Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./24.03.2021 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично
заседание, проведено на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието
на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1093/2019 г. по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена от
Етажна собственост на сграда с идентификатор 07598.305.395.1, с административен
адрес: град Бяла, област Варна, ул. „П.“ № 8, представлявана от управителя – Г.В.С.срещу
Я.А.Е., гражданин на Дания, роден на *** г. в Т., с личен индентификационен
№ 280344-0347, адрес: град Бяла, област Варна, ул. „П.№ 8, ет.2, ап.79 искова
претенция с правно основание чл. 48, ал.8 във връзка с чл.51, ал.1 ЗУЕС с
искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3490.80 евро,
представляващи дължима такса за поддръжка и управление на общите части на
сградата за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 24.01.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения:
Ответникът е закупил апартамент № 79, находящ се в апартаментен – студиен хотел „С.Б.“ корпус Б,
с адрес – град Бяла, ул. „П.“ № 8, ет.2, целият с площ 64 кв.м. ведно с 0.8199
% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 23,27 кв.м. На
28.06.2020 г. е прието решение дължимата от собствениците такса за поддръжка и
управление на общите части на сградата да бъде в размер на 10 евро на кв.м.
площ за година. Твърди се, че таксата се изчислява на база общата застроена
площ на съответния недвижим имот, включително и общите му части. Размерът на
таксата не е променен и с проведените общи събрания на 25.10.2011 г. и на
13.09.2017 г. Като собственик на апартамент 79 ответникът дължи такса за
поддръжка и управление върху площ от 87,27 кв.м. или 872,70 евро, които следва
да заплаща на управителя етажната собственост. Твърди, че не е заплатил
дължимите суми за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., които са в общ размер от
3490,80 евро. По реда на чл. 143 ГПК ищецът уточнява, че за периода от 2011 г.
до 2017 г. таксата за поддръжка и управление е била една и съща. Заявява, че
дължите такси за поддръжка и управление на етажната собственост за периода от
2015 до 2018 г. е следвало да се заплатят до 28.12.2018 г., за което ответникът
е уведомен. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените
разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК
не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника, въпреки извършеното
надлежно връчване на книжата по реда на Регламент 1393/2007 г. на 08.11.2020 г.
На основание събраните по делото доказателства и при съобразяване на относимата правна регламентация, съдът установи следното от
фактическа и правна страна:
От приетия като писмено
доказателство по делото нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 57, том 2, рег. № 4055, дело № 219 от 19.10.2010
г., изготвен от нотариус с рег. № 529 в регистъра на НК се установява, че
ответникът Я.А.Е., поданик на Кралство Дания, роден на *** г. в Т., с постоянен
адрес:*** е закупил в съсобственост с К.Б.Е., гражданин на Дания, роден на ***
г. в Т.при равни дялове следният недвижим имот - апартамент № 79, находящ се
в апартаментен – студиен хотел „С.Б.“ корпус Б, с адрес – град Бяла, ул. „П.“ №
8, ет.2, целият с площ 64 кв.м. ведно с 0.8199 % идеални части от общите части
на сградата, равняващи се на 23,27 кв.м. идеални части от общите части на
сградата.
Като писмено доказателство
по делото е приет протокол № 2/28.06.2010 г. на Общото събрание на
собствениците на апартаментен студиен хотел – комплекс „С.Б. Корпус А и Корпус
Б“, от който се установява, че за управител е избрана Галина Спиридонова, както
и че е прието решение, с което е определено, че таксата за охрана и поддръжка
на апартаментен студиен хотел – комплекс „С.Б. Корпус А и Корпус Б“ се запазва
в размер на 10 евро на кв.м. върху общата квадратура на имота с включено ДДС и
не се променя.
От протокол от проведено
общо събрание на етажните собственици на апартаментен студиен хотел – комплекс
„С.Б. Корпус А и Корпус Б“ от 25.10.2011 г. се доказва, че е взето решение, с
което е прието собствениците, неподписали договори за поддръжка и управление да
заплащат същите на управителя на сградите, намиращи се в режим на етажна
собственост. Установява се, че таксата за поддръжка и управление остава
непроменена - в размер на 10 евро на кв.м. върху общата квадратура на имота с
включено ДДС, както и че поддръжката на общите части на етажната собственост се
извършва от „М.М.“ ООД.
Като писмено доказателство
е приет протокол от проведено общо събрание на етажните собственици на
апартаментен студиен хотел – комплекс „С.Б. Корпус А и Корпус Б“ от 13.09.2017
г., от което е видно, че за управител е избрана Галина Спиридонова, както и че
е прието решение, с което е определено, че таксата за охрана и поддръжка на
апартаментен студиен хотел – комплекс „С.Б. Корпус А и Корпус Б“ се запазва в
размер на 10 евро на кв.м. върху общата квадратура на имота с включено ДДС и да
не се променя както и че поддръжката на общите части на етажната собственост се
извършва от „М.М.“ ООД.
Прието като писмено
доказателство по делото е уведомление от 13.12.2018 г., изпратено от фирмата,
осъществяваща поддръжката до съсобствениците - Я.А.Е., роден на *** г. в Т.и К.Б.Е.,
гражданин на Дания, роден на *** г. чрез електронните им пощи, с което същите
се уведомят, че дължимата сума за поддръжка и управление на общите части на
етажната собственост за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. възлиза на 3490,80
евро като заплащането й следва да извърши до 28.12.2018 г. Не се оспорва по
делото тази покана да не е достигнала до знанието на ответника както и не се
установява в указания срок същият да е извършил плащане на претендирати
суми.
По предявените искове с
правна квалификация чл. 48, ал.8
във връзка с чл.51, ал.1 ЗУЕС в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че ответникът е собственик
на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост; взето решение на Общото събрание на етажната собственост относно дължимата такса за стопанисване
и управление на общите части на сградата; размера на дължимата такса за стопанисване
и управление на общите части на сградата, съответно общо дължимия размер; изискуемост на вземането. Липсата на доказване на който и да
е от фактите разпределен в доказателствена тежест на
ищеца, обосновава извод за неоснователност на исковата претенция и води до
нейното отхвърляне.
Разпоредбата на чл. 48, ал.8 ЗУЕС посочва, че за поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред
или с решение на общото събрание. Следователно задължение за
поддържане на общите части на имоти, намиращи се в режим на Етажна собственост
имат собствениците, ползвателите и обитателите, които следва да правят
ежемесечни вноски. Основанието за заплащането на тези ежемесечни вноски е валидно
взето решение на Общото събрание или правилник за вътрешния ред. В настоящия
случай се претендира заплащането на таксите за поддръжка и управление на общите
части на сградата, намираща се в режим на етажна собственост от ответника в
качеството му на собственик на обекта, намиращ се в режим на етажна
собственост. От приетия по делото нотариален акт се установява, че Я.А.Е. е
съсобственик на процесния обект като притежава
½ ид.ч от същия.
От съвкупния анализ на представените писмени
доказателства се доказва, че са налице валидно
взети решения на Общото събрание на Етажната собственост относно дължимата такса за поддръжка и управление на общите части на сградата за процесния
период. Не са събрани доказателства, които да установяват, че взетите решения
на Общото събрание на етажните собственици досежно
определите такси да са отменени по реда на чл. 40 ЗУЕС. Следователно са налице
подлежащи на изпълнение решения на Общото събрание на Етажната собственост, въз
основа, на които да се претендират суми за поддръжка и управление на етажната собственост
за процесния период от етажните собственици. Фактът,
че ежегодно не е свиквано Общо събрание, на което да се вземе решение какъв е
размерът на дължите такси за поддръжка и управление за съответната година, не
означава, че такава за същата не се дължи, напротив следва изводът, че таксата
за поддръжка и управление остава дължима в размера, определен с предходното
решение на Общото събрание на етажната собственост. Освен това не е налице и
оспорване от страна на ответника, че именно това е определената такса за
поддръжка и управление на етажната собственост за 2015 г., 2016, г. 2017 г. и
2018 г. С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че дължимата такса за
всяка от процесните години е в размер на 10 евро на
кв.м. върху общата квадратура на имота с включено ДДС. От приетите писмени
доказателства по делото се установява, че общата квадратура на процесния имот с включените идеални части е в размер на
87,27 лева, поради което дължимата за всяка от процесните
години такса за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост
възлиза на 872,70 евро или общо за четирите години 3490,80 евро. От
представения нотариален акт се установява, че ответникът не е едноличен
собственик на процесния обект, а е съсобственик при
равни дялове с К.Б.Е.. Не се твърди в исковата молба, а и в последствие, по
реда на чл. 143 ГПК, че ответникът еднолично ползва процесния
обект. Претендираната сума се търси от него в
качеството му на собственик на обект, намиращ се в режим на етажна собственост.
Предвид гореизложените мотиви, следва, че в негова тежест следва да се възложи
сумата в размер на 1745,40 лева представляваща половината от претендирата сума в размер на 3490,80 лева, с оглед
притежавания от него дял в съсобствеността относно процесния
обект, намиращ се в режим на етажна собственост.
В приетите решения на Общото събрание на етажната
собственост се установява, че не е определен срок, в който следва да се
заплащат дължимите такси за поддръжка и управление на етажната собственост,
поради това следва да намери приложение нормата на 84, ал.2 ЗЗД, която посочва,
че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като
бъде поканен. В настоящият случай ищецът твърди, че изискуемостта е настъпила с
получаването на изпратеното до ответника чрез електронната поща, уведомление от
13.12.2018 г., с което му е определен в срок до 28.12.2018 г. да заплати
сумите. Съдът не кредитира изпратеното до ответника уведомление, доколкото
същото е изпратено не от Етажната собственост чрез управителя, а от дружеството
осъществяващо поддръжката и управлението. Последното не се явява кредитор на
ответника. Съдът намира, че с връчване на препис от исковата молба сумите,
представляващи дължима такса за поддръжка и управление на общите части на
етажната собственост, са станали изискуеми.
С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че исковата
претенция следва да бъде уважена в размер от 1745,40 лева като за горницата над
1745,40 лева до пълно предявения размер от 3490,80 лева – да се отхвърли
По отношение
на разноските:
Ищецът е поискал присъждане на сторените
разноски. Същият претендира присъждането на сумата от 1574,35 лева, включваща
сумата от 273,10 лева, представляваща заплатена държавна такса и сумата от
1301,25 лева, представляваща заплатен депозит за извършване на превод. В
кориците на гр.д. № 1093/2019 г. по описа на Районен съд, град Варна се
съдържат доказателства за заплащането на същите. С оглед частичното уважаване
на исковата претенция, в тежест на ответника следва да се възложат разноски в
размер на 787,17 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Я.А.Е., гражданин на
Дания, роден на *** г. в Т., с личен индентификационен
№ 280344-0347, адрес: град Бяла, област Варна, ул. „П.№ 8, ет.2, ап.79 да
заплати на Етажна собственост на сграда с идентификатор 07598.305.395.1, с
административен адрес: град Бяла, област Варна, ул. „П.“ № 8, представлявана от
управителя – Г.В.С.сумата от 1745,40
евро, представляваща дължимата от него такса за поддръжка и управление на
общите части на сградата за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба
в съда – 24.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението на основание
чл. 48, ал.8 във връзка с чл.51, ал.1 ЗУЕС като
отхвърля исковата претенция за горницата над 1745,40 лева до пълно претендирания размер от 3490,80 лева
ОСЪЖДА Я.А.Е., гражданин на
Дания, роден на *** г. в Т., с личен индентификационен
№ 280344-0347, адрес: град Бяла, област Варна, ул. „П.№ 8, ет.2, ап.79 да
заплати на Етажна собственост на сграда с идентификатор 07598.305.395.1, с административен
адрес: град Бяла, област Варна, ул. „П.“ № 8, представлявана от управителя – Г.В.С.сумата от 787,17 лева, представляваща
сторени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
съобразно уважената част от исковата претенция
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: