВР Благоевград
УРИ 00-864/10.04.2025 г., докладна записка от Миладинов от 08.04.2025 г., писмо от
доктор Даскалов от 24.03.2024 г., писмо ЦПЗ Благоевград изх. № 393/27.03.2025 г.,
епикриза на А. З. С., писмо от РЗОК изх. № 11-00-11/27.03.2025 г., справка за
извършвани дейности и отпуснати лекарства и медицински изделия на А. С. в периода
30.08.2024 г. до 28.02.2025 г., писмо от МБАЛ Благоевград изх. № 11-00-23/11.04.2025
г., писмо от ЦСМП Благоевград изх. № 05-122-1/22.04.2025 г., справка съдимост за
подсъдимия, включително съдържаща информация за осъждания извън България,
писмо от доктор Даскалов, докладна записка от Х. от 19.12.2022 г., докладна записка от
Я. от 07.09.2022 г., жалба от А. С., протокол за предупреждение от 31.08.2022 г.,
медицинско свидетелство № 72/2022 г.за пред съда, лист за преглед на пациент в СПО,
писмо от 02 РУ при ОД на МВР Благоевград УРИ 7852р-12654/05.09.2022 г., писмо от
Агенция за социално подпомагане изх. № СГ/Д-Е/209-004/15.09.2022 г., доклад за
оценка на постъпил сигнал с изх. № СИГ/Д-Е/209/08.09.2022 г., протокол от 09.09.2022
г. за екипна среща, протокол за доброволно предаване от 04.10.2022 г., медицинско
свидетелство № 72/2022 година за пред съда, лист за преглед на пациент в СПО,
искане за образно изследване, удостоверение за избран кмет на община/кмет на
район/кмет на кметство № 1/29.10.2019 година, заповед № 443/ЧР/15.11.2019 година,
АИС БДС за Р. Г. и справка за съдимост, АИС БДС за А. Г. и справка за съдимост,
АИС БДС за А. С. и справка за съдимост, АИС БДС за З. Г. и справка за съдимост,
АИС БДС за В. К. и справка за съдимост, писмо от МКБППМН изх. № 24-00-
1023/19.12.2022 г., решение на МКБППМН № 51 по възпитателно дело № 39- 18,
решение на МКБППМН № 6 по възпитателно дело № 01-22 и 03-22, постановление за
спиране на наказателно производство от 19.10.2022 г., постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 02.12.2022 г., жалба от З. С., лист за преглед на
пациент в СПО, медицинско свидетелство № 72/2022 г. за пред съда, АИС БДС за Р. Г.,
АИС БДС за А. А., писмо на Община Благоевград изх. № 193/ЧР/15.03.2024 г., писмо
на Община Благоевград изх. № 192/ЧР/15.03.2024 г., служебна справка № 522-ЧР-
Д/11.11.2019 г., удостоверение за избран кмет на община/кмет на кметство №
1/29.10.2019 г., клетвен лист от 11.11.2019 г., служебна бележка от Община Благоевград
№ 518/14.11.2023 г., клетвен лист от 14.11.2023 г., удостоверение за избран кмет на
кметство № 20, декларация за семейно и материално положение и имотно съС.ие на
подсъдимия.
3. Заключенията на съдебно-медицинските и комплексната съдебно-
психиатрична психологична експертиза.
При анализа на показанията на свидетеля А. С. съдът съобрази процесуалната
му роля като пострадал от престъплението, за което К. е привлечен към наказателна
отговорност и заинтересоваността му от изхода на делото, поради което преценката на
достоверност на показанията му следва да бъде основана на съответствието им с
останалата част от доказателствената съвкупност по делото и наличието – съответно
5

липсата на вътрешни противоречия и логически несъответствия.
Независимо заинтересоваността на пострадалия от изхода на делото, с оглед
хронологичната последователност на показанията му, тяхната непротиворечивост и
логичност, съдът приема същите за достоверни и ги постави в основата на
фактическите си констатации. Отделно от горното следва да се отчете и устойчивостта
на пресъздаденото от пострадалия при разпита му в досъдебното производство, този в
съдебната фаза на процеса, както и споделеното от него на майка му и брат му. При
анализа на показанията му не може да се пренебрегне и че същите съдържат данни за
негови социалнонеприемливи действия /рисуване със спрей, неуважително отношение
към възрастни хора от селото/, което е още една индиция за добросъвестността му при
даването на показания.
Освен посоченото, високата доказателствена стойност на показанията на
пострадалия се основава и на възпроизвеждането на преките му възприятия и
подкрепата им от показанията на останалите свидетели - очевидци на инриминираното
деяние, показанията на З. С. и С. С., медицинската документация и заключението на
СМЕ.
Показанията на А. Г., З. Г., В. К., Р. Г. също притежават висока доказателствена
стойност с оглед пресъздаването на непосредствено възприети от тях обстоятелства,
относими към предмета на доказване. Показанията на тези свидетели са
последователни, логични и без значителни вътрешни противоречия и такива между
показанията на отделните свидетели.
Действително в показанията им се съдържат известни противоречия относно
точния брой и вид удари/шамари или юмруци/, нанесени от К. на пострадалия, кога
точно се е намесил свидетелят З. Г., както и конкретните думи, разменени между
пострадалия и подсъдимия. /в съдебното следствие А. Г. посочва два удара с отворена
ръка – шамари, а в досъдебното производство свидетелства за един шамар и три или
четири удара с юмрук, Р. Г. свидетелства за четири - пет удара с юмрук, а З. Г. сочи
един шамар и три или четири удара с юмрук/. Посоченото намира своето обяснение
както в младата възраст на свидетелите, необичайната за тях ситуация, в която са се
намирали по време на инцидента, изминалото време и индивидуалната способност на
всяко едно от децата да възприема и пресъздава случилото се, още повече, че самите
свидетели /А. Г., Р. Г., З. Г./ уточняват, че не са сигурни за част от обстоятелствата
/напр. брой и вид на удари/.
Показанията на тези свидетели обаче не съдържат противоречия за действията
на подсъдимия и пострадалия, мястото и времето на извършване на престъплението,
поради което съдът приема, че констатираните противоречия в показанията им не се
отразяват на тяхната достоверност, поради което същите допринасят за установяване
на обективната истина по делото.
Показанията на пострадалия и свидетелите А. Г., З. Г., В. К., Р. Г. са
доказателствен източник за всички съществени елементи от престъплението на
подсъдимия – място, време и обстоятелства около извършването му.
При анализа на показанията на свидетелите С. С. и З. С., първата инстанция
съобрази близката им роднинска връзка с пострадалия, фиксацията върху случилото се
и емоционалната обагреност на показанията им.
С оглед тяхната последователност, непротиворечивост и подкрепата на
показанията им от заключението на СМЕ и показанията на останалите свидетели,
настоящият съдебен състав приема за достоверни показанията на С. С. и З. С., като
същите съдържат данни за лично възприетите от тях наранявания на пострадалия
непосредствено след деянието на подсъдимия. Показанията им са производен
6

доказателствен източник и за заявеното от А. С..
Предвид незаинтересоваността им от изхода на делото, логичността на
показанията им и подкрепата им от показанията на пострадалия, съдът кредитира и
показанията на свидетелите М. и Б..
Показанията на М. съдържат данни за нараняванията на пострадалия
непосредствено след инцидента и заявеното от него, че същите са причинени от
подсъдимия. От показанията й съдът установи и информация за неуважително и
обидно отношение към нея самата от страна на пострадалия.
При съпоставяне на показанията на Р. К. с показанията на пострадалия и
свидетелите А. Г., З. Г., В. К., Р. Г. съдът намира, че показанията на К. следва да бъдат
кредитирани частично. Като достоверни съдът приема показанията й, съдържащи
данни за възникнал спор между подсъдимия и пострадалия във връзка с неизхвърлен
на определеното за това място боклук, предвид подкрепата им от показанията на
пострадалия и свидетелите А. Г., З. Г., В. К., Р. Г.. Не следва да се кредитират обаче
показанията на тази свидетелка в частта им, че по време на процесния спор на място
не присъствали други деца, с оглед категоричното им опровергаване от показанията на
намиращите на място пострадал и свидетелите А. Г., З. Г., В. К., Р. Г. и пострадалия С..
От показанията на М. и К. съдът установи, че са се оплаквали на подсъдимия в
качеството му на кмет от поведението на пострадалия/ М. включително и в деня на
инкириминираното деяние/, свързано с използване на нецензурни изрази и
непочистване на направените от него и компанията му отпадъци.
Показанията на М. и Б. установяват и разпространяването в населеното място
на слухове, свързващи пострадалия с извършената кражба на дарения за църквата.
Показанията на М., К. и Б. съдържат и добри характеристични данни за
подсъдимия, за отдадеността му към възложените му служебни задължения и
проблемите на живущите в селото.
Като последователни и логични съдът се довери и на показанията на С. Г. и Т.
Г., от които установи процесуалната издържаност на разпитите на непълнолетните им
деца /З. Г. и Р. Г. /както и споделеното им относно инкриминираното деяние на
подсъдимия.
Показанията на полицейските служители Я. и Х., и свидетелката А. също
следва да бъдат кредитирани, с оглед незаинтересоваността им от изхода на делото и
съответствието им с доказателствената съвкупност. Показанията на двамата
полицейски служители са източник на доказателствена информация за извършените от
тях действия в хода на възложената им проверка и установените резултати като са
производен такъв за заявеното им от пострадалия и свидетелите Р. Г., А. Г., З. Г., С. С.,
С. М.
Показанията на А. установяват работота й по подадена от пострадалия жалба в
отдел „Закрила на детето“ и също са производно доказателствено средство за
заявеното от А. С..
Писмените доказателства, надлежно приобщени към материалите по делото
изясняват обстоятелства, релевантни към предмета на делото като същите
кореспондират с показанията на свидетелите.
Приетата по делото справка за съдимост установява чистото съдебно минало
на подсъдимия.
Като компетентно изготвено и отговарящо пълно на поставените въпроси
съдът кредитира и заключението на съдебномедицинската експертиза. От същото и от
направените при личното изслушване на вещото лице уточнения, районният съд
установи вида, механизма и давността на причинените на пострадалия травматични
7

увреждания.
Заключението на СППЕ установява, че по време на извършване на
инкриминираното деяние подсъдимият не е бил в съС.ие на физиологичен афект.
Вещите лица професионално са обосновали заключението си, както на
извършеното от тях изследване, така и на данните за външните поведенчески изяви на
подсъдимия към инкриминирания момент.

От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият Й.
К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по 131,
ал.1, т.2 във вр. с чл. 130, ал.1 НК.
От обективна страна подсъдимият на 30.08.2022 г., около 16, 30 часа, на
площадката зад сградата на кметството на село Изгрев, община Благоевград, област
Благоевград, чрез нанасяне на два удара с ръка с отворена длан (шамари) в областта на
главата на А. З. С., роден на ... г. и чрез нанасяне на един удар със свита в юмрук ръка
в областта на главата на А. З. С., причинил на С. кръвонасядания в лявата половина на
лицето, в областта на брадичката и дясната ушна мида, с което му причинил лека
телесна повреда, изразяваща във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Доказателствата по делото установяват по изискуемия се с НПК стандарт
извършването на това престъпление и авторството му в лицето на подсъдимия.
Посоченото категорично се установява пряко от показанията на пострадалия и
свидетелите А. Г., З. Г., В. К., Р. Г., и косвено от тези на З. С., С. С., С. М., А. А. и
полицейските служители Я. и Х., лист за преглед на пациент, медицинско свидетелство
и заключението на СМЕ, съдържащо данни за механизма на нанесените телесни
увреждания.
Причинените на пострадалия телесни наранявания са резултат именно от
нанесените му от К. удари с разтворена ръка и удар и удар със свита в юмрук ръкав
областта на главата на пострадалия, което се доказва от заключението на СМЕ, според
което констатираните наранявания добре отговарят да са причинени чрез нанасяне на
повече от един удар с ръка на посоченото в обвинителния акт време.
Ето защо съдът прие, че получените от С. увреждания се намират в пряка
причинно - следствена връзка с действията на подсъдимия, нарушаващи телесния
интегритет на пострадалото лице.
Медикобиологичният признак на увреждането като „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота” извън случаите на чл.128 и чл.129 НК съдът установи от
заключението на СМЕ, изготвена от д-р А. и неговото изслушване в хода на съденото
следствие.
Налице е и квалифициращият признак по чл.131, ал.1, т.2 НК.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че подсъдимият
имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1 б."а" НК, тъй като му е
било възложено да изпълнява със заплата, временно - до изтичане на мандата, служба
в държавно учреждение – Кметство на с.Изгрев и ръководна работа и работа, свързана
с пазене и управление на чуждо имущество, в обществена организация - Кметство село
Изгрев
На 30.08.2022 г. К. упражнявал правомощията на кмет на населеното място,
като при изпълнение на службата си и във връзка с вменените му задължения, имал и
правомощия по чл. 46, ал.1, т. 3, 5 и 8 ЗМСМА, съгласно която кметът на кметство
отговаря за стопанисването на определени от общинския съвет обекти на общинската
8

собственост, приема мерки за подобряване и възстановяване на околната среда и
организира охраната на полските имоти и осигурява спазването на обществения ред.
Нанесената от К. телесна повреда е при изпълнение на службата му и
функцията му - по време на изпълнение на задълженията му, включени в службата му
и функцията му, като е извършено и в рамките на работното му време /без дори
последното да е необходимо за извършване на престъплението при изпълнение на
службата, а е достатъчно деянието да е свързано с изпълняването на съответната
служебна функция, какъвто е и настоящия случай/.
Престъплението е извършено и по повод изпълнение на службата му, с оглед
наличието на пряка връзка между извършваната от него служебна дейност и
функцията му, тъй като част от правомощията му в качеството му на кмет на село
Изгрев, включвали стопанисването на обекти общинска собственост, да осигурява
спазването на обществения ред и да приема мерки за подобряване и възстановяване на
околната среда и извършеното от него деяние, тъй като по повод изпълнение на
службата му и на конкретно вменените му задължения, разпоредил на пострадалия да
почисти направени боклук.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината
пряк умисъл.
Назначената в хода на съдебното следствие комплексна СППЕ установява, че
актуалното психично съС.ие на К. не е предпоставяло продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието. Подсъдимият е разбирал свойството и
значението на това, което върши и е могъл да ръководи постъпките си. Ето защо съдът
приема, че К. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял настъпването им.
Подсъдимият е съзнавал, че нанася удари с ръка в областта на главата на пострадалия,
съзнавал е характера на действията си, както и че същите са от естество да причинят
лека телесна повреда на С., респективно да му причини временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като е целял това.
Тук е мястото да се посочи, че първата инстанция намира, че деянието не е
извършено в съС.ие на силно раздразнение, предпоставящо преквалификацията на
престъплението по чл. 132, ал.1, т.3 НК.
С т.2 на Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с
Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г. по задължителен за съдилищата
начин е разяснено, че под силно раздразнение се разбира такова съС.ие, при което
съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се
определя предимно от тях. Касае се до физиологически афект, при който е налице само
едно ограничение в значителна степен на ръководене на постъпките по смисъла на
чл.13 НК, а не до патологически, при който е изключена способността на дееца да
ръководи постъпките си.
От заключението на назначената в хода на съдебното следствие комплексна
СППЕ се установява, че към инкриминирания момент подсъдимият е бил в ясно
съзнание, добре ориентиран, със запазена връзка с реалността, с нормални слух и
зрение, възприемал и разбирал правилно фактите от вътрешния и външния свят,
мислите му не са били проникнати от налудни идеи, а възприятията му от сетивни
измама, повлияващи поведенческите му изяви. Емоционално бил съответен, волево
организиран, с напълно подредено поведение, разбирал и тълкувал случващото се.
Намирал се под въздействието на интензивен негативен заряд, който обаче по сила не
бил такъв, че да се отрази на оценъчната му способност и балансираността на
преценките му в степен, затрудняваща възможностите му да взима правилни решения.
9

Направен е извод, че инкриминираното деяние е извършено в съС.ието на
раздразнение, предизвикано от пострадалия, но същото не било с характеристика,
която да покрива критериите за силно раздразнение.
От изслушването на вещите лица се установява наличието на планирано
поведение, за разлика от което поведението при силното раздразнение не е планирано
предварително, а настъпва рязко и внезапно с много кратък срок за развитие на
деянието. Към инкриминирания момент не са установени външни изяви на силното
раздразнение, каквито са сърцебиене, сухота в устата, изтръпване на крайниците,
зачервяване на лицето. Не са установени и характерните при изпадане в силно
раздразнение, след приключване на инцидента съС.ия на отпуснатост, чувство на
умора, често придружено с гадене, с изказване на съжаление и намалена активност,
като той даже е продължил с дневните си ангажименти. Вещите лица сочат, че в
обикновеното раздразнение, в което се е намирал К. при него е съществувала
възможността за самоконтрол като е могъл да намери алтернативно решение на
проблема - да го отложи във времето или да се възпре, което е невъзможно при силно
раздразнение. Допълват, че силното раздразнение се характеризира с фаза на
изчерпване, каквато не е установена по делото.
Съдът като съобрази приетото заключение на СППЕ с дадените при личното
изслушване разяснения и като съпостави същото с данните по делото, счита, че в
случая не се установява особено съС.ие на подсъдимия, при което съзнанието му да е
било стеснено под напора на изключително силни емоции, които да препятстват
възможността да контролира достатъчно разумно постъпките си. Този си извод съдът
основа, както на приетото пълно и обосновано заключение на СППЕ, така и на
отсъствието на данни по делото за психическото съС.ие на К., проявяващо се в
съответните външни изяви.
Горното наред с данните за последващото му поведение и липсата на каквито
и да било данни в показанията на присъствалите по време на инцидента свидетели за
бурна ескалация на емоцията и за специфичните за физиологичния афект прояви на
вегетативната нервна система (зачервяване или пребелдняване, изпотяване, треперене
и др.) обуславят извод за липса на бурна, силно-емоционална нервна реакция на
подсъдимия, а оттам и за наличието на стесняване на разсъдъчната дейност и
отслабване на волевите му способности да контролира достатъчно разумно постъпките
си. Доказателствената съвкупност по делото, наред със заключението на СППЕ
установяват, че по време на извършване на престъплението К. не се е намирал в
съС.ието на силно раздразнение, по смисъла на чл. чл. 132, ал.1, т.3 НК, което да заема
господстващо положение в съзнанието му, ограничаващо значително възможността му
да ръководи постъпките си.
От показанията на свидетелите и заключението на СППЕ се установява, че към
нанасянето на телесната повреда К. е бил в съС.ието на раздразнение, предизвикано от
пострадалия, но същото не било с характеристика, която да покрива критериите за
силно раздразнение.
Емоционално раздразнение в подсъдимия, предизвикано от постъпилите
оплаквания от поведението на пострадалия и отказът му да изпълни веднага
разпореденото му от подсъдимия, следва да бъде отчетено при индивидуализиране на
наказанието като смекчаващо вината обстоятелство.

По вида и размера на наказанието:
За престъпление по чл. 131, ал.1, т.2 във вр. с чл. 130, ал.1 НК, законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода“ до три години.
10

В случая по отношение на подсъдимия е приложима разпоредбата на чл.78а
НК, тъй като са налице кумулативно предвидените със закона предпоставки – към
датата на деянието К. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава XXVIII от НПК; предвиденият размер на наказанието за извършеното
умишлено престъпление е наказание „лишаване от свобода“ до три години, като от
престъплението не са настъпили подлежащи на възстановяване съставомерни
имуществени вреди.
При индивидуализиране на административното наказание, като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да бъдат приети добрите характеристични данни
за подсъдимия, неговата отдаденост на развитието на селото и истинска ангажираност
към проблемите на жителите му, както и съС.ието на раздразнение, в което се е
намирал, предизвикано от постъпили при него оплаквания срещу пострадалия,
включително и съпричастността му към кражба на събирани дарения за изграждане на
храм. Като отегчаващи такива, съдът съобрази броят на нанесените удари и
извършването на деянието на публично място в присъствието на няколко
непълнолетни деца.
Чистото съдебно минало на обвиняемия и липсата на имуществени вреди е
отчетено от законодателя при уреждане на възможността за прилагане на чл.78а НК,
като по аргумент от чл.56 НК, не следва да бъдат съобразявани при
индивидуализацията на наказанието "глоба".
Изложеното обуславя извод за лек превес на смекчаващите вината
обстоятелства, поради което първоинстанционният съд счита, че следва да му бъде
наложено административно наказание в размер малко над определения от
законодателя минимум, а именно от 1500лв /хиляда и петстотин/ .
Според състава на първата инстанция така определеното административно
наказание е съобразено с тежестта на конкретното деяние, като с оглед имотното
съС.ие на обвиняемия ще изиграе ролята си за превъзпитание на извършителя и ще
постигне целите на индивидуална и генерална превенция, предвидени с чл. 12 ЗАНН.

По разноските:
На основание чл. 189, ал.3 НПК съдът възложи заплащането на разноските по
делото в тежест на подсъдимия К. като го осъди да заплати в полза на ОДМВР -
Благоевград направените в досъдебното производство разноски за експертизи в размер
на 1526.40лв.
На основание чл.189, ал.3 НПК и с оглед изхода на делото,
първоинстанционният съдебен състав осъди подсъдимия К. да заплати в полза на
Държавата и по сметка на РС- Благоевград направените в съдебното производство
разноски за експертиза в размер на 300лв. (триста лева) както и държавна такса от по
5.00 (пет) лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

При тези съображения първоинстанционният съд постанови присъдата си.

05.08.2025 г. Съдия при Районен съд - Благоевград:
11

Номер на акта:	58
Дата:	7 юли 2025 г. (в сила от 23 юли 2025 г.)
Съдия:	Гергана Мирчова Симеонова

Дело:	20241210200972
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 юли 2024 г.

Присъда по дело №972/2024 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите