Решение по дело №733/2022 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 158
Дата: 12 октомври 2022 г.
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20223120100733
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Девня, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20223120100733 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.4, ал.1 от ЗЗДН.
Съдът е сезиран с искова молба от П. С. И., ЕГН **********, чрез адв. Г.
З. от ВАК, против нейния низходящ по права линия Р. И. И., ЕГН
**********.
Молителката твърди, че ответникът е нейн син, с когото живее съвместно
на адрес в гр. С., ул. „ Р. К. „ №**. Излага, че ответникът многократно се е
държал грубо с нея, нанасял й е безпричинно побой, заплашвал я, търпяла
цялото това насилие до последното насилие над нея.
Излага, че на 30.06.2022г. около обяд ответникът поискал да му направи
снимка с телефона “ как копая в двора с мотиката” , като й показал с
показалеца си еректиралия си полов орган,
Твърди се също, че на 19.07.2022г. вечерта около 23.20 ч. ответникът
седнал на стълбите, да си връзва обувките и се заканил на молителката, която
пушела цигара в двора пред къщата със следните думи “ майка ти мърша да
еба, ще те вкарам в гроба “ .
С оглед изложеното е формурирано искане за налагане на конкретна
мярка за защита срещу ответника по чл. 5, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 на ЗЗДН -
1
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие, забрана на извършителя да доближава пострадалото лице,
жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалата, както и да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище и
искане за издаване на заповед за незабавна защита по реда на чл.18 от ЗЗДН.
С Определение №465/21.07.2022 г. на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН съдът
съобразно изложените в нея данни за системност на описаното поведение,
като е приел, че е налице пряка или непосредствена опасност за живота или
здравето на пострадалото лице, е издал Заповед за незабавна защита
№6/21.07.2022 г., с която по отношение на ответника Р. И. И. са наложени
мерки за защита по чл. 5, ал.1, т.1 ,чл.5, ал.1, т.2, и чл.5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН.
В открито съдебно заседание молителката се явява лично и с проц.
представител адв. Г. З. от ВАК, като поддържаи молбата и моли за
постановяване на положително съдебно решение по нея.
Ответникът в съдебно заседание оспорва обстоятелствата, изложени в
молбата, твърди, че наполовина не е истина случилото се, снимките били за
рекламна агенция, които те искали, да им изпрати за кастинг.
Представен по делото е акт за раждане на ответника Р. И. И., видно от
който майка на същия е молителката П. С. И., поради което настоящият
съдебен състав намира, че молбата по чл.8, т.1 от ЗЗДН е подадена в законния
срок от легитимирани лица, съгласно чл.3, т.4 ЗЗДН.
Представена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката, в която
потвърждава под страх от наказателна отговорност верността на изложените
в молбата факти относно осъщественото спрямо нея от Р. И. И. домашно
насилие.
По делото са представени копия от медицинска документация, видно от
която молителката П. И. е потърсила медицинска помощ поради травматични
увреждания следствие удари в лицето на 12.06.2021г. - разкъсно – контузна
рана на носа, котузия на лицето
В своите изявления пред съда свидетелят на страната на молителката Р.
Д. Ст. - баба на ответника излага, че на 30.06. тази година заедно със снаха й
П. отишли в центъра на лекар, като, ответникът й се обадил, че я чака. Явства,
че след като се прибрали в къщи, Р. поискал, майка му да му направи
снимка. Твърди, че Р. влязъл горе в стаята и майка му след него, той се
2
съблякъл по боксерки и тя му направила снимка, после искал снимка с
мотиката. Излага, че като го чула, попитала, каква мотика иска-малка или
голяма, ответникът се засмял и казал, че не с такава мотика, а си посочил към
половия орган с пръст. Явства, че баща му чул всичко и дошъл, да се намеси,
всички се уплашили и излезли навънка, баща му казал, да се маха и Р.
заминал нанякъде. Твърди също, че на 19-ти юли Р. блъснал вратата на стаята
си и обувайки си маратонките, казал на майка си мърша и че ще я унищожи.
Излага, че заради ответника много пъти подавали жалби в полицията,
живеели в страха. Твърди, че ответника счупил преди време носа на майка си.
В своите показания пред съда свидетелят Ив. А. И., - баща на ответника,
излага, че на 30.06.2022 г. бил в двора, чистел и чул разправи и отивайки до в
къщи, чул, че Р. иска от майка си да му направи снимка с мотиката. Явства, че
след това майка му казала, не те ли е срам, да искаш такива снимки.
Свидетелят твърди, че се намесил, жена му му казала, че Р. е искал, да му
направи снимка на еректирал член и тогава свидетелят му се развикал, как не
го е срам, да напусне този дом, след което ответника заминал в неизвестна
посока. Излага още, че на 12 юни станало спречкване и тогава ответника
счупил носа на майка си. Твърди ощеза друга случка, докато вечерял, чул
тупурдия по тавана и когато се качил, видял, че Р. е седнал на пода и му
потърсил сметка, какво прави в дома им, след като има забрана да ги
доближава. Явства, че Р. не казал нищо, жена му излязла от къщата, а
ответника започнал да го избутва със сила по гърба, а после ударил в гърдите,
след което започнал да бута и жена му и тя също паднала на земята, след това
отишъл при кучетата, пуснал по - малкото на свобода и заминал в неизвестна
посока. Явства, че се обадили на 112, полицаите дошли, направили протокол
и започнали да го издирват.
Съгласно чл.2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно
жилище. Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на
домашно насилие, а не толкова санкционирането му. Това насилие е трудно за
разкриване поради ограниченият кръг от хора, които стават свидетели на
извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по своята същност
3
отношения в семейството. В повечето случаи естеството на отношенията не
позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими
доказателства за преживяното от него. Молителите често са и обективно
възпрепятствани по пътя на главното и пълно доказване да установят
релевантните факти. В това производство съдът разполага с разширен
инструментариум от доказателствени средства – чл. 9, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 и 2
от ЗЗДН. При липса на други доказателства съдът може да се произнесе и
само въз основа на приложената декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 от
закона - така разпоредбата на чл.13 , ал.3 ЗЗДН.
От ангажирания доказателствен материал и при съобразяване на
доказателствената стойност на декларацията по чл.9, а.3 ЗЗДН може да се
направи извод, че спрямо П. И. е извършен на 19.07.2022г. акт на домашно
насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН в жилището на адрес гр. С., ул. „ Р. К. „
№ **, изразяващ се в отправяне на закани и заплахи. В случая следва да се
има предвид и изложеното по- горе, че съгласно чл.13 ЗЗДН декларацията по
чл. 9, ал. 3 представлява доказателствено средство, което е основание за
издаване на заповед за защита, дори и да няма други доказателства за
извършено насилие. В доказателствена тежест на ответника е да проведе
успешно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в
декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила. В конкретния
казус ответникът не проведе такова насрещно доказване. С оглед така
събрания доказателствен материал съдът приема, че отношенията между
молителката и ответника са силно обтегнати, поради което при контакта си с
нея на 19.07.2022г. , той я е заплашвал и обидил. Само по себе си обаче това
обстоятелство – възникване на конфликти в семейството, не следва да се
превръща в повод и причина за бъдещи и нови актове на насилие спрямо
неговите членове, нито може да послужи за оправдаване на извършеното.
Обиждането е вид форма на словесна агресия, която засяга достойнството на
човека, спрямо когото са отправени. Отправянето на заплахи против
телесната неприкосновеност на едно лице излиза извън рамките на
цивилизованите междуличностни отношения, с него се оказва и психически
натиск, несъвместим с правото на спокойно и независимо съществуване на
човека. В останалата част за осъществено на 30.06.2022 г. домашно насилие
съдът намира молбата за неоснователна. Вярно е, че неочаквано посочване
към еректирал полов орган може да причини известен дискомфорт, но за
4
казуса съдът приема, че не се касае за целенасочено агресивно поведение за
накърняване психичното здраве на молителката, доколкото снимките на този
орган са били нужни на ответника за изпращане на трето лице.
При това положение следва на молителката да бъде дадена защита чрез
налагане спрямо ответника на подходящи мерки по чл. 5 ЗЗДН. Съгласно
разпоредбата на чл.16 ЗЗДН съдът налага една или повече мерки за защита,
като преценката следва да е съобразена с вида на оказваното домашно
насилие и последиците от същото за здравето, живота, психиката на
пострадалото лице,т.е съдът разполага с възможност служебно да прецени,
коя от мерките на закрила предвидени в чл. 5 от ЗЗДН да приложи спрямо
извършителя. Посочените в молбата мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1-3 ЗЗДН
съдът намира за адекватни на нуждата от защита и следва да бъдат наложени
в същия вид като окончателни мерки. Останалите поискани мерки съдът
намира за неподходящи, доколкото първо не са конкретизирани местата за
отдих и социални контакти и налагането на същите във вида, в който са
поискани с молбата, вероятно би довело да невъзможност ответника да
продължи да обитава същото населено място, в което живее съвместно с
молителката. По отношение на срока, за който следва да бъдат наложени
мерките за защита по ЗЗДН, съдът намира, че същите следва да бъдат
наложени за срок от четири месеца, считано от датата на постановяване на
решението и издаване на заповедта. Настоящият състав счита, че
определеният срок за защита от четири месеца е подходящ и съобразен със
степента и интензитета на извършеното от ответника насилие както и с
обстоятелството, че с определение от 21.07.2022г. мерките са били наложени
и са действали спрямо ответника за период над 1 месец. Налагането на
мерките според съда би имало необходимия положителен ефект върху
извършителя на домашно насилие и би осигурила сравнително спокойна и за
молителя обстановка за определен период от време.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗНД на ответника следва да бъде наложена
глоба, чийто размер съдът определя на 200 лв., като на основание чл.11, ал.2
от ЗЗДН в негова тежест следва да бъде възложена и дължимата държавна
такса за производството в размер на 25 лева.
От молителката не са отправяни искания за разноски и доказателства за
извършването им, поради което съда не присъжда такива
5
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Р. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Р. К.” №**,
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие срещу П. С. И. , ЕГН
**********;

ОТСТРАНЯВА Р. И. И., ЕГН **********, за срок от 4 /четири/ месеца,
считано от постановяване на решението и издаване на заповедта от съвместно
обитаваното жилище с молителката П. С. И., ЕГН **********, находящо се в
гр. С., ул. „Р. К.” №**;

ЗАБРАНЯВА за срок от 4 /четири/ месеца, считано от постановяване на
решението и издаване на заповедта на Р. И. И., ЕГН **********, ДА
ПРИБЛИЖАВА пострадалото лице П. С. И., ЕГН **********, на по – малко
от 50 метра, както и на същото разстояние жилището, в което живее
пострадалото лице, находящо се в гр. С. , ул. „Р. К.” №15, и местоработата на
същата – зърнобаза “ Сънойл “ ООД в гр. С., като ОТХВЪРЛЯ молбата на П.
С. И. , ЕГН **********, в останалата й част;

ОСЪЖДА Р. И. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девня глоба в размер на 200
/двеста / лева, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Р. И. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Девня, държавна такса в
размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

УКАЗВА на Р. И. И., ЕГН **********, че при липса на представено
доказателство за доброволно плащане на дължимата сума в размер на 25 /
двадесет и пет / лева за държавна такса на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН и
на дължимата сума от 200 /двеста лева/ - глоба на основание чл. 5, ал. 4 от
6
ЗЗДН по сметка на РС- Девня - BG22UBBS88883120431801 - Банкова сметка
за съдебни такси (държавни такси за образуване на дело, свидетелство за
съдимост, съдебни удостоверения, преписи от решения и др.) в седемдневен
срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, съдът ще пристъпи към
принудително изпълнение на вземането чрез издаване на изпълнителни листи,
включително с присъждане на държавни такси за служебно издадените
изпълнителни листи, а при доброволно изпълнение в указания срок държавни
такси за служебно издадените изпълнителни листи няма да бъдат
присъждани.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителите заповед за защита по чл.15, ал.2 ЗЗДН.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. И. И., ЕГН **********, за последиците по чл.21,
ал.3 ЗЗДН – при неизпълнение на съдебната заповед, полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява
органите на Прокуратурата.

ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ
съгласно чл. 16 от ЗЗДН.
УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на
заповедта.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в седемдневен срок, считано от датата на връчване на
решението.


Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7