Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 13.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година състав :

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИРИНА СЛАВЧЕВА

 ЧЛЕНОВЕ : ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                        ВАНЯ ИВАНОВА

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.д. № 432 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

            Софийският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от А.А.А. чрез адв. Л.А. от САК срещу решение № 141 от 16.03.2020 год. по гр.д. № 703/2017 год. на Сливнишки районен съд, с което е отхвърлен предявения от нея срещу А.Й.Д. иск по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответницата да премахне намиращото се в югозападната част на УПИ V-391 в кв. 63 по плана на гр. Б., непосредствено до границата със собствения на ищцата парцел – УПИ VII-393 в кв. 62 орехово дърво, за което се твърди, че възпрепятства ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост.

Срещу така постановеното решение  е подадена въззивна жалба от ищцата с твърдения, че същото противоречи на събраните по делото доказателства и на материалния закон. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Ответницата оспорва въззивната жалба  и моли съда да потвърди решението на районния съд. В проведеното открито съдебно заседание във въззивното производство въззиваемата чрез адв. А. прави искане за прекратяване на производството по делото, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата твърди, че е собственик на УПИ VII-393 в кв. 62 по плана на гр. Б., както и на построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда по силата на н.а. № 56, дело № 53/11.03.2011 год. Ответницата е собственик със сестра си на съседния от североизток имот - УПИ V-391 в кв. 63 по плана на гр. Б., като двете съсобственички са си разделили ползването и са поставили ограда по границата на ползване, като ответницата ползва северозападната половина на дворното място. В имота на ответницата в непосредствена близост – на около 1 метър до вътрешната регулационна линия между двата съседни имота се намира стар орех с височина около 10-15 метра. Дървото е старо и почти не дава плодове, но засенчва значително имота на ищцата и по този начин го прави неизползваем по предназначение. Освен това клоните на дървото увреждат покрива на намиращата се под тях лятна кухня, собственост на ищцата, тъй като се трупат шума и клони върху покрива, запушват се улуците и при честото качване на покрива за почистването му се чупят керемидите. Сочи също така, че корените на дървото надигат повърхността на земята и това причинява напукване на сградите в имота на ищцата – както на лятната кухня, така и на стопанската сграда до нея. Тъй като орехът е защитен вид, ищцата поискала от кмета на общината да разреши отсичането на дървото по реда на чл. 10-11 от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество. С писмо изх. № 9/2/ от 23.02.2017 год. кметът дал разрешение за отсичането на ореховото дърво. Ответницата обаче се противопоставяла на отсичането на ореха, което обуславя и правния интерес на ищцата от предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответницата да премахне процесното дърво.

Ответницата е подала отговор, в който оспорва предявения иск. Сочи, че дървото е рядък вид, на сравнително млада възраст, с голямо плододаване, като орехите са с размер 2-3 пъти по-голям в сравнение с обикновените видове. Оспорва корените на дървото или клоните му да навлизат в имота на ищцата и да й пречат по какъвто и да било начин. В ореха живеят защитени птици. Твърди още, че ищцата е изградила лятната си кухня на около 5-6 метра от ореха, при нарушаване на допустимото отстояние, без нейно съгласие, като едната от стените на сградата в имота на ищцата представлява част от оградата на ответницата, което е причинило и твърдяното напукване. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск.

Според приетото заключение на техническата експертиза на в.л. Ч. Я. от 04.11.2019 год. процесното дърво се намира в непосредствена близост до границата между двата процесни имота, като короната му е с ширина над 10 метра. В имота на ищцата се намира лятна кухня и настилка от плочи в двора, като сградата е разположена в северния ъгъл на парцела, а към лятната кухня са построени склад и навес, разположени по североизточната граница. В заключението е приложена схема на сградите и дървото, ведно с извадка от ПУП на гр. Б.. Вещото лице е установило напуквания на степи и настилки единствено в имота на ищцата в сгради 393.1 /лятна кухня/, 393.2 /навес/ и 393.3 /склад/. Местоположението на заварените пукнатини е видно на приложение № 1 към експертизата. Според вещото лице заварените пукнатини на лятната кухня по югоизточната стена не се дължат на процесния орех, тъй като са отдалечени на 7,20-9,50 метра от дървото, което е твърде голямо разстояние. Пукнатините по североизточната стена на лятната кухня и заварената пукнатина в склада може да се дължат на кореновата система на дървото. Нарушената мазилка по стената на навеса се дължи на неотведена в двора водосточна тръба в имота на ответницата, която излива дъждовните води директно върху неизмазаната стена между двата имота. Установената пукнатина по настилката в навеса, която е най-близо до процесното дърво, по всяка вероятност се дължи на кореновата система на ореха, тъй като има надигане на настилката по една линия. Не са налице напуквания на сградите и настилките в имота на ответницата, които са непосредствено до ореховото дърво. Отстоянието на ореха до границата между имотите на страните е 1,58 метра, а стволът е наклонен в северозападна посока.

Съгласно заключението на съдебно-агрономическата експертиза на в.л. Ламбов от 19.08.2019 год. процесното дърво е с височина 12-13 метра. Пукнатините по сградите в имота на ищцата е възможно да се дължат на кореновата система на ореха /видими корени няма/. Орехът представлява рядък вид с много едри плодове, като в момента е плодоносен и е на видима възраст 40-50 години.

Според показанията на св. А. – баща на ищцата, когато строил лятната кухня в имота на дъщеря си през 2005-2008 год., при изкопаване на основите се наложило да отреже два корена на процесното орехово дърво, дебели коло 20 см. При проведен по това време разговор с ответницата, последната му казала да не се притеснява, тъй като ще отреже ореха. След години свидетелят построил навеса и бараката. През 2008 год. сложил и плочки на двора, които след няколко години започнали да се надигат и да се пукат заради корените на дървото. Свидетелства също така, че от дървото падат листа и орехи върху покрива на бараката, което през годините наложило три пъти да се сменя покрива. Падащата шума съсипвала  и двора.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

По допустимостта на производството съдът намира следното:

Неоснователно е искането на въззиваемата за прекратяване на производството по делото, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК, тъй като не са налице предвидените в тази разпоредба предпоставки: ищцата се е явила в първото съдебно заседание по делото и е взела становище по отговора на исковата молба, като същата е инициирала и настоящото въззивно производство. Основанието за прекратяване на делото по силата на посочената разпоредба по волята на ответника е съображението за отпаднал правен интерес на ищеца да поддържа иска си, индицирано от пасивното му поведение, каквото безспорно в случая не е налице.

По основателността на иска, съдът намира следното:

Искът е с правно основание чл. 109 от ЗС и има за предмет премахване на дървесен вид – орех, засаден в съседен на собствения на ищцата имот.

Искът срещу собственика на съседния имот за премахване на процесното дърво, е основателен по следните съображения:

Засаждането на дървесни видове в нарушение на нормативно предвидените отстояния за това винаги представлява неоснователно действие, с което се пречи на упражняването на правото на собственост, поради което същите подлежат на премахване. Отстоянието е нормативно определено в граници, чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за използване на съседния имот и когато то не е спазено, собственикът разполага с правно признатата възможност посредством иска по чл. 109 ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му /в този смисъл Определение № 249 от 10.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4072/2017 г., II г. о., ГК и др./.

По отношение на ореховите и кестеновите дървета обаче, без оглед на това дали са засадени на законното отстояние от съседния имот или не, следва да се прилага специалният режим, установен за тях. Понастоящем такъв специален режим на особена закрила по отношение на ореховите дървета е установен чл. 34, ал. 1 от ЗОСИ. Редът за тяхното отсичане е регламентиран в чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество, издадена от Министъра на земеделието и хранителната промишленост /обн. ДВ, бр. 52 от 29.06.1976 г./. Съгласно цитираните норми, искове по чл. 109 във връзка с чл. 52 ЗС, отнасящи се до дървесни видове, за които има установен режим на особена закрила, могат да бъдат уважени, само ако е дадено писмено разрешение за премахването им от съответния административен орган. Установи се по делото, че процесното орехово дърво е засадено в нарушение на установените минимални отстояния и подлежи на премахване, тъй като в конкретния случай е налице дадено писмено разрешение за премахването му от съответния административен орган съгласно изискванията на чл. 34, ал. 1 ЗОСИ, във връзка с чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество /обн. ДВ, бр. 52 от 29.06.1976 г./. Процесното дърво е с височина около 13 метра и подлежи на премахване, тъй като според приетата по делото експертиза същото се намира в имота на ответницата на отстояние около 1,58 м. от оградата и е нарушена разпоредбата на чл. 52 от ЗС, според която не се позволява да се засаждат дървета до имота на съседа на разстояние, по-малко от 3 метра за високите дървета /над 5 м./. Короната на ореха се намира непосредствено над покрива на сградите на ищцата и създава опасност от нарушаване на тяхната цялост, като натрупването на значително количество шума от ореха води до повреди на покрива на лятната кухня, запушване на улуците и др., а кореновата система може да засегне фундамента на най-близката стена от сградата. Пукнатините по североизточната стена на лятната кухня и заварената пукнатина в склада е много вероятно да се дължат на кореновата система на дървото, която е нарушила и настилката в навеса /заключението на в.л. Я./. Всичко това обуславя извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответницата да премахне ореховото дърво на границата с имота на ищцата.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение по предявения иск следва да бъде отменено и вместо него съдът следва да постанови друго, с което да осъди ответницата А.Д. да премахне процесното орехово дърво.

При този изход на спора ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата и сумата 675 лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 141 от 16.03.2020 год. по гр.д. № 703/2017 год. на Сливнишкия районен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА А.Й.Д. *** да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищцата А.А.А. *** да упражнява правото си на собственост върху УПИ VII-393 в кв. 62 по плана на гр. Б., като премахне намиращото се в собствения й съседен недвижим имот - УПИ V-391 в кв. 63 по плана на гр. Б., орехово дърво с височина около 12-13 метра на около 1,58 метра до вътрешната регулационна линия между двата съседни имота, посадено при несъобразяване на предвидените в чл. 52 ЗС отстояния.

ОСЪЖДА А.Й.Д. *** да заплати на А.А.А. *** лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

          2.