Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Елин Пелин, 24.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 377 по описа за 2020
година на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно
постановление № ОЗ 51/17.11.2020 г. на директора на РЗИ-Софийска област на жалбоподателя
А.А.С., ЕГН ********** *** основание чл.209а, ал.1,
пр.1 от Закона за здравето е наложено наказание глоба в размер на 300,00 /триста/
лева за извършено нарушение на чл.63, ал.4 вр. ал.1
от Закона за здравето и т.5 от Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. на Министъра
на здравеопазването.
Срещу наказателното постановление
е постъпила жалба от А.А. С.,
в която се сочи на незаконосъобразност на наказателното
постановление, като издадено
при нарушение на материалните
и процесуалните правила. Излагат
се съображения в тази насока.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от
Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание, представлява
се от пълномощника си адв.Г., който поддържа жалбата.
Административнонаказващият
орган РЗИ-Софийска област, редовно призовани, не изпращат представител.
РП Елин Пелин редовно призовани не вземат
становище по жалбата.
Съдът, като провери
законосъобразността на атакувания административен акт, намери следното:
Обжалваното
наказателно постановление № ОЗ 51/17.11.2020 г. на директора на РЗИ-С. област е
издадено въз основа на АУАН от 21.10.2020 г. и с него на жалбоподателя А.А.С., ЕГН ********** *** основание чл.209а, ал.1, пр.1 от
Закона за здравето е наложено наказание глоба в размер на 300,00 /триста/ лева
за извършено нарушение на чл.63, ал.4 вр. ал.1 от
Закона за здравето и т.5 от Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, за това, че: „Днес при извършване на проверка в с.Г.М. ул. П.“
№ ….на маршрутка по линия Г. М.– С., водачът на маршрутка с № СА…. НМ е без поставена маска за лице или
друго предпазно средство, покриващо носа и устата в т.ч. щал,
шлем, кърпа или др..
Видно от АУАН № 1571 от 21.10.2020 г. по описа на
РЗИ Софийска област, същият е съставен от А.К.Г. – на длъжност инспектор в РЗИ
Софийска област и подписан от свидетелите
В.С.Д. и П.Г.Д. срещу жалбоподателя А.А.С.,
ЕГН *********, за това че: „Днес при извършване на проверка в с.Г. М. ул. П.“ №
….. на маршрутка по линия Г. М. – С., водачът на
маршрутка с № СА6615 НМ е без поставена маска за лице или друго предпазно
средство, покриващо носа и устата в т.ч. щал, шлем,
кърпа или др.. Нарушението е извършено на 21.10.2020 г., с което е нарушен
чл.63, ал.4 вр. ал.1 от Закона за здравето и т.5 от
Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването. АУАН е
връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на 21.10.2020 г. и подписан без
възражения.
На 21.10.2020 г. свидетелите В.С.Д. и П.Г.Д. *** и
служителката на РЗИ А.К.Г. извършвали проверка на контрол във връзка с епидемичната
обстановка в страната и по-конкретно спазването на мерките за носене на маски
въведена по повод ограничаване разпространението на коронавирусна
инфекция. Свидетелите Д. и Д. съвместно с инспектор Г. звършили обход на обслужваните райони и отивайки на
автогарата в с.Г. М., на мястото където спират маршрутките установили, че
водача на приближаващата се маршрутка не носи предпазна маска на лицето си.
Свидетелите забелязали маршрутката в движение, когато се приближавала към
спирката, а водача в нея не носел маска. В маршрутката имало няколко пътници,
но всички те носели маски. При спиране на маршрутката представителката на РЗИ А.Г. разговаряла с водача на маршрутката, като той
обяснил, че е без маска, тъй като правил ремонт на другата кола, която карал,
но аварирала и сменил буса, като маските
му останали в другата кола. Водачът не отричал, че няма маска. За
констатираното нарушение, служителката на РЗИ А.Г. съставила на водача АУАН,
който бил връчен на място на дееца А.А. С. – настоящ
жалбоподател.
Тези
обстоятелства съдът прие за безспорно установени от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства: гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите
по акта, които съдът кредитира напълно като логични, последователни, обективни
и незаинтересовани, подкрепени от останалите събрани писмени доказателства, констативен
протокол № 937/21.10.2020 г. по описа на РЗИ Софийска област; заповед №
РД-01-14/06.01.2020 г. по описа на РЗИ Софийска област.
С оглед
така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказания с наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество,
съдът намира същата за основателна, поради което атакуваното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:
Съгласно чл.63, ал.1 от Закона за здравето
(ДВ бр. 44 от 2020 г.,
в сила от 14.05.2020 г.), при непосредствена опасност за живота
и здравето на гражданите от епидемично разпространение
на заразна болест по чл.61, ал.1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. С ал.3 на посочената правна норма са предвидени хипотези
на непосредствена опасност за живота и здравето
на гражданите, а с ал.4 се предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за
отделна област, при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал.1.
В
тази връзка на основание чл.63, ал.4 и 11 и чл.63в от
Закона за здравето, чл.73 от Административнопроцесуалния кодекс
във връзка с Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември
2020 г. за удължаване срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май
2020 г. извънредна епидемична
обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни
2020 г., Решение № 418 на Министерския
съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли
2020 г. и Решение № 609 на Министерския
съвет от 28 август 2020 г. и предложение от Главния държавен
здравен инспектор, министърът
на здравеопазването издал Заповед № РД-01-548 от 30.09.2020 г., в сила от 01.10.2020 г., с
която са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България. В т.5 от посочената заповед е разпоредено „Всички лица, когато се намират в закрити
обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен
превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват
или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са
длъжни да имат поставена защитна маска за
лице за еднократна
или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал,
шлем и др.), които се използват
съгласно препоръките в приложение № 3.“. Така с посочената заповед се създава задължение
за всички лица, когато се
намират в закрити или на открити обществени места в т.ч. транспортни
средства за обществен превоз, да имат поставена
защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.).
От
друга страна със санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето
(ДВ, бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) е предвидено, че който наруши или
не изпълни въведени от министъра
на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието
не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лева, а при
повторно нарушение – от 1000 до 2000 лева.
В
конкретния случай, от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, безспорно се установи, че
на посоченото в АУАН и наказателното постановление място и време, жалбоподателят не е изпълнил въведената
от Министерство на здравеопазването противоепидемична мярка по време
на въведената извънредна епидемична обстановка, тъй като не е изпълнил задължението да управлява превозното средство, в
което се намира със защитна маска за
лице за еднократна
или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата. В тази връзка съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и Д., които категорично
заявиха, че си спомнят случая и още с приближаването на превозното средство, докато
било в движение, са забелязали, че водача – жалбоподател по делото не е бил с
предпазна маска. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като логични,
последователни и незаинтересовани, поради което им даде вяра, още повече, че
същите съответстват и на представения по делото констатилен
протокол, съставен от длъжностно лице при РЗИ София област – А.Г., в който са
изложени идентични факти и обстоятелства.
От
друга страна, настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото
на защита на наказаното лице. Както АУАН, така и наказателното
постановление, съдържат установените
задължителни реквизити от
закона, а описанието на извършеното нарушение
е пълно и ясно и съответства на посочената като нарушена законова
разпоредба.
Пълно и точно е описана нарушената противоепидемична мярка и правната норма, която
регламентира конкретното деяние, като е посочена заповедта на Министерство на здравеопазването, с която е въведена. Ето защо, съдът намира, че санкционирано нарушение се доказва от
обективна и субективна страна.
Независимо обаче, че настоящият състав констатира формалното осъществяване на фактическия състав на административно нарушение санкционирано по чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето, намира, че в конкретния казус, наказващият орган не е извършил преценка за
маловажност на случая или ако такава е била извършена то резултата от нея е
бил, че случаят не е преценен като „маловажен случай“ по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Установените по
делото факти и обстоятелства и поведението на водача, в случая сочат на ниска
степен на обществена опасност и това мотивира съда да приеме, че отказа на
наказващия орган да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е незаконосъобразен,
което пък се явява основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Конкретното деяние е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на административни нарушения от същия
вид, тъй като се установи от показанията на разпитаните
свидетели, че жалбоподателят, макар и да е знаел за задължението си да спазва
изискването за носене на защитна маска я е забравил в друго аварирало
моторно превозно средство, което преди това е управлявал. Следва да се отчете и
обстоятелството, че към момента на проверката, превозното средство управлявано
от жалбоподателя не е било пълно, тъй като в него са се намирали няколко
пътници, като всички от тях са били с маски, поради което риска за тяхното
здраве и този на водача е бил сведен до
минимум.
Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен
контрол, в чиито
обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице,
но наказващият орган не ги
е отчел и не е приложил нормата на чл.28, б.„а“ от ЗАНН да предупреди
нарушителя, то това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради противоречие със закона.
Поради изложените съображения съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ОЗ
51/17.11.2020 г. на директора на РЗИ-Софийска област.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: