О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 260292
01.12.2020 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І - ви въззивен състав,
в закрито
съдебно заседание, проведено в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
А. АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия А. Атанасов в.ч.гр.д. № 3303 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от Граждански процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба на „Т.Б.“ ЕАД,
ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
законен представител: Д.К.К.–
изпълнителен директор, чрез адв.З.Ц., против разпореждане № 7730/24.09.2020 г.
по ч.гр.д.№ 3594/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд /СтРС/, с което е
отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по отношение на вземането за сумата от 517,45 лв. – неустойка
за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги.
Твърди
се, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, т.к. е постановено в
противоречие с материалния закон.
Претендира се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който се
разпореди издаването на заповед за изпълнение за това вземане и на страната се
присъдят разноските в настоящото производство.
Препис
от частната жалба не се връчва на насрещната страна .
След преценка на становищата на страните и
като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Ч.гр.д.№
3594/2020 г. по описа на СтРС е било образувано по заявление на „Т.Б.“ ЕАД –
гр.София срещу А.М.Д. *** за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 1243,24 лв., 517,45 лв. – неустойки при
предсрочно прекратяване на договори.
Заявителят е посочил, че вземането му произтича от сключен на 03.04.2013
г. договор за мобилни услуги и два договора за мобилни услуги от 01.12.2014 г.,
допълнително споразумение и договор за лизинг от 23.05.2018 г. и допълнително
споразумение и договор за лизинг от 10.08.2018 г.
Длъжникът
не изпълнил задължението си да заплати задължения в общ размер от 289,54 лв. –
неплатени задължения по фактури за периода от 10.10.2018 г. до 10.01.2019 г.,
поради което мобилният оператор прекратил договорите.
Поради прекратяването на договорите за
мобилни услуги в следствие неизпълнението на потребителя, потребителят дължал
неустойка, която се формирала от сумата на стандартните месечни абонаменти от
датата на прекратяването на договора до датата, до която същият е бил сключен, като
максималния размер на неустойката не можел да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В случая А.Д. дължал неустойка за прекратяване
на договорите за мобилни услуги в общ размер на 517,45 лв., представляваща
сбора от три стандартни месечни абонаментни такси.
С
обжалваното разпореждане съдът е приел, че клаузата за неустойка е нищожна
поради противоречието й с добрите нрави, т.к. неустойката е предвидена за
обезпечаване на задължение по начин, излизащ извън присъщите й обезщетителна и
обезпечителна функции и води единствено до неоснователно обогатяване на
кредитора.
При така установените факти съдът направи
следните правни изводи:
Частната
жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и
разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к. е подадена
от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок за обжалване
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1 т.2 от ГПК съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането
противоречи на закона или на добрите нрави.
Както е прието в съдебната практика неустойката
е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а с нея
страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.
Автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, а условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент.
Единият от възможните критерии за
извършването на тази преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението
- съществено или за незначителна негова част.
Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая уговорената с договора за
мобилни услуги неустойка е компенсаторна по своя характер и за нейното
възникване съгласно клаузата в общите условия към договорите за мобилни услуги вида
на неизпълнение на задължението от страна на потребителя е без значение.
Предвид, че договорът за мобилни услуги
е договор за периодично изпълнение, то развалянето му има действие само
занапред, а по силата на чл.88, ал.1, изр.ІІ – ро от ЗЗД кредиторът има право
на обезщетение за вредите от неизпълнението, т.е. неустойката може да
обезщетява само такива вреди.
В процесния случай обаче клаузата за
неустойка е уговорена не като обезщетение за вредите от неизпълнението на
договора, а като обезщетение за вредите от развалянето му.
Уговорена по този начин тя противоречи
на принципа на справедливостта, т.к. правото на разваляне на договора поради
неизпълнение от страна на потребителя представлява потестативно право на
мобилния оператор, който по своя преценка може да се освободи от своите
задължения по договора за предоставяне на мобилни услуги и въпреки това да
претендира заплащане на стандартните месечни абонаменти от датата на
прекратяването на договора до датата, до която същият е бил сключен, но не повече
от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
По този начин необосновано би се
достигнало до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, т.к. от една
страна по свое усмотрение той ще се освободи от облигационната си обвързаност
за останалия срок на договора да предоставя мобилни услуги, а от друга – ще има
право да получи освен обезщетение за вредите от неизпълнението наред с него и
обезщетение под формата на неустойка, за това, че е развалил договора.
Това обуславя извода, че единствената
цел, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й
функции, поради което тя се явява нищожна поради противоречието й с добрите
нрави.
С оглед на изложените
съображения въззивният съд намира оплакванията в жалбата на частния жалбоподател
за постановяване на първоинстанционното разпореждане в противоречие с
материалния закон за неоснователни.
Обжалваното разпореждане се преценява за правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на основание
чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7730/24.09.2020
г. по ч.гр.д.№ 3594/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е
отхвърлено заявление на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от законен представител: Д.К.К.– изпълнителен директор за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу 7730/24.09.2020 г. по ч.гр.д.№
3594/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд по отношение на вземането за
сумата от 517,45 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.